Пъдпъдъчи яйца, авокадо и жито: Как се приготвя таратор по света?
Вгорещите летни дни всеки търси метод да се разхлади от жегите. Ако нямате басейн или море наоколо, най-хубавата алтернатива е студена супа- а обичаната на българите е тараторът. Но се оказва, че освен ние ядем таратор - съвсем всяка една страна има версия на разхлаждащото ядене.
Ако се върнем обратно във времето, ще открием, че историята на таратора датира още от Средновековието. През 16-ти и 17-ти век това освежаващо лятно ядене е било видяно от пътешественици, които са посещавали нашите земи.
Тараторът не е единствено българска специалност; той се среща и в други балкански страни, където има своите вариации в приготвянето и наименованието. Самата дума " таратор " има персийски корени и се счита, че рецептата е донесена от Близкия Изток. В другите кухни по света тараторът е прочут под разнообразни имена с леки промени в рецептата:
- В турската кухня - джаджик
- В гръцката кухня - дзадзики
- В иранската кухня - маст о хяр
- В полската кухня - хлодник
Когато приказваме за вариациите на таратора, би трябвало да уточним, че те зависят освен от района, само че и от времето, през което ястието е почнало да се подготвя всеобщо през лятото за разхлада.
Яйца и жито в таратор?
Тараторът има всевъзможни разновидности, някои от които звучат много извънредно. Например, античните вавилонци го приготвяли с пъдпъдъчи яйца, а нубийците – с цвекло. Рецептата от Древна Нубия се е съхранила и до през днешния ден и е типична за Судан. В Сирия таратор се прави с жито , в Аржентина – с тиквички и авокадо , а в Неапол – с маруля и орехи. Съществуват даже предписания с репички вместо краставици. Всъщност всяка просвета приспособява рецептата съгласно наличните зеленчуци в района.
В началото на ХХ век под названието таратор се е разбирало студена чорба от краставица, орехи, оцет и вода, наричана още жетварски таратор, тъй като всеобщо се е консумирала по време на беритба за разхлада. В Пазарджишкия край тараторът към момента се подготвя по този метод. Вариантът на таратора с кисело мляко е бил по-рядко срещан.
Според речника на Найден Геров, таратор е студена чорба от краставици, чесън, орехи и оцет. По-късно, това ядене се разказва като формирано от разводнено кисело мляко, краставици, оцет и чесън.
Съвременният вид на таратора се появява в рецепта за първи път през 1956 година. Описаният таратор съдържа нарязани на кубчета краставици, разрушено кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и ситно счукани орехи, като се прибавя и лед за изстудяване.
Има и разновидности, при които краставицата се заменя с маруля, а останалите съставки се резервират. Този вид е присъщ за райони с обилие от зеленчуци, като тракийския район, и е прочут с наименованието " таратор по селски ". В региона на Пирдоп, тази студена чорба служи като главно ядене, с прибавяне на самун, като киселото мляко се заменя с вода и оцет. Подправките са същите като при класическия таратор.
Понякога краставицата се заменя с морков или коприва, само че тези разновидности не са необятно публикувани.
А вие по какъв начин обичате да приготвяте таратор?
Ако се върнем обратно във времето, ще открием, че историята на таратора датира още от Средновековието. През 16-ти и 17-ти век това освежаващо лятно ядене е било видяно от пътешественици, които са посещавали нашите земи.
Тараторът не е единствено българска специалност; той се среща и в други балкански страни, където има своите вариации в приготвянето и наименованието. Самата дума " таратор " има персийски корени и се счита, че рецептата е донесена от Близкия Изток. В другите кухни по света тараторът е прочут под разнообразни имена с леки промени в рецептата:
- В турската кухня - джаджик
- В гръцката кухня - дзадзики
- В иранската кухня - маст о хяр
- В полската кухня - хлодник
Когато приказваме за вариациите на таратора, би трябвало да уточним, че те зависят освен от района, само че и от времето, през което ястието е почнало да се подготвя всеобщо през лятото за разхлада.
Яйца и жито в таратор?
Тараторът има всевъзможни разновидности, някои от които звучат много извънредно. Например, античните вавилонци го приготвяли с пъдпъдъчи яйца, а нубийците – с цвекло. Рецептата от Древна Нубия се е съхранила и до през днешния ден и е типична за Судан. В Сирия таратор се прави с жито , в Аржентина – с тиквички и авокадо , а в Неапол – с маруля и орехи. Съществуват даже предписания с репички вместо краставици. Всъщност всяка просвета приспособява рецептата съгласно наличните зеленчуци в района.
В началото на ХХ век под названието таратор се е разбирало студена чорба от краставица, орехи, оцет и вода, наричана още жетварски таратор, тъй като всеобщо се е консумирала по време на беритба за разхлада. В Пазарджишкия край тараторът към момента се подготвя по този метод. Вариантът на таратора с кисело мляко е бил по-рядко срещан.
Според речника на Найден Геров, таратор е студена чорба от краставици, чесън, орехи и оцет. По-късно, това ядене се разказва като формирано от разводнено кисело мляко, краставици, оцет и чесън.
Съвременният вид на таратора се появява в рецепта за първи път през 1956 година. Описаният таратор съдържа нарязани на кубчета краставици, разрушено кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и ситно счукани орехи, като се прибавя и лед за изстудяване.
Има и разновидности, при които краставицата се заменя с маруля, а останалите съставки се резервират. Този вид е присъщ за райони с обилие от зеленчуци, като тракийския район, и е прочут с наименованието " таратор по селски ". В региона на Пирдоп, тази студена чорба служи като главно ядене, с прибавяне на самун, като киселото мляко се заменя с вода и оцет. Подправките са същите като при класическия таратор.
Понякога краставицата се заменя с морков или коприва, само че тези разновидности не са необятно публикувани.
А вие по какъв начин обичате да приготвяте таратор?
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ