Виетнамско мангрово дърво, обвито от полиетилен, кит, загинал след поглъщането

Виетнамско мангрово дърво, обгърнато от полиетилен, кит, умрял след поглъщането на пластмасови торби в Тайланд и големи количества отпадъци край индонезийските "райски " острови - мрачни облици на рецесията със замърсяването с пластмаси, обхванала Азия, отбелязва "Франс прес " в собствен репортаж.
Около 8 млн. тона пластмасови боклуци се изхвърлят в международните океани всяка година, което е еквивалент на това един камион за отпадък да се изхвърля в морето всяка минута на всеки Божи ден.
Повече от половината от боклуците идват от пет азиатски страни: Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам.
Те са измежду най-бързо разрастващите се стопански системи в Азия, където по-голямата част от пластмасите в света се създават, употребяват и изхвърлят - множеството от тях погрешно в страни, където ръководството на отпадъците е надалеч от най-хубавите практики.
"Ние сме в рецесия със замърсяването с пластмаси, можем да го забележим на всички места в нашите реки, нашите океани... би трябвало да създадем нещо по въпроса ", акцентира Ахмад Ашов Бири от индонезийското посланичество на екоактивистката организация "Грийнпийс ".
Днес се отбелязва Световният ден на околната среда, като той акцентира заплахите от пластмасата с фразата "ако не можете да го употребявате наново, откажете го ".
Ала това не е просто въпрос на хармония, пластмасите убиват морския живот. През предходната седмица кит умря в южната част на Тайланд, като в стомаха му бяха открити 80 пластмасови торби, една все по-честа панорама дружно с мъртви морски птици и костенурки, погълнали пластмаси и изхвърлени на брега.
Експерти предизвестяват, че най-голямата опасност може да е невидима.
Микропластмаси - дребни късчета, които елементарно всмукват отрови, откакто се отделят от по-големи пластмасови части - са откривани в чешмяната вода, подпочвените води и вътрешността на риби, които милиони хора ядат всеки ден в Азия.
Учените към момента не схващат изцяло здравните резултати от консумирането на микропластмаси.
"Провеждаме световен опит без никакъв смисъл за това накъде сме тръгнали с цялото това нещо ", акцентира Карл Густаф Лундин, който е началник на международната морска и полярна стратегия в Международния съюз за запазване на природата.
Това тормози виетнамската рибарка Нгуен Ти Фуонг, чието умерено селце на крайбрежието на Южнокитайско море в провинция Тан Хоа постепенно се е трансформирало в бунище през годините.
"Това е отвратително, хората изхвърлят боклука си тук... Толкова е нечисто за децата, не е безвредно ", акцентира тя в горещината, в която се носи миризма на отпадъци и риба.
Събирането на боклука е необичаен почин в селските региони на Виетнам, както и на всички места в Азия, което е една от основните аргументи, заради която толкоз доста пластмаса в края на краищата се озовава в морето.
Средно единствено към 40 % от боклука се събира вярно в гореспоменатите пет азиатски страни, които генерират по-голямата част от боклуците в океана, като отделят малко запаси за вярното ръководство на отпадъците, изключително в бързо разрастващите се мегаградове.
Трябва да се прибави и това, че потреблението на пластмаси - и боклуците - продължава да нараства дружно с възходящите приходи и зависимостта от пластмасови артикули, които са неразделна част от съвсем всеки аспект на всекидневието.
При сегашния ритъм на изхвърляне на отпадъци, общото количество на пластмасови боклуци в международните океани се чака да се удвои до 250 млн. тона към 2025 година Това значи, че до 2050 година може да има повече пластмаса в сравнение с риба в международните морета, в случай че не се направи нищо за превръщане на наклонността.