Вижте първите мъже на българската политика през очите на Шекспир

Вижте първите мъже на българската политика през очите на Шекспир

Действащи лица:
* Сър Бойко от Банкя – някогашен крал на стабилността, обичащ да цитира себе си.
* Лорд Румен от Президентството – сантиментален идеалист в униформа, непрекъснато се пробва да употребява морала като оръжие.
* Барон Делян от Догановия дом – спокоен, тежък, всевластен, когато върви, от него се носи звън на златни монети.
* Хорът на Народа – група сенки, гласове и кореспонденти, които разясняват, възхищават се и се разочароват, постоянно по едно и също време.

СЦЕНА:
Голяма зала, нещо сред парламент, чалготека и бароков замък.
В центъра – кръгла маса, върху която лежи свитък с надпис „ Реформа “.
От тавана свети прожектор като небесно око.
Във фона – оркестър, свирещ комбинация от странджанска джура гайда, диджериду и британска ренесансова лютня.

(Звучи фанфара. Влиза сър Бойко.)

Сър Бойко:
О, вижте ме – още веднъж съм на сцената!
Не съм самопоканен – ориста ме извика.
Вижте, даже прожекторът знае кой е основният воин!
(Показва към тавана. Прожекторът в действителност го следва.)
Аз съм човек от народа.
И отново ще строя – пътища, ориси,
спортни зали и обединения!
(Пауза. От залата се чуват смях и аплодисменти)

(Влиза лорд Румен, с военна униформа и сериозен взор.)

Лорд Румен:
Достопочтени събеседнико,
твоите автомагистрали са хубави,
но душата на индивида не минава по тях.
Тя желае светлина, не асфалт.

Сър Бойко (иронично):
Светлина ли? Ще я пуснем на следващия ден, щом платиш сметката на „ Боташ “!
(Хорът се разсмива с хорово „ ха-ха-ха “.)

Лорд Румен (твърдо):
Този народ не е аудитория, а арбитър!
Той чака не шоу, а смисъл!

Сър Бойко:
Смисълът, милорд, е като винетката –
всички го желаят, никой не го заплаща!

(От сянката излиза барон Делян. Чува се подрънкване на златни монети.)

Барон Делян (спокойно):
Докато спорите за светлина и път,
аз начертавам карта на сенките
и оплитам мрежа от въздействие.
А където има въздействие – има ред.

Сър Бойко:
Ей го и него – баронът на тежката торбичка!
Който мълчи, само че държи отдалеченото.

Лорд Румен:
Власт без глас ражда тишина и злокобни чудовища!

Барон Делян (усмихва се):
Тишината, господа, е най-хубавият представител.
Докато вие спорите – аз дефинирам кой да пее в хора.

(Хорът незабавно трансформира тона: „ Да живей, да живей! “)

(Светлината трепва. Тримата застиват в поза на великолепие.)

Хорът:
Те трима са – като три върха,
но всеки сянка хвърля върху другия.
Един приказва, различен философства,
трети подписва с мастило невидимо.

ФИНАЛ:
(Прожекторът се смалява до точка. Глас зад кулисите – може би на Шекспир.)

Гласът:
Народът е фон, властта – спектакъл.
Но кой, о, кой ще напише последното деяние?

(Музика. Пищи джура гайда, подрънква лютня, диджеридуто мистично бучи. Завесата се спуска постепенно. На сцената остава единствено свитъкът „ Реформа “, който безшумно се самозапалва.)

 

ОЩЕ ОТ АВТОРА: