Магичната красота на Царска Бистрица
Вгорещите летни дни всеки търси малко хладина, по опция примесена с история, а за какво не и малко царственост? Царска Бистрица е място, на което може да се скриете от високите температури и в това време да научите нещо ново за нашата история.
Дворецът Царска Бистрица се намира напълно покрай Боровец в Рила планина, в прохладна и забавна от към растителни типове гора. Мястото е отлично за разходки и е уместно даже за дребни деца. Алеите вътре са асфалтирани и напредването даже с бебешка количка или триколка не е никакъв проблем.
История на двореца
Царска Бистрица е строена като ловна резиденция на цар Фердинанд и е употребена и от сина му цар Борис III. Вътре е цялостно с техни ловни титли, което демонстрира тяхната пристрастеност и отдаденост към ловните действия.
Дворецът е издигнат в интервала 1989 до 1914 година в характерен възрожденски жанр, само че и с детайли на тогавашната европейска архитектура. Комбинацията сред двата стила е съдействала за чара и хубостта на мястото.
Царска Бистрица е доста значима част от историята на последната българска царска династия. Именно тук на 28 август 1943 година кралица Йоанна схваща, че брачният партньор ѝ, цар Борис III е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за финален път татко си жив.
През 1898 година стартира построяването на първото крило на двореца, което по-късно оказва се като „ Стария замък “. То включвало няколко пространства – измежду тях кабинет, спални и други жилищни стаи, предопределени за обитаване и работа. Това било началото на предстоящ архитектурен отбор, който с времето щял да се разрасне доста.
В идващите години, по план на известния български проектант Пенчо Койчев, дворцовият комплекс се уголемява с още две нови крила. Те придават спомагателен обсег и представителност на постройката – в тях били ситуирани просторна гостна зала, публична столова, както и втори етаж, където се намирали спални пространства, будоари и още един кабинет.
С приключването на строителните действия през 1914 година, дворецът придобил приключен тип – грациозен и съразмерен комплекс от няколко свързани здания, обградени от красиво завършен парк. През този парк минава планинската река Бистрица Мусаленска, която способства за живописната атмосфера на царската резиденция и акцентира връзката ѝ с природата. Мястото е в действителност доста красиво и умерено и отлично съчетава природа и архитектура в едно.
Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа „ Сименс “, конфигурирана през 1912 година, която работи и до през днешния ден и може да се види от всеки клиент.
Интериор
За страдание дворецът не е отворен за гости вътре, само че и извън е доста забавен. Отворена за посещаване е някогашната конюшна, която е превърната в изложба с разнообразни картини, фотоси и предмети, които са били част от дворцовия боеприпас. Вътре може да видите типични национални носии, фотоси и рисунки на двореца и покрайнината, портрети на царското семейство и други техни движимости и такъми.
Първата стая от „ Стария замък “ е обзаведена по нехарактерен метод – тя прилича корабна каюта, създавайки чувство за морски интериор измежду планинската конюнктура. Този избор на обзавеждане не е инцидентен. През 1902 година цар Фердинанд подхваща пътешестване до Бразилия с кораба „ Нова Америка “. Според една от версиите, капитанът на кораба – Жан-Луи Морис, с който Фердинанд поддържал дългогодишно другарство, му прави необикновен, само че алегоричен подарък – обзавеждането от самата каюта. Така част от атмосферата на морското странствуване е пренесена в сърцето на двореца, трансформирайки първата стая в любопитен и персонален спомен от едно екзотично и далечно премеждие.
В ловната част на Царска Бистрица има внушителна сбирка от ловни титли, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, само че има също титли на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза са употребявани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при фотосите на кино лентата „ Цар и военачалник “. Някои титли са изложени и в кафето, директно до галерията, където може да ги видите.
В трапезарията на двореца се откроява впечатляващ и прочувствено кондензиран детайл – голям портрет на Христо Марков, персоналният ловджия на цар Фердинанд. Изображението не е просто украсителен акцент, а респект към индивида, който дълги години е бил неразделно до монарха по време на ловните му експедиции. Марков умира трагично, откакто е смъртоносно ранен от мечка – орис, почтена за легенда, която портретът увековечава с тиха достолепност.
Просторната гостна зала на двореца впечатлява с изящна ръчна дърворезба по тавана – същински шедьовър на националното изкуство. Орнаментите са дело на майстори от три от най-прочутите занаятчийски школи в България: Трявна, Самоков и Копривщица. Техният труд придава на залата чувство за топлота, традиция и царствена грациозност. Внушителната камина добавя атмосферата – тя е облицована с мраморни плочи, подарени персонално на царя от кмета на Самоков. Тези плочи в миналото са били част от истинската декорация на известната самоковска чешма от XVII век, по този начин вплитайки късче от българската история в интериора на царската резиденция.
В една от уютните ниши на гостната е ситуирано пиано, върху което с достолепие стои седмораменен еврейски свещник – менора. Този скъп артефакт е подарен на цар Борис III от еврейската общественост в България – жест на почитание и самопризнание, който придава още по-дълбоко културно и духовно измерение на дворцовия интериор. Менората, със своята символика на светлина, религия и памет, пази своето безмълвно наличие измежду величествената конюнктура на царския дом.
Кой е законният притежател на двореца?
Дали наследниците на цар Борис III имат неоспорими права върху тази фамилна благосъстоятелност или е на страната, с чиито пари се допуска, че е издигнат двореца? Може би истината е някъде по средата.
През годините, изключително след 1945 година е имало доста разногласия на царското семейство, в лицето на Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза и страната за това чия е собствеността на двореца. След голям брой каузи, проточили се с години в последна сметка страната връща владението на парцела на наследниците на цар Борис III, което е и повода за това той да не е отворен за гости. Жалко в действителност, тъй като по фотосите, които може да откриете в интернет се вижда, че несъмнено има какво да се види от интериора на Царска Бистрица, само че въпреки всичко няма да съжалявате, в случай че отидете до там – мястото е доста чисто, красиво и отлично за разходки.
Дворецът Царска Бистрица се намира напълно покрай Боровец в Рила планина, в прохладна и забавна от към растителни типове гора. Мястото е отлично за разходки и е уместно даже за дребни деца. Алеите вътре са асфалтирани и напредването даже с бебешка количка или триколка не е никакъв проблем.
История на двореца Царска Бистрица е строена като ловна резиденция на цар Фердинанд и е употребена и от сина му цар Борис III. Вътре е цялостно с техни ловни титли, което демонстрира тяхната пристрастеност и отдаденост към ловните действия.
Дворецът е издигнат в интервала 1989 до 1914 година в характерен възрожденски жанр, само че и с детайли на тогавашната европейска архитектура. Комбинацията сред двата стила е съдействала за чара и хубостта на мястото.
Царска Бистрица е доста значима част от историята на последната българска царска династия. Именно тук на 28 август 1943 година кралица Йоанна схваща, че брачният партньор ѝ, цар Борис III е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за финален път татко си жив.
През 1898 година стартира построяването на първото крило на двореца, което по-късно оказва се като „ Стария замък “. То включвало няколко пространства – измежду тях кабинет, спални и други жилищни стаи, предопределени за обитаване и работа. Това било началото на предстоящ архитектурен отбор, който с времето щял да се разрасне доста.
В идващите години, по план на известния български проектант Пенчо Койчев, дворцовият комплекс се уголемява с още две нови крила. Те придават спомагателен обсег и представителност на постройката – в тях били ситуирани просторна гостна зала, публична столова, както и втори етаж, където се намирали спални пространства, будоари и още един кабинет.
С приключването на строителните действия през 1914 година, дворецът придобил приключен тип – грациозен и съразмерен комплекс от няколко свързани здания, обградени от красиво завършен парк. През този парк минава планинската река Бистрица Мусаленска, която способства за живописната атмосфера на царската резиденция и акцентира връзката ѝ с природата. Мястото е в действителност доста красиво и умерено и отлично съчетава природа и архитектура в едно.
Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа „ Сименс “, конфигурирана през 1912 година, която работи и до през днешния ден и може да се види от всеки клиент.
Интериор За страдание дворецът не е отворен за гости вътре, само че и извън е доста забавен. Отворена за посещаване е някогашната конюшна, която е превърната в изложба с разнообразни картини, фотоси и предмети, които са били част от дворцовия боеприпас. Вътре може да видите типични национални носии, фотоси и рисунки на двореца и покрайнината, портрети на царското семейство и други техни движимости и такъми.
Първата стая от „ Стария замък “ е обзаведена по нехарактерен метод – тя прилича корабна каюта, създавайки чувство за морски интериор измежду планинската конюнктура. Този избор на обзавеждане не е инцидентен. През 1902 година цар Фердинанд подхваща пътешестване до Бразилия с кораба „ Нова Америка “. Според една от версиите, капитанът на кораба – Жан-Луи Морис, с който Фердинанд поддържал дългогодишно другарство, му прави необикновен, само че алегоричен подарък – обзавеждането от самата каюта. Така част от атмосферата на морското странствуване е пренесена в сърцето на двореца, трансформирайки първата стая в любопитен и персонален спомен от едно екзотично и далечно премеждие.
В ловната част на Царска Бистрица има внушителна сбирка от ловни титли, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, само че има също титли на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза са употребявани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при фотосите на кино лентата „ Цар и военачалник “. Някои титли са изложени и в кафето, директно до галерията, където може да ги видите.
В трапезарията на двореца се откроява впечатляващ и прочувствено кондензиран детайл – голям портрет на Христо Марков, персоналният ловджия на цар Фердинанд. Изображението не е просто украсителен акцент, а респект към индивида, който дълги години е бил неразделно до монарха по време на ловните му експедиции. Марков умира трагично, откакто е смъртоносно ранен от мечка – орис, почтена за легенда, която портретът увековечава с тиха достолепност.
Просторната гостна зала на двореца впечатлява с изящна ръчна дърворезба по тавана – същински шедьовър на националното изкуство. Орнаментите са дело на майстори от три от най-прочутите занаятчийски школи в България: Трявна, Самоков и Копривщица. Техният труд придава на залата чувство за топлота, традиция и царствена грациозност. Внушителната камина добавя атмосферата – тя е облицована с мраморни плочи, подарени персонално на царя от кмета на Самоков. Тези плочи в миналото са били част от истинската декорация на известната самоковска чешма от XVII век, по този начин вплитайки късче от българската история в интериора на царската резиденция.
В една от уютните ниши на гостната е ситуирано пиано, върху което с достолепие стои седмораменен еврейски свещник – менора. Този скъп артефакт е подарен на цар Борис III от еврейската общественост в България – жест на почитание и самопризнание, който придава още по-дълбоко културно и духовно измерение на дворцовия интериор. Менората, със своята символика на светлина, религия и памет, пази своето безмълвно наличие измежду величествената конюнктура на царския дом.
Кой е законният притежател на двореца? Дали наследниците на цар Борис III имат неоспорими права върху тази фамилна благосъстоятелност или е на страната, с чиито пари се допуска, че е издигнат двореца? Може би истината е някъде по средата.
През годините, изключително след 1945 година е имало доста разногласия на царското семейство, в лицето на Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза и страната за това чия е собствеността на двореца. След голям брой каузи, проточили се с години в последна сметка страната връща владението на парцела на наследниците на цар Борис III, което е и повода за това той да не е отворен за гости. Жалко в действителност, тъй като по фотосите, които може да откриете в интернет се вижда, че несъмнено има какво да се види от интериора на Царска Бистрица, само че въпреки всичко няма да съжалявате, в случай че отидете до там – мястото е доста чисто, красиво и отлично за разходки.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ