Какво да правим при съмнение за морбили
Вижте кои са признаците на заболяването, какви затруднения могат да настъпят и какво е лекуването
Морбили, познато още като дребна шарка или брустница, е остро инфекциозно заболяване. То протича с висока температура, инфектиране на очите, секреция от носа и очите. Причинява присъщ изобилен обрив и може да докара до редица затруднения и интоксикация.
Причина за появяването на болестта
Причинител на болестта е РНК-вирусът Morbillivirus morbilorum. Той се отделя елементарно във въздуха и се популяризира посредством въздушни капчици, създадени, когато инфектираният човек кашля и киха. Капките, съдържащи вируси, могат да се задържат във въздуха в продължение на няколко часа. Заразяването се реализира при непосредствен, непосреден контакт с болния на разстояние 1-2 метра. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Инкубационният интервал е приблизително сред 7 и 14 дни, само че може да доближи и 21. На стайна температура и при директна слънчева светлина вирусът се унищожава бързо.
Един човек с морбили може да болести сред 12 и 18 души. През последната година у нас има регистрирани над 6000 случая на морбили.
Симптоми на болестта
Симптомите на морбили нормално се появяват 10-12 дни след заразяването:
► простуда с хрема, кашлица и леко нараснала температура;
► очите стават червени и чувствителни към светлина;
► от третия до седмия ден температурата може да доближи до 41°C;
► червен обрив с дълготрайност от четири до седем дни стартира от лицето и по-късно се популяризира по цялото тяло;
► по венците и по вътрешната страна на бузите могат да се появят дребни бели петна.
Как се диагностицира?
Диагнозата на морбили се слага на база клиничното протичане на болестта, на епидемиологични данни за имунизационното положение на болния (напр. пропусната имунизация), както и при данни за контакт с болен от морбили.
За потвърждаване на диагнозата се ползват серологични проучвания - доказване на характерни антитела против вируса на морбили от клас IgM и доказване на вирусна РНК посредством молекулярно - биологични способи (PCR).
Какви усложения могат да настъпят след преболедуване?
В хода на протичането на морбилната зараза и след нея могат да се появят затруднения, измежду които са:
► пневмония, която е съществена причина за гибел
► ушна зараза, която може да докара до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► енцефалит - водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит. При него нервите и мозъчната тъкан дегенерират прогресивно. По-вероятно е да се появи, в случай че инфекцията с морбили се случи в по-млада възраст. Не съществува лекуване на подостър склерозиращ паненцефалит и той постоянно води до гибел.
Как се лекува?
Няма характерно лекуване за морбили. Повечето хора се възвръщат с поддържащо лекуване, което може да включва хидратация и медикаменти срещу нараснала температура.
Единствената отбрана против морбили е имунизацията. Прилага се комбинирана ваксина MMR, която защищава от морбили, рубеола и паротит. За постигането на оптималната отбрана са ползват две дози от нея.
Антибиотична терапия се ползва, когато има затруднения от бактериални инфекции, които могат да се развият след заразяване с морбили (пневмония и ушни инфекции).
Кога може да бъде сложена ваксина?
Съгласно имунизационния календар в България, на децата гратис се слага наложителна профилактична имунизация с комбинирана ваксина против морбили, паротит и рубеола след навършване на 13-месечна възраст и реимунизация с такава на 12-годишна възраст.
Доколко ефикасна е имунизацията против морбили?
Приложението на една доза от имунизацията подтиква производството на морбилни антитела, потискащи хемаглутинацията в 95%, паротитни обезвреждащи антитела при 96% и рубеолни антитела, потискащи хемаглутинацията при 99% от имунизираните деца.
След използване на втора доза, са регистрирани високи равнища на защитни антитела при > 99% от имунизираните против епидемиологичен паротит и рубеола и при 98,1% от имунизираните против морбили.
По отношение на паротитната съставния елемент е открито, че тя защищава до 78% от лицата, получили една доза и до 88% от лицата, които са получили 2 дози.
От извършени изследвания е открито, че продължителността на постваксинален имунитет против морбили и рубеола е десетилетия, даже се приема за доживотен.
Източник: Европейски център за профилактика и надзор върху заболяванията; Европейски портал за имунизиране
Морбили, познато още като дребна шарка или брустница, е остро инфекциозно заболяване. То протича с висока температура, инфектиране на очите, секреция от носа и очите. Причинява присъщ изобилен обрив и може да докара до редица затруднения и интоксикация.
Причина за появяването на болестта
Причинител на болестта е РНК-вирусът Morbillivirus morbilorum. Той се отделя елементарно във въздуха и се популяризира посредством въздушни капчици, създадени, когато инфектираният човек кашля и киха. Капките, съдържащи вируси, могат да се задържат във въздуха в продължение на няколко часа. Заразяването се реализира при непосредствен, непосреден контакт с болния на разстояние 1-2 метра. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Инкубационният интервал е приблизително сред 7 и 14 дни, само че може да доближи и 21. На стайна температура и при директна слънчева светлина вирусът се унищожава бързо.
Един човек с морбили може да болести сред 12 и 18 души. През последната година у нас има регистрирани над 6000 случая на морбили.
Симптоми на болестта
Симптомите на морбили нормално се появяват 10-12 дни след заразяването:
► простуда с хрема, кашлица и леко нараснала температура;
► очите стават червени и чувствителни към светлина;
► от третия до седмия ден температурата може да доближи до 41°C;
► червен обрив с дълготрайност от четири до седем дни стартира от лицето и по-късно се популяризира по цялото тяло;
► по венците и по вътрешната страна на бузите могат да се появят дребни бели петна.
Как се диагностицира?
Диагнозата на морбили се слага на база клиничното протичане на болестта, на епидемиологични данни за имунизационното положение на болния (напр. пропусната имунизация), както и при данни за контакт с болен от морбили.
За потвърждаване на диагнозата се ползват серологични проучвания - доказване на характерни антитела против вируса на морбили от клас IgM и доказване на вирусна РНК посредством молекулярно - биологични способи (PCR).
Какви усложения могат да настъпят след преболедуване?
В хода на протичането на морбилната зараза и след нея могат да се появят затруднения, измежду които са:
► пневмония, която е съществена причина за гибел
► ушна зараза, която може да докара до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► енцефалит - водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит. При него нервите и мозъчната тъкан дегенерират прогресивно. По-вероятно е да се появи, в случай че инфекцията с морбили се случи в по-млада възраст. Не съществува лекуване на подостър склерозиращ паненцефалит и той постоянно води до гибел.
Как се лекува?
Няма характерно лекуване за морбили. Повечето хора се възвръщат с поддържащо лекуване, което може да включва хидратация и медикаменти срещу нараснала температура.
Единствената отбрана против морбили е имунизацията. Прилага се комбинирана ваксина MMR, която защищава от морбили, рубеола и паротит. За постигането на оптималната отбрана са ползват две дози от нея.
Антибиотична терапия се ползва, когато има затруднения от бактериални инфекции, които могат да се развият след заразяване с морбили (пневмония и ушни инфекции).
Кога може да бъде сложена ваксина?
Съгласно имунизационния календар в България, на децата гратис се слага наложителна профилактична имунизация с комбинирана ваксина против морбили, паротит и рубеола след навършване на 13-месечна възраст и реимунизация с такава на 12-годишна възраст.
Доколко ефикасна е имунизацията против морбили?
Приложението на една доза от имунизацията подтиква производството на морбилни антитела, потискащи хемаглутинацията в 95%, паротитни обезвреждащи антитела при 96% и рубеолни антитела, потискащи хемаглутинацията при 99% от имунизираните деца.
След използване на втора доза, са регистрирани високи равнища на защитни антитела при > 99% от имунизираните против епидемиологичен паротит и рубеола и при 98,1% от имунизираните против морбили.
По отношение на паротитната съставния елемент е открито, че тя защищава до 78% от лицата, получили една доза и до 88% от лицата, които са получили 2 дози.
От извършени изследвания е открито, че продължителността на постваксинален имунитет против морбили и рубеола е десетилетия, даже се приема за доживотен.
Източник: Европейски център за профилактика и надзор върху заболяванията; Европейски портал за имунизиране
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ