Проф. Владимир Чуков за ФрогНюз: В Москва искат идването на Тръмп...
Това сподели пред ФрогНюз арабистът и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.
Ето и цялото изявление:
Бившият президент на Съединени американски щати. Така Тръмп стана първият някогашен президент на Съединени американски щати, наказан за закононарушение. Как ще повлияе това на изборите в Съединени американски щати, които предстоят на 5 ноември?
Вчерашното решение на съда не въздейства върху това дали Доналд Тръмп може да бъде номиниран за президент от републиканците и дали той би се явил на 5 ноември като кандидат-президент. Условията за кандидатиране в Съединени американски щати не касаят сходен вид проблеми, а се отнасят най-много до възрастови ограничавания, престояване, месторождение. Съединени американски щати има извънредно толерантна правна рамка за хората, които биха желали да се кандидатират.
Направи ми усещане определянето на този съд в Ню Йорк като “кенгуру съд ” - по-скоро нещо бутафорно и нещо, което е политическо скроено, в сравнение с сериозен в правно отношение. Според мен единственото въздействие от присъдата би било върху социологията, върху социологическите проучвания и най-много върху настроенията на една доста сериозна електорална маса в Съединени американски щати - така наречен самостоятелни. Много е мъчно да се каже какъв брой са тези самостоятелни, само че евентуално хора, които биха се повлияли от неоправдателната присъда на Тръмп, биха могли да се трансфорат в углавен избор против републиканците.
Системата на Съединени американски щати е такава, че настроенията в седем колебаещи се щата са тези, които дефинират кой ще бъде идващият президент. Всички старания на двамата претенденти са ориентирани точно към тези щати. Конвенция на републиканците ще бъде в щата Уисконсин - единственият от тези колебаещи се седем щата, в който публичното мнение се обърна в интерес на Байдън. Последните предизборни старания на Байдън пък са в щата Пенсилвания, който е най-значим като електорални гласове - 16, от всичките тези седем щата. В тях Байдън се пробва да си върне афроамериканците с нова тактика.
Ще забележим по какъв начин това правосъдно решение ще се отрази най-много върху рейтинга на Тръмп - дали ще има ерозия, дали ще има по-голям углавен избор против него, откакто самата. Много от специалистите споделят, че тя се е решила на тази стъпка, откакто социологическите проучвания безусловно на всички места дават преимущество на Доналд Тръмп - било то в границите на статистическата неточност, било то в доста съществено преимущество от към 10 пункта да вземем за пример в щата Невада, което е един от тези седем колебаещи се щати.
Битката ще бъде извънредно изострена. Не съм уверен, предвид на все по-краткото време, че Байдън би могъл да съкрати изоставането си. Видяхме какъв брой мощно въздейства войната в линията Газа - с доста мощна ерозия измежду младите, измежду студентите, измежду ляво настроените кръгове в Демократическата партия, само че също и ерозия измежду афроамериканците, ерозия измежду латиносите. До изборите остават единствено 5 месеца, те са на 5 ноември. Събитията в съда ще бъдат глътка въздух за Джо Байдън, чиято акция е възнамерявала той да се обръща към своя конкурент Доналд Тръмп с обръщението “престъпник ”. Не знам дали това ще повлияе върху тази колебаеща се електорална маса. Трябва да отчетем и още нещо - обстановката с Джон Кенеди-младши, който продължава да се бори да бъде позволен от CNN до дебата през юни сред Тръмп и Байдън.
Допреди произнасянето на присъдата в Ню Йорк, съгласно мен Доналд Тръмп щеше да спечелил на 99%. Нека да изчакаме към месец, ще изкристализират нови социологически проучвания, които ще покажат дали присъдата има толкоз съществено отношение, тъй че да обърне най-малко част от колебаещите се щати. Става въпрос най-много за три щата, които биха могли да върнат Байдън в играта. Първият е Уисконсин, където по последни данни Байдън води. Вторият доста значим щат е Мичиган, където има доста компактно арабското и мюсюлманското малцинство, което за злощастие на Байдън този път се обърна против него, за разлика от 2020 година. Третият щат е Пенсилвания, който е най-тежък електорално. Много от откривателите, наблюдаващите споделят, че методът, по който гласоподава Пенсилвания, ще дефинира кой ще бъде президентът на Съединени американски щати. Там разликата е доста нежна, в границите на статистическата неточност - сред 1 и 3 пункта.
Казвате, че правосъдното решение не се отразява на процедурата по номиниране, само че може ли да има някаква смяна в позициите на Тръмп или на Байдън по повод поддръжката на Украйна или на Израел?
Републиканската партия остава извънредно разграничена във връзка с Украйна. В нея има хардлайнери, показани от Марджъри Тейлър Грийн, супертръмпистка, която изрично беше декларирала, че сега, в който бъде подаден законопроектът за помощ на Украйна, тя ще изиска оставката на Майк Джонсън. Веднъж изиска тази оставка, вторият път обаче се оказва в доста неприятна обстановка - демократите обявиха, че в случай че го направи повторно, те ще поддържат Майк Джонсън, ще поддържат републиканеца единствено и единствено законопроектът да мине, което се и случи.
В момента Тръмп е в една балансираща позиция, защото вижда, че в неговата партия има две крила във връзка с Украйна. Трудно ми е да кажа какво ще се случи, в случай че Тръмп стане президент - дали би удържал, или бил заел някаква по-различна позиция. Към този стадий обаче той ще се опита да направи някаква баланс сред двете крила.
Що се отнася до Газа, съгласно мен там позицията е доста по-ясна, безапелационна и изкристализирана. Газа е същото предизвикателство за демократите, както Украйна за републиканците. По отношение на Газа при демократите има биполярност. Част от демократите, така наречените прогресисти, са мощно левичарски настроени. Това са хората, които подкрепяха студентските митинги и които са срещу Държавата Израел. Такъв да вземем за пример е сенаторът Бърни Сандърс. Джо Байдън се пробва да балансира. Опитва се да събере тези две крила, като пробва Съединени американски щати сега да не бъдат забърквани в някакви напрежения, в някакви спорове, да не бъдат посочени като страна по някаква районна детонация. По тази причина Байдън се пробва доста мощно да натисне държавното управление на Бенямин Нетаняху да прекрати.
Това е извънредно мъчно, защото самото израелско държавно управление сега е фрагментаризирано. Вчера Бени Ганц внесе предложение за разформироване на Народното събрание и за предварителни парламентарни избори през октомври. На този стадий е доста забавно по какъв начин ще се развият събитията към 8 юни, когато би трябвало да бъде гласуван законът за рекрутирането в армията на религиозните евреи. Там се върви по бръснач - кой ще го поддържа, кой няма да го поддържа. Радикалните израелски министри Бен-Гвир и Смотрич са “за ” това да бъде подсилен законът, т.е. религиозните евреи да бъдат рекрутирани в армията. В същото време обаче това значи да се забие нож в ръководещата коалиция, защото част от нея са тъкмо религиозните партии. Нетаняху се пробва да трансформира този закон във избор на доверие или съмнение, с цел да може да направи по-компактни редиците си. В момента неговата ръководеща коалиция е от 64 депутати. 61 депутати са задоволителни да се ръководи.
Самият Израел ври и кипи и Джо Байдън се пробва да уталожи това. Много мощно изкарва на повърхността нещо като стръв, като тласък за израелското държавно управление - установяването на дипломатически връзки сред Израел и Саудитска Аравия. Нещо, което в действителност би трансформирало картата на Близкия изток. Правят се необикновено доста комбинации предвид на съобразяването с всевъзможни предизборни обстановки, Байдън пробва да обхване всевъзможни настроения с разнообразни съставни елементи за съответните електорални маси.
Байдън пробва да деескалира напрежението и с Иран. От 7 октомври предходната година, когато беше терористичният акт на Хамас против Израел, е имало 6 рунда договаряния сред Съединени американски щати и сред Иран предвид на иранското нуклеарно досие, иранските проксита. В момента даже Рафаел Гроси, ръководителят на Международната организация за атомна сила (МААЕ), се пробва да внесе една осъждаща Иран декларация на равнище директорски съвет на организацията и се получава абсурд - американците се пробват да убедят своите европейски съдружници да не гласоподават декларация, която осъжда Иран, с цел да няма ескалация на напрежението. Ако Тръмп беше президент, това нямаше да се случи.
Много забавни са залозите, комбинациите. Ако би трябвало да направя резюме, то е, че в Москва желаят идването на Доналд Тръмп, с цел да има разединение в Републиканската партия. Респективно, в Техеран желаят тъкмо противоположното. Те желаят да се резервира администрацията на Байдън, която обичайно има доста по-добри връзки с моллите в Техеран, в сравнение с президентът републиканец Доналд Тръмп.
Отношенията сред Техеран и Тръмп имат доста мощна религиозна обвивка. Споменавал съм неведнъж, в това число в книгата ми, за мощния нюанс на религиозната призма в политическите връзки. Моята теза е, че Доналд Тръмп и изобщо републиканците нюансирано постановат религиозния филтър при интерпретирането на войната в Украйна и войната в Близкия изток. Те възприемат войната в Украйна като борба сред християни на правилото, че “най-лошият християнин е по-добър от мюсюлманина ”, за разлика от борбата в Газа, където те виждат само конфликт сред християнството и исляма.
Говорихте за Иран. Вчера “Ройтерс ” заяви, базирайки се на анонимни източници от американската администрация, че. Очаквано ли е това?
Бойкотът на възпоменанието на Ебраим Раиси като държавен глава не е някаква изненада. Взаимоотношенията сред администрацията на Байдън и Техеран, за които приказвам, са на равнище неофициални, неофициални контакти. Тези 6 рунда на контакти, които загатнах, са били в Оман. Те не са директни, а посредством оманските медиатори. Буквално предходната година Съединени американски щати деблокираха 6 милиарда $ от южнокорейски банки за Иран, още веднъж посредством медиатори. Нито едната, нито другата страна удостовери, че сходно нещо е реалност.
Това, което ще забележим в Организация на обединените нации, е нещо, което се прави за всеки един държавен глава - прави се такава гала. Не е изненада обаче отсъствието на Съединени американски щати, тъй като те нямат дипломатически връзки с Иран, не признават режима на моллите и неведнъж споделят, че няма да трансформират отношението си към Техеран. Въпреки това на втори, на трети проект нещата просто не са сложени по този метод. Много от процесите, от събитията, които са освен в Близкия изток, само че и към Близкия изток, зависят от взаимоотношенията сред Вашингтон и Техеран.
След гибелта на Раиси, изборите за нов президент би трябвало да се случат до 50 дни. Времето тече бързо. Какво очаквате да се случи?
Изборите в Иран са доста забавни, доста екзотични, с доста скъсени периоди - до четири дни би трябвало да бъдат подадени документите на всички евентуални претенденти.
На предишните избори през 2021 година бяха подадени 600 кандидатури. В Иран има орган - Съвет на пазителите на Конституцията, който преглежда претендентите по свои критерии - възрастови, уседналост, само че също по този начин и преданост към режима, който се преценя на око. Депутатите в Иран, с цел да се претендент, също би трябвало да преминат филтъра на тази комисия. През 2021 година ръководителят на Народното събрание не беше позволен като кандидат-президент - става въпрос за Али Лариджани, за който сега се смята, че е измежду сериозните евентуални претенденти. Срокът за подаване на кандидатури е до 3 юни. Единственият, който е декларирал, че ще се кандидатира, е Саид Джалили, един от представители на Революционната армия, представител на ултраконсервативната група в границите на консерваторите в Иран. Той беше претендент за президент през 2021 година и се отхвърли в интерес на Ебраим Раиси.
Тази комисия, която се назначава от висшия началник, има 12 членове, като шестима наложително би трябвало да бъдат адвокати благослови. Те сортират претендентите по този начин, че самата персона на бъдещия кандидат-президент, подсказва какви ще бъдат взаимоотношенията да вземем за пример по договарянията за иранското нуклеарно досие - дали ще бъде реакционер, който ще се опита да ги бойкотира, да ги затвори, или ще бъде човек, който гравитира към реформаторството. Казвам гравитира, защото се смята, че сега в Иран реформатори не съществуват, само че съществува едно друго течение, наречено прагматици, каквито най-вероятно ще бъдат показани от Али Лариджани.
Ще забележим какви карти ще се разиграят, кой слой от ръководещата върхушка ще надделее - дали религиозната, дали чисто военната, или може би ще се появи нещо смесено. Личността на президента, който е началник на изпълнителната власт, ще подскаже какви оттук нататък са залозите на висшия началник - както като външни контакти, по този начин и като взор кой вероятно би го наследил. Все отново Али Хаменей е на 85 години, там също залозите са доста огромни.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Бившият президент на Съединени американски щати. Така Тръмп стана първият някогашен президент на Съединени американски щати, наказан за закононарушение. Как ще повлияе това на изборите в Съединени американски щати, които предстоят на 5 ноември?
Вчерашното решение на съда не въздейства върху това дали Доналд Тръмп може да бъде номиниран за президент от републиканците и дали той би се явил на 5 ноември като кандидат-президент. Условията за кандидатиране в Съединени американски щати не касаят сходен вид проблеми, а се отнасят най-много до възрастови ограничавания, престояване, месторождение. Съединени американски щати има извънредно толерантна правна рамка за хората, които биха желали да се кандидатират.
Направи ми усещане определянето на този съд в Ню Йорк като “кенгуру съд ” - по-скоро нещо бутафорно и нещо, което е политическо скроено, в сравнение с сериозен в правно отношение. Според мен единственото въздействие от присъдата би било върху социологията, върху социологическите проучвания и най-много върху настроенията на една доста сериозна електорална маса в Съединени американски щати - така наречен самостоятелни. Много е мъчно да се каже какъв брой са тези самостоятелни, само че евентуално хора, които биха се повлияли от неоправдателната присъда на Тръмп, биха могли да се трансфорат в углавен избор против републиканците.
Системата на Съединени американски щати е такава, че настроенията в седем колебаещи се щата са тези, които дефинират кой ще бъде идващият президент. Всички старания на двамата претенденти са ориентирани точно към тези щати. Конвенция на републиканците ще бъде в щата Уисконсин - единственият от тези колебаещи се седем щата, в който публичното мнение се обърна в интерес на Байдън. Последните предизборни старания на Байдън пък са в щата Пенсилвания, който е най-значим като електорални гласове - 16, от всичките тези седем щата. В тях Байдън се пробва да си върне афроамериканците с нова тактика.
Ще забележим по какъв начин това правосъдно решение ще се отрази най-много върху рейтинга на Тръмп - дали ще има ерозия, дали ще има по-голям углавен избор против него, откакто самата. Много от специалистите споделят, че тя се е решила на тази стъпка, откакто социологическите проучвания безусловно на всички места дават преимущество на Доналд Тръмп - било то в границите на статистическата неточност, било то в доста съществено преимущество от към 10 пункта да вземем за пример в щата Невада, което е един от тези седем колебаещи се щати.
Битката ще бъде извънредно изострена. Не съм уверен, предвид на все по-краткото време, че Байдън би могъл да съкрати изоставането си. Видяхме какъв брой мощно въздейства войната в линията Газа - с доста мощна ерозия измежду младите, измежду студентите, измежду ляво настроените кръгове в Демократическата партия, само че също и ерозия измежду афроамериканците, ерозия измежду латиносите. До изборите остават единствено 5 месеца, те са на 5 ноември. Събитията в съда ще бъдат глътка въздух за Джо Байдън, чиято акция е възнамерявала той да се обръща към своя конкурент Доналд Тръмп с обръщението “престъпник ”. Не знам дали това ще повлияе върху тази колебаеща се електорална маса. Трябва да отчетем и още нещо - обстановката с Джон Кенеди-младши, който продължава да се бори да бъде позволен от CNN до дебата през юни сред Тръмп и Байдън.
Допреди произнасянето на присъдата в Ню Йорк, съгласно мен Доналд Тръмп щеше да спечелил на 99%. Нека да изчакаме към месец, ще изкристализират нови социологически проучвания, които ще покажат дали присъдата има толкоз съществено отношение, тъй че да обърне най-малко част от колебаещите се щати. Става въпрос най-много за три щата, които биха могли да върнат Байдън в играта. Първият е Уисконсин, където по последни данни Байдън води. Вторият доста значим щат е Мичиган, където има доста компактно арабското и мюсюлманското малцинство, което за злощастие на Байдън този път се обърна против него, за разлика от 2020 година. Третият щат е Пенсилвания, който е най-тежък електорално. Много от откривателите, наблюдаващите споделят, че методът, по който гласоподава Пенсилвания, ще дефинира кой ще бъде президентът на Съединени американски щати. Там разликата е доста нежна, в границите на статистическата неточност - сред 1 и 3 пункта.
Казвате, че правосъдното решение не се отразява на процедурата по номиниране, само че може ли да има някаква смяна в позициите на Тръмп или на Байдън по повод поддръжката на Украйна или на Израел?
Републиканската партия остава извънредно разграничена във връзка с Украйна. В нея има хардлайнери, показани от Марджъри Тейлър Грийн, супертръмпистка, която изрично беше декларирала, че сега, в който бъде подаден законопроектът за помощ на Украйна, тя ще изиска оставката на Майк Джонсън. Веднъж изиска тази оставка, вторият път обаче се оказва в доста неприятна обстановка - демократите обявиха, че в случай че го направи повторно, те ще поддържат Майк Джонсън, ще поддържат републиканеца единствено и единствено законопроектът да мине, което се и случи.
В момента Тръмп е в една балансираща позиция, защото вижда, че в неговата партия има две крила във връзка с Украйна. Трудно ми е да кажа какво ще се случи, в случай че Тръмп стане президент - дали би удържал, или бил заел някаква по-различна позиция. Към този стадий обаче той ще се опита да направи някаква баланс сред двете крила.
Що се отнася до Газа, съгласно мен там позицията е доста по-ясна, безапелационна и изкристализирана. Газа е същото предизвикателство за демократите, както Украйна за републиканците. По отношение на Газа при демократите има биполярност. Част от демократите, така наречените прогресисти, са мощно левичарски настроени. Това са хората, които подкрепяха студентските митинги и които са срещу Държавата Израел. Такъв да вземем за пример е сенаторът Бърни Сандърс. Джо Байдън се пробва да балансира. Опитва се да събере тези две крила, като пробва Съединени американски щати сега да не бъдат забърквани в някакви напрежения, в някакви спорове, да не бъдат посочени като страна по някаква районна детонация. По тази причина Байдън се пробва доста мощно да натисне държавното управление на Бенямин Нетаняху да прекрати.
Това е извънредно мъчно, защото самото израелско държавно управление сега е фрагментаризирано. Вчера Бени Ганц внесе предложение за разформироване на Народното събрание и за предварителни парламентарни избори през октомври. На този стадий е доста забавно по какъв начин ще се развият събитията към 8 юни, когато би трябвало да бъде гласуван законът за рекрутирането в армията на религиозните евреи. Там се върви по бръснач - кой ще го поддържа, кой няма да го поддържа. Радикалните израелски министри Бен-Гвир и Смотрич са “за ” това да бъде подсилен законът, т.е. религиозните евреи да бъдат рекрутирани в армията. В същото време обаче това значи да се забие нож в ръководещата коалиция, защото част от нея са тъкмо религиозните партии. Нетаняху се пробва да трансформира този закон във избор на доверие или съмнение, с цел да може да направи по-компактни редиците си. В момента неговата ръководеща коалиция е от 64 депутати. 61 депутати са задоволителни да се ръководи.
Самият Израел ври и кипи и Джо Байдън се пробва да уталожи това. Много мощно изкарва на повърхността нещо като стръв, като тласък за израелското държавно управление - установяването на дипломатически връзки сред Израел и Саудитска Аравия. Нещо, което в действителност би трансформирало картата на Близкия изток. Правят се необикновено доста комбинации предвид на съобразяването с всевъзможни предизборни обстановки, Байдън пробва да обхване всевъзможни настроения с разнообразни съставни елементи за съответните електорални маси.
Байдън пробва да деескалира напрежението и с Иран. От 7 октомври предходната година, когато беше терористичният акт на Хамас против Израел, е имало 6 рунда договаряния сред Съединени американски щати и сред Иран предвид на иранското нуклеарно досие, иранските проксита. В момента даже Рафаел Гроси, ръководителят на Международната организация за атомна сила (МААЕ), се пробва да внесе една осъждаща Иран декларация на равнище директорски съвет на организацията и се получава абсурд - американците се пробват да убедят своите европейски съдружници да не гласоподават декларация, която осъжда Иран, с цел да няма ескалация на напрежението. Ако Тръмп беше президент, това нямаше да се случи.
Много забавни са залозите, комбинациите. Ако би трябвало да направя резюме, то е, че в Москва желаят идването на Доналд Тръмп, с цел да има разединение в Републиканската партия. Респективно, в Техеран желаят тъкмо противоположното. Те желаят да се резервира администрацията на Байдън, която обичайно има доста по-добри връзки с моллите в Техеран, в сравнение с президентът републиканец Доналд Тръмп.
Отношенията сред Техеран и Тръмп имат доста мощна религиозна обвивка. Споменавал съм неведнъж, в това число в книгата ми, за мощния нюанс на религиозната призма в политическите връзки. Моята теза е, че Доналд Тръмп и изобщо републиканците нюансирано постановат религиозния филтър при интерпретирането на войната в Украйна и войната в Близкия изток. Те възприемат войната в Украйна като борба сред християни на правилото, че “най-лошият християнин е по-добър от мюсюлманина ”, за разлика от борбата в Газа, където те виждат само конфликт сред християнството и исляма.
Говорихте за Иран. Вчера “Ройтерс ” заяви, базирайки се на анонимни източници от американската администрация, че. Очаквано ли е това?
Бойкотът на възпоменанието на Ебраим Раиси като държавен глава не е някаква изненада. Взаимоотношенията сред администрацията на Байдън и Техеран, за които приказвам, са на равнище неофициални, неофициални контакти. Тези 6 рунда на контакти, които загатнах, са били в Оман. Те не са директни, а посредством оманските медиатори. Буквално предходната година Съединени американски щати деблокираха 6 милиарда $ от южнокорейски банки за Иран, още веднъж посредством медиатори. Нито едната, нито другата страна удостовери, че сходно нещо е реалност.
Това, което ще забележим в Организация на обединените нации, е нещо, което се прави за всеки един държавен глава - прави се такава гала. Не е изненада обаче отсъствието на Съединени американски щати, тъй като те нямат дипломатически връзки с Иран, не признават режима на моллите и неведнъж споделят, че няма да трансформират отношението си към Техеран. Въпреки това на втори, на трети проект нещата просто не са сложени по този метод. Много от процесите, от събитията, които са освен в Близкия изток, само че и към Близкия изток, зависят от взаимоотношенията сред Вашингтон и Техеран.
След гибелта на Раиси, изборите за нов президент би трябвало да се случат до 50 дни. Времето тече бързо. Какво очаквате да се случи?
Изборите в Иран са доста забавни, доста екзотични, с доста скъсени периоди - до четири дни би трябвало да бъдат подадени документите на всички евентуални претенденти.
На предишните избори през 2021 година бяха подадени 600 кандидатури. В Иран има орган - Съвет на пазителите на Конституцията, който преглежда претендентите по свои критерии - възрастови, уседналост, само че също по този начин и преданост към режима, който се преценя на око. Депутатите в Иран, с цел да се претендент, също би трябвало да преминат филтъра на тази комисия. През 2021 година ръководителят на Народното събрание не беше позволен като кандидат-президент - става въпрос за Али Лариджани, за който сега се смята, че е измежду сериозните евентуални претенденти. Срокът за подаване на кандидатури е до 3 юни. Единственият, който е декларирал, че ще се кандидатира, е Саид Джалили, един от представители на Революционната армия, представител на ултраконсервативната група в границите на консерваторите в Иран. Той беше претендент за президент през 2021 година и се отхвърли в интерес на Ебраим Раиси.
Тази комисия, която се назначава от висшия началник, има 12 членове, като шестима наложително би трябвало да бъдат адвокати благослови. Те сортират претендентите по този начин, че самата персона на бъдещия кандидат-президент, подсказва какви ще бъдат взаимоотношенията да вземем за пример по договарянията за иранското нуклеарно досие - дали ще бъде реакционер, който ще се опита да ги бойкотира, да ги затвори, или ще бъде човек, който гравитира към реформаторството. Казвам гравитира, защото се смята, че сега в Иран реформатори не съществуват, само че съществува едно друго течение, наречено прагматици, каквито най-вероятно ще бъдат показани от Али Лариджани.
Ще забележим какви карти ще се разиграят, кой слой от ръководещата върхушка ще надделее - дали религиозната, дали чисто военната, или може би ще се появи нещо смесено. Личността на президента, който е началник на изпълнителната власт, ще подскаже какви оттук нататък са залозите на висшия началник - както като външни контакти, по този начин и като взор кой вероятно би го наследил. Все отново Али Хаменей е на 85 години, там също залозите са доста огромни.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ