Вихрен Митев, климатичен посланик: Градска устойчивост – мисията е възможна
Вихрен Митев е създател на фондация. В ролята си на Посланик на Европейския климатичен пакт в България, той провежда пътуващата галерия „ Гласовете на природата “, разказваща историята на тези, които са мощно уязвими от измененията в природата. Идеята на плана е тематиката за екологията и измененията в климата да влезе в по-широката общност.
Вихрен Митев взе участие и в популяризирането на настолната игра „ Климатична фреска “, с която организира серия от обучителни сесии в цялата страна. Играта, въодушевена от Парижкото съглашение за климата, е с 42 карти, всяка от които съставлява фактор за изменението на климата, а играчите имат за цел да намерят решение на разнообразни климатични проблеми.
Разкажи ни с няколко фрази какво е Климатичният пакт и за какво е значимо да знаем за него.
дължи появяването си на предхождащите го Парижко съглашение (2015) и Зелена договорка на Европейски Съюз (2019), като способства за постигането на въглеродна индиферентност в Европейски Съюз до 2050 година Климатичният пакт съчетава подходи за работа от горе надолу и от долу нагоре, като предизвиква взаимоотношението сред политиките и тактиките на Европейски Съюз за справяне с климатичните промени (не единствено в екологичен аспект, само че и в стопански, обществен и т.н.) с локалните дейности на по-малки общности и техните водачи. И двете предишни начинания целят понижаване на парниковите излъчвания и повишение на устойчивостта. В същността на Климатичния пакт е заложено и разбирането за реализиране на обективен зелен преход, който включва всички наранени в процеса. Тези съглашения са причина за систематична смяна и преход към кръгова стопанска система, като в същото време мощно предизвикват локалните дейности, посредством които приемането на нови политики и регулации става по-лесно и по-бързо. Така се твърди и в на нашата фондация – колкото повече хора подхващат дребни стъпки, толкоз по-бързо и елементарно се осъществят огромните и ефикасни решения.
Важно е да знаем за Климатичния пакт, защото той визира по едно и също време жителите, бизнеса и законодателите, като ги предизвиква да подхващат съответни дейности за понижаване на въглеродния отпечатък. На философско равнище Пактът оказва помощ за самоосъзнаването на хората като планетарни същества и за разбирането за изчерпаемостта на естествените запаси – за това по какъв начин те се употребяват и за нуждата от понижаване на потреблението.
През годините Климатичният пакт сътвори общественост от посланици на тази смяна и даде средствата, инструментите и мрежите за водачите, които я вършат допустима. Всичко това оказва помощ за запазване на биоразнообразието, което е основа за човешкото оцеляване, за преодоляването на покачващите се междинни световни температури и изменящите се климатични условия.
Как реши да станеш дипломат на Климатичния пакт?
Тази опция да стана сама ме откри. В огромна степен тя е продължение на всичко, което към този момент правех по отношение на написването на Екологичния манифест (2016), основаването на едноименна организация (2018) и присъединяване ми в COP25 (2019). Бях си сложил за цел да работя за повишение на информираността по тематики, свързани с климатичните промени. Затова незабавно, щом разбрах за тази опция, аплайвах. Чрез нея станах част от локална и европейска общественост от съидейници, които работят за постигането на същите цели като мен, само че всеки по друг метод и това е доста добре. Чрез дейностите, проведени по отношение на Пакта и реализирани от нашия народен координатор, разширих хоризонта си на успеваемост, открих нови благоприятни условия за работа и показване на дейностите на Фондация „ МанЕко “.
Какво е да си дипломат на Климатичния пакт в България?
Да си дипломат на Климатичния пакт е добра опция както да разпространяваш работата и задачите си, по този начин и да станеш част от общественост. Аз съм дипломат от началото на 2022 година Някои от посланиците познавам още от 2018 година, когато в София създадохме Работна група за нулеви боклуци. Сега виждам и доста нови младежи да се причисляват и да работят в разнообразни елементи на страната, което доста ме радва. Помагаме си, като споделяме благоприятни условия за развиване и реализиране на задачите за понижаване на въглеродните излъчвания по разнородни способи. Хубаво е, че всеки работи в своя област, като си партнираме посредством продан на планови действия, услуги и екологични артикули.
Работата ни като посланици на Климатичния пакт включва месечни онлайн срещи, календар на събитията, които посланиците провеждат, годишни срещи, интернационалните срещи, както и действия, проведени от националните ни координатори.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страната, институциите и неправителствените организации?
Да. Всичко стартира от персоналния образец, ангажираност, предпочитание и разпоредителност, без значение дали вършим нещо у дома, за общността или на работа.
Според мен, няма граница. Ние сме тези, които работят в институциите, бизнеса и неправителствения бранш. И всеки има опция да въздейства позитивно. Разбира се, неправителствените организации имат водеща роля и могат напълно да посветят активността си на такава идея.
Но с цел да стане България „ зелена “, е нужна сериозна маса от дейни хора, които да работят в тази посока.
Какво на процедура значи устойчива градска подвижност?
Устойчивата градска подвижност има за цел да направи градовете по-удобни за живеене, като предлага по-чисти, по-ефективни и по-приобщаващи транспортни системи, които понижават въздействието върху околната среда и покачват благосъстоянието на жителите.
Устойчивата градска подвижност спомага за понижаване на замърсяването на въздуха и излъчванията парникови газове, предизвиква дейния превоз и намалява рисковете за някои болести, отстранява тапите и съкратява времето за пътешестване, икономисва разноски на държавните управления и жителите посредством по-ефективно потребление на ресурсите и основава по-приветлива и безвредна градска среда.
Замърсяването на въздуха ли е най-сериозното градско предизвикателство, с което би трябвало да се оправим?
To e главен проблем, на който не се обръща задоволително внимание. Фондация „ МанЕко “ е взела участие в измерването на равнищата на замърсяване и знаем по какъв начин мръсният въздух въздейства на здравето. Основен източник на замърсяване са колите. Затова е добре да се заобикаля ходенето пешком по основни булеварди, в натоварени часове и така нататък Дори има значение от коя страна на тротоара вървиш – откъм пътното платно или откъм постройките.
Връзката сред чистотата на въздуха и здравето е основополагаща за качеството на живот в градски условия. Замърсяването на въздуха води до съществени отрицателни последствия за здравето на жителите.
Използването на електрически коли и други транспортни средства на ток е положително решение, само че главното в тази ситуация е да се понижи пътуването с коли и да се избират изцяло екологични способи на напредване като карането на колело или ходенето пешком.
Друг главен проблем, обвързван с климатичните промени, в последно време са по този начин наречените топлинни острови, съпроводени от увеличаващия се брой тропически нощи на година. Топлинните острови са градски феномен, при който температурите в избрани градски региони са доста по-високи спрямо температурите отвън града. Борейки се с това събитие, хората стартират да употребяват повече сила за изстудяване и да напущат града в търсене на прохладни места, което довежда до използването на повече сила и повече замърсяване. Тук още веднъж могат да се ползват екологични ограничения като потребление на вентилатори вместо климатици, проветряване през нощта и втурване на дебели пердета денем, които да пазят пространствата от прекомерно стопляне. На макрониво решенията са залесяване, създаване на паркове и градинки, покрити паркинги, озеленени покриви и фасади и така нататък
Следват и други проблематични области като разделното изхвърляне на боклуци и шумовото замърсяване да вземем за пример.
Ключово решение е основаването на просвета и нрав за ангажираност с тези въпроси, с цел да се подхващат съответни дейности против отрицателните последствия от климатичните промени.
Кои са най-успешните практики в България за устойчива градска подвижност?
Да стартираме с по-общите като вложение в публичен превоз и зони за паркиране и нискоемисионни зони. След това се подреждат велоалеи, метро, наземен транспорт; влаковете, електрическите скутери, колелата и тротинетките също са положителни решения в тази посока. Други практики са електрифицирането на транспортни и логистични услуги. Синхронизирането посредством цифрови решения на разнообразни типове транспортни средства и спазването на прецизен график също оказват помощ за поощряване на потреблението на нисковъглеродни средства за превоз.
Кои са главните публични пространства, които би трябвало да бъдат преосмислени във връзка с безвредно прилагане и досегаемост от всички?
Ще стартира от това, че недоумявам по какъв начин към момента покриви и фасади на здания и огромни открити паркинги не се употребяват за действия като производство на сила или озеленяване. Колко по-добре би било, в случай че откритите паркинги на огромните вериги магазини имат един ред слънчеви панели, които да създават сила и по едно и също време с това да пазят сянка на колите под тях? В същата посока могат да мислят и институциите.
Хората в огромните градове обичат да се разхождат в парковете и градинките. Но в тях има пространства, които са запуснати и необлагородени. В градове като Виена да вземем за пример градската администрация употребява открити елементи от града заради невъзможността да се обезпечат закрити пространства за всички действия, които се организират там. Така една градинка може да бъде място за разхождане на деца сутринта, място за среща или събитие следобяд и място за развлечение по здрач.
Градската среда би трябвало да бъде налична и за хората с увреждания, които са с понижени благоприятни условия за подвижност.
Какъв е твоят персонален принос за това да живеем в по-зелени и устойчиви градове освен по време на Седмицата на подвижността, само че и през цялата година?
Моят персонален принос се показва в написването на Екологичния манифест и основаването на Фондация „ Екологичен манифест – МанЕко “, която предходната година съумя да образова повече от 2000 души по тематиката за климатичните промени посредством образуване на над 70 обучителни събития в 24 обитаеми места в страната, привличане на над 50 партньорски организации и институции, ангажиране на повече от 20 фасилитатори и обучаване на 20 нови. Тези старания целят основаването на към този момент упоменатата сериозна маса от хора, за които да живееш „ зелено “, екологично и стабилно, е новото не „ обикновено “, а „ наложително “.
В всекидневието карам кола единствено когато в действителност се постанова, и то за пътешестване на по-дълги дистанции и по опция с четирима пасажери. В града градуирам методите на напредване по този начин: пешком, колело, метро, рейс 94. Дори метрото да не може да ме води всякога до мечтаната от мен точка, избирам да сляза наоколо и да повървя малко, в сравнение с да се прекачвам на последващо транспортно средство.
Вкъщи отглеждам растения на балконите. Много от тях са с необятни листа, с цел да преработват повече въглероден диоксид. През лятото не пущам климатик, през зимата не вървя по тениска у дома. Изхвърлям отпадъците разделно, а органичните предавам за компостиране. Грижа се и за „ сърцето “ за капачки на Фондация „ МанЕко “, което от време на време прислугвам, въпреки да се боря за понижаване на потреблението, а не за повече преработване. Това се показва и в храненето ми, пазаря насипно и в огромни опаковки, понижил съм потреблението на месо и количеството на порциите. Спортуването е част от всекидневието ми – редувам разнообразни спортове, а неотдавна прибавих и нов – каране на ролери.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Вихрен Митев взе участие и в популяризирането на настолната игра „ Климатична фреска “, с която организира серия от обучителни сесии в цялата страна. Играта, въодушевена от Парижкото съглашение за климата, е с 42 карти, всяка от които съставлява фактор за изменението на климата, а играчите имат за цел да намерят решение на разнообразни климатични проблеми.
Разкажи ни с няколко фрази какво е Климатичният пакт и за какво е значимо да знаем за него.
дължи появяването си на предхождащите го Парижко съглашение (2015) и Зелена договорка на Европейски Съюз (2019), като способства за постигането на въглеродна индиферентност в Европейски Съюз до 2050 година Климатичният пакт съчетава подходи за работа от горе надолу и от долу нагоре, като предизвиква взаимоотношението сред политиките и тактиките на Европейски Съюз за справяне с климатичните промени (не единствено в екологичен аспект, само че и в стопански, обществен и т.н.) с локалните дейности на по-малки общности и техните водачи. И двете предишни начинания целят понижаване на парниковите излъчвания и повишение на устойчивостта. В същността на Климатичния пакт е заложено и разбирането за реализиране на обективен зелен преход, който включва всички наранени в процеса. Тези съглашения са причина за систематична смяна и преход към кръгова стопанска система, като в същото време мощно предизвикват локалните дейности, посредством които приемането на нови политики и регулации става по-лесно и по-бързо. Така се твърди и в на нашата фондация – колкото повече хора подхващат дребни стъпки, толкоз по-бързо и елементарно се осъществят огромните и ефикасни решения.
Важно е да знаем за Климатичния пакт, защото той визира по едно и също време жителите, бизнеса и законодателите, като ги предизвиква да подхващат съответни дейности за понижаване на въглеродния отпечатък. На философско равнище Пактът оказва помощ за самоосъзнаването на хората като планетарни същества и за разбирането за изчерпаемостта на естествените запаси – за това по какъв начин те се употребяват и за нуждата от понижаване на потреблението.
През годините Климатичният пакт сътвори общественост от посланици на тази смяна и даде средствата, инструментите и мрежите за водачите, които я вършат допустима. Всичко това оказва помощ за запазване на биоразнообразието, което е основа за човешкото оцеляване, за преодоляването на покачващите се междинни световни температури и изменящите се климатични условия.
Как реши да станеш дипломат на Климатичния пакт?
Тази опция да стана сама ме откри. В огромна степен тя е продължение на всичко, което към този момент правех по отношение на написването на Екологичния манифест (2016), основаването на едноименна организация (2018) и присъединяване ми в COP25 (2019). Бях си сложил за цел да работя за повишение на информираността по тематики, свързани с климатичните промени. Затова незабавно, щом разбрах за тази опция, аплайвах. Чрез нея станах част от локална и европейска общественост от съидейници, които работят за постигането на същите цели като мен, само че всеки по друг метод и това е доста добре. Чрез дейностите, проведени по отношение на Пакта и реализирани от нашия народен координатор, разширих хоризонта си на успеваемост, открих нови благоприятни условия за работа и показване на дейностите на Фондация „ МанЕко “.
Какво е да си дипломат на Климатичния пакт в България?
Да си дипломат на Климатичния пакт е добра опция както да разпространяваш работата и задачите си, по този начин и да станеш част от общественост. Аз съм дипломат от началото на 2022 година Някои от посланиците познавам още от 2018 година, когато в София създадохме Работна група за нулеви боклуци. Сега виждам и доста нови младежи да се причисляват и да работят в разнообразни елементи на страната, което доста ме радва. Помагаме си, като споделяме благоприятни условия за развиване и реализиране на задачите за понижаване на въглеродните излъчвания по разнородни способи. Хубаво е, че всеки работи в своя област, като си партнираме посредством продан на планови действия, услуги и екологични артикули.
Работата ни като посланици на Климатичния пакт включва месечни онлайн срещи, календар на събитията, които посланиците провеждат, годишни срещи, интернационалните срещи, както и действия, проведени от националните ни координатори.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страната, институциите и неправителствените организации?
Да. Всичко стартира от персоналния образец, ангажираност, предпочитание и разпоредителност, без значение дали вършим нещо у дома, за общността или на работа.
Според мен, няма граница. Ние сме тези, които работят в институциите, бизнеса и неправителствения бранш. И всеки има опция да въздейства позитивно. Разбира се, неправителствените организации имат водеща роля и могат напълно да посветят активността си на такава идея.
Но с цел да стане България „ зелена “, е нужна сериозна маса от дейни хора, които да работят в тази посока.
Какво на процедура значи устойчива градска подвижност?
Устойчивата градска подвижност има за цел да направи градовете по-удобни за живеене, като предлага по-чисти, по-ефективни и по-приобщаващи транспортни системи, които понижават въздействието върху околната среда и покачват благосъстоянието на жителите.
Устойчивата градска подвижност спомага за понижаване на замърсяването на въздуха и излъчванията парникови газове, предизвиква дейния превоз и намалява рисковете за някои болести, отстранява тапите и съкратява времето за пътешестване, икономисва разноски на държавните управления и жителите посредством по-ефективно потребление на ресурсите и основава по-приветлива и безвредна градска среда.
Замърсяването на въздуха ли е най-сериозното градско предизвикателство, с което би трябвало да се оправим?
To e главен проблем, на който не се обръща задоволително внимание. Фондация „ МанЕко “ е взела участие в измерването на равнищата на замърсяване и знаем по какъв начин мръсният въздух въздейства на здравето. Основен източник на замърсяване са колите. Затова е добре да се заобикаля ходенето пешком по основни булеварди, в натоварени часове и така нататък Дори има значение от коя страна на тротоара вървиш – откъм пътното платно или откъм постройките.
Връзката сред чистотата на въздуха и здравето е основополагаща за качеството на живот в градски условия. Замърсяването на въздуха води до съществени отрицателни последствия за здравето на жителите.
Използването на електрически коли и други транспортни средства на ток е положително решение, само че главното в тази ситуация е да се понижи пътуването с коли и да се избират изцяло екологични способи на напредване като карането на колело или ходенето пешком.
Друг главен проблем, обвързван с климатичните промени, в последно време са по този начин наречените топлинни острови, съпроводени от увеличаващия се брой тропически нощи на година. Топлинните острови са градски феномен, при който температурите в избрани градски региони са доста по-високи спрямо температурите отвън града. Борейки се с това събитие, хората стартират да употребяват повече сила за изстудяване и да напущат града в търсене на прохладни места, което довежда до използването на повече сила и повече замърсяване. Тук още веднъж могат да се ползват екологични ограничения като потребление на вентилатори вместо климатици, проветряване през нощта и втурване на дебели пердета денем, които да пазят пространствата от прекомерно стопляне. На макрониво решенията са залесяване, създаване на паркове и градинки, покрити паркинги, озеленени покриви и фасади и така нататък
Следват и други проблематични области като разделното изхвърляне на боклуци и шумовото замърсяване да вземем за пример.
Ключово решение е основаването на просвета и нрав за ангажираност с тези въпроси, с цел да се подхващат съответни дейности против отрицателните последствия от климатичните промени.
Кои са най-успешните практики в България за устойчива градска подвижност?
Да стартираме с по-общите като вложение в публичен превоз и зони за паркиране и нискоемисионни зони. След това се подреждат велоалеи, метро, наземен транспорт; влаковете, електрическите скутери, колелата и тротинетките също са положителни решения в тази посока. Други практики са електрифицирането на транспортни и логистични услуги. Синхронизирането посредством цифрови решения на разнообразни типове транспортни средства и спазването на прецизен график също оказват помощ за поощряване на потреблението на нисковъглеродни средства за превоз.
Кои са главните публични пространства, които би трябвало да бъдат преосмислени във връзка с безвредно прилагане и досегаемост от всички?
Ще стартира от това, че недоумявам по какъв начин към момента покриви и фасади на здания и огромни открити паркинги не се употребяват за действия като производство на сила или озеленяване. Колко по-добре би било, в случай че откритите паркинги на огромните вериги магазини имат един ред слънчеви панели, които да създават сила и по едно и също време с това да пазят сянка на колите под тях? В същата посока могат да мислят и институциите.
Хората в огромните градове обичат да се разхождат в парковете и градинките. Но в тях има пространства, които са запуснати и необлагородени. В градове като Виена да вземем за пример градската администрация употребява открити елементи от града заради невъзможността да се обезпечат закрити пространства за всички действия, които се организират там. Така една градинка може да бъде място за разхождане на деца сутринта, място за среща или събитие следобяд и място за развлечение по здрач.
Градската среда би трябвало да бъде налична и за хората с увреждания, които са с понижени благоприятни условия за подвижност.
Какъв е твоят персонален принос за това да живеем в по-зелени и устойчиви градове освен по време на Седмицата на подвижността, само че и през цялата година?
Моят персонален принос се показва в написването на Екологичния манифест и основаването на Фондация „ Екологичен манифест – МанЕко “, която предходната година съумя да образова повече от 2000 души по тематиката за климатичните промени посредством образуване на над 70 обучителни събития в 24 обитаеми места в страната, привличане на над 50 партньорски организации и институции, ангажиране на повече от 20 фасилитатори и обучаване на 20 нови. Тези старания целят основаването на към този момент упоменатата сериозна маса от хора, за които да живееш „ зелено “, екологично и стабилно, е новото не „ обикновено “, а „ наложително “.
В всекидневието карам кола единствено когато в действителност се постанова, и то за пътешестване на по-дълги дистанции и по опция с четирима пасажери. В града градуирам методите на напредване по този начин: пешком, колело, метро, рейс 94. Дори метрото да не може да ме води всякога до мечтаната от мен точка, избирам да сляза наоколо и да повървя малко, в сравнение с да се прекачвам на последващо транспортно средство.
Вкъщи отглеждам растения на балконите. Много от тях са с необятни листа, с цел да преработват повече въглероден диоксид. През лятото не пущам климатик, през зимата не вървя по тениска у дома. Изхвърлям отпадъците разделно, а органичните предавам за компостиране. Грижа се и за „ сърцето “ за капачки на Фондация „ МанЕко “, което от време на време прислугвам, въпреки да се боря за понижаване на потреблението, а не за повече преработване. Това се показва и в храненето ми, пазаря насипно и в огромни опаковки, понижил съм потреблението на месо и количеството на порциите. Спортуването е част от всекидневието ми – редувам разнообразни спортове, а неотдавна прибавих и нов – каране на ролери.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ