Неразказани истории за Града на розите от периода между двете

Неразказани истории за Града на розите от интервала сред двете международни войни ще чуят на следващия ден участниците в третата тематична обиколка под надпис „ Незабравеният Казанлък “. Това сподели за Българска телеграфна агенция екскурзоводът Стефан Бозаджиев, който е член на Управителния съвет на екскурзоводите в България и провежда пешеходния тур във връзка Международния ден на екскурзовода и 35-ата годишнина на съюза. Обиколката е безвъзмездна и напълно екстериорна и ще бъде в региона на централния парк „ Розариум “, като ще обхване изцяло разнообразни обекти от тези, които екскурзоводът сподели в предходните си два тура.

По думите му хората, за които ще приказва, заслужават да бъдат извадени от забравата. „ Те са били елитът на града, ядрото, върху което се построява модерният Казанлък, само че по една или друга причина са потънали в давност. Целта ми не е просто да създадем туристическа обиколка, а по-скоро да не забравяме, че преди нас е имало хора, които са се справяли извънредно добре и са оставили диря “, сподели Бозаджиев. Обиколката е съсредоточена към парк „ Розариум “ и включва историята на самия парк, само че тя е единствено дребна част от това, което ще бъде показано. Другият акцент са непокътнатите и доста красиви домове на казанлъчани в региона на парка. „ Ще опиша историята на фабриката за коприна „ Филтис “, ще приказвам и за еврейската общественост в града – тематика, която е прекомерно малко създадена “, добави екскурзоводът.

Стефан Бозаджиев уточни, че историите за сходна обиколка се сортират и изследват доста мъчно, а в Казанлък няма толкоз доста непокътната информация, колкото да вземем за пример в столицата. Има няколко откриватели, които постоянно изтъквам с признателност, работя и със остарели броеве на вестник „ Искра “, вървя по адреси, блъскам по порти, описа той за процеса на подготовката си. По думите му хората постоянно имат предпочитание да споделят, само че паметта от време на време подвежда и се изискват доста старания и съпоставения на другите източници. „ Процесът е муден – първо ревизирам информацията, по-късно вземам решение кое е уместно за обиколка “, уточни той и означи, че някои истории са страхотни за книга, само че не и за разходка из града.

Бозаджиев уточни, че множеството участници в туровете, които провежда в града, са казанлъчани, които са любопитни за личната си история, само че има и посетители от други градове. Интересното е, че даже доста поданици на Казанлък изобщо не са чували огромна част от историите и не знаят за хората, за които ще описвам, сподели той. По думите му за идния тур също се чакат хора от разнообразни обитаеми места, които ще дойдат особено за него. Той уточни, че сходни тематични обиколки със особено основани направления и с ясна концепция и идея се провеждат от представители на Съюза на екскурзоводите в България във Варна и Шумен.

Екскурзоводът заяви, че има концепция да събере всички истории, които е проучил, в книга за развиването на Казанлък в първата половина на ХХ век. Тя ще съдържа освен суха статистика и решения на институции, а ще бъде разказана през персоналните истории на хора, а повода, заради която желае да го направи, е, че в случай че историите му останат единствено в обиколката, то „ Незабравеният Казанлък “ ще бъде още веднъж пропуснат, сподели Бозаджиев.

Стефан Бозаджиев, който е правист по специалност, не си е представял, че ще стане екскурзовод. „ Завърших локалната математическа гимназия, бях ориентиран към физиката, след това към правото, което и учих, само че още на 16 години работех като екскурзовод в Тракийската гробница към Исторически музей „ Искра “, както и с локални туроператори по време на Празника на розата “, описа той. По думите му един екскурзовод би трябвало да схваща от изкуство, просвета, обществен живот, да бъде психолог, от време на време и терапевт. „ Това не е специалност за всеки, само че когато я обичаш, няма потребност от маска “, уточни Бозаджиев.

Той изрази мнение, че в България липсва целенасочена политика и цялостна тактика за културен туризъм. Има проблеми с инфраструктурата, а в случай че няма базови улеснения, продуктът страда, уточни екскурзоводът. Според него сериозен проблем е и неналичието на фрагменти, а обслужването постоянно не дава отговор на цената, която се изисква.