Изгубени в алгоритмите: Когато насилието търси лайкове
Видеа с побои се споделят, гледат, разясняват – от време на време и от самите жертви. А по-късно се повтарят. Спиралата от кликове и гледания прави от експанзията наличие. Става тренд. Става вирус. И децата, в търсене на еднаквост, стартират да се „ брандират “ посредством принуждение.
Пандемията им взе парковете, само че не им даде нищо в подмяна – с изключение на екрани. Израснаха без граници. Без живи диалози. Без естествена социализация. А светът онлайн им предложи нещо просто, само че съдбовно – действителност по желание, където границите не съществуват, а всяко държание може да бъде харесано, повторено, споделено.
Един град, едно момиче, един призрачен сън
Убийството на 18-годишната Магдалена Русева в Хасково раздруса цялата страна. Тялото ѝ беше намерено в края на април. Обвинен за закононарушението е 17-годишен неин съученик. Трагедията не просто провокира митинг и претенции за оставки – тя даде лице на рецесията. Магдалена не е просто жертва. Тя е признак на среда, в която експанзията към този момент се разпознава като нещо обикновено.
Софийският синдром: когато кварталът се гледа на live
Случаят съответства с вълната от набези в София, осъществявани от тийнейджърски банди, станали известни като „ локали “. Облечени в черно, с качулки, спортни екипи до глезена и скъпи маратонки, тези момчета – постоянно сред 12 и 19 години – владеят пространството сред спирките, моловете и кварталните кафенета.
Самите те се назовават „ филмари “. Подражават на ултрас културата – крайните футболни фракции, мъжкарската хармония, демонстрацията на мощ. И не просто се разхождат – те патрулират. Нападенията постоянно са без съответна причина. Често са снимани. Често – споделяни. Защото, както споделиха от Министерство на вътрешните работи, го вършат за „ забавление “.
От началото на годината от Столична дирекция на вътрешните работи са разпознали 28 нападателни младежи, 24 от които са арестувани. И макар че не се регистрира статистически скок в престъпността, осъществявана от малолетни, нещо се е трансформирало – интензитетът, организираността, мотивацията. Алгоритъмът е новият водач.
Netflix сериалът като огледало: Adolescence
Не е инцидентно, че целия свят приказва за “Adolescence ” ( " Юношество " ) – сериалът на Netflix, който хвърля вцепеняващ, само че необходим взор към това какво се случва зад затворената врата на детската стая и в телефона на нашите наследници.
В четири епизода, поредицата ни въвлича в историята на 13-годишния Джейми – видимо благо момче, упрекнато в убийството на съученичка. Въпреки доказателствата, остава дълбокото подозрение – допустимо ли е това дете да е направило сходно безчовечие? Докато историята се разпростира, феновете се сблъскват с действителността на днешното юношество – отчуждението, цифровата изолираност, въздействието на токсични онлайн фигури като Андрю Тейт и други " идеолози ", които зареждат несигурността и насилието.
Филмът е същински феномен – 24,3 милиона гледания за четири дни, 42 милиона за идната седмица. Не тъй като е просто добре изработен, а тъй като е мъчително настоящ. Показва това, от което най-вече се опасяваме: че не разбираме и губим децата си.
Какво се случва с децата?
Джейми в сериала е изолиран – дни наред самичък с телефона, компютъра, конзолата. Без сън. Без спорт. Без диалог. Реалността му е дефинирана от клипове, известия и онлайн престижи, които учат на мощ, ненавист и неустрашимост без благосклонност. Точно както момчетата от Хасково. Точно както „ локалите “. Точно както от ден на ден деца, които не разграничават закононарушение от предизвикателство.
Не просто губим децата си. Ние ги предаваме на логаритъма.
Констанца Илиева
Пандемията им взе парковете, само че не им даде нищо в подмяна – с изключение на екрани. Израснаха без граници. Без живи диалози. Без естествена социализация. А светът онлайн им предложи нещо просто, само че съдбовно – действителност по желание, където границите не съществуват, а всяко държание може да бъде харесано, повторено, споделено.
Един град, едно момиче, един призрачен сън
Убийството на 18-годишната Магдалена Русева в Хасково раздруса цялата страна. Тялото ѝ беше намерено в края на април. Обвинен за закононарушението е 17-годишен неин съученик. Трагедията не просто провокира митинг и претенции за оставки – тя даде лице на рецесията. Магдалена не е просто жертва. Тя е признак на среда, в която експанзията към този момент се разпознава като нещо обикновено.
Софийският синдром: когато кварталът се гледа на live
Случаят съответства с вълната от набези в София, осъществявани от тийнейджърски банди, станали известни като „ локали “. Облечени в черно, с качулки, спортни екипи до глезена и скъпи маратонки, тези момчета – постоянно сред 12 и 19 години – владеят пространството сред спирките, моловете и кварталните кафенета.
Самите те се назовават „ филмари “. Подражават на ултрас културата – крайните футболни фракции, мъжкарската хармония, демонстрацията на мощ. И не просто се разхождат – те патрулират. Нападенията постоянно са без съответна причина. Често са снимани. Често – споделяни. Защото, както споделиха от Министерство на вътрешните работи, го вършат за „ забавление “.
От началото на годината от Столична дирекция на вътрешните работи са разпознали 28 нападателни младежи, 24 от които са арестувани. И макар че не се регистрира статистически скок в престъпността, осъществявана от малолетни, нещо се е трансформирало – интензитетът, организираността, мотивацията. Алгоритъмът е новият водач.
Netflix сериалът като огледало: Adolescence
Не е инцидентно, че целия свят приказва за “Adolescence ” ( " Юношество " ) – сериалът на Netflix, който хвърля вцепеняващ, само че необходим взор към това какво се случва зад затворената врата на детската стая и в телефона на нашите наследници.
В четири епизода, поредицата ни въвлича в историята на 13-годишния Джейми – видимо благо момче, упрекнато в убийството на съученичка. Въпреки доказателствата, остава дълбокото подозрение – допустимо ли е това дете да е направило сходно безчовечие? Докато историята се разпростира, феновете се сблъскват с действителността на днешното юношество – отчуждението, цифровата изолираност, въздействието на токсични онлайн фигури като Андрю Тейт и други " идеолози ", които зареждат несигурността и насилието.
Филмът е същински феномен – 24,3 милиона гледания за четири дни, 42 милиона за идната седмица. Не тъй като е просто добре изработен, а тъй като е мъчително настоящ. Показва това, от което най-вече се опасяваме: че не разбираме и губим децата си.
Какво се случва с децата?
Джейми в сериала е изолиран – дни наред самичък с телефона, компютъра, конзолата. Без сън. Без спорт. Без диалог. Реалността му е дефинирана от клипове, известия и онлайн престижи, които учат на мощ, ненавист и неустрашимост без благосклонност. Точно както момчетата от Хасково. Точно както „ локалите “. Точно както от ден на ден деца, които не разграничават закононарушение от предизвикателство.
Не просто губим децата си. Ние ги предаваме на логаритъма.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ