Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова.
Поканих Красимир Владими
Вие сте с рубриката „ Духовен взор “. Аз съм Румяна Иванова.
Поканих Красимир Владимиров, християнин, който е обществен помощник на своето дете, тъй като в третата неделя на Великия пост, неделното четиво ни приканва да живеем живот на жертвоготовност и всеотдайност по образецът на Спасителя. Красимир ще показа своя път с Бога. Но дано първо прочетем текста за тази неделя. Той е в Евангелие от Марк, глава 8, от 34:
„ И като повика народа с учениците Си, рече им: който желае да върви, след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който желае да избави душата си, ще я погуби; а който погуби душата си поради Мене и Евангелието, той ще я избави. Защото каква изгода за индивида, в случай че придобие целия свят, а повреди на душата си? “
Който желае да бъде Христов почитател, християнин, би трябвало да живее като Него, да отхвърли егоистичните си желания и стремежи. Ако се наложи, би трябвало да сме подготвени да се откажем от упоритости, улеснения, развлечения, с цел да послужим на близък, на ближните. При Краси е станало неизбежно. Ражда му се наследник, който развива болест близка до церебралната парализа – не може да приказва, да върви, а в последните години от живота си, отхвърля да се храни. Същото се повтаря с щерка му, след пет години.
Румяна Иванова: Г-н Владимиров, по какъв начин приехте тази обстановка?
Красимир Владимиров: Добро утро, благодаря за поканата. Една такава новина,един такъв факт, много трудно се приема.Това е едно мъчително преживяване и първо го отхвърляш, не искаш да приемеш това, че ти се случва в живота. После идва един гняв. После започваш да се бориш,като мислиш, че скоро всичко ще свърши. Но се оказа, че това не е настинка и че такъв тип заболяване не може да
се преодолее, не може да свърши толкова бързо.При някои хора това е до края на живота им.И ти започваш да се бориш, приемаш го и започваш да живееш. Опитваш се да живееш по някакъв начин, да не загубиш разсъдък, да не загубиш надежда. За нас със брачната половинка ми това беше трудно време.
Румяна Иванова: Имаш или огорчение към Създателя?
Красимир Владимиров: Сигурно може да се каже, че преминахме и през такова нещо, но не сме се застояли в това. Това е било нещо много кратко.Божията любов и милост продължаваше да се изявява в нашия живот под различни форми. И по-скоро в нас имаше едно неразбиране не толкова огорчение. Търсехме отговорите – защо това се случва, каква е причината. Така че не е толкова огорчението по-скоро чувството, че си оставен и неразбран.
Румяна Иванова:Как го преодоляхте това чувство?
Красимир Владимиров: Най общо казано с помощта на Бога и на църквата. Това е дълъг процес. Не бих казал, че сме го преодоляли. Това е дълъг процес на падане и на ставане, на ученичество, уроци, ксито учим ежедневно.Мисълта ни отново е заета с въпроси. Но въпреки всичко, виждаме Божията любов изразена, по най-различен начин.
Хора от близо и далеч са ни помагали, обгръщали са ни с внимание и любов. Нашия син, който вече почина, премина в друго пространство.
Румяна Иванова:Вие го гледахте 20 години почти.
Красимир Владимиров: Да да. Тези деца са тук в една слабост, ведна немощ, но за малко.Сравнено с вечността, този период, в който са живяли тези деца или живеят, нашата грижа за тях, съотнесено с една вечност с едно безкрайно време, това е нищо, не е толкова страшно и невъзможно. Нашата грижа и любов са свързани с изпитания и трудности. Ние преживяваме едновременно болката, страданието заедно с Божията милост, неговата доброта, топлина. Но всеки ден ние избираме тези деца да са нахранени, облечени, обгърнати с внимание и любов. Насърчава ни текста на Светото писание, че телата на всички хора ще бъдат преобразени в отвъдното, при Бога. Хората, които са в немощ, които преминават през такива страдания, ще имат съвършени, преобразени тела.Всичко това Господ е приготвил за всеки, който вярва, стига да устоим докрай.
Румяна Иванова: Има ли напрежение у дома? Сега дъщеричката ви, Радост е на 17 години, тя получава гърчове. Как преодолявате този стрес? Това може да се случи във всеки момент.
Красимир Владимиров: Онова, което бих посъветвал всеки родител и това, което ние правим е да се молим. Понякога нямаме думи, не знаем точно как да се молим, освен да повтаряме – милост, милост. В такива моменти, нощите ни се костват дълги, но така или иначе зората идва.С идването на зората идва надеждата в Бога, Неговата милост. Ние усещаме, че Той е бил с нас, въпреки че не винаги го разпознаваме. Не винаги усещаме Божието присъствие.Но на сутринта неговата милост се подновява.Така както Свети пророк Иеремия е записал, че всяка заран Божиите милости се подновяват.Както знаем, че ще дойде зората, така вярваме, знаем, че ще дойде и помощта от Бога. Той го прави, ние сме благодарни за това, което става. Не всички родители в нашето положение избират този източник, Този Спасител, който ние намираме в лицето на Господ Иисус Христос. Някои търсят други способи и средства. В действителност не всичко помага и дава надежда. Нашата вяра, изцелението на душите ни и мирнамираме в Словото на кръста, за което и днес четохме. За нас словото на кръста не е глупост или безумство, както считат някои хора.Словото за кръста е вяра за нас.
Румяна Иванова: А Радост, нарекли сте щерка си Радост, има ли радост в живота с нея?
Красимир Владимиров: Действително тези деца освен болка и тревога носят и голяма радост и много често усещаме божието присъствие към тях, в тяхната чистота. Те са лишени от много от неща, които са дадени на техните връстници. Но от друга страна те са надарени с нещо, което не можем да видим, което не се забелязва. Тази душевната чистота инеопетненост от греха.
Румяна Иванова: И как може човек да се роди неопетнен от греха? Нали всички се раждаме с първородния грях.
Красимир Владимиров: Така е. Но те нямат това влияние, което в момента ние наблюдаваме сред младите хора – умишлено да правят грях. При нашите деца грехъг не е съзнателен. Действително всички хора се раждат с този първороден грях. Нашата, човешката природа е грешна. Това страдание, което ние претърпяваме също е разследване от прегрешението на нашите прародители, Адам и Ева. То се наследява по някакъв начин.
Румяна Иванова: Успяхте ли да останете приятели със съпругата си в това напрежение в тези необикновено трудни условия?
Красимир Владимиров: Това е сложен и тежък урок за двамата родители, за съпрузите. Но вярвам, че повечето предмети в това училище ги взимаме с нелоша, бих казал добра оценка с други думи, справяме се и отново Бог ни помага.
Румяна Иванова: Има ли любов между вас?
Красимир Владимиров: Любовта се е развила в годините, вместо да се охлажда.Вместо да ни озлобяват, тези обстоятелства ни сближават.Няма озлобление. Не веднъж си повишаваме тон, това не бих искал да го крия, имало е напрежение, но бързо, още същия ден се опитваме да си простим. Опитваме се да осъзнаем какви са причините за това, което се е случило и да има сближаване и помиряване,което възстановява и връзката ни.
Румяна Иванова: Бог чака от нас да живеем за Него и да Го популяризираме в наслада и в горест. Много светии са предпочели да бъдат измъчвани и убити, само че да не се откажат от Христос. Тези, които не са подготвени да страдат и да останат правилни на Христос в този свят, както вие живеете, няма да получат късмет за наслада във вечността. Второто четиво за през днешния ден е в Послание до Евреите, глава 4 от 13 стих: „ И няма гад, скрита за Бога; а всичко е голо и намерено за очите на Онзи, пред Когото ние ще отговаряме. И така, като имаме популярен Първосвещеник. Който е минал през небесата, Иисуса, Сина Божий дано се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не подобен първосвещеник, който не би могъл да ни симпатизирам в нашите немощи, а подобен. Който е изкушен като нас във всичко, с изключение на в грях. И така, дано дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, с цел да получим благосклонност и да намерим берекет за благовременна помощ. “
Румяна Иванова: Г-н Владимиров, очевидно вие получавате благовременна помощ, с цел да издържите и дълготърпите. Не единствено това, само че предходната година издадохте книга „ Подарен живот “. Хубав ли е този подарък за Вас?
Как приемате живота си? Хубав подарък ли е той?
Красимир Владимиров: Първоначално този подарък не ни беше по сърце и по мярка. Ние като че ли сме очаквали друг подарък. Но впоследствие виждаме, че всеки подарък е добър, всеки подарък е ценен и е най-доброто, което Господ има за нас. Не го осъзнаваме. Това е една тайна, как може един човек в немощ да бъде най доброто за теб. Не разбираме, но виждаме, че всичко това помага да укрепим персоналната си връзка с Бога и между тях.
Румяна Иванова: Много Ви благодаря, че гостувахте в рубриката „ Духовен поглед “ и в предаването „ Рано в неделя “!
Да се помолим: „ Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да пристигна Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни самун дай ни днес; и елементарни нам задълженията ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в прелъщение, само че избави ни от лукавия; тъй като Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. “
Желая ви плодородна седмица, леки и избавителни пости!
Поканих Красимир Владимиров, християнин, който е обществен помощник на своето дете, тъй като в третата неделя на Великия пост, неделното четиво ни приканва да живеем живот на жертвоготовност и всеотдайност по образецът на Спасителя. Красимир ще показа своя път с Бога. Но дано първо прочетем текста за тази неделя. Той е в Евангелие от Марк, глава 8, от 34:
„ И като повика народа с учениците Си, рече им: който желае да върви, след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който желае да избави душата си, ще я погуби; а който погуби душата си поради Мене и Евангелието, той ще я избави. Защото каква изгода за индивида, в случай че придобие целия свят, а повреди на душата си? “
Който желае да бъде Христов почитател, християнин, би трябвало да живее като Него, да отхвърли егоистичните си желания и стремежи. Ако се наложи, би трябвало да сме подготвени да се откажем от упоритости, улеснения, развлечения, с цел да послужим на близък, на ближните. При Краси е станало неизбежно. Ражда му се наследник, който развива болест близка до церебралната парализа – не може да приказва, да върви, а в последните години от живота си, отхвърля да се храни. Същото се повтаря с щерка му, след пет години.
Румяна Иванова: Г-н Владимиров, по какъв начин приехте тази обстановка?
Красимир Владимиров: Добро утро, благодаря за поканата. Една такава новина,един такъв факт, много трудно се приема.Това е едно мъчително преживяване и първо го отхвърляш, не искаш да приемеш това, че ти се случва в живота. После идва един гняв. После започваш да се бориш,като мислиш, че скоро всичко ще свърши. Но се оказа, че това не е настинка и че такъв тип заболяване не може да
се преодолее, не може да свърши толкова бързо.При някои хора това е до края на живота им.И ти започваш да се бориш, приемаш го и започваш да живееш. Опитваш се да живееш по някакъв начин, да не загубиш разсъдък, да не загубиш надежда. За нас със брачната половинка ми това беше трудно време.
Румяна Иванова: Имаш или огорчение към Създателя?
Красимир Владимиров: Сигурно може да се каже, че преминахме и през такова нещо, но не сме се застояли в това. Това е било нещо много кратко.Божията любов и милост продължаваше да се изявява в нашия живот под различни форми. И по-скоро в нас имаше едно неразбиране не толкова огорчение. Търсехме отговорите – защо това се случва, каква е причината. Така че не е толкова огорчението по-скоро чувството, че си оставен и неразбран.
Румяна Иванова:Как го преодоляхте това чувство?
Красимир Владимиров: Най общо казано с помощта на Бога и на църквата. Това е дълъг процес. Не бих казал, че сме го преодоляли. Това е дълъг процес на падане и на ставане, на ученичество, уроци, ксито учим ежедневно.Мисълта ни отново е заета с въпроси. Но въпреки всичко, виждаме Божията любов изразена, по най-различен начин.
Хора от близо и далеч са ни помагали, обгръщали са ни с внимание и любов. Нашия син, който вече почина, премина в друго пространство.
Румяна Иванова:Вие го гледахте 20 години почти.
Красимир Владимиров: Да да. Тези деца са тук в една слабост, ведна немощ, но за малко.Сравнено с вечността, този период, в който са живяли тези деца или живеят, нашата грижа за тях, съотнесено с една вечност с едно безкрайно време, това е нищо, не е толкова страшно и невъзможно. Нашата грижа и любов са свързани с изпитания и трудности. Ние преживяваме едновременно болката, страданието заедно с Божията милост, неговата доброта, топлина. Но всеки ден ние избираме тези деца да са нахранени, облечени, обгърнати с внимание и любов. Насърчава ни текста на Светото писание, че телата на всички хора ще бъдат преобразени в отвъдното, при Бога. Хората, които са в немощ, които преминават през такива страдания, ще имат съвършени, преобразени тела.Всичко това Господ е приготвил за всеки, който вярва, стига да устоим докрай.
Румяна Иванова: Има ли напрежение у дома? Сега дъщеричката ви, Радост е на 17 години, тя получава гърчове. Как преодолявате този стрес? Това може да се случи във всеки момент.
Красимир Владимиров: Онова, което бих посъветвал всеки родител и това, което ние правим е да се молим. Понякога нямаме думи, не знаем точно как да се молим, освен да повтаряме – милост, милост. В такива моменти, нощите ни се костват дълги, но така или иначе зората идва.С идването на зората идва надеждата в Бога, Неговата милост. Ние усещаме, че Той е бил с нас, въпреки че не винаги го разпознаваме. Не винаги усещаме Божието присъствие.Но на сутринта неговата милост се подновява.Така както Свети пророк Иеремия е записал, че всяка заран Божиите милости се подновяват.Както знаем, че ще дойде зората, така вярваме, знаем, че ще дойде и помощта от Бога. Той го прави, ние сме благодарни за това, което става. Не всички родители в нашето положение избират този източник, Този Спасител, който ние намираме в лицето на Господ Иисус Христос. Някои търсят други способи и средства. В действителност не всичко помага и дава надежда. Нашата вяра, изцелението на душите ни и мирнамираме в Словото на кръста, за което и днес четохме. За нас словото на кръста не е глупост или безумство, както считат някои хора.Словото за кръста е вяра за нас.
Румяна Иванова: А Радост, нарекли сте щерка си Радост, има ли радост в живота с нея?
Красимир Владимиров: Действително тези деца освен болка и тревога носят и голяма радост и много често усещаме божието присъствие към тях, в тяхната чистота. Те са лишени от много от неща, които са дадени на техните връстници. Но от друга страна те са надарени с нещо, което не можем да видим, което не се забелязва. Тази душевната чистота инеопетненост от греха.
Румяна Иванова: И как може човек да се роди неопетнен от греха? Нали всички се раждаме с първородния грях.
Красимир Владимиров: Така е. Но те нямат това влияние, което в момента ние наблюдаваме сред младите хора – умишлено да правят грях. При нашите деца грехъг не е съзнателен. Действително всички хора се раждат с този първороден грях. Нашата, човешката природа е грешна. Това страдание, което ние претърпяваме също е разследване от прегрешението на нашите прародители, Адам и Ева. То се наследява по някакъв начин.
Румяна Иванова: Успяхте ли да останете приятели със съпругата си в това напрежение в тези необикновено трудни условия?
Красимир Владимиров: Това е сложен и тежък урок за двамата родители, за съпрузите. Но вярвам, че повечето предмети в това училище ги взимаме с нелоша, бих казал добра оценка с други думи, справяме се и отново Бог ни помага.
Румяна Иванова: Има ли любов между вас?
Красимир Владимиров: Любовта се е развила в годините, вместо да се охлажда.Вместо да ни озлобяват, тези обстоятелства ни сближават.Няма озлобление. Не веднъж си повишаваме тон, това не бих искал да го крия, имало е напрежение, но бързо, още същия ден се опитваме да си простим. Опитваме се да осъзнаем какви са причините за това, което се е случило и да има сближаване и помиряване,което възстановява и връзката ни.
Румяна Иванова: Бог чака от нас да живеем за Него и да Го популяризираме в наслада и в горест. Много светии са предпочели да бъдат измъчвани и убити, само че да не се откажат от Христос. Тези, които не са подготвени да страдат и да останат правилни на Христос в този свят, както вие живеете, няма да получат късмет за наслада във вечността. Второто четиво за през днешния ден е в Послание до Евреите, глава 4 от 13 стих: „ И няма гад, скрита за Бога; а всичко е голо и намерено за очите на Онзи, пред Когото ние ще отговаряме. И така, като имаме популярен Първосвещеник. Който е минал през небесата, Иисуса, Сина Божий дано се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не подобен първосвещеник, който не би могъл да ни симпатизирам в нашите немощи, а подобен. Който е изкушен като нас във всичко, с изключение на в грях. И така, дано дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, с цел да получим благосклонност и да намерим берекет за благовременна помощ. “
Румяна Иванова: Г-н Владимиров, очевидно вие получавате благовременна помощ, с цел да издържите и дълготърпите. Не единствено това, само че предходната година издадохте книга „ Подарен живот “. Хубав ли е този подарък за Вас?
Как приемате живота си? Хубав подарък ли е той?
Красимир Владимиров: Първоначално този подарък не ни беше по сърце и по мярка. Ние като че ли сме очаквали друг подарък. Но впоследствие виждаме, че всеки подарък е добър, всеки подарък е ценен и е най-доброто, което Господ има за нас. Не го осъзнаваме. Това е една тайна, как може един човек в немощ да бъде най доброто за теб. Не разбираме, но виждаме, че всичко това помага да укрепим персоналната си връзка с Бога и между тях.
Румяна Иванова: Много Ви благодаря, че гостувахте в рубриката „ Духовен поглед “ и в предаването „ Рано в неделя “!
Да се помолим: „ Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да пристигна Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни самун дай ни днес; и елементарни нам задълженията ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в прелъщение, само че избави ни от лукавия; тъй като Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. “
Желая ви плодородна седмица, леки и избавителни пости!
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ