Проф. Слатински: Няма как да има Промяна ако си оставаме все същите, даже още по-лоши
Виждаме на какво ни наподобява всичко - и енергийна самостоятелност, и войска, и финанси, и администрация, и здравна система, и обучение, и правораздаване, и национално единодушие и... футбол в случай че щете!
Насипно положение, пясъчни кули, спектакъл на марионетки, прахуляк в очите, свободно рухване, преследване напразно, след дъжд качулка, реплика на страна и симулация на държавност.
Само да не забравяме кой през последното десетилетие еднолично и едносрично (Аз! Аз! Аз! Аз!) управляваше страната, кой спря развиването й и я задърпа обратно, кой я натика в блатото на статуквото, което по форма е непоклатимост, а по наличие е застой.
Това бе изгубено десетилетие за България - безвремие на некомпетността на властта, граничеща с некадърност; безвремие на голямата корупция; безвремие на тоталния отвод от правосъдие; безвремие на потресаваща липса на тактика за развиване на Отечеството ни общително.
Ако си напомним кой е основният провинен за клопката на не-промяната, може и да си спомним за какво и в името на какво с такова голямо изпитание го свалихме от власт - поради колосалната нужда от Промяна.
Ала в последно време ние зарязахме Промяната, която не може да се случи без да се променим и самите ние, а поведохме борба против държавното управление на Промяната. Искаме по този начин за десетина седмици да изкупим несъмнено десетте години бездейност и незаинтересованост под Егото на един илитерат...
Е, харесва ли ви по какъв начин изглеждаме пред лицето на Международното състояние като страна, народ, общество и жители? Грозно и неприлично изглеждаме - насъскани едни по отношение на други, затъващи в рецесия от рецесии, разединени и превръщащи се в най-големия риск за самите себе си и за хубавата Татковина.
Не социум, а племе.
Как да ставаме по-добре и по-добри, като си оставаме все същите и дори още по-лоши? Оказва се, че оня, който е основният провинен за унилото ни и безпросветно съществуване е в действителност единствено отражение в огледалото на самите нас. Ето, той към този момент не е на власт, единствено полайва злобно от ъгъла, а Промяната не се случва. И по какъв начин да се случи тя, откакто ние всички и всеки един от нас настойчиво отхвърляме да се променим?
Това е моят извод, ще го направя още веднъж: Няма по какъв начин да има Промяна в случай че ние си оставаме все същите. И ставаме дори още по-лоши.
Николай Слатински
Насипно положение, пясъчни кули, спектакъл на марионетки, прахуляк в очите, свободно рухване, преследване напразно, след дъжд качулка, реплика на страна и симулация на държавност.
Само да не забравяме кой през последното десетилетие еднолично и едносрично (Аз! Аз! Аз! Аз!) управляваше страната, кой спря развиването й и я задърпа обратно, кой я натика в блатото на статуквото, което по форма е непоклатимост, а по наличие е застой.
Това бе изгубено десетилетие за България - безвремие на некомпетността на властта, граничеща с некадърност; безвремие на голямата корупция; безвремие на тоталния отвод от правосъдие; безвремие на потресаваща липса на тактика за развиване на Отечеството ни общително.
Ако си напомним кой е основният провинен за клопката на не-промяната, може и да си спомним за какво и в името на какво с такова голямо изпитание го свалихме от власт - поради колосалната нужда от Промяна.
Ала в последно време ние зарязахме Промяната, която не може да се случи без да се променим и самите ние, а поведохме борба против държавното управление на Промяната. Искаме по този начин за десетина седмици да изкупим несъмнено десетте години бездейност и незаинтересованост под Егото на един илитерат...
Е, харесва ли ви по какъв начин изглеждаме пред лицето на Международното състояние като страна, народ, общество и жители? Грозно и неприлично изглеждаме - насъскани едни по отношение на други, затъващи в рецесия от рецесии, разединени и превръщащи се в най-големия риск за самите себе си и за хубавата Татковина.
Не социум, а племе.
Как да ставаме по-добре и по-добри, като си оставаме все същите и дори още по-лоши? Оказва се, че оня, който е основният провинен за унилото ни и безпросветно съществуване е в действителност единствено отражение в огледалото на самите нас. Ето, той към този момент не е на власт, единствено полайва злобно от ъгъла, а Промяната не се случва. И по какъв начин да се случи тя, откакто ние всички и всеки един от нас настойчиво отхвърляме да се променим?
Това е моят извод, ще го направя още веднъж: Няма по какъв начин да има Промяна в случай че ние си оставаме все същите. И ставаме дори още по-лоши.
Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ