Преди 80 години водите на Дунав заливат Видин
Видин отбелязва 80 години от пагубното наводняване, когато водите на Дунав заливат града. Най-голямото наводняване в историята на града го застига на 4 март 1942 година, когато бушува Втората международна война. Водите на реката заливат Видин през нощта към 2:30 ч. с два до пет метрова вълна. Мащабите на бедствието са големи, пораженията-катастрофални и слагат на тестване популацията, страната и съществуването на града, споделя за Българска телеграфна агенция Светлана Кръстева, шеф на видинския " Държавен списък ".
Дни преди бедствието, мраз е сковал всичко, големи ледени парчета образуват стена на Дунав, преграждайки водата, описват в спомените си видинчани. Мъжете са на фронта, в града са останали възрастни хора, дами и деца. Въпреки сложната, военновременна конюнктура, тогавашното българско държавно управление и целият български народ обезпечават жизненоважна поддръжка на Видин и потърпевшото население, за което приказват десетките съхранени документи и фотоси във видинския държавен списък, спомените защитавани от генерации видинчани, добавя Кръстева.
В ледените високи води на реката умират 13 души, разрушени или застрашени от сриване са 345 жилищни здания. В близките села – Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или развалени 665 здания, унищожени са икономически постройки и стотици декари аграрни насаждения, цитира съхранените документи Кръстева.
В избавителната огромна интервенция се включва армията, малобройният видински гарнизон, ученици-доброволци от Видинската мъжка гимназия, младежите от " Морски сговор ", риболовци със своите лодки. Десетки фотоси са запечатили евакуацията на популацията, потърсило избавление на покривите на къщите си, бягайки от водата с лодки и подръчни материали - дъски и салове. Само за дни от града са изведени и евакуирани 19 000 души, при население от 20 000, сочат документите във видинския списък. Хората от града са евакуирани в околните села, а с влакове са извозени и подслонени в София, Враца, Лом, Белоградчик.
Два помощни влака за евакуация са обезпечени от вътрешното и военното министерство на България и Българския червен кръст (БЧК). В града са доставени одеяла, кревати, походни кухни, хранителни артикули, газ, дърва и каменни въглища. Санитарни коли за спешна помощ и камиони от страната идват в бедстващия град. От първия ден, в продължение на седмица, военни подразделения от страната и доброволци на Червения кръст вземат участие в избавителните мероприятия. Очевидци описват, а непокътнатите фотоси на видинския фотограф Яшар Яшаров, на Божидар Карастоянов, на фена фотограф-спасител Любен Ставрев са свидетелски роман за водното злополучие и героизма на спасителите и хората.
В евакуацията вземат участие и немски бойци с надуваеми и понтонни лодки, времето е студено - вали дъжд, духа мощен вятър, ледени блокове задръстват реката, няма електричество и вода в града. Самолети на Луфтвафе правят сполучлива бомбардировка на образувалия се мразовит яз при остров Богдан на Дунав и водата стартира постепенно да се отдръпва. 89-годишната през днешния ден Марица Христова от Видин още пази загатна от тези тежки дни. Високата вода заварва нея - деветгодишно дете, двамата й по-големи братя и майка им, в родната им къща във видинския краен квартал Газибаир. Събужда ги мощен екот през нощта и писък на сирени.
Няколко фамилии се събират в една от техните къщи, ситуирана на по-високо място, с цел да се спасят от прииждащата вода. В съзнанието й е останало, че на сутринта към 11:00 часа те са избавени, помогнали им да слязат от покрива на къщата и благодарение на понтонни лодки са изведени отвън града, а след това - евакуирани и подслонени в Ново село. Документите демонстрират, че локалната и държавна власт е очаквала готова наводнението. Още при започване на февруари Министерството на вътрешните работи и националното здраве – Дирекция на общините и публичните грижи, изпраща " Много бързо окръжно писмо” до регионалните шефове, околийските шефове, кметовете на обитаемоте места, предупреждавайки за заплаха от наводнения, заради паднали огромни снегове през зимата. Предписват се ограничения за попречване или понижаване на заплахата.
Следват заповеди на видинския кмет Стефан Тотев за неотложните ограничения за попречване на наводняване и е направен проект. В ранното утро на 4 март черковните камбани известяват идващата заплаха. Причина за наводнението е запушване на ледовете по реката на към 25 км от Видин и покачване на равнището й. Изградените до този миг защитни уреди и отводнителни канали не съумяват да предпазят града, споделя Кръстева. По самодейност на ръководителя на Народното събрание (НС) Христо Калоферов се учредява Върховен обществен комитет за всенародно събиране на помощи за потърпевшите от наводнението в гр. Видин и другите крайдунавски обитаеми места.
Новосформираният комитет излиза с послание към нацията: " Братя българи! Хубавият наш Дунав заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е огромно, страданията страшни, не се подават на изложение. Видинци ще бъдат избавени! Трябва да им се даде бърз заслон, облекло, храна. Трябва бързо да се работи! Да се оказва помощ, избавя, възвръща! Държавата ще извърши своя дълг, само че и целият народ би трябвало да се яви в помощ! Да бъдем всички великодушни! " Дарителската акция придобива национално значение. Общо 55 млн. лв. са събрани от дарения, като страната настрана отпуска още 24 млн. лв.. В спомените на претърпелите това злополучие е непокътнат възторгът от единението на народа ни, притекъл се на помощ.
Без разлика на верска, народностна и класова принадлежност, от самото начало на едномесечната евакуация, на всички места, където са били настанени хората са получавали добрина, топлота, безвъзмездна храна и квартира, добавя Кръстева. В края на май 1942 година вредите от наводнения град към момента ясно личат и при визитата ръководителя на Народно събрание Христо Калоферов остава покъртен от видяното и предлага градът да се реалокира. Но видинчани са безапелационни, че ще възкресят града. От юни 1942 година хората стартират да се завръщат по домовете си и да възвръщат селището. За броени месеци Видин се връща към естествен живот. Остава вечно споменът за най-голямото и разрушително наводняване в историята на града.
През идващите десетилетия Видин претърпява още няколко наводнения - през 1970 година, 1981 година и последно през 2006 година, само че новите защитни уреди удържат напора на водата на река Дунав. Днес във Видин за тези трагични месеци, 80 години по-късно припомнят единствено поставените по предложение на доктор Бърни Бончев-кмет на Видин, десетки бронзови табели, показващи на доста места и здания в дунавския град височината, до която е достигнала водата при пагубното наводняване.
Дни преди бедствието, мраз е сковал всичко, големи ледени парчета образуват стена на Дунав, преграждайки водата, описват в спомените си видинчани. Мъжете са на фронта, в града са останали възрастни хора, дами и деца. Въпреки сложната, военновременна конюнктура, тогавашното българско държавно управление и целият български народ обезпечават жизненоважна поддръжка на Видин и потърпевшото население, за което приказват десетките съхранени документи и фотоси във видинския държавен списък, спомените защитавани от генерации видинчани, добавя Кръстева.
В ледените високи води на реката умират 13 души, разрушени или застрашени от сриване са 345 жилищни здания. В близките села – Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или развалени 665 здания, унищожени са икономически постройки и стотици декари аграрни насаждения, цитира съхранените документи Кръстева.
В избавителната огромна интервенция се включва армията, малобройният видински гарнизон, ученици-доброволци от Видинската мъжка гимназия, младежите от " Морски сговор ", риболовци със своите лодки. Десетки фотоси са запечатили евакуацията на популацията, потърсило избавление на покривите на къщите си, бягайки от водата с лодки и подръчни материали - дъски и салове. Само за дни от града са изведени и евакуирани 19 000 души, при население от 20 000, сочат документите във видинския списък. Хората от града са евакуирани в околните села, а с влакове са извозени и подслонени в София, Враца, Лом, Белоградчик.
Два помощни влака за евакуация са обезпечени от вътрешното и военното министерство на България и Българския червен кръст (БЧК). В града са доставени одеяла, кревати, походни кухни, хранителни артикули, газ, дърва и каменни въглища. Санитарни коли за спешна помощ и камиони от страната идват в бедстващия град. От първия ден, в продължение на седмица, военни подразделения от страната и доброволци на Червения кръст вземат участие в избавителните мероприятия. Очевидци описват, а непокътнатите фотоси на видинския фотограф Яшар Яшаров, на Божидар Карастоянов, на фена фотограф-спасител Любен Ставрев са свидетелски роман за водното злополучие и героизма на спасителите и хората.
В евакуацията вземат участие и немски бойци с надуваеми и понтонни лодки, времето е студено - вали дъжд, духа мощен вятър, ледени блокове задръстват реката, няма електричество и вода в града. Самолети на Луфтвафе правят сполучлива бомбардировка на образувалия се мразовит яз при остров Богдан на Дунав и водата стартира постепенно да се отдръпва. 89-годишната през днешния ден Марица Христова от Видин още пази загатна от тези тежки дни. Високата вода заварва нея - деветгодишно дете, двамата й по-големи братя и майка им, в родната им къща във видинския краен квартал Газибаир. Събужда ги мощен екот през нощта и писък на сирени.
Няколко фамилии се събират в една от техните къщи, ситуирана на по-високо място, с цел да се спасят от прииждащата вода. В съзнанието й е останало, че на сутринта към 11:00 часа те са избавени, помогнали им да слязат от покрива на къщата и благодарение на понтонни лодки са изведени отвън града, а след това - евакуирани и подслонени в Ново село. Документите демонстрират, че локалната и държавна власт е очаквала готова наводнението. Още при започване на февруари Министерството на вътрешните работи и националното здраве – Дирекция на общините и публичните грижи, изпраща " Много бързо окръжно писмо” до регионалните шефове, околийските шефове, кметовете на обитаемоте места, предупреждавайки за заплаха от наводнения, заради паднали огромни снегове през зимата. Предписват се ограничения за попречване или понижаване на заплахата.
Следват заповеди на видинския кмет Стефан Тотев за неотложните ограничения за попречване на наводняване и е направен проект. В ранното утро на 4 март черковните камбани известяват идващата заплаха. Причина за наводнението е запушване на ледовете по реката на към 25 км от Видин и покачване на равнището й. Изградените до този миг защитни уреди и отводнителни канали не съумяват да предпазят града, споделя Кръстева. По самодейност на ръководителя на Народното събрание (НС) Христо Калоферов се учредява Върховен обществен комитет за всенародно събиране на помощи за потърпевшите от наводнението в гр. Видин и другите крайдунавски обитаеми места.
Новосформираният комитет излиза с послание към нацията: " Братя българи! Хубавият наш Дунав заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е огромно, страданията страшни, не се подават на изложение. Видинци ще бъдат избавени! Трябва да им се даде бърз заслон, облекло, храна. Трябва бързо да се работи! Да се оказва помощ, избавя, възвръща! Държавата ще извърши своя дълг, само че и целият народ би трябвало да се яви в помощ! Да бъдем всички великодушни! " Дарителската акция придобива национално значение. Общо 55 млн. лв. са събрани от дарения, като страната настрана отпуска още 24 млн. лв.. В спомените на претърпелите това злополучие е непокътнат възторгът от единението на народа ни, притекъл се на помощ.
Без разлика на верска, народностна и класова принадлежност, от самото начало на едномесечната евакуация, на всички места, където са били настанени хората са получавали добрина, топлота, безвъзмездна храна и квартира, добавя Кръстева. В края на май 1942 година вредите от наводнения град към момента ясно личат и при визитата ръководителя на Народно събрание Христо Калоферов остава покъртен от видяното и предлага градът да се реалокира. Но видинчани са безапелационни, че ще възкресят града. От юни 1942 година хората стартират да се завръщат по домовете си и да възвръщат селището. За броени месеци Видин се връща към естествен живот. Остава вечно споменът за най-голямото и разрушително наводняване в историята на града.
През идващите десетилетия Видин претърпява още няколко наводнения - през 1970 година, 1981 година и последно през 2006 година, само че новите защитни уреди удържат напора на водата на река Дунав. Днес във Видин за тези трагични месеци, 80 години по-късно припомнят единствено поставените по предложение на доктор Бърни Бончев-кмет на Видин, десетки бронзови табели, показващи на доста места и здания в дунавския град височината, до която е достигнала водата при пагубното наводняване.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ