Пой - магията на огненото кълбо
Виждали ли сте инцидентно улични актьори, които въртят огнени топки във въздуха? Умело жонглират на ръба на изгарянето, на ръба на човешките благоприятни условия. Но какво в действителност вършат те? Какво тъкмо въртят? Огнените топки се назовават „ пой ”, а „ изкуството ” – въртене на огнен пой. Това, до съсем скоро непознато за нашите географски ширини, събитие добива все по- огромна известност. Вече можете даже да му се насладите на фирменото празненство или на някой тротоар вечерно време.
Както може да се чака, появяването на пой се корени в доста далечни времена. Още племената на маорите от Нова Зеландия са употребявали летящи топки на въже или топки на края на двустранна бухалка, с които са правили разнородни придвижвания. Целта, несъмнено, е надалеч от това да изнасят зрелище. По- скоро е била част от ежедневна физическа подготовка.
Предимно дамите въртели пой, с цел да развиват гъвкавостта на пръстите и ръцете си като цяло. Умение, което им е било нужно в другите битови и домашен действия. Малко по- късно и мъжете се включват. Тяхната цел била същата, само че те употребявали уменията си в багра и лова. Днес в островите към Австралия въртенето на пой от маори се е трансформирала в една от най- огромните туристически атракции.
След маорите, тайландците са първите, едвам през 90- те години на 20-ти век, които практикуват въртене на пой по метода, по който го разбираме през днешния ден – игра, занимание, запълване на свободното време, изкуство. Оттогава пой претърпява същински взрив. Обогатява се с доста разновидности – бухалки пой, въздушен пой ( с разноцветни лентички ), пиро – пой ( с фойерверки ), пой с искри ( при въртенето се разпръскват голям брой дребни въгленчета ), LED – пой ( екипиран с дребни разноцветни LED диоди ).
Огненият пой обаче остава най- публикуван.
Представлява дребна топка на верига, напоена с горяща течност и действително изпълнителите въртят същински огън на милиметри от очите, косите, въобще тялото си. Затова тук ограниченията за сигурност са повече от нужни. По тази причина изпълнителите са с прибрани под тюрбани коси и като цяло доста нищожно облечени. Което прави въртенето на огнен пой и доста секси...
Изключително гръмък, в топлите летни вечери, той е съвсем наложителна част от всеки фестивал или празник на уличните изкуства. Именно там пой намира своя нов дом – в субкултурата на уличните изкуства – жонглиране, кукловодство, пантомима, фокуси, графити, улична музика онлайн, еквилибристи. Сякаш уличните реализатори, освободени от каноните на изкуството, меркантилността, непрекъснато в придвижване, остават с най- необятно отворени очи за новото и забавното.
Колкото до техниката, тя също претърпява доста развиване. Днес към този момент приказваме за техничен пой и танцувален пой. В едното течение задачата е да се извършват колкото се може по- комплицирани придвижвания, с цел да се покажат техническите умения на изпълнителите. От заглавието „ танцувален пой ” съдим, че тук танците подхващат пой като изразно средство за по- огромен изящен резултат. Особено кючекът ( бели денс ), даже танго и свободни придвижвания под акомпанимент на ембиънт или етно музика. Именно поради симбиозата с танца и музиката пой превзема толкоз доста сетивата. Но за пой не е задоволително да се написа, той би трябвало да се види....
Както може да се чака, появяването на пой се корени в доста далечни времена. Още племената на маорите от Нова Зеландия са употребявали летящи топки на въже или топки на края на двустранна бухалка, с които са правили разнородни придвижвания. Целта, несъмнено, е надалеч от това да изнасят зрелище. По- скоро е била част от ежедневна физическа подготовка.
Предимно дамите въртели пой, с цел да развиват гъвкавостта на пръстите и ръцете си като цяло. Умение, което им е било нужно в другите битови и домашен действия. Малко по- късно и мъжете се включват. Тяхната цел била същата, само че те употребявали уменията си в багра и лова. Днес в островите към Австралия въртенето на пой от маори се е трансформирала в една от най- огромните туристически атракции. След маорите, тайландците са първите, едвам през 90- те години на 20-ти век, които практикуват въртене на пой по метода, по който го разбираме през днешния ден – игра, занимание, запълване на свободното време, изкуство. Оттогава пой претърпява същински взрив. Обогатява се с доста разновидности – бухалки пой, въздушен пой ( с разноцветни лентички ), пиро – пой ( с фойерверки ), пой с искри ( при въртенето се разпръскват голям брой дребни въгленчета ), LED – пой ( екипиран с дребни разноцветни LED диоди ).
Огненият пой обаче остава най- публикуван.
Представлява дребна топка на верига, напоена с горяща течност и действително изпълнителите въртят същински огън на милиметри от очите, косите, въобще тялото си. Затова тук ограниченията за сигурност са повече от нужни. По тази причина изпълнителите са с прибрани под тюрбани коси и като цяло доста нищожно облечени. Което прави въртенето на огнен пой и доста секси...
Изключително гръмък, в топлите летни вечери, той е съвсем наложителна част от всеки фестивал или празник на уличните изкуства. Именно там пой намира своя нов дом – в субкултурата на уличните изкуства – жонглиране, кукловодство, пантомима, фокуси, графити, улична музика онлайн, еквилибристи. Сякаш уличните реализатори, освободени от каноните на изкуството, меркантилността, непрекъснато в придвижване, остават с най- необятно отворени очи за новото и забавното.
Колкото до техниката, тя също претърпява доста развиване. Днес към този момент приказваме за техничен пой и танцувален пой. В едното течение задачата е да се извършват колкото се може по- комплицирани придвижвания, с цел да се покажат техническите умения на изпълнителите. От заглавието „ танцувален пой ” съдим, че тук танците подхващат пой като изразно средство за по- огромен изящен резултат. Особено кючекът ( бели денс ), даже танго и свободни придвижвания под акомпанимент на ембиънт или етно музика. Именно поради симбиозата с танца и музиката пой превзема толкоз доста сетивата. Но за пой не е задоволително да се написа, той би трябвало да се види....
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ