Виетнам следва Китай, иска да е следващият „азиатски тигър“
Виетнам си е сложил цел да забогатее до 2045 година и да стане идната „ азиатска тигрова стопанска система “. Така се разказва бързият напредък на страни като Южна Корея и Тайван, написа Асошийтед прес.
Предизвикателствата са огромни. Трябва да се съчетае икономическият напредък с промени, да се оправи с застаряването на популацията, климатичните опасности и тромавите институции. Натиск идва и от президента Доналд Тръмп поради големия търговски остатък на Виетнам със Съединени американски щати.
През 1990 година междинният виетнамец е можел да си разреши артикули и услуги за към 1200 $ годишно, поправено по локалните цени. Днес тази сума е над 13 пъти по-висока – 16 385 $.
Виетнам се трансформира в международен индустриален център с нови автомагистрали, небостъргачи и разрастваща се междинна класа. Милиони хора излязоха от бедността. Но моделът на на ниска цена експорт стартира да се изчерпва. Реформите за развиване на частния бранш, обществената отбрана, технологиите и зелената сила са незабавни, а климатичните промени ги затрудняват.
„ Всички би трябвало да се включат. Нямаме време за губене “, споделя Мими Ву от консултантската компания Raise Partners.
Износният взрив няма да носи напредък вечно
Инвестициите скочиха поради напрежението сред Съединени американски щати и Китай. Съединени американски щати към този момент са най-големият пазар за виетнамски артикули. Бивши тихи покрайнини в този момент са индустриални зони и логистични центрове за международни марки.
През 2024 година комерсиалният остатък на Виетнам със Съединени американски щати доближи 123,5 милиарда $. Това разгневи Тръмп, който заплаши с 46% вносно мито. Двете страни се споразумяха за 20% налог и двойно по-висок за артикули, за които има подозрения, че са пренасочени през Виетнам, с цел да избегнат американските ограничавания.
Виетнам обмисляше смяна в икономическата си политика още преди тези цени. Страната се опасява от така наречен „ клопката на междинните приходи “, при който стопанските системи стопират да порастват без съществени промени. Южна Корея заложи на електрониката, Тайван – на полупроводниците, Сингапур – на финансите.
Днес виетнамската стопанска система е по-разнообразна и комплицирана. Тя не може да разчита на един бранш, с цел да пораства, когато заплатите се усилват и евтината работна ръка към този момент не е главното ѝ преимущество.
Планът на Виетнам
Виетнам следва образеца на Китай. Залага на високите технологии – чипове, изкуствен интелект, възобновима сила. Държавата дава данъчни облекчения и поддръжка за проучвания в Ханой, Хошимин и Дананг.
Страната влага в инфраструктура – нуклеарни централи за цивилен потребности и високоскоростна жп линия за 67 милиарда $, която ще понижи пътуването от Ханой до Хошимин на осем часа.
Правителството желае да трансформира Хошимин и Дананг в международни финансови центрове със специфични правила, по-ниски налози, поддръжка за финтех компании и по-бързо решение на бизнес разногласия.
Реформите засягат и институциите – министерства се сплотяват, дребни бюрократични структури се отстраняват, а 63-те провинции ще станат 34 по-големи района.
Частният бизнес излиза напред
През май партията одобри Резолюция 68. Тя афишира частните компании за „ най-важната мощ “ в стопанската система. Целта е да се понижи превъзходството на държавните и непознатите компании.
Досега огромните интернационалните корпорации водеха виетнамския експорт. Те използваха вносни материали и евтина локална работна ръка. Местните компании останаха в ниския сегмент на веригите за доставки и мъчно получаваха заеми и достъп до пазари.
Сега Виетнам желае да сътвори „ национални първенци “ – конкурентни компании, които да порастват на международния пазар. Държавата предлага по-лесни заеми, преимущество при държавни поръчки и помощ за излизане в чужбина. Дори огромни планове като високоскоростната железница към този момент са отворени за частни компании.
До 2030 година задачата е най-малко 20 частни компании да станат световни играчи.
Натиск от климатичните промени
Климатичните опасности са действителни. През 2024 година тайфунът Яги аргументи вреди за 1,6 милиарда $ и понижи Брутният вътрешен продукт с 0,15%. Според Световната банка Виетнам може да губи до 14,5% от Брутният вътрешен продукт годишно до 2050 година, в случай че не предприеме съществени ограничения. До 2030 година още един милион души могат да изпаднат в последна беднотия.
Наред с това страната застарява. Периодът, в който работоспособното население надвишава подвластните групи, ще завърши през 2039 година Работната мощ ще доближи своя връх три години по-късно. Това ще понижи продуктивността и ще натовари обществените услуги.
Виетнам възнамерява да усили достъпа до профилактични грижи, да вдигне последователно пенсионната възраст и да насърчи повече дами да работят публично. Това ще запълни неналичието на работна ръка и ще поддържа „ здравословното остаряване “.
Предизвикателствата са огромни. Трябва да се съчетае икономическият напредък с промени, да се оправи с застаряването на популацията, климатичните опасности и тромавите институции. Натиск идва и от президента Доналд Тръмп поради големия търговски остатък на Виетнам със Съединени американски щати.
През 1990 година междинният виетнамец е можел да си разреши артикули и услуги за към 1200 $ годишно, поправено по локалните цени. Днес тази сума е над 13 пъти по-висока – 16 385 $.
Виетнам се трансформира в международен индустриален център с нови автомагистрали, небостъргачи и разрастваща се междинна класа. Милиони хора излязоха от бедността. Но моделът на на ниска цена експорт стартира да се изчерпва. Реформите за развиване на частния бранш, обществената отбрана, технологиите и зелената сила са незабавни, а климатичните промени ги затрудняват.
„ Всички би трябвало да се включат. Нямаме време за губене “, споделя Мими Ву от консултантската компания Raise Partners.
Износният взрив няма да носи напредък вечно
Инвестициите скочиха поради напрежението сред Съединени американски щати и Китай. Съединени американски щати към този момент са най-големият пазар за виетнамски артикули. Бивши тихи покрайнини в този момент са индустриални зони и логистични центрове за международни марки.
През 2024 година комерсиалният остатък на Виетнам със Съединени американски щати доближи 123,5 милиарда $. Това разгневи Тръмп, който заплаши с 46% вносно мито. Двете страни се споразумяха за 20% налог и двойно по-висок за артикули, за които има подозрения, че са пренасочени през Виетнам, с цел да избегнат американските ограничавания.
Виетнам обмисляше смяна в икономическата си политика още преди тези цени. Страната се опасява от така наречен „ клопката на междинните приходи “, при който стопанските системи стопират да порастват без съществени промени. Южна Корея заложи на електрониката, Тайван – на полупроводниците, Сингапур – на финансите.
Днес виетнамската стопанска система е по-разнообразна и комплицирана. Тя не може да разчита на един бранш, с цел да пораства, когато заплатите се усилват и евтината работна ръка към този момент не е главното ѝ преимущество.
Планът на Виетнам
Виетнам следва образеца на Китай. Залага на високите технологии – чипове, изкуствен интелект, възобновима сила. Държавата дава данъчни облекчения и поддръжка за проучвания в Ханой, Хошимин и Дананг.
Страната влага в инфраструктура – нуклеарни централи за цивилен потребности и високоскоростна жп линия за 67 милиарда $, която ще понижи пътуването от Ханой до Хошимин на осем часа.
Правителството желае да трансформира Хошимин и Дананг в международни финансови центрове със специфични правила, по-ниски налози, поддръжка за финтех компании и по-бързо решение на бизнес разногласия.
Реформите засягат и институциите – министерства се сплотяват, дребни бюрократични структури се отстраняват, а 63-те провинции ще станат 34 по-големи района.
Частният бизнес излиза напред
През май партията одобри Резолюция 68. Тя афишира частните компании за „ най-важната мощ “ в стопанската система. Целта е да се понижи превъзходството на държавните и непознатите компании.
Досега огромните интернационалните корпорации водеха виетнамския експорт. Те използваха вносни материали и евтина локална работна ръка. Местните компании останаха в ниския сегмент на веригите за доставки и мъчно получаваха заеми и достъп до пазари.
Сега Виетнам желае да сътвори „ национални първенци “ – конкурентни компании, които да порастват на международния пазар. Държавата предлага по-лесни заеми, преимущество при държавни поръчки и помощ за излизане в чужбина. Дори огромни планове като високоскоростната железница към този момент са отворени за частни компании.
До 2030 година задачата е най-малко 20 частни компании да станат световни играчи.
Натиск от климатичните промени
Климатичните опасности са действителни. През 2024 година тайфунът Яги аргументи вреди за 1,6 милиарда $ и понижи Брутният вътрешен продукт с 0,15%. Според Световната банка Виетнам може да губи до 14,5% от Брутният вътрешен продукт годишно до 2050 година, в случай че не предприеме съществени ограничения. До 2030 година още един милион души могат да изпаднат в последна беднотия.
Наред с това страната застарява. Периодът, в който работоспособното население надвишава подвластните групи, ще завърши през 2039 година Работната мощ ще доближи своя връх три години по-късно. Това ще понижи продуктивността и ще натовари обществените услуги.
Виетнам възнамерява да усили достъпа до профилактични грижи, да вдигне последователно пенсионната възраст и да насърчи повече дами да работят публично. Това ще запълни неналичието на работна ръка и ще поддържа „ здравословното остаряване “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ