Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Ние сме деца на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Това може да се каже за цялата страна – от потомците на репресираните от Сталин безбройни „ национални врагове “, от интелигенцията и междинната, проевропейска класа, до служителите, кремълския хайлайф и самия Путин. Едните го знаят сигурно, други единствено се досещат за него, третите въобще не желаят да си спомнят за това или се вършат, че не е правилно, само че в случай че не беше ХХ-ият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през февруари 1956 година, на който Хрушчов разобличи култа към личността на Сталин и съобщи пред целия свят за чудовищните сталински репресии, Русия щеше да гръмне като голям парен казан и щеше да се разхвърчи на части. Да стреляш против ХХ-ия конгерс – това е самоубийство на днешната страна отпред с Путин, и това самоубийство става пред очите ни.

През юни 2025 година следващият конгрес на Руската комунистическа партия разгласи отчета на Хрушчов за политическа неточност и на процедура изцяло оправдава Сталин с очевидното утвърждение на високите етажи от администрацията на президента, в това число неговия доближен Сергей Кириенко.

Много добре си припомням какъв брой потресени бяха родителите ми преди време от отчета на Хрушчов. През 1956 година живеехме в руското посолство в Париж. Отначало за отчета (който известно време се водеше засекретен) научи и заяви френската преса – като за голяма и даже велика сензация. В посолството обаче нарекоха това буржоазна неистина и небивалица, на сегашен език - фалшив. Мама четеше този „ фалшив “ в банята, заключваше се там и я беше боязън да признае, че ужасно й се желае всичко това да е истина. Татко – посланик и консултант по културните въпроси – тайнствено мълчеше. Ето че обаче в посолството свикаха партийно заседание по разпореждане на московското управление (такива събрания се привикваха по едно и също време в целия Съветски съюз) и фейкът се оказа не фалшив, а същинска бомба за всички. През 1961 година Сталин беше изваден от мавзолея и привидно всичко с него и към него свърши вечно – пъкълът на политическия му режим стана трагична нагледност.

В Русия обаче очевидността няма кой знае какво значение, в случай че опонира на националния мит за уникалността и изключителността на съветския свят. Тъкмо този мит възкреси Сталин като господ на великата победа. Днес обаче със Сталин нямаш никакви шансове за бъдещето. Колкото повече Сталин – толкоз по-малко шансове. Впрочем за какво да си мислим за бъдещето, откакто преди всичко би трябвало да мислим за лоялността към господаря в Кремъл?

Днешният началник на съветските комунисти, 81-годишният Генадий Зюганов, с който доста пъти съм се срещал в Москва на разнообразни телевизионни диспути, през последните години ставаше от ден на ден и повече сталинист, само че съгласно мен не тъй като си е роден поддръжник на вожда на народите, а тъй като към реабилитацията на Сталин се породи огромен военно-патриотичен интерес. За Сергей Кириенко пък, който беше вкаран в огромната политика от политика-реформатор и отстъпник Борис Немцов, в действителност е мъчно да се каже, че по душа е сталинист. Той е, по този начин да се каже, сталинист заради това, че Сталин може да е необходим освен на компартията, само че и на самия Путин. Всъщност обаче реабилитацията на Сталин прави системата на Путин несъгласие единствено по себе си.

Бихме могли да кажем, че от позиция на Сталин Путин и цялата му компания са хъшлаци, дорасли до едри буржоа, влюбени в разкоша и началническата нецензурност. Путин клони към имперските достижения на Сталин, това е правилно, само че персоналната му философия – фантазията за личното му политическо величие – е извънредно егоистична, по принцип няма идейни съдружници, и колкото повече той се доближава към сталинския мит, толкоз повече се трансформира в подигравка на ролята на император.

Междувпрочем, както преди време споделя един грузински сценичен режисьор, който по времето на Сталин слага в МХАТ театър за Ленин и Сталин, в който Ленин непрестанно желае от Сталин препоръки по всички значими политически въпроси, та на въпроса на свои сътрудници след спектакъла: за какво е направил по този начин в прорез с историческата истина, режисьорът споделя следното: в небето две слънца няма. Та и в този момент по този начин: реабилитирането на Сталин никога не трябва да засенчва основната фигура на Русия – и освен на Русия – Путин.

Путинската Русия става територия на неопределеността, на неяснотата, на политическата мъгливост. Системата от ден на ден и повече минава в сивата зона, където няма никакви правила с изключение на световния закон на страха. Какво може и какво не може – всичко това се трансформира с всеки нов ден. Ясно е единствено едно: може безболезнено да те е боязън. В реалност бихме могли да назовем днешните репресии полусталински – те не са тотални и не са целенасочени, а неопределено-лични, може да си навлечеш белята за някоя дреболия, а може и да се отървеш, та даже (според властите) да си сгафил извънредно.

В тази атмосфера кремълският хайлайф би трябвало да направи някои стъпки за възстановяване на режима. И не щеш ли стана: напълно неотдавна специфичният представител на Путин по интернационалното културно съдействие, някогашният министър на културата на РФ, благият, постоянно ухилен някогашен либерал Михаил Швидкой разгласява в държавния вестник „ Российская газета “ прочувствена публикация, че би трябвало да се вкара повсеместна предварителна цензура, както е било в Съветския съюз.

На Путин обаче не му би трябвало цензура. Тя е прекомерно демократична за путинизма. Това е напряко идиотски абсурд. Той изяснява същността на режима. Швидкой счита, че предварителната цензура ще постави завършек на наказателната цензура, когато след излизането на книга, листовка или публикация създателят може да бъде вкаран в пандиза или разгласен за непознат сътрудник. Предварителната цензура обаче би вързала ръцете на силоваците – те ще могат да санкционират единствено нехайните и немарливи цензори.  А това не им стига!

Наказателната цензура е основата на путинизма. Тя е безусловно сива зона. И зона на тоталния боязън. Това е по-лошо, в сравнение с при Брежнев. Там имаше власт на партията, която беше по-важна от властта на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Днешният властнически строй няма нито действителна идеология, нито действителни партии, всичко това са фикции – основното е властта на един човек и на най-близкото му обграждане. Путинизмът се крепи на произвола. Да се върнем към Съветския съюз е невероятно. Да се върнем към предварителната цензура – путинизмът няма да го разреши. Той само остроумно ще уголемява и задълбочава тоталния боязън. Но самата концепция да се усъвършенства персоналният режим в действителност значи добродушно да се съгласим с това, което е. А това, което е, може единствено да се утежнява, само че не и да се усъвършенства.

Покрай символичното самоубийство на режима, обвързвано с реабилитирането на Сталин, неотдавна стана и едно действително „ сензационно “ самоубийство. Самоуби се някогашният федерален министър на превоза Роман Старовойт – незабавно откакто научи за уволнението си и че е упрекнат в корупция в изключително огромни размери. Вместо да лежи доста години в пандиза, той се простреля.

Родиха се доста версии за това произшествие. Едни считат, че са го умъртвили, с цел да не „ изпорти “ други висши служители, негови, по този начин да се каже, братя по корупция. Има и хора, които го считат за героичен човек, който напуща живота, с цел да не бъде срам за фамилията си, за двете си дъщери.

Следствието откри, че министърът е живял в необикновен лукс, вилата му в Подмосковието приличала на флорентински замък, в който притежателят държал милиони в друга валута. Огромните суми били присвоени и по времето, когато той остава и губернатор на Курска област след началото на войната с Украйна, в частност при построяването на противотанкови пирамиди, по този начин наречените „ драконови зъби “ - уреди, които вследствие на корупцията се оказват некачествени, трошат се напряко като прогнили зъби. Днес това може да се назова освен корупция, само че и изменничество, още повече откакто украинската войска съумя да влезе в Курска област и да стигне на 100 километра от Курск.

Дали е било самоубийство или ликвидиране, в последна сметка не е чак толкоз значимо: поуката е, че да си в кремълския хайлайф, та даже да си министър или губернатор, в случай че стане някоя пакост, може да свършиш зад решетките – или в гроба. Това още веднъж трансформира путинската властова система във вътрешно несъгласие, тъй като да си непосредствен с Путин, да си в неговия inner circle, изначално означаваше да забогатееш, да имаш луксозни вили и скъпи коли и яхти, даже персонален аероплан.

Цената на това замогване и сладостта на властта в последно време, изключително след началото на войната с Украйна, стартира да става все по-висока, рамките на позволеното се стесняват, в този момент основното е да си траеш и внимателно да наблюдаваш „ генералната линия “ на господаря в Кремъл (като по времето на Сталин). Но въпреки за персонална полза, кремълските служители да се съгласиха с тезата, че Киев го ръководят неонацисти и че за войната с Украйна е отговорен Западът, в последна сметка те надали ще се съгласят с незначителното си унизително положение, което във всеки миг може да стане още по-незначително и унизително и да се стигне до затвор и до насилствена гибел.

Отвсякъде стърчат прогнилите зъби на дракона. Какво са те, в случай че не знаци за началото на края?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.