Северозападните тайни за вкусни ястия
Видинско крие кулинарни изненади - саламура, бел муж и дунавски виновност за ценители. Българска телеграфна агенция споделя за някои от най-популярните и вкусни храни и питиета за Северозападна България.
Районът, за който всеки споделя, че е най-бедният и най-застаряващият в Европейския съюз, крие доста изненади. Тук можете да видите последната твърдина на Цар Иван Срацимир, Кръстатата казарма на непокорния Осман Пазвантоглу, да се порадвате на красивата и огромна река Дунав. Всичко това може да бъде гарнирано с чудесни червени и бели виновност от Видинско и вкусна дунавска риба - бял амур, крепък балък или сом в заведенията за хранене на брега. Рибената супа – саламура може да се опита единствено в този край. Видинският район е неповторим със своите червени и бели виновност от сортовете Каберне Совиньон, Каберне Фран, Мерло, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг, Мускато Бианко, от локални сортове като Димят, Памид, Гъмза и Отел.
Народните предписания от Видинско са качамак със сирене, туршия " Пияно грозде ", десерт " Пелте с орехи ", " Риба на пита ".
Няколко неповторими готварски предписания даде етнографът в Регионалния исторически музей Видин д-рСашка Бизеранова:
Лютеница със сухи чушки и чесън (мезе за ракия)
5-6 сухи чушки се накисват в топла вода. 3-4 скилидки чесън се обелват и счукват. Чушките се нарязват и всичко отново се счуква с чесъна, овкусява се със сол. Ако се употребяват и люти сухи чушки, с цел да се омекоти усетът, може да се прибавят един два сварени картофи. Накрая се загрява към 50 гр. олио, до момента в който стартира да пуши и се залива салатата. Съдът, в който е салатата, се похлупва с похлупак, с цел да се задуши.
Каша с праз лук
4-5 стръка единствено от бялата част на лука се нарязват на линии по дължина. В 4-5 лъжици нагорещено олио (мас, краве масло) се запържват до златисто. Добавят се 4 супени лъжици брашно, които също се пържат до златисто (внимава се да не потъмнее!), залива се с 400-500 мл гореща вода и се бърка, до момента в който стартира да се отделя от стените.
„ Бел муж ”
Специалитетът се подготвя елементарно. Прави се от 2-3 бучки прясно несолено сирене, което се намачква в тиган и се бърка на огъня, до момента в който се стопи. Посолява се на усет и се прибавят 4-5 супени лъжици брашно, до момента в който се сгъсти като каша. Бърка се, до момента в който се изпече хубаво и се сипва в паница. Докато изстива, към белия муж се отделя масло.
Видинска люта саламура (саламурийката)
700-800 г филе от шаран, бяла риба и сафрид, 2 с. л. олио, 2-3 стръка копър, 2-3 стръка магданоз, 2-3 скилидки чесън, 2-3 люти чушки, 1 лимон, червен и черен пипер на усет, 5-6 зърна бахар, 7-8 стръка девесил, 1 домат,5-6 зелени чушки,2 с. л. оцет.
Зеленчуците и лимонът се запичат дружно с рибата, след което се нарязват на кубчета. Рибата се обезкостява и се накъсва на дребни части. В тенджера се наливат 1,5 л вода и се изсипват нарязаните зеленчуци. Овкусява се със сок от лимон, поръсва се със зърна бахар, нарязани на ситно девесил и магданоз, червен и черен пипер на усет. Прибавя се обезкостеното месо от рибата и се кипва. Чесънът, лютите чушки, магданозът и копърът за саламурийката се нарязват на ситно, поръсват се с олиото и оцета и се разбъркват, до момента в който се смесят добре.
Във Врачанско на всяка софра сервират лютики
Когато попиташ някой от селата и градовете във Врачанско за кое локално ядене се сеща на първо време, незабавно се отваря огромната тематика за по този начин наречените лютики. Ястие, което може да се сервира и като разядка, и като главно на трапезата. Най-важното за неговото подготвяне е българският пипер – без значение дали е отгледан в градината в двора на селската къща или платен от пазара или магазина. Това признава и Калина Тодорова, завеждащ отдел „ Краезнание “ в Регионалната библиотека „ Христо Ботев “ във Враца. Тя поддържа от пет години цифрова „ Карта на времето “ към страницата на библиотеката, която събира голямото и пъстро благосъстояние от обичаи, традиции, вярвания, обичай и просвета на генерации от Врачанския край.
Сред фотографиите, видео и аудио файловете и писмени свидетелства и изследвания на локалните краеведи са непокътнати и доста кулинарни предписания – някои позабравени, само че други живи и желани от локалните хора. Сред тях са лютиките, приготвени от разварени сухи червени чушки или от печени зелени и червени, постоянно люти, пиперки.
В планинските села към Враца е известна лютиката от счукани кромид лук (може и праз), сварени и нарязани картофи и разварени сухи чушки (може и с печени червени чушки), която се подправя с олио, оцет и ситно нарязан магданоз. Истинската постна врачанска лютика се прави от печени зелени чушки, счукани с лука и магданоза в огромна глинена или дървена чиния, настояват други. Може да се добави чесън, а може и сирене, само че лютиката към този момент няма да е постна. Ако към скълцаните чушки се добави сварен фасул, става бобена лютика, която е една друга голяма кулинарна тематика за нашия край, споделя Калина Тодорова. Според нея изреждането на ястия, които са характерен знак за Врачанския край, може да продължи с пиле лютика (предпочитано ястие в обедното меню на врачанските ресторанти), пиле или риба саламура, комбус, разнообразни типове качамак и още доста други.
Да сте чували за баница с грозде или таратор от джанки? Е, в този край към момента се вършат. Предстои Регионалната библиотека да издаде алманах с краеведските изследвания на тематика кулинарни обичаи на Врачанския край, която е била задълбочено проучена и показана на миналогодишната краеведска конференция. В него ще бъдат разкрити още локални остарели, само че незабравени предписания от Врачанския край и Северозападна България.
Тюрлю гювеч и яхния със сушени сливи за най-характерни за Ловешкия край
Ястията от предишното участват и през днешния ден на трапезата на ловчалиите. В града се пазят кулинарните обичаи от предишния век. Именно храната е главният белег на живото завещание, което се предава от потомство на потомство и практиката е нейният съдник, споделя Елена Георгиева, основен организатор и етнолог в Регионален исторически музей – Ловеч.
По думите ѝ присъщи за Ловешкия край са две месни ястия – тюрлю гювеч и яхния със сушени сливи и месо.
За тюрлю гювеча месото се пържи или сварява с малко вода и лой. Като поомекне, се поставя в пръстен гювеч. Прибавят се картофи, тиквички, обелени и нарязани на колелца, зелен боб (предварително сварен), наследник домат (на кубчета и киснат в солена вода, с цел да се махне горчивината), нарязани чушки, бамя, която се кисне също в солена вода. Слага се червен пипер, магданоз, джоджен. Влива се малко вода и се слага да се пече в умерена фурна. Като се изпече, се залива със сок от ягорида (кисело грозде) и по-късно се залива с 3-4 разрушени яйца. Отново се запича до зачервяване. Поднася се топло.
Троянските домакини постоянно готвят със сини сливи, този плод обаче участва в главните ястия и на ловешката софра. Такава рецепта е за яхния със сушени сливи и месо. Нужните артикули са: телешко, овнешко или свинско месо, лук, моркови, сушени сини сливи, малко доматено пюре.
Много от рецептите, предадени от генерации на генерации, през днешния ден се подготвят главно за празниците. Например на Бъдни вечер и на Йордановден на масата на ловчалийката наложително участват пълнените чушки със зрял фасул. Друго ядене без месо е постният гювеч с лук, чушка, ориз, картофи, брашно, червен пипер, сол на усет и подправки – чубрица и магданоз. През зимата в доста домове се прави кисело зеле, а сосът от него се употребява за така наречен каркуда или чорба от зелев сок.
Характерни десерти от предишното до през днешния ден са млин с ябълки, сладко от прясно сирене (бял мъж) и бялото сладко.
По думите на Елена Георгиева на Димитровден ловешките домакини подготвят млин с ябълки. Той се прави с тесто или с подготвени кори. Необходимите артикули за плънката са: 1 кг ябълки, захар, стафиди, канела, среда от франзела (галета), масло. Поднася се поръсена със ситна захар и канела.
Друг десерт, присъщ за ловешката кухня, е белият мъж. Приготвя се с 10 яйца, 2 кг сирене /съвсем прясно/, 2 супени лъжици брашно, захарен сироп. Белтъкът се разрушава на пяна. Жълтъците се разрушават настрана. След това се размесват. Сиренето се смачква и се прецежда авансово на два пъти през тензух, да няма в него вода, след това се размесва с яйцата. Слага се по малко брашно и се разбърква хубаво с ръка, след това се прави на питки или се взема с маслени лъжици и се туря в тави, подмазани с масло. Пече се на умерена фурна. След като се опече, полива се с гъста преварена захар.
Информация за метода на хранене и типовете храни в Ловешко и съответно Троянския край откриваме и в сборника „ Ловешки край ”, който е резултат от теренно проучване на селищата към градовете Троян, Ловеч, Тетевен през интервала 1987-1991 година Проучването е осъществено от екип на Етнографски институт с музей при Българска академия на науките и отпечатано през 1999 година, заяви Елеонора Авджиева, шеф на Музей на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.
Според проучването доста старинни по генезис са брашнените каши, кашите от царевично брашно-качамак с разнообразни заливки и гарнитури. Ястието се предлага и до през днешния ден в множеството заведения в Троянско, като наложително се гарнира със сланина.
Предпочитана храна е джуркана коприва, киселец, лобода, простор, левурда.
Троянският край и до през днешния ден се свързва със сватбарското жито, с което наложително се посрещат гостите на село Гумощник. Майсторката на десерта там е секретарят на локалното читалище Ангелина Георгиева.
По думите ѝ за разлика от църковното, сватбарското жито се подготвя за радостни мотиви – сватби, кръщенета и други
В предишното се е приготвяло в пиратници. „ Предния ден се измива, претрива се. След това се поставя в студена вода и се вари, до момента в който леко набъбне. Залива се с подсолена студена вода и се оставя пред нощта. Може да се покрие с одеяло. На сутринта се излива студената вода и се налива вряла, стартира самото варене. За запръжката се употребява мехлем, олио или краве масло “ описа Георгиева. Тя поставя и от трите мазнини. Към житото се налива прясно мляко – може овче или краве, може и от двете. В мазнините се запържва брашно и по-късно последователно се прибавят към житото. Слага се и малко сол и захар на усет. Георгиева поръсва с карамелизирани орехи, стафиди, боровинки.
Пълнени сухи чушки с фасул, рибен саламур и баница с печени кори вършат единствено в Монтанско
Пълнени („ гнйетени “) сухи чушки с фасул, рибен саламур и баница с печени на жив огън кори, са ястията, които са присъщи единствено за област Монтана, споделя Ели Лозанова, уредник на фестивала на националната кухня „ Бабина душица “, който се организира всяко лято в Монтана и събира готвачи и фенове на храната от цяла България и от чужбина.
Пълнените сухи чушки с фасул, или както локалните хора ги знаят „ гнйетени чушки с фасул “, в този момент се вършат към празниците, а в предишното са били чест посетител на трапезата по този край. Особено известни са в планинската част на района, където живеят торлаците. За тях авансово се сварява фасул, който след това се подправя с билки и локални подправки и с него се пълнят сухи чушки, които след това се пекат във фурна. Пак в торлашкия край битува и традицията ежедневно да се яде баница със сирене от печени на жив огън кори. Домакинята сама прави тестото, след това оформя кръгли кори, наричани по този край обги, а по-късно те се пекат на авансово загрята печка на дърва. Корите, от които авансово се отмива остатъкът от брашно, се постановат една върху друга в тава, като сред тях се ръси примес от сирене и яйце с олио и най-после баницата се пече във фурна. Яде се и като закуска, и като предястие на обяд и вечеря, а също на празници. За балканската част на Монтанско са присъщи още косачко кисело, комбус, киселица с кълцани сухи чушки и пролетни зелени растения и други неща, които се вършат със сухи чушки.
Рибеният саламур се прави единствено в Лом и селата от общината, ситуирани по поречието на Дунав. Това е тип супа, за която авансово на скара се пекат зеленчуци и месо от риба, а по-късно усетите се сплотяват с варене. В други елементи на района се прави и пилешки саламур – същото, само че с пилешко месо.
Пълнените чушки са емблема на Плевенско
Едно от присъщите ястия за Плевенския край са пълнените чушки, които се подготвят по разнородни способи. На този тип ядене е отдаден специфичен фестивал, който се организира за трети път през тази година в град Левски. Той е наименуван " Пълнената чушка - най-вкусната левчанска традиция ". По време на фестивала се показват разнообразни предписания за пълнени чушки, които се състезават за награди в три категории - " Пазители на традицията ", " Кулинарно ентусиазъм " и " Чушката - царицата на есента ".
Районът, за който всеки споделя, че е най-бедният и най-застаряващият в Европейския съюз, крие доста изненади. Тук можете да видите последната твърдина на Цар Иван Срацимир, Кръстатата казарма на непокорния Осман Пазвантоглу, да се порадвате на красивата и огромна река Дунав. Всичко това може да бъде гарнирано с чудесни червени и бели виновност от Видинско и вкусна дунавска риба - бял амур, крепък балък или сом в заведенията за хранене на брега. Рибената супа – саламура може да се опита единствено в този край. Видинският район е неповторим със своите червени и бели виновност от сортовете Каберне Совиньон, Каберне Фран, Мерло, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг, Мускато Бианко, от локални сортове като Димят, Памид, Гъмза и Отел.
Народните предписания от Видинско са качамак със сирене, туршия " Пияно грозде ", десерт " Пелте с орехи ", " Риба на пита ".
Няколко неповторими готварски предписания даде етнографът в Регионалния исторически музей Видин д-рСашка Бизеранова:
Лютеница със сухи чушки и чесън (мезе за ракия)
5-6 сухи чушки се накисват в топла вода. 3-4 скилидки чесън се обелват и счукват. Чушките се нарязват и всичко отново се счуква с чесъна, овкусява се със сол. Ако се употребяват и люти сухи чушки, с цел да се омекоти усетът, може да се прибавят един два сварени картофи. Накрая се загрява към 50 гр. олио, до момента в който стартира да пуши и се залива салатата. Съдът, в който е салатата, се похлупва с похлупак, с цел да се задуши.
Каша с праз лук
4-5 стръка единствено от бялата част на лука се нарязват на линии по дължина. В 4-5 лъжици нагорещено олио (мас, краве масло) се запържват до златисто. Добавят се 4 супени лъжици брашно, които също се пържат до златисто (внимава се да не потъмнее!), залива се с 400-500 мл гореща вода и се бърка, до момента в който стартира да се отделя от стените.
„ Бел муж ”
Специалитетът се подготвя елементарно. Прави се от 2-3 бучки прясно несолено сирене, което се намачква в тиган и се бърка на огъня, до момента в който се стопи. Посолява се на усет и се прибавят 4-5 супени лъжици брашно, до момента в който се сгъсти като каша. Бърка се, до момента в който се изпече хубаво и се сипва в паница. Докато изстива, към белия муж се отделя масло.
Видинска люта саламура (саламурийката)
700-800 г филе от шаран, бяла риба и сафрид, 2 с. л. олио, 2-3 стръка копър, 2-3 стръка магданоз, 2-3 скилидки чесън, 2-3 люти чушки, 1 лимон, червен и черен пипер на усет, 5-6 зърна бахар, 7-8 стръка девесил, 1 домат,5-6 зелени чушки,2 с. л. оцет.
Зеленчуците и лимонът се запичат дружно с рибата, след което се нарязват на кубчета. Рибата се обезкостява и се накъсва на дребни части. В тенджера се наливат 1,5 л вода и се изсипват нарязаните зеленчуци. Овкусява се със сок от лимон, поръсва се със зърна бахар, нарязани на ситно девесил и магданоз, червен и черен пипер на усет. Прибавя се обезкостеното месо от рибата и се кипва. Чесънът, лютите чушки, магданозът и копърът за саламурийката се нарязват на ситно, поръсват се с олиото и оцета и се разбъркват, до момента в който се смесят добре.
Във Врачанско на всяка софра сервират лютики
Когато попиташ някой от селата и градовете във Врачанско за кое локално ядене се сеща на първо време, незабавно се отваря огромната тематика за по този начин наречените лютики. Ястие, което може да се сервира и като разядка, и като главно на трапезата. Най-важното за неговото подготвяне е българският пипер – без значение дали е отгледан в градината в двора на селската къща или платен от пазара или магазина. Това признава и Калина Тодорова, завеждащ отдел „ Краезнание “ в Регионалната библиотека „ Христо Ботев “ във Враца. Тя поддържа от пет години цифрова „ Карта на времето “ към страницата на библиотеката, която събира голямото и пъстро благосъстояние от обичаи, традиции, вярвания, обичай и просвета на генерации от Врачанския край.
Сред фотографиите, видео и аудио файловете и писмени свидетелства и изследвания на локалните краеведи са непокътнати и доста кулинарни предписания – някои позабравени, само че други живи и желани от локалните хора. Сред тях са лютиките, приготвени от разварени сухи червени чушки или от печени зелени и червени, постоянно люти, пиперки.
В планинските села към Враца е известна лютиката от счукани кромид лук (може и праз), сварени и нарязани картофи и разварени сухи чушки (може и с печени червени чушки), която се подправя с олио, оцет и ситно нарязан магданоз. Истинската постна врачанска лютика се прави от печени зелени чушки, счукани с лука и магданоза в огромна глинена или дървена чиния, настояват други. Може да се добави чесън, а може и сирене, само че лютиката към този момент няма да е постна. Ако към скълцаните чушки се добави сварен фасул, става бобена лютика, която е една друга голяма кулинарна тематика за нашия край, споделя Калина Тодорова. Според нея изреждането на ястия, които са характерен знак за Врачанския край, може да продължи с пиле лютика (предпочитано ястие в обедното меню на врачанските ресторанти), пиле или риба саламура, комбус, разнообразни типове качамак и още доста други.
Да сте чували за баница с грозде или таратор от джанки? Е, в този край към момента се вършат. Предстои Регионалната библиотека да издаде алманах с краеведските изследвания на тематика кулинарни обичаи на Врачанския край, която е била задълбочено проучена и показана на миналогодишната краеведска конференция. В него ще бъдат разкрити още локални остарели, само че незабравени предписания от Врачанския край и Северозападна България.
Тюрлю гювеч и яхния със сушени сливи за най-характерни за Ловешкия край
Ястията от предишното участват и през днешния ден на трапезата на ловчалиите. В града се пазят кулинарните обичаи от предишния век. Именно храната е главният белег на живото завещание, което се предава от потомство на потомство и практиката е нейният съдник, споделя Елена Георгиева, основен организатор и етнолог в Регионален исторически музей – Ловеч.
По думите ѝ присъщи за Ловешкия край са две месни ястия – тюрлю гювеч и яхния със сушени сливи и месо.
За тюрлю гювеча месото се пържи или сварява с малко вода и лой. Като поомекне, се поставя в пръстен гювеч. Прибавят се картофи, тиквички, обелени и нарязани на колелца, зелен боб (предварително сварен), наследник домат (на кубчета и киснат в солена вода, с цел да се махне горчивината), нарязани чушки, бамя, която се кисне също в солена вода. Слага се червен пипер, магданоз, джоджен. Влива се малко вода и се слага да се пече в умерена фурна. Като се изпече, се залива със сок от ягорида (кисело грозде) и по-късно се залива с 3-4 разрушени яйца. Отново се запича до зачервяване. Поднася се топло.
Троянските домакини постоянно готвят със сини сливи, този плод обаче участва в главните ястия и на ловешката софра. Такава рецепта е за яхния със сушени сливи и месо. Нужните артикули са: телешко, овнешко или свинско месо, лук, моркови, сушени сини сливи, малко доматено пюре.
Много от рецептите, предадени от генерации на генерации, през днешния ден се подготвят главно за празниците. Например на Бъдни вечер и на Йордановден на масата на ловчалийката наложително участват пълнените чушки със зрял фасул. Друго ядене без месо е постният гювеч с лук, чушка, ориз, картофи, брашно, червен пипер, сол на усет и подправки – чубрица и магданоз. През зимата в доста домове се прави кисело зеле, а сосът от него се употребява за така наречен каркуда или чорба от зелев сок.
Характерни десерти от предишното до през днешния ден са млин с ябълки, сладко от прясно сирене (бял мъж) и бялото сладко.
По думите на Елена Георгиева на Димитровден ловешките домакини подготвят млин с ябълки. Той се прави с тесто или с подготвени кори. Необходимите артикули за плънката са: 1 кг ябълки, захар, стафиди, канела, среда от франзела (галета), масло. Поднася се поръсена със ситна захар и канела.
Друг десерт, присъщ за ловешката кухня, е белият мъж. Приготвя се с 10 яйца, 2 кг сирене /съвсем прясно/, 2 супени лъжици брашно, захарен сироп. Белтъкът се разрушава на пяна. Жълтъците се разрушават настрана. След това се размесват. Сиренето се смачква и се прецежда авансово на два пъти през тензух, да няма в него вода, след това се размесва с яйцата. Слага се по малко брашно и се разбърква хубаво с ръка, след това се прави на питки или се взема с маслени лъжици и се туря в тави, подмазани с масло. Пече се на умерена фурна. След като се опече, полива се с гъста преварена захар.
Информация за метода на хранене и типовете храни в Ловешко и съответно Троянския край откриваме и в сборника „ Ловешки край ”, който е резултат от теренно проучване на селищата към градовете Троян, Ловеч, Тетевен през интервала 1987-1991 година Проучването е осъществено от екип на Етнографски институт с музей при Българска академия на науките и отпечатано през 1999 година, заяви Елеонора Авджиева, шеф на Музей на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.
Според проучването доста старинни по генезис са брашнените каши, кашите от царевично брашно-качамак с разнообразни заливки и гарнитури. Ястието се предлага и до през днешния ден в множеството заведения в Троянско, като наложително се гарнира със сланина.
Предпочитана храна е джуркана коприва, киселец, лобода, простор, левурда.
Троянският край и до през днешния ден се свързва със сватбарското жито, с което наложително се посрещат гостите на село Гумощник. Майсторката на десерта там е секретарят на локалното читалище Ангелина Георгиева.
По думите ѝ за разлика от църковното, сватбарското жито се подготвя за радостни мотиви – сватби, кръщенета и други
В предишното се е приготвяло в пиратници. „ Предния ден се измива, претрива се. След това се поставя в студена вода и се вари, до момента в който леко набъбне. Залива се с подсолена студена вода и се оставя пред нощта. Може да се покрие с одеяло. На сутринта се излива студената вода и се налива вряла, стартира самото варене. За запръжката се употребява мехлем, олио или краве масло “ описа Георгиева. Тя поставя и от трите мазнини. Към житото се налива прясно мляко – може овче или краве, може и от двете. В мазнините се запържва брашно и по-късно последователно се прибавят към житото. Слага се и малко сол и захар на усет. Георгиева поръсва с карамелизирани орехи, стафиди, боровинки.
Пълнени сухи чушки с фасул, рибен саламур и баница с печени кори вършат единствено в Монтанско
Пълнени („ гнйетени “) сухи чушки с фасул, рибен саламур и баница с печени на жив огън кори, са ястията, които са присъщи единствено за област Монтана, споделя Ели Лозанова, уредник на фестивала на националната кухня „ Бабина душица “, който се организира всяко лято в Монтана и събира готвачи и фенове на храната от цяла България и от чужбина.
Пълнените сухи чушки с фасул, или както локалните хора ги знаят „ гнйетени чушки с фасул “, в този момент се вършат към празниците, а в предишното са били чест посетител на трапезата по този край. Особено известни са в планинската част на района, където живеят торлаците. За тях авансово се сварява фасул, който след това се подправя с билки и локални подправки и с него се пълнят сухи чушки, които след това се пекат във фурна. Пак в торлашкия край битува и традицията ежедневно да се яде баница със сирене от печени на жив огън кори. Домакинята сама прави тестото, след това оформя кръгли кори, наричани по този край обги, а по-късно те се пекат на авансово загрята печка на дърва. Корите, от които авансово се отмива остатъкът от брашно, се постановат една върху друга в тава, като сред тях се ръси примес от сирене и яйце с олио и най-после баницата се пече във фурна. Яде се и като закуска, и като предястие на обяд и вечеря, а също на празници. За балканската част на Монтанско са присъщи още косачко кисело, комбус, киселица с кълцани сухи чушки и пролетни зелени растения и други неща, които се вършат със сухи чушки.
Рибеният саламур се прави единствено в Лом и селата от общината, ситуирани по поречието на Дунав. Това е тип супа, за която авансово на скара се пекат зеленчуци и месо от риба, а по-късно усетите се сплотяват с варене. В други елементи на района се прави и пилешки саламур – същото, само че с пилешко месо.
Пълнените чушки са емблема на Плевенско
Едно от присъщите ястия за Плевенския край са пълнените чушки, които се подготвят по разнородни способи. На този тип ядене е отдаден специфичен фестивал, който се организира за трети път през тази година в град Левски. Той е наименуван " Пълнената чушка - най-вкусната левчанска традиция ". По време на фестивала се показват разнообразни предписания за пълнени чушки, които се състезават за награди в три категории - " Пазители на традицията ", " Кулинарно ентусиазъм " и " Чушката - царицата на есента ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ