Клозетът на Орлов мост - Ад, дами и господа!
Вижте добре тези фотоси – те не са от резерват в горещ континент, не са правени в гетата на наши темпераментни сънародници, нито са от изоставени жп гари някъде в пущинака. От Орлов мост са, от китната ни столица.
Точно по този начин – на пъпа на София, до орлите, светофарите и митингите има и подобен „ пиърсинг “ – клозет с тип на начален стих от Дантева поема. Ад, дами и господа! Вход за пъкъла, който ние назоваваме лице на София. Нужник под сянката на орлови криле.
Всичко в тази София – Виена на Балканите, е такова – като го погледнеш начело – има някакъв маниер, личице някакво си има и мига, мига като кметица трети мандат. А като го погледнеш изотзад и по-точно – една педя под кръста, лъсва истината за тази наша роза на Балканите.
Гнус ме е и се поразявам, като си помисля, че до лустрото и пишман блясъка на София се е пльоснала тази язва, тази геена огнена от воня, отпадъци, обезсърчение и нахалство. Какво нахалство единствено, какви надълбоко затворени очи.
Важното е кортежите по Цариградско шосе да са с включени буркани и всички светофари да са на зелено. Важно е днешните големци да прелитат край орлите тъкмо както вчерашните. На другото – майната му, другото е клозет. Цялата ни работа е такава. Цялата ни политика е такава – буркани, в които ври насладата от Властта, и светофари, които смъкват шапка на Властта.
Погледнеш политиката начело – физиономии от всевъзможен диаметър – от мутри и шутове до дебили и циници. Погледнеш откъм гърба: смъкнати гащи и клозет.
Погледнеш живота начело – бул., а по него все някой различен лети с мерцедес. Погледнеш откъм гърба – някой те дебне да те поздрави с ръкохватка на трибагреник или с някаква друга ръкохватка.
Погледнеш небето: някой си прави заря на парите я в Бояна, я в Банкя. Погледнеш надолу и вместо звезди – нападали фекалии.
Помните ли какъв брой се обидихме преди години, когато един чуждоземен художник ни беше изтипосал в своя галерия из Европа като турско клекало? Много се обидихме, щяхме да го съдим. Ами отидете на Орлов мост и ще видите същото. Само дето вместо турско клекало има нашенски клозет – наповън, както му викахме в миналото. И то какъв клозет единствено – монумент на разхлабената ни просвета, обичай, живот и и самообладание.
Но пък въпреки това – ние на Орлов мост по традиция посрещаме своите освободители и изпращаме своите илюзии. Та по тази причина клозетът си е баш на мястото и то баш подобен, какъвто е.
Николай Милчев
Точно по този начин – на пъпа на София, до орлите, светофарите и митингите има и подобен „ пиърсинг “ – клозет с тип на начален стих от Дантева поема. Ад, дами и господа! Вход за пъкъла, който ние назоваваме лице на София. Нужник под сянката на орлови криле.
Всичко в тази София – Виена на Балканите, е такова – като го погледнеш начело – има някакъв маниер, личице някакво си има и мига, мига като кметица трети мандат. А като го погледнеш изотзад и по-точно – една педя под кръста, лъсва истината за тази наша роза на Балканите.
Гнус ме е и се поразявам, като си помисля, че до лустрото и пишман блясъка на София се е пльоснала тази язва, тази геена огнена от воня, отпадъци, обезсърчение и нахалство. Какво нахалство единствено, какви надълбоко затворени очи.
Важното е кортежите по Цариградско шосе да са с включени буркани и всички светофари да са на зелено. Важно е днешните големци да прелитат край орлите тъкмо както вчерашните. На другото – майната му, другото е клозет. Цялата ни работа е такава. Цялата ни политика е такава – буркани, в които ври насладата от Властта, и светофари, които смъкват шапка на Властта.
Погледнеш политиката начело – физиономии от всевъзможен диаметър – от мутри и шутове до дебили и циници. Погледнеш откъм гърба: смъкнати гащи и клозет.
Погледнеш живота начело – бул., а по него все някой различен лети с мерцедес. Погледнеш откъм гърба – някой те дебне да те поздрави с ръкохватка на трибагреник или с някаква друга ръкохватка.
Погледнеш небето: някой си прави заря на парите я в Бояна, я в Банкя. Погледнеш надолу и вместо звезди – нападали фекалии.
Помните ли какъв брой се обидихме преди години, когато един чуждоземен художник ни беше изтипосал в своя галерия из Европа като турско клекало? Много се обидихме, щяхме да го съдим. Ами отидете на Орлов мост и ще видите същото. Само дето вместо турско клекало има нашенски клозет – наповън, както му викахме в миналото. И то какъв клозет единствено – монумент на разхлабената ни просвета, обичай, живот и и самообладание.
Но пък въпреки това – ние на Орлов мост по традиция посрещаме своите освободители и изпращаме своите илюзии. Та по тази причина клозетът си е баш на мястото и то баш подобен, какъвто е.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ