Спомени от соца: Вижте еквивалента на Плейбой по времето на Тодор Живков
Видеото беше на мода, събирахме махалата да гледа екшъни против 50 ст. на човек, спомнят си от retro.bg. По времето на социализма информация за Запада получавахме само от контрабандно импортираните списания „ Некерман” и „ Квеле”. Те бяха цялостни с всичко. Дебели като тухла, която стартира с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те, дружно с филмите, записвани на видеокасети, бяха каналите за информация, посредством които доближаваше до нас „ гнилият капитализъм”.
Помня по какъв начин с един от моите най-хубави другари намирахме по някоя дойче марка и отивахме в „ Кореком”, с цел да си купим цигари „ Моre”, кока-кола в железна кутия и „ Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, наложително купувахме и видеокасета, с цел да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите – това бяха перлите в сбирката ни.
Тогава видеото беше разкош, единствено ние двамата в квартала имахме. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те бяха отчайващи. Малко по малко в нас проработи оня бизнес усет на хора, които имат скъпа стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите им отиваха на село в почивните дни. Правехме кинопрожекции от ранен следобяд до късна вечер. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в хола цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис. Така печелехме по 10-15 лв. за един ден и се чувствахме като богове.
Ние с моя другар можехме да си позволим всичко. Западът беше събран във видеокасета, а капиталът се харчеше в „ Кореком”.
Ако пък нямахме от скъпата немска валута, отивахме до стрелбището. Тогава беше едно от местата, където може да получиш пакет вносни цигари и дъвка „ Би-биб “, календар с гола жена, видео- или аудиокасета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Metallica и Menowar.
Макар и радостно, беше си много ужасно това наше начинание.
Една дума от някого от нашите другари в квартала можеше да ни коства много проблеми в учебно заведение. Но, популярност богу, всички бяха удовлетворени, тъй като въпреки и да си плащаха по някоя стотинка за филм, по-късно с дни имаха тематики за диалози и игри, в които разиграваха подиуми от филмите.
Списанията „ Некерман” и „ Квеле” също играеха огромна, значима роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите, с цел да облепваме стените в стаите си.
Последните страници също бяха на респект. Там нормално се криеха последните фешън трендове в дамското долни дрехи, а за нас това си беше еднакво на „ Плейбой”. Всеки къташе последните страници на своето списание и го пазеше, с цел да може на разменни начала да прегледа девойките от списанието на някой различен.
Сега вместо на фунийки играят в интернет. Пак там можеш да гледаш, който филм искаш.
Помня по какъв начин с един от моите най-хубави другари намирахме по някоя дойче марка и отивахме в „ Кореком”, с цел да си купим цигари „ Моre”, кока-кола в железна кутия и „ Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, наложително купувахме и видеокасета, с цел да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите – това бяха перлите в сбирката ни.
Тогава видеото беше разкош, единствено ние двамата в квартала имахме. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те бяха отчайващи. Малко по малко в нас проработи оня бизнес усет на хора, които имат скъпа стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите им отиваха на село в почивните дни. Правехме кинопрожекции от ранен следобяд до късна вечер. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в хола цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис. Така печелехме по 10-15 лв. за един ден и се чувствахме като богове.
Ние с моя другар можехме да си позволим всичко. Западът беше събран във видеокасета, а капиталът се харчеше в „ Кореком”.
Ако пък нямахме от скъпата немска валута, отивахме до стрелбището. Тогава беше едно от местата, където може да получиш пакет вносни цигари и дъвка „ Би-биб “, календар с гола жена, видео- или аудиокасета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на Metallica и Menowar.
Макар и радостно, беше си много ужасно това наше начинание.
Една дума от някого от нашите другари в квартала можеше да ни коства много проблеми в учебно заведение. Но, популярност богу, всички бяха удовлетворени, тъй като въпреки и да си плащаха по някоя стотинка за филм, по-късно с дни имаха тематики за диалози и игри, в които разиграваха подиуми от филмите.
Списанията „ Некерман” и „ Квеле” също играеха огромна, значима роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите, с цел да облепваме стените в стаите си.
Последните страници също бяха на респект. Там нормално се криеха последните фешън трендове в дамското долни дрехи, а за нас това си беше еднакво на „ Плейбой”. Всеки къташе последните страници на своето списание и го пазеше, с цел да може на разменни начала да прегледа девойките от списанието на някой различен.
Сега вместо на фунийки играят в интернет. Пак там можеш да гледаш, който филм искаш.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ