Защо цацата в Черно море е по-малко и по-дребна в последно време?
Видяхте ли сателитната фотография на НАСА, на която Черно море наподобява тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто е нормално цветът му? Докато в медиите и обществените мрежи изменението в цвета на морето се дискутираше оживено, в научните среди в България тази вест не провокира особена изненада.
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред " Deutsche Welle ", че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затова от плажа може и да не откриете ясна разлика - такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Явлението е особено за Черноморието в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои съществени проблеми в Черно море.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие от човешката активност основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди.
В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство - климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна. Това се дължи на по-топлата вода през зимата. " Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите.
А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство “, споделя доктор Бекова и изяснява, че стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна възможност да се стигне до всеобща гибел при рибите.
Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към Българска академия на науките, изясни пред " Deutsche Welle ", че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затова от плажа може и да не откриете ясна разлика - такава може да се следи единствено от забележителна височина, да вземем за пример от дрон или спътник.
Явлението е особено за Черноморието в средата на лятото, само че измененията в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен разцвет всяка година. И въпреки фитопланктонът да не съставлява директна заплаха за индивида, появяването му е сигнал за някои съществени проблеми в Черно море.
Изследователката отбелязва, че органичните боклуци в следствие от човешката активност основават удобна среда за популацията на фитопланктона. А това напълно не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи О2 от водния пласт, в който живеят риби, бентоси и миди.
В Черно море богатото на О2 пространство е лимитирано до дълбочина от 150 метра, а в резултат на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, изяснява доктор Бекова. Според изследователката това може да докара до фрапантно понижаване на рибната популация в морето.
Черноморските жители са изправени и пред друго съществено предизвикателство - климатичните промени. Сигурно сте забелязали, че в последно време цацата е по-малко и по-дребна. Това се дължи на по-топлата вода през зимата. " Колкото по-висока температура имаме, толкоз по-рано се случва половото съзряване при рибите.
А колкото по-малка е рибата, толкоз по-некачествен материал дава тя за идващото потомство “, споделя доктор Бекова и изяснява, че стоплянето не разрешава на междинния воден пласт в Черно море да стане задоволително леден и да стопира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предизвестява, че в случай че стоплянето продължи с бързи темпове, има огромна възможност да се стигне до всеобща гибел при рибите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ