Спомени от соца: На морето предпочитах да си спя в колата за по-евтино
Вижте описа на Веселин Димитров от Мездра, който оставил жена си и детето си да спят в стая в хотел „ Кубан “, а той – в колата, с цел да е по-евтино
Първите хора, които стигнаха от село до морето, бяхме аз и Димитър с безвъзмездни билети по БДЖ-то от Мездра до Варна. По пътя спряхме на една гара, а в прилежащия товарен трен имаше любеници.
Димитър, който бе доста по-възрастен от мен, ме накара да взема една диня. Аз слязох, взех и отново се качих на влака. Изядохме я незабавно и по този начин не спахме след това цяла нощ. На сутринта се окъпахме с черните си гащета по-далече от плажа. Така ние стигнахме до морето и когато разказвах на село какъв брой е огромно и краят му се не вижда, никой не ми вярваше.
Второто пътешестване бе до Несебър, където жена ми Радка беше отишла на курорт. Облечен в черния костюм, я чаках на прелеза, изпотен, подстриган като Ким Чен Ир.
Третото пътешестване бе до хотел „ Кубан “ в Слънчев бряг, където жена ми бе заела едно легло, само че там спеше и момчето ми, а аз – в колата за по-евтино. През нощта се разсъниха от тропот по автомобила,
двама бабаити ми изтръгнаха огледалото и избягаха.
Можеха и да ме бият, само че всичко мина наред.
След това всяка година ходехме в манастира „ Свети Георги “ в Поморие, където свещеник беше дядо Пахомий, летувахме гратис.
И още забавни обстоятелства:
Един от най-популярните по това време способи за отмора на морето беше къмпингът. Около 4,10 лева на вечер за двама с палатка и кола в препълнени къмпинги, множеството без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Ако си разпален къмпингар, гледаш да си набавиш съоръжение от Чехия и Германска демократична република, в България модерно такова не се продаваше. И макар всички неудобства, хората си прекарваха ужасно.
Инфо: Флагман