Вижте видеото по-долу. Това е едно от най-тъжните неща, които

Вижте видеото по-долу. Това е едно от най-тъжните неща, които в миналото съм гледал - министър-председателят на България е събрал голям брой хора в епидемиологична конюнктура и им дава обещание през реката, че до събота те още веднъж ще имат мост. Действието се развива сред българския и европейски град Хаджидимово и българското и европейско село Блатска, само че наподобява на картинка от Третия свят.



Изгледайте видеото. А в този момент си представете по какъв начин министър председателят на Швеция, или министър председателят на Испания, или на която и да е друга страна от Европейския съюз, стои от едната страна на брега и се провиква на петдесетина души от другата страна на брега: “В събота ще имате моооост! Дадох пари и за болничното заведение вииии! И за улиците у градо дадох парииии! Чухте лиииии? Ще гласувате ли за менееее?”

И тук министър председателят вътрешно се любува на ехото от личния си глас, което отвърща: “За мене, за мене, за мене”.

Изгледахте ли видеото? Посмяхте ли се? Толкова извратени ли сме станали, че можем да се смеем на българската покруса, а не да се разгневим? На кое се смеем? На клетата си орис, оставена в ръцете на няколко самозабравили се властници?

Изгледайте видеото и се замислете. Аз персонално се възнамерявам за пирамидата на Маслоу, която изяснява, че има подчиненост на потребностите, проведени по значимост. В най-ниската част на тази пирамида са главните потребности на хората - да имат храна, да са на топло, да имат мост. Българската покруса е, че близо 2 милиона българи живеят под прага на бедността. Нямат храна и гладуват. А една от последните ми гостенки в предаването, която е енергиен специалист, ме шокира със статистиката, че над 30 % от българите изобщо не се отопляват. Днес минималните темеператури доближават до минус 10 градуса, а тези над 30 % българи стоят в студа и замръзват.

Според Маслоу човек, който не е задоволил тези съществени потребности не може да се изкачва по пирамидата. Не може да се бори за общността, да се стерми да ѝ бъде потребен, да печели почитание, да е убеден, да се усъвършенства.

Дали гладният и заледен човек се вълнува от корупцията по високите етажи на властта? От чекмеджетата с кюлчета злато? Дали гладният и заледен човек го интересува кой е основен прокурор? Дали го интересува правосъдната промяна? Дали схваща какво е диверсификация?

За гладните и замръзналите е най-важно да има какво да ядат, да са на топло, да имат мост, през който да минават и да се срещат с други хора, да вървят на работа и да изкарват някаква издръжка. Нека не виним тези хора. Нека не виним и тези елементарни хора от видеото. Има разнообразни аргументи те да са там. И доброволни, и недоброволни аргументи.

Всъщност, иска ми се Маслоу да не е прав и даже тези, които са на най-ниското равнище на пирамидата също да се борят за по-доброто на общността. И те да осъзнават потребността от смяна. И те да се борят за нея, с колкото сили и опция имат. Защото истината е, че трябват повече хора, с цел да построим най-важния мост. Кой ли пък ще е да този мост? Това, уважаеми сънародници, е мостът, по който един път вечно да напуснем този бряг на алчността, арогантността, пошлостта, некадърността, мизерията и да преминем от другата страна на брега - там където са същинските полезности.