Той Се Изказва Рядко, Но Това, Което Разкри Александър Йорданов За Убития Петър Христов Ни Изправи Косите! Много По-Страшно От Очакваното!
Вижте текста във Facebook без редакторска интервенция:
Бог да елементарни новопредставилият се предприемач Петър Христов. Жестоко ликвидиране, отвратителна история. Чета в този момент мнения на публицисти, на хора които са го познавали. И с шок научих, че този великотърновски предприемач през 1987 година, едвам приключил сержантското учебно заведение в Горна Оряховица, получава особено, очевидно от висока инстанция, позволение да се включи в руската 40-та войска в Афганистан.
Там, написа на 1 март 2010 година журналистът Петър Ангелов, бъдещият „ предприемач ” „ завързва огромни другарства ”. В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, даже е раняван, само че както самичък е признавал, не желае да разяснява тази част от живота си.
Защо? Нелогично! Връща се жив и здрав, до момента в който руската войска губи близо 15 000 убити и над 50 000 остават инвалиди за цялостен живот. Една безусловно безумна руска случка, която форсира разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, случка като тая на Русия през днешния ден в Сирия. Връща се сержант Христов от Афганистан, учи известно време във военното учебно заведение във В.Търново, само че вместо да продължи с военната специалност, основава охранителна компания. Историята на така наречен „ охранителни компании ” е добре известна. Основната им активност в ония години бе рекета, притискането на всеки който стартира частен бизнес.
Тези охранителни компании на практика стопираха опцията хора отвън средите на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура, да стартират частен бизнес. България стана рекордьор по охранители на глава от популацията, а несигурността растеше с всеки минал ден и година. Охранителната компания на Христов овладява „ защитата ” на Горна Оряховица. Близо 200 обекта – заведения, магазини, хранилища, нощни заведения. Сега горнооряховчани си спомнят неговият голям джип ескортиран от няколко мерцедеса.
Това е да си „ сержант ” от руската 40-та войска изпратен от комунистическа България в Афганистан по времето, когато българите и до Петрич не можеха да отидат без милиционерските фуражки да ги погледнат изкривено.
През 1994 година охранителната компания на Христов „ Дито ” застава на входа и на изхода на паметното соцпредприятие „ Захарни фабрики ” в Горна Оряховица. Появява се компанията „ Дито шугър ”. Следва приватизация на „ Лактима ” и вложение на милиони долари в нея. Така е. У нас има специфични хора, които като щракнат с пръсти и незабавно получават милионни заеми. Христов основава десетки – близо 100, компании. В множеството от бизнеспроектите му вземат участие руснаци. Мечтите се сбъдват. Горнооряховският сержант, доброволецът от руската войска, става предприемач. На 5 октомври 2009 година той декларира в изявление: „ на този стадий аз не се виждам като кмет на Велико Търново, само че в случай че това се наложи и хората го изискат, бих го направил ”.
Днес приятелите му приказват за него като за добър човек, почтен предприемач, доброжелателен и добродетелен. Вярвам че е бил подобен. Но в случай че не е извършил някое „ забравено ” обвързване към съветски фронтови или бизнес приятели? Отговорът няма да узнаем. Но не тъй като не се знае, а тъй като е неуместен. Особено за страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз. А на фотографията изпод виждате руски приятели на Христов в Афганистан.
Бог да елементарни новопредставилият се предприемач Петър Христов. Жестоко ликвидиране, отвратителна история. Чета в този момент мнения на публицисти, на хора които са го познавали. И с шок научих, че този великотърновски предприемач през 1987 година, едвам приключил сержантското учебно заведение в Горна Оряховица, получава особено, очевидно от висока инстанция, позволение да се включи в руската 40-та войска в Афганистан.
Там, написа на 1 март 2010 година журналистът Петър Ангелов, бъдещият „ предприемач ” „ завързва огромни другарства ”. В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, даже е раняван, само че както самичък е признавал, не желае да разяснява тази част от живота си.
Защо? Нелогично! Връща се жив и здрав, до момента в който руската войска губи близо 15 000 убити и над 50 000 остават инвалиди за цялостен живот. Една безусловно безумна руска случка, която форсира разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, случка като тая на Русия през днешния ден в Сирия. Връща се сержант Христов от Афганистан, учи известно време във военното учебно заведение във В.Търново, само че вместо да продължи с военната специалност, основава охранителна компания. Историята на така наречен „ охранителни компании ” е добре известна. Основната им активност в ония години бе рекета, притискането на всеки който стартира частен бизнес.
Тези охранителни компании на практика стопираха опцията хора отвън средите на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура, да стартират частен бизнес. България стана рекордьор по охранители на глава от популацията, а несигурността растеше с всеки минал ден и година. Охранителната компания на Христов овладява „ защитата ” на Горна Оряховица. Близо 200 обекта – заведения, магазини, хранилища, нощни заведения. Сега горнооряховчани си спомнят неговият голям джип ескортиран от няколко мерцедеса.
Това е да си „ сержант ” от руската 40-та войска изпратен от комунистическа България в Афганистан по времето, когато българите и до Петрич не можеха да отидат без милиционерските фуражки да ги погледнат изкривено.
През 1994 година охранителната компания на Христов „ Дито ” застава на входа и на изхода на паметното соцпредприятие „ Захарни фабрики ” в Горна Оряховица. Появява се компанията „ Дито шугър ”. Следва приватизация на „ Лактима ” и вложение на милиони долари в нея. Така е. У нас има специфични хора, които като щракнат с пръсти и незабавно получават милионни заеми. Христов основава десетки – близо 100, компании. В множеството от бизнеспроектите му вземат участие руснаци. Мечтите се сбъдват. Горнооряховският сержант, доброволецът от руската войска, става предприемач. На 5 октомври 2009 година той декларира в изявление: „ на този стадий аз не се виждам като кмет на Велико Търново, само че в случай че това се наложи и хората го изискат, бих го направил ”.
Днес приятелите му приказват за него като за добър човек, почтен предприемач, доброжелателен и добродетелен. Вярвам че е бил подобен. Но в случай че не е извършил някое „ забравено ” обвързване към съветски фронтови или бизнес приятели? Отговорът няма да узнаем. Но не тъй като не се знае, а тъй като е неуместен. Особено за страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз. А на фотографията изпод виждате руски приятели на Христов в Афганистан.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ