Украинската писателка К. Мишченко: Дали Украйна трябва да бъде мъртъв герой или жив партньор? Време е да р...
Вижте още от речта на Мишченко:
"....Може би сегашната обстановка, тактиката на дозирана поддръжка на Украйна в тази война, може да бъде прегледана през призмата на съдбовната политическа логичност на границата. Репресираните могат да изчакат. Но докога? За мен да си в граничната линия значи да те преследва един въпрос: Как би изглеждала антивоенната политика, в случай че кървавото кръвопролитие не се случваше в покрайнините на Европа?
Надявам се да съумея да се въздържа от морални упреци. Но въпреки всичко бих желал да повдигна някои етични въпроси. Истината за гибелта е, че я виждаме без украшенията на героичната изразителност и възхищението от достолепието и смелостта на някой различен. Това постоянно се споделя за украинците, а те самите драговолно споделят, че са изгубили страха си. Да, отводът от страха от гибелта може да бъде ключът към свободата. Но за какво тези добродетели на храброст и необузданост се приписват на някой различен?
Дали не е тъй като тези невероятни, неразбираеми хора живеят на територия, която е извънредно страшна в своята непосредственост? Тя плаши със своята еднаквост, която по никакъв метод не може да бъде призната във вътрешното " аз " и би трябвало да се държи от другата страна на границата.
Така въпросът за превъзмогването на тази граница се трансформира във въпрос за мира. Да се интегрира Украйна допустимо най-скоро, да се одобри Украйна, значи да се интегрира потиснатото в същността на индивида. Когато злополуката на геноцида, изместена от кошмара на войната, стане част от европейския опит, желанието за нейното превъзмогване или прекъсване може да има напълно разнообразни проявления.
Признаването на конкретността и необратимостта на гибелта ще значи достъп до истината, до момента в който истината в нейния перформативен аспект значи превъзмогване на гибелта и прекъсване на нейното умножаване.
Преминаването на границата значи и преосмисляне на границите на вероятното. Това, което преди една година изглеждаше необикновено, през днешния ден е нещо всекидневно. Време е да се замислим за личните си граници и за личните си ограничавания.
Когато мои сътрудници разясняват актуалната съветска война против Украйна, те се базират на нашата вековна история, приказват за империализъм, за русификация, за сталинизъм и колонизация. За мен тази война има една много ясна насочна точка - Майданът.
Може би си коства да се върнем на това място, с цел да намерим бъдещето. Нашето общо бъдеще. Последната европейска гражданска война, която не е - към момента не е! - е получила полагащото й се място в общата и общоевропейска история. Сигнал от някъде в периферията на Европа, че мирът и справедливостта, основни цели на Европейския съюз, съставляват комплицирана, сензитивна и всеобхватна структура.
Но дали беше допустимо да се чуе нещо оттова? Бяха ли видяни сигналите от Майдана? Имахме ли ние, хората в периферията, правото да приказваме за трансгресия, за бъдещето, за революцията на концепцията по какъв начин да се построи европейският план?
Идеята за радикална промяна като че ли витае във въздуха, само че процесът на взимане на политически и стратегически решения в този момент е повлиян от страха. Този боязън ще се разяжда. Той ще оказва напън и постепенно ще задушава новите импулси. Готовността да се борим за Украйна значи да спорен гибелта, в която Русия през днешния ден е толкоз съдбовно влюбена.
Чувствам, че въображаемата групова Европа сега е на прага, че е подготвена да стъпи в бъдещето. Тя преоткрива себе си, премисля субективността на източноевропейската си част, поглежда оттатък личните си граници, по този начин добре открити и предпазени през годините.
Вярвам в европейския капацитет да преодолее личното си равнодушие. И най-важното, имам вяра в европейската победа, т.е. в общата победа над актуалния съветски фашизъм, който до известна степен се демонстрира като кулминационна точка на разрастването на дяснорадикалните придвижвания и настроения в цяла Европа.
Това, което желая да направя, е да изразя позиция от граничната зона в името на превъзмогването на границите.... "
"....Може би сегашната обстановка, тактиката на дозирана поддръжка на Украйна в тази война, може да бъде прегледана през призмата на съдбовната политическа логичност на границата. Репресираните могат да изчакат. Но докога? За мен да си в граничната линия значи да те преследва един въпрос: Как би изглеждала антивоенната политика, в случай че кървавото кръвопролитие не се случваше в покрайнините на Европа?
Надявам се да съумея да се въздържа от морални упреци. Но въпреки всичко бих желал да повдигна някои етични въпроси. Истината за гибелта е, че я виждаме без украшенията на героичната изразителност и възхищението от достолепието и смелостта на някой различен. Това постоянно се споделя за украинците, а те самите драговолно споделят, че са изгубили страха си. Да, отводът от страха от гибелта може да бъде ключът към свободата. Но за какво тези добродетели на храброст и необузданост се приписват на някой различен?
Дали не е тъй като тези невероятни, неразбираеми хора живеят на територия, която е извънредно страшна в своята непосредственост? Тя плаши със своята еднаквост, която по никакъв метод не може да бъде призната във вътрешното " аз " и би трябвало да се държи от другата страна на границата.
Така въпросът за превъзмогването на тази граница се трансформира във въпрос за мира. Да се интегрира Украйна допустимо най-скоро, да се одобри Украйна, значи да се интегрира потиснатото в същността на индивида. Когато злополуката на геноцида, изместена от кошмара на войната, стане част от европейския опит, желанието за нейното превъзмогване или прекъсване може да има напълно разнообразни проявления.
Признаването на конкретността и необратимостта на гибелта ще значи достъп до истината, до момента в който истината в нейния перформативен аспект значи превъзмогване на гибелта и прекъсване на нейното умножаване.
Преминаването на границата значи и преосмисляне на границите на вероятното. Това, което преди една година изглеждаше необикновено, през днешния ден е нещо всекидневно. Време е да се замислим за личните си граници и за личните си ограничавания.
Когато мои сътрудници разясняват актуалната съветска война против Украйна, те се базират на нашата вековна история, приказват за империализъм, за русификация, за сталинизъм и колонизация. За мен тази война има една много ясна насочна точка - Майданът.
Може би си коства да се върнем на това място, с цел да намерим бъдещето. Нашето общо бъдеще. Последната европейска гражданска война, която не е - към момента не е! - е получила полагащото й се място в общата и общоевропейска история. Сигнал от някъде в периферията на Европа, че мирът и справедливостта, основни цели на Европейския съюз, съставляват комплицирана, сензитивна и всеобхватна структура.
Но дали беше допустимо да се чуе нещо оттова? Бяха ли видяни сигналите от Майдана? Имахме ли ние, хората в периферията, правото да приказваме за трансгресия, за бъдещето, за революцията на концепцията по какъв начин да се построи европейският план?
Идеята за радикална промяна като че ли витае във въздуха, само че процесът на взимане на политически и стратегически решения в този момент е повлиян от страха. Този боязън ще се разяжда. Той ще оказва напън и постепенно ще задушава новите импулси. Готовността да се борим за Украйна значи да спорен гибелта, в която Русия през днешния ден е толкоз съдбовно влюбена.
Чувствам, че въображаемата групова Европа сега е на прага, че е подготвена да стъпи в бъдещето. Тя преоткрива себе си, премисля субективността на източноевропейската си част, поглежда оттатък личните си граници, по този начин добре открити и предпазени през годините.
Вярвам в европейския капацитет да преодолее личното си равнодушие. И най-важното, имам вяра в европейската победа, т.е. в общата победа над актуалния съветски фашизъм, който до известна степен се демонстрира като кулминационна точка на разрастването на дяснорадикалните придвижвания и настроения в цяла Европа.
Това, което желая да направя, е да изразя позиция от граничната зона в името на превъзмогването на границите.... "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ