Видели сме какво ли не, лъгали са ни безброй пъти,

Видели сме какво ли не, лъгали са ни безчет пъти, ограбиха ни с лозунгите за ярко бъдеще и прочие и прочие Гърмени зайци сме, както се споделя. Нищо ново в тази страна. Имаме неприятни обичаи и неприятна изборна биография. А не се срамуваме…

Фрог нюз, правилен на своите читатели, ще потърси ексцентрична позиция, изразявана от класиците ни още преди време, само че така настояща и през днешния ден. Да не ги забравяме.

МОНОЛОГ

Димитър Подвързачов

В туй блатце всеки си по нещо хвана,

а ти си пазиш чистички краката;

безвъзвратен си ти - и си остана

да смъркаш на живота зад вратата.

Виж, в Народното събрание заседават днеска

редица твои вчерашни приятели -

ориси вземат решение - като в смешка!

И хвърлят мрежи кой където свари...

И по какъв начин са значими те със тебе към този момент!

Едвам те виждат по какъв начин вървиш из пътя;

или пък се отбиват отдалече,

от боязън мозъкът им да не се размътя.

- Къде си така забързал бе, Иване?

Ела да си намокриме езика!

- Не мога! - каже - има заседанье

по външната държавна политика.

А пък от политика той схваща

така както ти - да кажем - от Талмуда,

или от Пенчовата нежна лира

шопкиня някоя си баба Груда...

Ала Иван, запретнал панталони,

във тинята все едра риба дебне;

той като теб ветрищата не гони

и няма боязън от пристави правосъдни.

И скоро ще го видиш ти Ивана

със три съвременни къщи, с автомобил,

а ти ще чакаш от небето манна,

и внуците си с задължения заробил...

В туй блатце всеки влезна - улови си,

а ти стоиш извън и дигаш врясък.

Ти искаш да си чист? - ех, остани си

там дето си - на изсъхнало... и на пясък.

Димитър Подвързачов (1881-1937) е стихотворец, публицист, сатирик и преводач, е един от най-забележителните български създатели през първата половина на ХХ век. И до през днешния ден обаче няма издание на събраните му съчинения и той е прочут повече като съставител дружно с Димчо Дебелянов на първата антология на българската лирика, а също по този начин като уредник и насърчител на поетите-символисти.

Едно позабравено име, което би трябвало да има друга орис в българската памет.

Казвал: Страх ме е, когато стаат общителни с мен.

НЕ съдебна експертиза ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ

(Песен, открита в книжката на един министър)

За нас е наслада, наслада, наслада,

когато златцето държиме –

усещаме тогава наслада,

въпреки безспирно да пълзиме.

Едничкото пълзене дори

глупеца води към креслото,

едничка измама сявга може

да те издигне " до небото ".

" Народът, споделят, веч пропадна!

Оголи се напълно селякът! "

За нас година няма гладна –

прогонни, дневни отново ни чакат.

Младежи! Всуе се морите!…

Не се гаси туй, що не гасне.

Злината, сякаш що през днешния ден гасите,

от ден дневно все повеч расне.

Злината единствено през днешния ден е безконечна,

едничка в хаоса грамадни!

Със нея се туй царство почна,

със нея ще и да пропадне.

Въз слънцето хвърлете нея,

тя повеч жлъчка ще разпърсне,

убийте я във Стамболова,

в Стоилова ще да възкръсне…

И в случай че нявга той изчезне,

напусне тлъстите дохòди,

из пъкъла някой ще излезне –

дявол да стане, да ни води.

Ей такива работи по българско…

Подвързачов: Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да води война.
А има народ, роден с едно едничко съдбовно предопределение: да бъде под непознато господство – и да конспирира.
Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа буря народа, който обитава моето родно място.

Фрог нюз