Видинчанка е "гласът" на студентите в холандски университет, предаде БНР.

Видинчанка е "гласът " на студентите в холандски университет, съобщи БНР.
Млади хора с упоритости и триумфи у нас вършат своя избор да продължат образованието си в чужбина. Мира Николова е възпитаничка на учебно заведение "Цар Симеон Велики " във Видин, което приключва преди година. Още като ученичка е с дейна позиция и отвън заниманията в клас като доброволец в Младежкия червен кръст, а по-късно и регионален координатор. За да продължи образованието си, се стопира на университета в Леуварден в Холандия, а там като представител в комитета по програмата е "гласът " на своите сътрудници. За себе си споделя, че е авантюрист по природа и от дребна взема решение, че с цел да опознае и други култури ще следва в чужбина. Спира се на Холандия и на университета, който предлага опция да учи мечтаната от нея компетентност. Срещата ѝ с бъдещите състуденти е още преди да стартират процедура в университета:
"Преди да стартираме годината, имахме начална седмица, в която всички студенти, които имаха предпочитание, можеха да вземат участие в разнообразни занимания. Едно от тях беше опознаване, като тур на града и трябваше да изпълняваме разнообразни задания. Бяхме разграничени на доста групи. В една от дилемите на всяка група дадоха по бутилка вода, а след час и половина трябваше да се върнем в центъра. Задачата ни беше да влезем в магазините, да споделяме с локалните хора, колкото можем с жестове с ръце, с каквото можем, тъй като не всички приказват съвършен британски, да се впишем в ситуацията. Трябваше да заменяем бутилката вода, ние я разменихме за бижутерска кутия. Хората бяха ужасно отворени, разпитваха ни за играта. Беше им забавно за какво го вършим, от кое място сме тръгнали, къде учим. "
Така още първоначално Мира е пленена от града и отношението към младежите. Сред сътрудниците ѝ са студенти от страни в Европа, а даже и от Америка и Африка. Общуват на британски, на какъвто език се и преподава в университета. Казва, че в образованието там се подчертава на наличие и постоянност. Добавя, че в страната има висши образователни заведения, в които се учи повече доктрина и такива, където заниманията са най-вече на процедура с доста планове и задания, които студентите сами вземат решение:
"Имаме доста планове, доста независима работа по групи. Работим с същински компании, освен в Холандия. Сами си намираме фирмите в множеството случаи. В университета ни подтикват сами да се оправяме и приближават обстановката оптимално до действителността. "
В помощ на студентите в Холандия са придобивки, които те получават. В някои от магазините за тях има отстъпки при извършване на покупки. На локалните дават помощ от общината и безвъзмездни карти за пътешестване с градския превоз. Студентите от чужбина пък могат да се възползват от безплатните карти, в случай че работят избран брой часове в месеца. Тогава за тях има и помощ от държавното управление.
Студентите могат да повлияят и на управлението на висшето образователно заведение посредством свои представители в комитета по програмата, където взе участие и Мира. Дава ни съответен образец. След тяхната интервенция, от управлението отсрочили изпит, за който студентите нямали задоволително подготовка.
Мира е упорит студент с готовност за повече познания и триумф, който да е допустимо най-хубавият. Казва, че междинното обучение в България ѝ дава добра основа. След довеждане докрай на университета оставя отворена вратата за връщане у нас, само че изборът към момента ѝ следва.