Хлебарките всъщност няма да оцелеят след ядрена бомба
Вие евентуално сте чували, че „ единствените същества, които ще претърпели нуклеарна война, са хлебарки (и Лили Иванова, Шер, има доста варианти) “. Това в скобите може да е правилно, само че първата част несъмнено не е по този начин. Преди се е предполагало, че хлебарките могат да преживеят количеството радиация, даже в случай че нуклеарната детонация стане върху главите им, въпреки че, несъмнено, няма да оцелеят самата детонация, в случай че стане тъкмо върху тях.
По-скорошни проучвания обаче демонстрират, че въпреки хлебарките да устоят на към 10 пъти по-високи равнища на йонизираща радиация, в сравнение с хората, това в действителност не е доста и надалеч не е задоволително, с цел да преживеят атомна бомба. Всъщност са нужни единствено от към 1000 рада, с цел да се наруши доста способността на хлебарките да се възпроизвеждат, което явно би било и края им, в случай че всички са изложени на такава радиация. А такива равнища се виждат на към 25 километра от Хирошима, директно след рухването на бомбата. Трябва да отбележим, че тя е с мощ от 15 килотона, което не е нищо спрямо нуклеарните бомби в множеството арсенали през днешния ден, които стигат до мегатон.
Освен това, при равнища от към 6400 рада, към 94% от дребните хлебарки ще умрат, а при към 10 000 рада и множеството възрастни хлебарки няма да оцелеят. Въпреки че това е доста по-впечатляващо от опциите на индивида (ние можем да оцелеем единствено към 400-1000 рада преди да умрем), несъмнено не е впечатляващо по отношение на стандартите на насекомите. Повечето инсекти могат да преживеят доста по-високи количества от хлебарките, съгласно Научния комитет на Организация на обединените нации за въздействието на атомната радиация.
Плодова муха (drosophila melanogaster)
И по този начин, кои са живите същества, които фактически биха наследили Земята след една международна нуклеарна война? Доказано е, че плодовите мухи могат да понесат към 64 000 рада преди да умрат. По-впечатляващ от тях обаче е брашният бръмбар, който може да издържи до към 100 000 рада и чак по-късно да почине. Има и още по-издръжливи гадинки – осата Habrobracon, да вземем за пример, може да оцелее до 180 000 рада! Всички те обаче са надминати и то с пъти от микроба Deinococcus radiodurans. Тази бактерия може да преживее равнищата на радиация до 1,5 милиона рада при стайна температура и близо 3 милиона рада при заледяване, да вземем за пример, в случай че след гърмежа настъпи нуклеарна зима.Не е изцяло ясно от кое място е почнал митът, че хлебарките са устойчиви на йонизационно излъчване, само че наподобява значително e разпространяван от антиядрените деятели през 60-те години на предишния век, които постоянно употребяват хлебарки в своите лозунги и акции. Например, в реклама в New York Times, спонсорирана от Националния комитет за нуклеарна политика: „ Ядрена война, в случай че настъпи, няма да бъде извоювана от американците… руснаците… китайците. Победителят в Третата международна война ще бъде хлебарката. “
…
Основната причина хлебарките и толкоз доста типове инсекти да са толкоз устойчиви на йонизиращо излъчване е, че клетките им не се разделят толкоз доста. Клетките са най-податливи на увреждане от лъчението, когато се разделят. Като се има поради, че една типична хлебарка си сменя обвивката единствено един път седмично и клетките й се разделят единствено за интервал от 48 часа през тази седмица, към 3/4 от изложените хлебарки не биха претърпели увреждане от радиацията.
Както може да се заключи от това, в случай че радиацията върху тези хлебарки, е продължи за дълъг интервал от време, те ще бъдат доста по-податливи на проблеми, в сравнение с казвахме нагоре. Числа, които цитирахме, употребяват проучвания, в които излагането на радиация е за къс интервал. Като се има поради, че във всеки един миг към 75% от хлебарките не разделят кафези, към 75% от тях ще бъдат доста по-малко податливи на увреждания, което пък фрапантно изкривява броя на оживелите в случай че приказваме за световна нуклеарна война. Ще би трябвало да се създадат по-точни проучвания, с цел да се види какви равнища на радиация убиват или по различен метод вредят по-значително на хлебарите, които в този момента разделят кафези. Освен това йонизиращото излъчване е кумулативно, което също би трябвало да се вземе поради.
Повишената сензитивност на клетките към увреждане от йонизираща радиация по време на разделяне е повода хората и други бозайници да са толкоз податливи на радиация – клетките ни се разделям от самото начало. Това е и повода радиацията да е ефикасна в толкоз ниски дози при ликвидиране на ракови кафези. Те се разделят доста по-бързо от множеството други кафези в човешкото тяло – по тази причина и можеm да убиеm раковите кафези по-бързо от здравите кафези.
