Растенията използват "мини-мозъци", за да решат кога да поникнат
Виждали ли сте в миналото семената на растенията да наподобяват като че мислят? Учени са разкрили две дребни групи кафези в зародишите на растенията, които работят по същия метод, по който човешкият мозък и оказват помощ на растението да реши по кое време би трябвало да стартира да покълва, оповестява Science alert.
Всъщност не става дума тъкмо за съществуване на сиво вещество, а за сходно на човешкия мозък разположение, с хормони, движещи се сред два комплекта кафези по един и същи метод, както когато хората вземат решение дали да създадат нещо или не.
Проучването, осъществено от учени от Университета в Бирмингам, е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Решението на растението по кое време да поникне е едно от най-важните по време на съществуването му. Ако е прекомерно скоро, растението може съществено да бъде повредено от зимните условия; в случай че е прекомерно късно, може да бъде изпреварено от други, по-рано узрели растения.
Eкипът учени употребява математически модел, с цел да покаже, че връзката сред двете групи от кафези - едната осигуряваща инертност, а другата - поникване, управлява чувствителността на растенията към околната среда. Когато групата кафези за поникване победят, семената стартират да никнат.
" Работата ни разкри значително делене сред съставените елементи в центъра за взимане на решение на едно растение ", оповестява Жорж Басел (George Bassel), академик от екипа. " В човешкия мозък това делене се счита, че вкарва забавяне на времето - изглаждане на шумните сигнали от околната среда и увеличение на точността, с която взимаме решения ", изяснява още той. " Отделянето на тези елементи в " мозъците " на растенията се оказва централно за метода му на действие ", прибавя ученият.
Ситуацията е съвсем като тази в случай че две дребни купчини кафези имат продължаващ спор дали или да не стартират процеса по покълване.
Центърът за взимане на решения е открит в края на корените на семената на Arabidopsis thaliana, проучвани от откривателите. Като побутват действието на хормона сред двете групи, учените съумяват да управляват времето на покълване.
Въз основа на първичните резултати от математическите модели, екипът създава мутирало растение с по-силни химически връзки сред клетките, с цел да покаже по този метод, че времето на покълване в действителност зависи от сигналите, излъчени към и от тези групи.
Разделянето сред клетките разрешава на семената на растенията да отговорят на повече външни тласъци - съгласно учените това е като да четеш оценки на рецензии за даден филм.
Нещо повече - предварителните модели демонстрират, че повече семена биха поникнали при варираща околна среда, като съмнения на температурите. Това още не може да бъде обяснено с акуратност. Може да е обвързвано за потребление на температурните промени за развиване, когато сезоните се сменят или според от това какъв брой надълбоко е заровено в почвата, цялата потребна информация, която може да бъде употребена за решение дали да се впусне в живота.
Според учените работата им ще бъде потребна при създаването на растения и култури в бъдеще - единствено би трябвало да се узнае повече за това какво " мислят " растенията. Семената биха могли да бъдат ориентирани към по едно и също време покълване или да бъдат по-устойчиви на климатичните промени.
Източник: НаукаOFFNews
Всъщност не става дума тъкмо за съществуване на сиво вещество, а за сходно на човешкия мозък разположение, с хормони, движещи се сред два комплекта кафези по един и същи метод, както когато хората вземат решение дали да създадат нещо или не.
Проучването, осъществено от учени от Университета в Бирмингам, е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Решението на растението по кое време да поникне е едно от най-важните по време на съществуването му. Ако е прекомерно скоро, растението може съществено да бъде повредено от зимните условия; в случай че е прекомерно късно, може да бъде изпреварено от други, по-рано узрели растения.
Eкипът учени употребява математически модел, с цел да покаже, че връзката сред двете групи от кафези - едната осигуряваща инертност, а другата - поникване, управлява чувствителността на растенията към околната среда. Когато групата кафези за поникване победят, семената стартират да никнат.
" Работата ни разкри значително делене сред съставените елементи в центъра за взимане на решение на едно растение ", оповестява Жорж Басел (George Bassel), академик от екипа. " В човешкия мозък това делене се счита, че вкарва забавяне на времето - изглаждане на шумните сигнали от околната среда и увеличение на точността, с която взимаме решения ", изяснява още той. " Отделянето на тези елементи в " мозъците " на растенията се оказва централно за метода му на действие ", прибавя ученият.
Ситуацията е съвсем като тази в случай че две дребни купчини кафези имат продължаващ спор дали или да не стартират процеса по покълване.
Центърът за взимане на решения е открит в края на корените на семената на Arabidopsis thaliana, проучвани от откривателите. Като побутват действието на хормона сред двете групи, учените съумяват да управляват времето на покълване.
Въз основа на първичните резултати от математическите модели, екипът създава мутирало растение с по-силни химически връзки сред клетките, с цел да покаже по този метод, че времето на покълване в действителност зависи от сигналите, излъчени към и от тези групи.
Разделянето сред клетките разрешава на семената на растенията да отговорят на повече външни тласъци - съгласно учените това е като да четеш оценки на рецензии за даден филм.
Нещо повече - предварителните модели демонстрират, че повече семена биха поникнали при варираща околна среда, като съмнения на температурите. Това още не може да бъде обяснено с акуратност. Може да е обвързвано за потребление на температурните промени за развиване, когато сезоните се сменят или според от това какъв брой надълбоко е заровено в почвата, цялата потребна информация, която може да бъде употребена за решение дали да се впусне в живота.
Според учените работата им ще бъде потребна при създаването на растения и култури в бъдеще - единствено би трябвало да се узнае повече за това какво " мислят " растенията. Семената биха могли да бъдат ориентирани към по едно и също време покълване или да бъдат по-устойчиви на климатичните промени.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ