Бебе срещу бронята. Или: малкият човек срещу голямата наглост
Вижте тази фотография. И не я подминавайте. Това не е просто следващата сцена от градския безпорядък. Това е портрет на една болест – хронична, корозивна и банализирана до безчувствие.
Бебе. Спящо, нежно, беззащитно. Символ на бъдеще, непорочност, нов живот. Срещу него – джип. Паркирал със самочувствието на танк.
На тротоара. Срещу дървета. Срещу хората. Срещу концепцията, че обществото е място за всички, а освен за „ мен “.
Когато тротоарът не е за вървене, а за завладяване
Някога тротоарът беше за пешеходци. Сега е полесражение сред бебешка количка и ризница. Между стара жена и бронхит от изгорели газове. Между кьорав човек с бял бастун и наглия, който „ единствено за малко “.
„ Няма място, бе човек! “
„ Ама къде да спра?! “
„ За пет минути съм, какво толкоз! “
Така стартира всяко закононарушение против разсъдъка – с опрощение и без позор.
Град без съвест. Или с такава, паркирала на сянка
Ние не просто свикнахме. Ние станахме домакини на безочието. Плочките пропадат, само че апатията е здрава. Кметове дават обещание, полицията спи, санкциите са в кома, а джиповете – по-самоуверени от всеки път. И какво значение има тази фотография къде е направена - в София или някъде другаде из България? Навсякъде е по този начин!
Законите?
Те стоят написани някъде сред дървото и детската количка – нечетими, нужни и тотално пренебрегнати.
Няма място за бебешка количка, само че постоянно има място за „ аз по този начин си знам “. Това бебе в количката не схваща още от правила. Но то усеща, че светът към него към този момент му споделя: „ Извинявай, само че ние тук паркираме върху теб. Свиквай. “
И в случай че това не ви вбесява – значи към този момент сте паркирали съвестта си.
Затова дано кажем ясно: Това не е просто неприятно паркиране – това е експанзия против нормалността. Това не е обособен случай – това е зараза. Това не е изключение – това е статистика без статистика, тъй като никой не я води.
Стига.
Време е не бебето да се отклонява. А бронята – да бъде прибрана. Със мощ, със закон, с санкция. И с концепцията, че градът е на всички. Не единствено на този с по-висока стойка и по-ниско схващане.
Затова ще публикуваме и " задкормилното устройство " на въпросния джип - оказа се жена...
Снимки: Dimitar Todorov, Facebook
Бебе. Спящо, нежно, беззащитно. Символ на бъдеще, непорочност, нов живот. Срещу него – джип. Паркирал със самочувствието на танк.
На тротоара. Срещу дървета. Срещу хората. Срещу концепцията, че обществото е място за всички, а освен за „ мен “.
Когато тротоарът не е за вървене, а за завладяване
Някога тротоарът беше за пешеходци. Сега е полесражение сред бебешка количка и ризница. Между стара жена и бронхит от изгорели газове. Между кьорав човек с бял бастун и наглия, който „ единствено за малко “.
„ Няма място, бе човек! “
„ Ама къде да спра?! “
„ За пет минути съм, какво толкоз! “
Така стартира всяко закононарушение против разсъдъка – с опрощение и без позор.
Град без съвест. Или с такава, паркирала на сянка
Ние не просто свикнахме. Ние станахме домакини на безочието. Плочките пропадат, само че апатията е здрава. Кметове дават обещание, полицията спи, санкциите са в кома, а джиповете – по-самоуверени от всеки път. И какво значение има тази фотография къде е направена - в София или някъде другаде из България? Навсякъде е по този начин!
Законите?
Те стоят написани някъде сред дървото и детската количка – нечетими, нужни и тотално пренебрегнати.
Няма място за бебешка количка, само че постоянно има място за „ аз по този начин си знам “. Това бебе в количката не схваща още от правила. Но то усеща, че светът към него към този момент му споделя: „ Извинявай, само че ние тук паркираме върху теб. Свиквай. “
И в случай че това не ви вбесява – значи към този момент сте паркирали съвестта си.
Затова дано кажем ясно: Това не е просто неприятно паркиране – това е експанзия против нормалността. Това не е обособен случай – това е зараза. Това не е изключение – това е статистика без статистика, тъй като никой не я води.
Стига.
Време е не бебето да се отклонява. А бронята – да бъде прибрана. Със мощ, със закон, с санкция. И с концепцията, че градът е на всички. Не единствено на този с по-висока стойка и по-ниско схващане.
Затова ще публикуваме и " задкормилното устройство " на въпросния джип - оказа се жена...
Снимки: Dimitar Todorov, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ