Няма правене на зло и изказване на лъжа. които да не са егоизъм ♥ Емануел СВЕДЕНБОРГ
Видният шведски академик, мъдрец, християнски мистик и теолог Сведенборг (1688-1772) и неговите тълкувания върху Книгата Битие (Глава 1-4), включени в главния му труд „ Небесните секрети “.
(Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed, 1766)
Вътрешен смисъл
141. За Егоизма могат да се кажат безпределно доста неща: да вземем за пример, какво е положението на Егоизма в плътския и светския човек; Егоизмът е цялото негово естество; подобен човек не познава нищо друго с изключение на своя Егоизъм; в случай че той се лиши от него, би му се коствало, че не съществува. В духовния човек Егоизмът съставлява следното: въпреки да знае, че Господ е животът на всичко, че той дава мъдростта и разсъдъка, и затова, създава мисъл и деяние, той не има вяра на това, дори изказвайки го.
Обратно, небесният човек признава, че Господ е животът на всичко, че от него е мисълта и действието; той схваща, че това е по този начин и в никакъв случай не желае Егоизма; само че въпреки да не го желае, Господ му го дава в добавка с всички начини за схващане и разбиране на положителното и истината, и с цялото им самодоволство. Ангелите имат подобен Егоизъм и живеят в максимален мир и спокойствие; тъй като техният Егоизъм включва в себе си това, което принадлежи на Господа, Който посредством него ръководи и води самите тях. Този Егоизъм е небесен, до момента в който Егоизмът на плътския човек е адски…
147. Стих 21. Тогава Господ Бог даде на индивида бездънен сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и извърши мястото му с плът. Под ребро се подразбира Егоизма на индивида, притежаващ слаба жизнеспособност, а това е точно самостоятелността, на която той държи.
Мястото на реброто е Егоизмът, имащ известна жизнеспособност. Дълбокият сън е положението, в което е въведен индивида, с цел да му се коства, че има самостоятелност; това положение е сходно на сън, тъй като в него той знае единствено, че живее, мисли, приказва и работи самичък само че себе си; само че започвайки да познава, че това не е по този начин, той като че ли се пробужда от съня и става умишлен.
148. Казано е, че Егоизмът на индивида е показан с реброто, което е гръдната кост и че това е самостоятелността, на която той държи. В реалност, при Древните гръдта означавала милосърдието, тъй като тя включва в себе си белите дробове и сърцето. Костите са нещо напълно маловажно, тъй като в тях има минимум живот, до момента в който назад, тялото съставлява нещо витално. Причината за тези смисли е дълбока загадка, позната на Древните. За това ще приказвам по-късно по Божественото Милосърдие на Господа.
149. В Словото костите значат също Егоизма и дори Егоизма, многолюден от Господа. В Исайя: „ Господ ще насища душата в бездъждие и ще дава мощ на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина “ (58:11). В същия Пророк: „ Ще видите това и сърцето ви ще се зарадва, и костите ви ще виреят като зелена трева “ (66:14). В Давид: „ Всичките ми кости ще рекат: Господи, кой е сходен на Тебе? " (Пс. 35:10). Това е още по-очевидно в Езекиил, където се приказва за
Костите, които били още веднъж покрити с плът и в които бил въведен дух: „ Господнята ръка биде върху мене та ме изведе посредством Господния Дух и ме сложи измежду поле, което бе цялостно с кости. И рече ми: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господнето слово. Така споделя Господ на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух, та ще оживеете; ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ “ (37:1,4,5,6). Егоизмът на индивида, забелязан от небето, съставлява изцяло неодушевена камара от Кости с най-безобразна форма, затова, е мъртъв в себе си; само че многолюден от Господа, той се явява някак си физически, въпреки за индивида егоизмът да съставлява всичко, той е изцяло мъртъв; всичко живо, което е в него, изхожда от живота Господен и в случай че този живот си отиде, човек би паднал мъртъв като Камък; индивидът е единствено орган на живота, и чувството му за живота е като на орган.
Само Господ владее Егоизма; със своя Егоизъм той е изкупил индивида, със своя Егоизъм той го избавя. Господният Егоизъм е Свещен нарцисизъм, той е живот, и с този Егоизъм той оживява мъртвия човешки нарцисизъм. Егоизмът на Господ е означен с думите, произнесени от него в Лука: „ тъй като духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам “ (24:39). Това също се показва и с обстоятелството, че костта на пасхалната жертва не била строшена (Изх. 12:46).
150. Състоянието на индивида в егоизма или когато той си мисли, че живее за себе си, е уподобено на бездънен сън, то и било наречено от античните бездънен сън; казано е в Словото: „ Да бъдат проникнати от дух на заспиване и да спят “. Че самостоятелността на индивида е мъртва в себе си и че никой не има и най- дребната парченце живот самичък по себе си, е явно в света на духовете дотам, че злите духове, обичащи единствено себе си и настойчиво утвърждаващи, че живеят без значение, се убеждават от поразителни опити и тогава осъзнават, че не живеят сами по себе си. Беше ми дарено към този момент от няколко години да зная по-добре от всички, какво е положението на нарцисизъм на индивида. Така аз нищо не мислех самичък. а ми бе обещано да видя ясно, че всяко показване на моята мисъл ми бе давано по внушение; от време на време виждах по какъв начин и от кое място ми е внушавано то. Следователно, индивидът, мислещ, че живее самичък по себе си, се намира в заблуждение; единствено с това, че мисли, че живее независимо, той си присвоява злото и лъжата, което не би станало, в случай че вярваше на това, което е действително.
151. Стих 22. И Господ Бог сътвори дамата от реброто, което взе от индивида и я приведе при индивида. Реброто значи неоживения Егоизъм, а Жената - егоизма, многолюден от Господа; той я приведе при индивида значи, че егоизмът му е бил дарен. Потомството на тази Църква, не желаейки да бъде небесен човек, както отците си, само че желаейки да живее без значение и ревниво желаейки да има автономия, я получило; само че въпреки всичко егоизмът му бил многолюден от Господ и наименуван жена, а по-късно - брачна половинка.
152. Човек ще обърне внимание на това, че дамата не може да бъде формирана от реброто на мъжа и ще разбере, че в тези думи са заключени доста повече секрети, в сравнение с някой до момента е открил; той също ще види, че егоизмът е показан посредством дамата, единствено тъй като дамата е била излъгана, а егоизмът или, което е същото, себелюбието и любовта към света, измамили индивида.
154. Няма правене на зло и изявление на неистина. които да не са нарцисизъм и да не изхождат от егоизма, тъй като човешкият нарцисизъм е самото зло и отсам човек не е нищо друго с изключение на зло и неистина. Аз можах да се уверя в това, тъй като когато в света на духовете се видят себичните същества, те наподобяват по този начин уродливо, че е невероятно да се изобрази нещо по-ужасно; егоизмът им се показва най-разнообразно съгласно своята природа и този, който види своя нарцисизъм, изпада в смут от самия себе си и желае да избяга от себе си както от дявола. Точно назад, съществата, чийто нарцисизъм е многолюден от Господа, са прелестни и стройни и се разграничават съгласно живота, в който небесните качества на Господа са били приложени; надарените с Милосърдието наподобяват като юноши или като момиченца с най-мили лица; надарените с Невинността са като голи дечица, украсени по най-различни способи - обгърнати с гирлянди от цветя, с диадема на главата, живеещи и танцуващи в диамантена атмосфера, изпитвайки най-дълбоко блаженство…
Из: „ Небесните секрети “, Емануел Сведенборг, изд. „ Логос “, Варна 2001 година
*Portrait of Swedenborg by Carl Frederik von Breda; en.wikipedia.org
