Нека всички в ЕС си вземат поука от случая Щрахе
Видеото от Ибиса, снимано по време на загадка среща на австрийския вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе с представителка на хипотетичен съветски олигарх, е скъп материал. В него виждаме към този момент някогашния водач на Австрийската партия на свободата - пльоснал се на дивана, подпийнал и освободен от задръжки. Тези фрагменти са безценен подарък за неговите политически съперници. Те бяха и съществено предизвестие към канцлера Себастиан Курц. Предупреждение, на което той към този момент реагира. Курц разгласи, че ще бъдат свикани предварителни избори и съобщи, че обединението с партията на Щрахе към този момент е невъзможна. Това не е първият скандал в Австрия
Всъщност, видеото от 2017 не ни сервира кой знае какви огромни изненади. То не разкри нови черти от характера на Щрахе и партийните му приятели. Изненадващи са може би единствено размерите на нахалството и безочливостта, с които водачът на Партията на свободата дава обещание публични поръчки на съветски вложители като услуга в подмяна на финансова помощ за предизборната акция на партията му, както и включването на един огромен австрийски вестник в схемата. В това видео Щрахе се държи по този начин, като че ли той има цялата Алпийска република, в това число и жителите ѝ.
Тези разкрития се появиха след редица други кавги, сложили държавното управление във Виена под мощен напън. Например информацията за това, че членове на Партията на свободата поддържат връзки с член на антиимигрантското Движение за еднаквост, за който се допуска, че е получавал пари от причинителя на нападенията в новозеландския град Крайстчърч.
Преди време различен политик от партията на Щрахе си разреши да съпостави хора с мишки. Освен това стана известно, че бирени вечеринки в партиен кръг са прекосявали под звуците на националсоциалистически музикални творби. Списъкът с сходни скандални прояви е безконечен. Австрийската партия на свободата от много време се движи отвън спектъра на демократичните партии. Тя напълно осъзнато спря да се разграничава от неонацистите и други дяснорадикални групировки.
Удар за десните в Европейския парламент
Аферата " Щрахе " е удар за планувания алианс на десните партии в идващия Екологичен потенциал. Техните водачи в този момент подвигат плещи и се показват или като жертва на някаква мръсна акция, или като нямащи нищо общо със случая. Само че казусът с Австрийската партия на свободата припомня още веднъж, че тези партии не желаят промени, а отцепване на Европейски Съюз. Той подсети и това: че техният политически модел се корени частично в Русия, частично във фашизма.
По време на обиколките в границите на своята предизборна акция шпиценкандидатът на Европейската национална партия Манфред Вебер се дистанцира от свадите в Австрия. Открай време той споделя, че левите и десни екстремисти и популисти не са решение. Защо обаче Вебер приказва и за леви, когато тук напълно ясно става дума за крайнодесни? И за какво разграничаването му въпреки всичко наподобява по-скоро неенергично?
За страдание, тъкмо Манфред Вебер беше този, който години наред крепеше възхода на Виктор Орбан в Унгария - премиера, който към този момент намерено се бори против европейските правила и полезности. И за жалост, тъкмо Орбан послужи за образец на Салвини и останалите, които в този момент копират рецептата му за триумф.
Нима Манфред Вебер към този момент се срами и по тази причина избира да мълчи по отношение на австрийския скандал? Крайно време е да осъзнае какво се случва в десния ъгъл на Екологичен потенциал, както и това, че не може да си разреши да прави политически покупко-продажби с тези партии.
Който скача в блатото, няма по какъв начин да не се изцапа
Австрийският канцлер Себастиан Курц очевидно вярваше, че може умерено да ръководи с Партията на свободата. Само че напоследък тя му усложни живота. Курц искаше да резервира достоверността си. Но Щрахе и сие изтикваха обединението от ден на ден в крайнодясното пространство. Канцлерът трябваше да осъзнае доста по-рано, че този съюз няма по какъв начин да просъществува.
Всъщност, всичко е доста простичко: който скача в блатото, няма по какъв начин да не се изцапа. Който има вяра, че може да се уповава на крайнодесни и неонацистки приятелчета, се трансформира в потребен глупак. Не може да има държавни обединения с хора, които назовават западните демокрации " упадъчни " и мечтаят за тирания в жанр " Путин ".
Случаят с видеото на Щрахе е съществено предизвестие към всички консеравтори в Европа, които си мислят, че могат да ръководят с националпопулисти и да оцелеят като демократи.
Барбара Везел, Дойче Веле
Всъщност, видеото от 2017 не ни сервира кой знае какви огромни изненади. То не разкри нови черти от характера на Щрахе и партийните му приятели. Изненадващи са може би единствено размерите на нахалството и безочливостта, с които водачът на Партията на свободата дава обещание публични поръчки на съветски вложители като услуга в подмяна на финансова помощ за предизборната акция на партията му, както и включването на един огромен австрийски вестник в схемата. В това видео Щрахе се държи по този начин, като че ли той има цялата Алпийска република, в това число и жителите ѝ.
Тези разкрития се появиха след редица други кавги, сложили държавното управление във Виена под мощен напън. Например информацията за това, че членове на Партията на свободата поддържат връзки с член на антиимигрантското Движение за еднаквост, за който се допуска, че е получавал пари от причинителя на нападенията в новозеландския град Крайстчърч.
Преди време различен политик от партията на Щрахе си разреши да съпостави хора с мишки. Освен това стана известно, че бирени вечеринки в партиен кръг са прекосявали под звуците на националсоциалистически музикални творби. Списъкът с сходни скандални прояви е безконечен. Австрийската партия на свободата от много време се движи отвън спектъра на демократичните партии. Тя напълно осъзнато спря да се разграничава от неонацистите и други дяснорадикални групировки.
Удар за десните в Европейския парламент
Аферата " Щрахе " е удар за планувания алианс на десните партии в идващия Екологичен потенциал. Техните водачи в този момент подвигат плещи и се показват или като жертва на някаква мръсна акция, или като нямащи нищо общо със случая. Само че казусът с Австрийската партия на свободата припомня още веднъж, че тези партии не желаят промени, а отцепване на Европейски Съюз. Той подсети и това: че техният политически модел се корени частично в Русия, частично във фашизма.
По време на обиколките в границите на своята предизборна акция шпиценкандидатът на Европейската национална партия Манфред Вебер се дистанцира от свадите в Австрия. Открай време той споделя, че левите и десни екстремисти и популисти не са решение. Защо обаче Вебер приказва и за леви, когато тук напълно ясно става дума за крайнодесни? И за какво разграничаването му въпреки всичко наподобява по-скоро неенергично?
За страдание, тъкмо Манфред Вебер беше този, който години наред крепеше възхода на Виктор Орбан в Унгария - премиера, който към този момент намерено се бори против европейските правила и полезности. И за жалост, тъкмо Орбан послужи за образец на Салвини и останалите, които в този момент копират рецептата му за триумф.
Нима Манфред Вебер към този момент се срами и по тази причина избира да мълчи по отношение на австрийския скандал? Крайно време е да осъзнае какво се случва в десния ъгъл на Екологичен потенциал, както и това, че не може да си разреши да прави политически покупко-продажби с тези партии.
Който скача в блатото, няма по какъв начин да не се изцапа
Австрийският канцлер Себастиан Курц очевидно вярваше, че може умерено да ръководи с Партията на свободата. Само че напоследък тя му усложни живота. Курц искаше да резервира достоверността си. Но Щрахе и сие изтикваха обединението от ден на ден в крайнодясното пространство. Канцлерът трябваше да осъзнае доста по-рано, че този съюз няма по какъв начин да просъществува.
Всъщност, всичко е доста простичко: който скача в блатото, няма по какъв начин да не се изцапа. Който има вяра, че може да се уповава на крайнодесни и неонацистки приятелчета, се трансформира в потребен глупак. Не може да има държавни обединения с хора, които назовават западните демокрации " упадъчни " и мечтаят за тирания в жанр " Путин ".
Случаят с видеото на Щрахе е съществено предизвестие към всички консеравтори в Европа, които си мислят, че могат да ръководят с националпопулисти и да оцелеят като демократи.
Барбара Везел, Дойче Веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ