Мирела Костадинова: Вацлав Пелишек остава завинаги свързан с българската духовна музика
В съботната заран в гробището „ Орландовци “ е безшумно. Чуват се единствено гласовете на птиците, които честват новия ден. Слънцето се процежда сред клоните на дърветата. „ Очакването на гибелта е по-лошо от самата гибел “ си мисля, до момента в който ходя по сенките в алеите на имот 39. Тук е безконечният дом на чехите Вацлав Пелишек и щерка му Панка Пелишек. Той е трансформирал България в своя втора татковина. Откривам гроба им, който е налегнат от прегорели треви, скоро никой не е палил свещица. И мислите ми се втурват обратно във времето.
Годината е 1878. Тя донася на България свободата. Още през есента по разпореждане на съветския комисар ген. Дондуков-Корсаков, майор Вулпиус се свързва с шефа на частната военна консерватория в Прага Ян Павлис, с цел да се намерят чешки музиканти. Идеята е от тях да се сътвори първият български духов оркестър. За началник на състава е избран Йосиф Хохола. Капелмайсторът сортира 20 от най-хубавите ученици на чешката музикална консерватория. За валдхорнист се стопира на приключилия с отличие Вацлав Пелишек. Той е на 28 години и е с име на прелестен инструменталист.
Групата отпътува с параход по Дунава и идва в Свищов на 27 март 1879 година Няколко дни по-късно, на 31 март към този момент е в остарялата столица Велико Търново. Чехите са предстоящи от поданството, защото музикантите би трябвало да свирят на огромното празненство по случай избирането на принц Александър Батенберг за княз на България. За тази първа изява на чешкия оркестър написа вестник „ Марица “. „ Множеството беше безпределно, веселието всеобщо. Музикалната група не преставаше да свири. Лицата, които я съставляват, все са чехи. Тях държавното управление ги е условило, с цел да приготвят положителни български музиканти в българската армия “.
Вацлав Пелишек и останалите музиканти идват в новоизбраната столица София и са зачислени към първа пехотна тайфа. По-късно у нас идват и други положителни задгранични инструменталисти. Капелмайсторът Хохола може да разчита на опитни реализатори. През 1892 година той слага началото на гвардейския духов оркестър. За първи валдхорнист избира Вацлав Пелишек, който владее и други медни принадлежности.
В фамилията му музиката е на особена респект. Децата му свирят на няколко инструмента, само че желана е цигулката. Трима от синовете му са доста положителни виолонисти, също композират. Осмото му дете Панка Пелишек се насочва към пианото. Тя става прелестна клавиристка, а по-късно и педагожка. Майка ù Вероника е внучка на чешкия композитор Фриц Шпиндлер и Панка наследява гения от татко си и дядо си.
Тя стартира да учи пиано на 10 години. После е ученичка в Държавното музикално учебно заведение, където ù преподават Людмила Прокопова и Андрей Стоянов. Завършва през 1918 година Едва на осемнадесет години тя е известна пианистка, приглася на известни български артисти и инструменталисти, взе участие като солистка в концерти. Учи в Будапеща при унгарския пианист Арнолд Секей, а през 1932 година приключва Виенската консерватория. Концертира във Виена, Грац и Залцбург. Завръща се в България, където стартира педагогическа работа.
В България Панка Пелишек концертира и е клавирен възпитател. Тя извършва концерти за пиано и оркестър от Лудвиг ван Бетховен (до минор, сол бемол мажор), Фредерик Шопен (фа минор), Ференц Лист (ми бемол мажор), Роберт Шуман, Едвард Григ, „ Фантазия “ от Ференц Лист, съвсем всички сонати на Бетховен, както и пиеси от български създатели като Светослав Обретенов, Панчо Владигеров и други наши създатели.
Преподава в Музикалното учебно заведение в Пловдив, а след това работи в Държавната музикална академия като ексклузивен учител. През 30-те години на ХХ век е постоянен професор. Научава учениците си да свирят с разнороден и хубав пеещ звук, да предават правилно стила и характера на пиесата и да довеждат развиването и естествено до кулминационните точки. Тя търси постоянно новото в изкуството си. Нейни възпитаници са известни български реализатори – Светла Протич, Георги Азманов, Дора Лазарова, Ото Либих, Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Венцислав Янков и други, които са носители на награди у нас и по света.
Концертната ѝ активност е изключително дейна до 1950 година Освен солидната техника, хубав звук и релефно фразиране, изпълнителското изкуство на Пелишек се отличава и с тъничък усет и проникновено предаване на наличието на музикалните произведения. Много висока оценка получават преди време нейните тълкования на „ Карнавал “, Концерт за пиано от Роберт Шуман и изключително на концерт № 3 за пиано и оркестър и Соната за пиано № 57 на Лудвиг ван Бетховен. Проф. Панка Пелишек си отива от света през 1990 година
Баща ù Вацлав Пелишек остава в България до края на живота си. Умира в един безоблачен юни на 1929 година Успява да съобщи качествата си на повече от 60 ученика – първите български валдхорнисти и тромпетисти. Той се утвърждава у нас и съумява да потвърди, че не инцидентно Чехия е наричана „ музикалната консерватория на Европа “. Името му остава вечно обвързвано със зараждането и развиването на българската духова музика.
Чехите изиграват съществена роля в построяването на модерната българска просвета, обучение, просвета и архитектура след Освобождението през 1878 година Те идват у нас, водени от концепцията за славянска реципрочност. Сред незабравимите имена са: Константин Иречек, братята Шкорпил, Ян Мърквичка, Ярослав Вешин, братя Прошек, Йосиф Шнитер и други Чехите са приети като „ строители на модерна България “.
