Виетнамската диаспора и предизвикателството да овладеем основните технологии
Виетнам е пред прага на нова епоха на развиване, в която науката и технологиите са главният мотор.
За да могат интелектуалците от диаспората да разпрострат цялостния си капацитет, значимо е освен да ги привличаме, само че и да вървим паралелно с тях, да им предоставим благоприятни условия за научна активност, да им гласуваме доверие и да създадем ефикасни механизми за работа. По мотив честването на 30 април заместник-министърът на външните работи Ле Ти Ту Ханг, която от дълги години се занимава с въпросите на виетнамците в чужбина, даде изявление за вестник „ Туой Тре “ по отношение на активизирането на интелектуалците от диаспората в услуга на развиването на страната.
Може да се способства за родината отвред
* Необходимо ли е сънародниците да се завърнат в страната, с цел да работят дълготрайно, с цел да допринесат за родината, госпожо?
– Не е належащо да се ограничаваме до завръщане в страната за дълготрайна работа, а това може да стане посредством разнообразни гъвкави форми, като да вземем за пример принос от разстояние или работа на ненапълно работно време в страната.
Например посредством шерване на резултати от научни проучвания, присъединяване в образование, попечителство на докторанти, работа като експертен консултант или свързване на интернационалните запаси за Виетнам. „ Приносът от разстояние “ в доста случаи е както изпълним, по този начин и ефикасен, в случай че има подобаващ механизъм.
Виетнамците в чужбина могат също да бъдат консултанти по научно-технологична политика, като оказват помощ на Виетнам да създаде тактика за развиване на нови софтуерни браншове въз основа на интернационалния опит.
Същевременно да свързват научно-технологичните мрежи и локалните предприятия с Виетнам, като по този метод оказват помощ на страната да се запознае по-бързо с новите софтуерни трендове, да притегли вложения в научни проучвания и да се включи по-активно в световната софтуерна верига.
Освен това те могат да вземат участие в екосистемата за нововъведения и софтуерни започващи предприятия в страната в ролята на софтуерни консултанти, вложители или съоснователи на софтуерни предприятия, разработващи стратегически артикули. Работата както в обществения, по този начин и в частния бранш е добра, като частният бранш даже има преимущество, тъй като вземането на решения е бързо, а механизмите са гъвкави.
* Друг постоянно споменаван въпрос е механизмът за приемане на хрумвания от сънародниците в чужбина. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
– Мобилизирането на ресурсите на сънародниците в чужбина, от една позиция, е въпрос на свързване сред хората, а освен на политика или административен уред. Подходът би трябвало да бъде човечен, еластичен и подобаващ за всеки обособен случай.
Механизмът за приемане, обработка и отговор на предложенията на сънародниците ни в чужбина остава едва място от доста години насам.
Ето за какво в близко бъдеще Министерството на външните работи (Държавната комисия за виетнамците в чужбина) ще сътрудничи със съответните министерства, ведомства, сдружения, мрежи от специалисти и интелектуалци от виетнамската диаспора в чужбина, с цел да изследва опцията за основаване на информативен портал или отворени конгреси, ръководени непосредствено от самите интелектуалци от виетнамската диаспора.
Тези осведомителни портали и конгреси ще бъдат свързани с портала за научни и софтуерни начинания, нововъведения и цифрова промяна на Министерството на науката и технологиите. По този метод събирането, приемането, обработката и отговарянето на предложенията на интелектуалците от диаспората ще станат по-редовни, непрекъснати и ефикасни, а членовете на диаспората ще могат да способстват за страната си с убеденост.
Притесненията на сънародниците в чужбина
* Според Вас, г-жо, какво е това, което към момента тормози доста интелектуалци от диаспората, когато желаят да допринесат за родината си?
– В последните стратегически резолюции, изключително в Резолюция 57, се отдава огромно значение на потреблението на ресурсите на виетнамците в чужбина, най-много на знанията и интелектуалния капацитет. Вярвам, че в случай че дейно се употребяват интелектуалните запаси на виетнамците в чужбина, Виетнам може доста да редуцира процеса на преодоляване на основните технологии и да подтиква напредък, учреден на познания и нововъведения в новата епоха на развиване.
Най-голямата паника на интелектуалците от виетнамската диаспора не е безусловно обвързвана с въпроса за възнаграждението, а с един доста съответен въпрос: в случай че желая да допринеса, къде да допринеса, какъв проблем да реша, по какъв метод и с кого? Има доста откровени отзиви, че в случай че ще използваш, не се съмнявай, а в случай че се съмняваш, не използвай.
Условията за работа са належащо, само че не и задоволително изискване. Много хора имат добра работна среда и постоянни приходи в чужбина, като в това време носят отговорност към фамилията и децата си. Това, което те желаят най-вече, е обективна и здравословна работна среда, където качествата им се правят оценка по достолепие и им се оказва същинско доверие.
Достатъчното изискване е на първо място да се основат действителни условия за работа. Има отзиви, че е належащо да се премине от мислене, ориентирано към приканване, към даване на пълномощия, от административно ръководство към основаване на условия, при които специалистите да имат професионална автономност.
В този подтекст експертите могат да заемат длъжности, съответстващи на предоставените им задания, да имат правото да провеждат и управляват научноизследователски екипи; да бъдат титуляри на научноизследователски тематики и планове на държавно равнище, да управляват докторанти и да вземат участие в научни препоръки във Виетнам, както и да се употребяват от заслужени изгоди от комерсиализацията на резултатите от научните проучвания.
Освен това за учените материалните условия и изследователската инфраструктура са основни фактори. Мнозина смятат, че Виетнам би трябвало да влага в лаборатории, отговарящи на стандартите, за общо прилагане, вместо да строи разпръснати обекти, с цел да спести запаси и да сътвори условия за задълбочени и дълготрайни проучвания.
Механизъм за възлагане на задания, „ установяване “ на потребностите
* Мнозина желаят да допринесат, само че не са сигурни до каква степен могат да се оправят и защо тъкмо?
– Освен продължаването на усъвършенстването на институциите и работната среда, съгласно мен е нужен механизъм за възлагане на съответни задания на сънародниците в чужбина.
През миналия интервал управлението на Партията и страната непосредствено разпореди доста съответни задания на специалисти и интелектуалци от диаспората. Например, по време на визитата си във Франция през юни 2025 година министър-председателят разпореди на професор Нгуен Ван Там (Политехническия институт в Париж) да изготви план за образование на 100 инженери по изкуствен интелект за Виетнам.
Поради това министерствата, ведомствата, локалните управляващи, институтите, учебните заведения и предприятията би трябвало да употребяват още по-активно механизма за възлагане на задания на сънародниците в чужбина, обвързван с неотложните потребности на страната, на локалните управляващи, на предприятията и на жителите.
Важното е всяка потребност да бъде „ опакована “ в явен и съответен план, обвързван с локалните управляващи и предприятията, и да бъде придружена от подобаващ механизъм за заплащане. Тогава, вместо сънародниците да се питат „ с какво мога да оказа помощ “, страната и предприятията ще кажат ясно: „ Имаме потребност от вас, с цел да решите този проблем на тази позиция. “
* Наскоро приехме Резолюция 57. Какъв метод би трябвало да схване Виетнам, с цел да активизира още по-ефективно ресурсите на сънародниците?
– Според мен, с цел да притегли и употребява дейно интелектуалните запаси на виетнамците в чужбина при използването на Резолюция 57, Виетнам би трябвало да продължи да усъвършенства правната рамка за механизмите и политиките за привличане и потребление на ресурсите на виетнамските специалисти и интелектуалци в чужбина.
През миналия интервал Партията и страната одобриха редица реформаторски насоки и политики, целящи да „ развържат “ съществуващите от години спънки като въпроса за поданството или механизма за следено тестване (sandbox). В бъдеще е належащо да продължим да усъвършенстваме институционалната среда в посока на либерализация, бистрота и доближаване с интернационалните практики.
Това включва ускорение на промяната на административните процедури в региона на науката и технологиите, както и усилване на цифровизацията на процесите по утвърждение, ръководство и финансиране на научните проучвания.
Същевременно би трябвало да се сътвори еластичен механизъм, който да разреши бързото и дейно осъществяване на основни научно-технологични планове. Когато процедурите бъдат опростени и транспарантни, специалистите от диаспората ще имат повече доверие при присъединяване си в стратегии за научни проучвания и нововъведения във Виетнам.
Освен това е належащо да продължи построяването на работна и изследователска среда, която е отворена, здравословна, с почтена конкуренция и тъждество въз основата на интелекта, с цел да се способства за оптималното разрастване на изследователския и креативен капацитет на диаспората.
Когато изследователската среда в страната става все по-привлекателна и се приближава до интернационалните стандарти, Виетнам ще се трансформира в естествена дестинация за виетнамски специалисти и учени от целия свят, които да допринесат за развиването на страната.
Освен това е належащо да се обезпечат постоянни и гъвкави финансови запаси за науката и технологиите, като в същото време се разнообразят източниците на финансиране за научни проучвания посредством присъединяване на бизнеса и моделите на публично-частно партньорство.
Смятам, че в дълготраен проект привличането и потреблението на интелектуалните запаси на виетнамската диаспора не би трябвало да се основава единствено на няколко обособени преференциални политики, а би трябвало да се насочи към построяването на всеобхватна, транспарантна и с дълготрайна визия научно-технологична екосистема.
източник: scov.gov.vn
За да могат интелектуалците от диаспората да разпрострат цялостния си капацитет, значимо е освен да ги привличаме, само че и да вървим паралелно с тях, да им предоставим благоприятни условия за научна активност, да им гласуваме доверие и да създадем ефикасни механизми за работа. По мотив честването на 30 април заместник-министърът на външните работи Ле Ти Ту Ханг, която от дълги години се занимава с въпросите на виетнамците в чужбина, даде изявление за вестник „ Туой Тре “ по отношение на активизирането на интелектуалците от диаспората в услуга на развиването на страната.
Може да се способства за родината отвред
* Необходимо ли е сънародниците да се завърнат в страната, с цел да работят дълготрайно, с цел да допринесат за родината, госпожо?
– Не е належащо да се ограничаваме до завръщане в страната за дълготрайна работа, а това може да стане посредством разнообразни гъвкави форми, като да вземем за пример принос от разстояние или работа на ненапълно работно време в страната.
Например посредством шерване на резултати от научни проучвания, присъединяване в образование, попечителство на докторанти, работа като експертен консултант или свързване на интернационалните запаси за Виетнам. „ Приносът от разстояние “ в доста случаи е както изпълним, по този начин и ефикасен, в случай че има подобаващ механизъм.
Виетнамците в чужбина могат също да бъдат консултанти по научно-технологична политика, като оказват помощ на Виетнам да създаде тактика за развиване на нови софтуерни браншове въз основа на интернационалния опит.
Същевременно да свързват научно-технологичните мрежи и локалните предприятия с Виетнам, като по този метод оказват помощ на страната да се запознае по-бързо с новите софтуерни трендове, да притегли вложения в научни проучвания и да се включи по-активно в световната софтуерна верига.
Освен това те могат да вземат участие в екосистемата за нововъведения и софтуерни започващи предприятия в страната в ролята на софтуерни консултанти, вложители или съоснователи на софтуерни предприятия, разработващи стратегически артикули. Работата както в обществения, по този начин и в частния бранш е добра, като частният бранш даже има преимущество, тъй като вземането на решения е бързо, а механизмите са гъвкави.
* Друг постоянно споменаван въпрос е механизмът за приемане на хрумвания от сънародниците в чужбина. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
– Мобилизирането на ресурсите на сънародниците в чужбина, от една позиция, е въпрос на свързване сред хората, а освен на политика или административен уред. Подходът би трябвало да бъде човечен, еластичен и подобаващ за всеки обособен случай.
Механизмът за приемане, обработка и отговор на предложенията на сънародниците ни в чужбина остава едва място от доста години насам.
Ето за какво в близко бъдеще Министерството на външните работи (Държавната комисия за виетнамците в чужбина) ще сътрудничи със съответните министерства, ведомства, сдружения, мрежи от специалисти и интелектуалци от виетнамската диаспора в чужбина, с цел да изследва опцията за основаване на информативен портал или отворени конгреси, ръководени непосредствено от самите интелектуалци от виетнамската диаспора.
Тези осведомителни портали и конгреси ще бъдат свързани с портала за научни и софтуерни начинания, нововъведения и цифрова промяна на Министерството на науката и технологиите. По този метод събирането, приемането, обработката и отговарянето на предложенията на интелектуалците от диаспората ще станат по-редовни, непрекъснати и ефикасни, а членовете на диаспората ще могат да способстват за страната си с убеденост.
Притесненията на сънародниците в чужбина
* Според Вас, г-жо, какво е това, което към момента тормози доста интелектуалци от диаспората, когато желаят да допринесат за родината си?
– В последните стратегически резолюции, изключително в Резолюция 57, се отдава огромно значение на потреблението на ресурсите на виетнамците в чужбина, най-много на знанията и интелектуалния капацитет. Вярвам, че в случай че дейно се употребяват интелектуалните запаси на виетнамците в чужбина, Виетнам може доста да редуцира процеса на преодоляване на основните технологии и да подтиква напредък, учреден на познания и нововъведения в новата епоха на развиване.
Най-голямата паника на интелектуалците от виетнамската диаспора не е безусловно обвързвана с въпроса за възнаграждението, а с един доста съответен въпрос: в случай че желая да допринеса, къде да допринеса, какъв проблем да реша, по какъв метод и с кого? Има доста откровени отзиви, че в случай че ще използваш, не се съмнявай, а в случай че се съмняваш, не използвай.
Условията за работа са належащо, само че не и задоволително изискване. Много хора имат добра работна среда и постоянни приходи в чужбина, като в това време носят отговорност към фамилията и децата си. Това, което те желаят най-вече, е обективна и здравословна работна среда, където качествата им се правят оценка по достолепие и им се оказва същинско доверие.
Достатъчното изискване е на първо място да се основат действителни условия за работа. Има отзиви, че е належащо да се премине от мислене, ориентирано към приканване, към даване на пълномощия, от административно ръководство към основаване на условия, при които специалистите да имат професионална автономност.
В този подтекст експертите могат да заемат длъжности, съответстващи на предоставените им задания, да имат правото да провеждат и управляват научноизследователски екипи; да бъдат титуляри на научноизследователски тематики и планове на държавно равнище, да управляват докторанти и да вземат участие в научни препоръки във Виетнам, както и да се употребяват от заслужени изгоди от комерсиализацията на резултатите от научните проучвания.
Освен това за учените материалните условия и изследователската инфраструктура са основни фактори. Мнозина смятат, че Виетнам би трябвало да влага в лаборатории, отговарящи на стандартите, за общо прилагане, вместо да строи разпръснати обекти, с цел да спести запаси и да сътвори условия за задълбочени и дълготрайни проучвания.
Механизъм за възлагане на задания, „ установяване “ на потребностите
* Мнозина желаят да допринесат, само че не са сигурни до каква степен могат да се оправят и защо тъкмо?
– Освен продължаването на усъвършенстването на институциите и работната среда, съгласно мен е нужен механизъм за възлагане на съответни задания на сънародниците в чужбина.
През миналия интервал управлението на Партията и страната непосредствено разпореди доста съответни задания на специалисти и интелектуалци от диаспората. Например, по време на визитата си във Франция през юни 2025 година министър-председателят разпореди на професор Нгуен Ван Там (Политехническия институт в Париж) да изготви план за образование на 100 инженери по изкуствен интелект за Виетнам.
Поради това министерствата, ведомствата, локалните управляващи, институтите, учебните заведения и предприятията би трябвало да употребяват още по-активно механизма за възлагане на задания на сънародниците в чужбина, обвързван с неотложните потребности на страната, на локалните управляващи, на предприятията и на жителите.
Важното е всяка потребност да бъде „ опакована “ в явен и съответен план, обвързван с локалните управляващи и предприятията, и да бъде придружена от подобаващ механизъм за заплащане. Тогава, вместо сънародниците да се питат „ с какво мога да оказа помощ “, страната и предприятията ще кажат ясно: „ Имаме потребност от вас, с цел да решите този проблем на тази позиция. “
* Наскоро приехме Резолюция 57. Какъв метод би трябвало да схване Виетнам, с цел да активизира още по-ефективно ресурсите на сънародниците?
– Според мен, с цел да притегли и употребява дейно интелектуалните запаси на виетнамците в чужбина при използването на Резолюция 57, Виетнам би трябвало да продължи да усъвършенства правната рамка за механизмите и политиките за привличане и потребление на ресурсите на виетнамските специалисти и интелектуалци в чужбина.
През миналия интервал Партията и страната одобриха редица реформаторски насоки и политики, целящи да „ развържат “ съществуващите от години спънки като въпроса за поданството или механизма за следено тестване (sandbox). В бъдеще е належащо да продължим да усъвършенстваме институционалната среда в посока на либерализация, бистрота и доближаване с интернационалните практики.
Това включва ускорение на промяната на административните процедури в региона на науката и технологиите, както и усилване на цифровизацията на процесите по утвърждение, ръководство и финансиране на научните проучвания.
Същевременно би трябвало да се сътвори еластичен механизъм, който да разреши бързото и дейно осъществяване на основни научно-технологични планове. Когато процедурите бъдат опростени и транспарантни, специалистите от диаспората ще имат повече доверие при присъединяване си в стратегии за научни проучвания и нововъведения във Виетнам.
Освен това е належащо да продължи построяването на работна и изследователска среда, която е отворена, здравословна, с почтена конкуренция и тъждество въз основата на интелекта, с цел да се способства за оптималното разрастване на изследователския и креативен капацитет на диаспората.
Когато изследователската среда в страната става все по-привлекателна и се приближава до интернационалните стандарти, Виетнам ще се трансформира в естествена дестинация за виетнамски специалисти и учени от целия свят, които да допринесат за развиването на страната.
Освен това е належащо да се обезпечат постоянни и гъвкави финансови запаси за науката и технологиите, като в същото време се разнообразят източниците на финансиране за научни проучвания посредством присъединяване на бизнеса и моделите на публично-частно партньорство.
Смятам, че в дълготраен проект привличането и потреблението на интелектуалните запаси на виетнамската диаспора не би трябвало да се основава единствено на няколко обособени преференциални политики, а би трябвало да се насочи към построяването на всеобхватна, транспарантна и с дълготрайна визия научно-технологична екосистема.
източник: scov.gov.vn
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ