Даниела Везиева: Виждаме 3-процентен дефицит, официализиран в бюджета като число, и един скрит дефицит в дълговете, който е още толкова
Виждаме 3-процентен недостиг, официализиран в бюджета като число, и един прикрит недостиг в задълженията, който е още толкоз. Това сподели някогашният министър на стопанската система и член на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания Даниела Везиева в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " .
Заложеното в бюджета нарастване на осигурителните тежести задушава бизнеса. " На процедура наказваме тези, които работят. В бюджета няма предвидимост и дълготрайна цел, която да кара бизнесът да влага в разширение на производства. Няма насърчителни ограничения, които да задържат младежите в България, което би рефлектирало и върху пенсионната система. Ако имаме повече работещи, няма да си приказваме за дълг сега “, изясни специалистът.
Според нея ръководещите за следващ път ще употребяват финансовите разноски като буфер. " Разчитат на това да не се изпълнят капиталовите планове. Ние се въртим в един доста циничен кръг. Ако не се изпълнят капиталовите планове, ще дадем пари за обществени разноски. Ако дадем пари за обществени разноски и подкрепяме уязвимите групи, няма да има инфраструктура и това ще даде отражение върху икономическите ни индикатори. На всички би трябвало да е ясно, че това няма по какъв начин да продължава до безспир. Няма по какъв начин да има ниска продуктивност и да усилваме приходите. Това беше ясно, че ще гръмне като бомба “, разяснява Даниела Везиева.
Правилният метод при структуриране на бюджета и отбягване на висок недостиг е посредством орязване на разноските. " Според мен има от кое място да се отрежат. Ако в този момент закърпим до известно време тази обстановка, тя в последна сметка ще стане действителност. Ако има нещо, което юлският конвергентен отчет ни споделя, то беше тъкмо това: вижте си обществените политики, вижте си фискалната политика, там имате проблем, нямате резистентност “, съобщи Даниела Везиева.
Според нея европейските институции си дават сметка за действителния недостиг на страната. България не би трябвало да влиза в еврозоната със счетоводни хватки, безапелационна бе тя. " Тук не става въпрос единствено за осъществяването на техническите индикатори, те са показната част. В последна сметка зад тези индикатори стоят политики и те доста деликатно ни подсказаха и на процедура ни го споделиха: имате голям проблем със застаряващото население, имате ниска продуктивност и високи приходи, които не са основани на тази продуктивност. Производителността може да се усили, като се подтиква бизнеса, като не го наказваме непрестанно, като се основат насърчителни ограничения в земеделието, с цел да може младежите да се върнат там. Трябва да сътворяваме работа, освен да се опитваме да вземаме налози. Това е въпрос на налагане на политики “, акцентира някогашният министър на стопанската система.
" Убедена съм, че еврозоната и Европейският съюз няма да позволен втори гръцки вид и каквито и счетоводни битки да вършим, това, което се случва у нас, ще ги накара да засилят контрола над нас. Ние ще би трябвало да отговорим на този надзор “, добави Везиева.
Заложеното в бюджета нарастване на осигурителните тежести задушава бизнеса. " На процедура наказваме тези, които работят. В бюджета няма предвидимост и дълготрайна цел, която да кара бизнесът да влага в разширение на производства. Няма насърчителни ограничения, които да задържат младежите в България, което би рефлектирало и върху пенсионната система. Ако имаме повече работещи, няма да си приказваме за дълг сега “, изясни специалистът.
Според нея ръководещите за следващ път ще употребяват финансовите разноски като буфер. " Разчитат на това да не се изпълнят капиталовите планове. Ние се въртим в един доста циничен кръг. Ако не се изпълнят капиталовите планове, ще дадем пари за обществени разноски. Ако дадем пари за обществени разноски и подкрепяме уязвимите групи, няма да има инфраструктура и това ще даде отражение върху икономическите ни индикатори. На всички би трябвало да е ясно, че това няма по какъв начин да продължава до безспир. Няма по какъв начин да има ниска продуктивност и да усилваме приходите. Това беше ясно, че ще гръмне като бомба “, разяснява Даниела Везиева.
Правилният метод при структуриране на бюджета и отбягване на висок недостиг е посредством орязване на разноските. " Според мен има от кое място да се отрежат. Ако в този момент закърпим до известно време тази обстановка, тя в последна сметка ще стане действителност. Ако има нещо, което юлският конвергентен отчет ни споделя, то беше тъкмо това: вижте си обществените политики, вижте си фискалната политика, там имате проблем, нямате резистентност “, съобщи Даниела Везиева.
Според нея европейските институции си дават сметка за действителния недостиг на страната. България не би трябвало да влиза в еврозоната със счетоводни хватки, безапелационна бе тя. " Тук не става въпрос единствено за осъществяването на техническите индикатори, те са показната част. В последна сметка зад тези индикатори стоят политики и те доста деликатно ни подсказаха и на процедура ни го споделиха: имате голям проблем със застаряващото население, имате ниска продуктивност и високи приходи, които не са основани на тази продуктивност. Производителността може да се усили, като се подтиква бизнеса, като не го наказваме непрестанно, като се основат насърчителни ограничения в земеделието, с цел да може младежите да се върнат там. Трябва да сътворяваме работа, освен да се опитваме да вземаме налози. Това е въпрос на налагане на политики “, акцентира някогашният министър на стопанската система.
" Убедена съм, че еврозоната и Европейският съюз няма да позволен втори гръцки вид и каквито и счетоводни битки да вършим, това, което се случва у нас, ще ги накара да засилят контрола над нас. Ние ще би трябвало да отговорим на този надзор “, добави Везиева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ