Писател разказа невероятните истории на разбойниците от Родопите и къде може да е скрита плячката им - цял казан с алтъни
Видяхме го за първи път в края на лято`2017. 81-годишен дядо, който ни описа една история, която може да озаглавим „ Когато бедните деца играят под планина от алтъни “. Било е детска игра, след това фантазия, а през днешния ден единствено приятни мемоари. И убедеността на един влъхва: Помнете ми думата, че някой ден Патмос ще стане доста прочут, защото… Провокирани от думите му от " Родопи24 " са потърсили известния родопски публицист и специалист по тематиката „ Разбойниците на Родопите “ Христо Красин. Ето какво споделя той за ориста на разбойници от Кърджалийския край, „ шетали” в първата половина на предишния век и легендите са несметните им благосъстояния:
-Разбойниците от Кърджалийско са имали друга орис и по друг метод са укривали парите си. Това, което е забавно е, че множеството от тях не са могли да се възползват от имането, което са натрупали.
Салимехмед Мехмедалиев или както в Чам дере е по-известен като Мехмедали, е роден в горната махала на днешната Боровица. От дребен е останал сирак, а вторият му татко, алкохолик постоянно го пребивал и го пращал да проси на „ дженевиз кьопрюсю” (римския мост), на река Арда, против остарялата римска цитадела „ Патмос”. На това място реката била съвсем равна, била е и много пълноводна. Водата е течала постепенно и тежко, като че ли носела мъдростта на вековете надолу към река Марица, към проливите Босфор и Дарданели. На това място е имало и „ каяк”, лодка която е превозвала пътуващите от Беломорието към днешното Заарско (Старозагорско) поле и равнината на Филибе (Пловдив). От там пътят е поемал против течението на реката Боровица, където през днешния ден е язовирът, който зарежда Кърджали с питейна вода. Римският мост в горната си част е бил опустошен. Но локалните съумели да изградят някаква „ въжена” връзка, която изглеждала много несигурна… По-плашливите предпочитали „ каяка”. На това място подрастващият Мехмедали, просейки, почнал да се досеща, че пари могат да се вземат освен с молба за помощ, само че и с колкото е необходим „ кютек” (бой)! Бъдещият бандит си играел из руините на римската цитадела Патмос и от високото следял за прииждащи керванджии към реката. Като дребен към момента единствено просел.
Скиторейки из античните отломки, той попада на пещера, която е от към крепостния борд, гледащ към село Чам дере. Тази пещера слизала в дълбочина и стигала до равнището на реката Арда, която имала под земята ръкав под Калето. През нея античните римляни, обитавали Патмос се снабдявали с вода при положение на блокада. По-късно в тази пещера именитият бандит Мехмедали живеел в дълги интервали от живота си, в тази пещера той криел и парите си.
Чамдеренският престъпник се занимавал главно с обиране на търговци, които водели кервани със стока от Беломорието към равнините северно от Родопите и назад. Благоразумните си плащали единствено таксата за прекосяване, а по-вироглавите оставали без всякаква стока, а неведнъж и чисто голи. Събраната по този метод стока разбойникът и хората му препродавали на евтиния из околните и по-далечни села. Така Мехмедали се сдобил и със славата на покровител, както някои днешни управници по върховете на страната.
Разбойникът от Чам дере приема амнистията, оповестена от професор Цанков след Деветоюнския прелом през предишния век. Така е бил посъветван от заместител полицейският шеф от Ардино, Делчо Караминдов с който постоянно и измежду бял ден влизали в локалния Хоремаг да си пият мастиката.
В гръцкото село село Шахин избухва протест на популацията, страдащо от потресаваща бедност и заболявания. Тамошната локална власт афишира високи награди за всеки, който се включи с оръжие в ръка за потушаване на селските безредици. Разбойникът събира още веднъж четата си и се уговарят да се включат на страната на гръцката власт. Парите не били за занемаряване.
Преди да заминат обаче, Мехмедали отива самичък в пещерата на римското кале Патмос. На десетина метра във вътрешността от входа той възпламенява гърмеж вследствие на което пещерата в тази част се срутва отчасти. Връща се при своите съратници бандити и с тях отпътуват за село Шахин. Разбойникът там е бил и убит… освен това в тил. Този факт дава съображение да се шири версията, че разбойникът е гръмнат от своите хора. Те обаче не знаели, че входът на пещерата в Чам дере, където главатарят криел парите си, е взривен… Смята се, че Мехмедали като дете, до момента в който си играел из руините на крепостта е разкрил и втори вход за пещерата. За това е бил спокоен, когато унищожава с гърмеж главният метод, който е бил прочут и на съселяните му.
Но ориста е била предписала да остави костите си край гръцкото село Шахин, а не в родното си място, Чам дере и покрайнините … И до през днешния ден се носи легендата, че гибелта на Мехмедали е била инсценирана… И че той се е върнал в обичаната си пещера, с цел да харчи и пази съкровището си. Само по този начин можело да се обяснят странните звуци и още по странни сенки, които се чували и следили вечер из руините на крепостта „ Патмос” край Чам дере”.
Друг един известен бандит от Горно Прахово - Кафалията, е погубен с ръчна граната на една женитба в същото това село, на която той е бил поканен. Гранатата хвърля Кулаксъз Мюмюн, който е бил пощальон.
Всеки вторник из ливадите на Кобиляне се правел пазар (мъшкалъ пазар). Кафалията заемал „ пусия” в региона на Даладжа и облагал с „ такса спокойствие” всички търговци, които тръгвали от Ардино, с цел да се включат в пазара. В един вторничен ден Мюмюн забелязал разбойническата засада и идвайки към града предизвестил всички търговци да трансформират маршрута си. Кафалията научава за това и изпраща двама от хората си да санкционират предателя. Те го хващат, пребиват го от пердах и му отрязват едното ухо… Така бил поръчал главатарят им. От тогава Мюмюн получава прякора „ кулаксъз” (безух).
След като пощаджията се е убедил, че разбойникът е мъртъв, изумен от избухналата граната, Кулаксъзът влезнал в една от двете му плевни, които били в горния завършек на селото, изкарал заровеното там имане и побързал да замине за Турция.
Смята се обаче, че тази версия е малко евентуална.
По-убедителната версия е, че Мюмюн взел персоналните документи на мъртвия бандит и незабавно отпътувал за Пловдив. Там той получил премията от 20 хиляди лв., оповестена за главата на всеки бандит. Тези награди се давали по силата на Закона за изтребване на разбойниците, действителен и препотвърден от новото държавно управление, ръководено от проф. Александър Цанков. Правителството на земеделския лидер Александър Стамболийски е било свалено, а трибунът на селяните-жестоко погубен посредством разнообразни гаври и обезглавяване в родното му село Славовица. Когато кървавият професор Цанков взема властта, афишира всеобща прошка за всички огромни и дребни разбойници из страната. За тези обаче, които не се предадат дефинира парична награда- за всяка отрязана разбойническа глава - 20 хиляди лв.. Ако през днешния ден се приложи този закон, популацията на България ще намалее с една трета! А парите, които ще би трябвало да се изплатят като награди за разбойническите глави, ще бъдат към 2 милиарда лв..
Струва си!
Тази е реалистичната версия! Кулаксъз Мюмюн взема премията и гледа по-най бързия метод да напусне България. Той се е страхувал от отмъщението на роднините на разбойника, както и на неговите съратници-разбойници, които били от близките села - сред 15 и 18 индивида.
Кафалията е имал две плевни в горният завършек на селото. В една от тях той вкопал в земята котел, който е бил затрупан с дървен похлупак. В този котел понякога разбойникът оставял добитите от занаята си пари, най-вече златни османски лири, украшения от злато и сребро. Парите харчел за себе си както и ги пилеел с другари в безкрайни разгулни пиршества.
Този бандит се отличава и с това че е бил доста великодушен - помагал и на хора с проблеми, като им е дарявал огромни суми в левове. Славел се е като добър ухажор.
Дори мълвата, че е бил „ гадже” на брачната половинка на локален мюфтия от махала Ефендилер в Ардино и до в този момент настойчиво обхожда по-възрастните.
Кафалията, макар разбойническия си поминък, е бил доблестен, за разлика от някои днешни негови „ колеги”, които се отличават с отвратителното си сребролюбие. Така е при множеството позиции от най-високите „ столове” на властта, та се стигне до най-ниските длъжности по държавната йерархия… Просто…ненаситни!
Сега казусът с парите на Кафалията са да се откри къде са били двете плевни в горния завършек на Горно Прахово. Веднага след убийството му, тези две плевни са били изгорени. Очевидно това е направено от човек, който е знаел къде разбойникът е криел имането си. Дали обаче авансово е изпразнил казана с дървения похлупак или бързайки е желал единствено да заличи местата, тъй че единствено на него да му е известно къде са парите, това няма по какъв начин да знаем. А през днешния ден хипотетичното място е много променено с издигнати къщи и инфраструктура. За съобразителните фенове на приключенията обаче, постоянно има метод да проучат в допълнение събитията и да открият „ казана” на именития бандит Кафалията! ".
-Разбойниците от Кърджалийско са имали друга орис и по друг метод са укривали парите си. Това, което е забавно е, че множеството от тях не са могли да се възползват от имането, което са натрупали.
Салимехмед Мехмедалиев или както в Чам дере е по-известен като Мехмедали, е роден в горната махала на днешната Боровица. От дребен е останал сирак, а вторият му татко, алкохолик постоянно го пребивал и го пращал да проси на „ дженевиз кьопрюсю” (римския мост), на река Арда, против остарялата римска цитадела „ Патмос”. На това място реката била съвсем равна, била е и много пълноводна. Водата е течала постепенно и тежко, като че ли носела мъдростта на вековете надолу към река Марица, към проливите Босфор и Дарданели. На това място е имало и „ каяк”, лодка която е превозвала пътуващите от Беломорието към днешното Заарско (Старозагорско) поле и равнината на Филибе (Пловдив). От там пътят е поемал против течението на реката Боровица, където през днешния ден е язовирът, който зарежда Кърджали с питейна вода. Римският мост в горната си част е бил опустошен. Но локалните съумели да изградят някаква „ въжена” връзка, която изглеждала много несигурна… По-плашливите предпочитали „ каяка”. На това място подрастващият Мехмедали, просейки, почнал да се досеща, че пари могат да се вземат освен с молба за помощ, само че и с колкото е необходим „ кютек” (бой)! Бъдещият бандит си играел из руините на римската цитадела Патмос и от високото следял за прииждащи керванджии към реката. Като дребен към момента единствено просел.
Скиторейки из античните отломки, той попада на пещера, която е от към крепостния борд, гледащ към село Чам дере. Тази пещера слизала в дълбочина и стигала до равнището на реката Арда, която имала под земята ръкав под Калето. През нея античните римляни, обитавали Патмос се снабдявали с вода при положение на блокада. По-късно в тази пещера именитият бандит Мехмедали живеел в дълги интервали от живота си, в тази пещера той криел и парите си.
Чамдеренският престъпник се занимавал главно с обиране на търговци, които водели кервани със стока от Беломорието към равнините северно от Родопите и назад. Благоразумните си плащали единствено таксата за прекосяване, а по-вироглавите оставали без всякаква стока, а неведнъж и чисто голи. Събраната по този метод стока разбойникът и хората му препродавали на евтиния из околните и по-далечни села. Така Мехмедали се сдобил и със славата на покровител, както някои днешни управници по върховете на страната.
Разбойникът от Чам дере приема амнистията, оповестена от професор Цанков след Деветоюнския прелом през предишния век. Така е бил посъветван от заместител полицейският шеф от Ардино, Делчо Караминдов с който постоянно и измежду бял ден влизали в локалния Хоремаг да си пият мастиката.
В гръцкото село село Шахин избухва протест на популацията, страдащо от потресаваща бедност и заболявания. Тамошната локална власт афишира високи награди за всеки, който се включи с оръжие в ръка за потушаване на селските безредици. Разбойникът събира още веднъж четата си и се уговарят да се включат на страната на гръцката власт. Парите не били за занемаряване.
Преди да заминат обаче, Мехмедали отива самичък в пещерата на римското кале Патмос. На десетина метра във вътрешността от входа той възпламенява гърмеж вследствие на което пещерата в тази част се срутва отчасти. Връща се при своите съратници бандити и с тях отпътуват за село Шахин. Разбойникът там е бил и убит… освен това в тил. Този факт дава съображение да се шири версията, че разбойникът е гръмнат от своите хора. Те обаче не знаели, че входът на пещерата в Чам дере, където главатарят криел парите си, е взривен… Смята се, че Мехмедали като дете, до момента в който си играел из руините на крепостта е разкрил и втори вход за пещерата. За това е бил спокоен, когато унищожава с гърмеж главният метод, който е бил прочут и на съселяните му.
Но ориста е била предписала да остави костите си край гръцкото село Шахин, а не в родното си място, Чам дере и покрайнините … И до през днешния ден се носи легендата, че гибелта на Мехмедали е била инсценирана… И че той се е върнал в обичаната си пещера, с цел да харчи и пази съкровището си. Само по този начин можело да се обяснят странните звуци и още по странни сенки, които се чували и следили вечер из руините на крепостта „ Патмос” край Чам дере”.
Друг един известен бандит от Горно Прахово - Кафалията, е погубен с ръчна граната на една женитба в същото това село, на която той е бил поканен. Гранатата хвърля Кулаксъз Мюмюн, който е бил пощальон.
Всеки вторник из ливадите на Кобиляне се правел пазар (мъшкалъ пазар). Кафалията заемал „ пусия” в региона на Даладжа и облагал с „ такса спокойствие” всички търговци, които тръгвали от Ардино, с цел да се включат в пазара. В един вторничен ден Мюмюн забелязал разбойническата засада и идвайки към града предизвестил всички търговци да трансформират маршрута си. Кафалията научава за това и изпраща двама от хората си да санкционират предателя. Те го хващат, пребиват го от пердах и му отрязват едното ухо… Така бил поръчал главатарят им. От тогава Мюмюн получава прякора „ кулаксъз” (безух).
След като пощаджията се е убедил, че разбойникът е мъртъв, изумен от избухналата граната, Кулаксъзът влезнал в една от двете му плевни, които били в горния завършек на селото, изкарал заровеното там имане и побързал да замине за Турция.
Смята се обаче, че тази версия е малко евентуална.
По-убедителната версия е, че Мюмюн взел персоналните документи на мъртвия бандит и незабавно отпътувал за Пловдив. Там той получил премията от 20 хиляди лв., оповестена за главата на всеки бандит. Тези награди се давали по силата на Закона за изтребване на разбойниците, действителен и препотвърден от новото държавно управление, ръководено от проф. Александър Цанков. Правителството на земеделския лидер Александър Стамболийски е било свалено, а трибунът на селяните-жестоко погубен посредством разнообразни гаври и обезглавяване в родното му село Славовица. Когато кървавият професор Цанков взема властта, афишира всеобща прошка за всички огромни и дребни разбойници из страната. За тези обаче, които не се предадат дефинира парична награда- за всяка отрязана разбойническа глава - 20 хиляди лв.. Ако през днешния ден се приложи този закон, популацията на България ще намалее с една трета! А парите, които ще би трябвало да се изплатят като награди за разбойническите глави, ще бъдат към 2 милиарда лв..
Струва си!
Тази е реалистичната версия! Кулаксъз Мюмюн взема премията и гледа по-най бързия метод да напусне България. Той се е страхувал от отмъщението на роднините на разбойника, както и на неговите съратници-разбойници, които били от близките села - сред 15 и 18 индивида.
Кафалията е имал две плевни в горният завършек на селото. В една от тях той вкопал в земята котел, който е бил затрупан с дървен похлупак. В този котел понякога разбойникът оставял добитите от занаята си пари, най-вече златни османски лири, украшения от злато и сребро. Парите харчел за себе си както и ги пилеел с другари в безкрайни разгулни пиршества.
Този бандит се отличава и с това че е бил доста великодушен - помагал и на хора с проблеми, като им е дарявал огромни суми в левове. Славел се е като добър ухажор.
Дори мълвата, че е бил „ гадже” на брачната половинка на локален мюфтия от махала Ефендилер в Ардино и до в този момент настойчиво обхожда по-възрастните.
Кафалията, макар разбойническия си поминък, е бил доблестен, за разлика от някои днешни негови „ колеги”, които се отличават с отвратителното си сребролюбие. Така е при множеството позиции от най-високите „ столове” на властта, та се стигне до най-ниските длъжности по държавната йерархия… Просто…ненаситни!
Сега казусът с парите на Кафалията са да се откри къде са били двете плевни в горния завършек на Горно Прахово. Веднага след убийството му, тези две плевни са били изгорени. Очевидно това е направено от човек, който е знаел къде разбойникът е криел имането си. Дали обаче авансово е изпразнил казана с дървения похлупак или бързайки е желал единствено да заличи местата, тъй че единствено на него да му е известно къде са парите, това няма по какъв начин да знаем. А през днешния ден хипотетичното място е много променено с издигнати къщи и инфраструктура. За съобразителните фенове на приключенията обаче, постоянно има метод да проучат в допълнение събитията и да открият „ казана” на именития бандит Кафалията! ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ