Джокович спечели историческо олимпийско злато с победа над Карлос...
Ветеранът се наложи над младия кандидат със 7-6(3) 7-6(2) в вълнуващ край на корт " Филип Шатрие " на " Ролан Гарос " в мач, решен с минимални разлики, без нито един продънен сервис в двата сета.
Победата е черешката на една славна кариера, в която сърбинът завоюва 26 трофеи от Големия шлем и стана едвам петият състезател в историята, спечелил четирите трофеи от Големия шлем и олимпийско злато.
В мач-реванш от финала на Уимбълдън предишния месец 37-годишният Джокович се изправи против 21-годишния Алкарас - най-възрастният състезател, взел участие в миналото в олимпийски тенис край, против най-младия.
След кариера, в която е спечелил всичко, което може да се завоюва, в този момент той приключи героизъм, който е съумял единствено на Стефи Граф, Рафаел Надал, Андре Агаси и Серена Уилямс - неуловимия златен шлем в кариерата.
37-годишният Джокович напусна " Ролан Гарос " преди два месеца, като се нуждаеше от интервенция на коляното, което изложи на риск олимпийската му фантазия, а реакцията му след неделната победа сподели какво значи тя.
Той се обърна към ложата си с невярващо разперени ръце, след което хвърли ракетата си на пода.
След като прегърна испанеца Алкарас, Джокович незабавно избухна в сълзи и падна на колене в средата на корта.
След това развя сръбското знаме и се качи на трибуните, с цел да чества със фамилията си и подкрепящия го екип.
21-годишният Алкарас също се разплака след мача, само че ще си тръгне със сребърен орден при дебюта си на олимпийски игри.
Италианецът Лоренцо Музети е бронзовият медалист на сингъл, откакто в петък победи Феликс Оже-Алиасим от Канада.
Този миг ще значи толкоз, в случай че не и повече, за Джокович, колкото всички извоювани Големи шлемове, 1000 трофеи от Мастърс и шампионати на АТП.
Семейството му гледаше от трибуните, носейки сръбски флагове, а щерка му Тара носеше табела с надпис " Татко е най-хубавият ".
Джокович е приказвал, че възприема Олимпийските игри като връх на спорта, а страстите от представянето на страната му са му повлияли в последните четири игри.
Той завоюва бронзов орден на сингъл в Пекин през 2008 година, приключи четвърти в Лондон 2012 година, претърпя прочувствена ранна загуба в Рио през 2016 година и загуби мача за бронзовия орден в Токио преди три години.
Въпреки това Джокович не загуби сет в Париж и беше концентриран през цялото време, решен да се допре до единствената премия, която му убягваше толкоз дълго време.
Самият заключителен мач беше тест за неговата увереност - в първия сет той беше на по-заден проект, само че не се съобщи, избави всичките си осем точки за пробив и се възползва от тях, когато Алкарас се провали и в двата тайбрека.
Двубоят мина в великолепен дух, като и двамата играчи постоянно се смееха на качеството на ударите на другия.
Публиката беше разграничена поравно сред испанските почитатели, окичени със флагове, и последователите на Сърбия, които носеха табели с надпис " Ноле " - прякора на Джокович.
Нажежената атмосфера способства за напрежението - Алкарас изглеждаше по-изнервен и трябваше да избавя точка за пробив в откриващия си гейм, само че той изтласка Джокович на лимита на опциите си със комбинация от допиране и мощ.
Джокович обаче просто нямаше да се съобщи. Той изигра едни от най-хубавите си тенис мачове при точки за пробив и откакто взе първия сет, беше изпълнен със самочувствие.
От време на време се показваха жестове към поддръжката му, която му споделяше да вдигне глава и да остане положително надъхан, само че като цяло Джокович беше надъхан по този начин, както през цялата година.
Сезонът беше сложен за Джокович. Загуби на полуфинала на Откритото състезание на Австралия от италианеца Яник Синер, имаше безразлични съмнения на твърдите кортове, нуждаеше се от интервенция на коляното, откакто се контузи на " Ролан Гарос ", и беше изцяло надигран в единствения си край за сезона до момента на " Уимбълдън ".
Това обаче единствено ще направи тази победа още по-сладка за човек, който не демонстрира признаци на прекъсване.
Новак Джокович има може би най-впечатляващата купа в историята на тениса. Макар че няма толкоз доста трофеи като Джими Конърс или Роджър Федерер (и не е покрай големия брой трофеи, извоювани от Мартина Навратилова и Крис Евърт), неговите 24 трофеи от Големия шлем са несравними в актуалната ера, както и 40-те му трофеи от равнище " Мастърс ".
Победата е черешката на една славна кариера, в която сърбинът завоюва 26 трофеи от Големия шлем и стана едвам петият състезател в историята, спечелил четирите трофеи от Големия шлем и олимпийско злато.
В мач-реванш от финала на Уимбълдън предишния месец 37-годишният Джокович се изправи против 21-годишния Алкарас - най-възрастният състезател, взел участие в миналото в олимпийски тенис край, против най-младия.
След кариера, в която е спечелил всичко, което може да се завоюва, в този момент той приключи героизъм, който е съумял единствено на Стефи Граф, Рафаел Надал, Андре Агаси и Серена Уилямс - неуловимия златен шлем в кариерата.
37-годишният Джокович напусна " Ролан Гарос " преди два месеца, като се нуждаеше от интервенция на коляното, което изложи на риск олимпийската му фантазия, а реакцията му след неделната победа сподели какво значи тя.
Той се обърна към ложата си с невярващо разперени ръце, след което хвърли ракетата си на пода.
След като прегърна испанеца Алкарас, Джокович незабавно избухна в сълзи и падна на колене в средата на корта.
След това развя сръбското знаме и се качи на трибуните, с цел да чества със фамилията си и подкрепящия го екип.
21-годишният Алкарас също се разплака след мача, само че ще си тръгне със сребърен орден при дебюта си на олимпийски игри.
Италианецът Лоренцо Музети е бронзовият медалист на сингъл, откакто в петък победи Феликс Оже-Алиасим от Канада.
Този миг ще значи толкоз, в случай че не и повече, за Джокович, колкото всички извоювани Големи шлемове, 1000 трофеи от Мастърс и шампионати на АТП.
Семейството му гледаше от трибуните, носейки сръбски флагове, а щерка му Тара носеше табела с надпис " Татко е най-хубавият ".
Джокович е приказвал, че възприема Олимпийските игри като връх на спорта, а страстите от представянето на страната му са му повлияли в последните четири игри.
Той завоюва бронзов орден на сингъл в Пекин през 2008 година, приключи четвърти в Лондон 2012 година, претърпя прочувствена ранна загуба в Рио през 2016 година и загуби мача за бронзовия орден в Токио преди три години.
Въпреки това Джокович не загуби сет в Париж и беше концентриран през цялото време, решен да се допре до единствената премия, която му убягваше толкоз дълго време.
Самият заключителен мач беше тест за неговата увереност - в първия сет той беше на по-заден проект, само че не се съобщи, избави всичките си осем точки за пробив и се възползва от тях, когато Алкарас се провали и в двата тайбрека.
Двубоят мина в великолепен дух, като и двамата играчи постоянно се смееха на качеството на ударите на другия.
Публиката беше разграничена поравно сред испанските почитатели, окичени със флагове, и последователите на Сърбия, които носеха табели с надпис " Ноле " - прякора на Джокович.
Нажежената атмосфера способства за напрежението - Алкарас изглеждаше по-изнервен и трябваше да избавя точка за пробив в откриващия си гейм, само че той изтласка Джокович на лимита на опциите си със комбинация от допиране и мощ.
Джокович обаче просто нямаше да се съобщи. Той изигра едни от най-хубавите си тенис мачове при точки за пробив и откакто взе първия сет, беше изпълнен със самочувствие.
От време на време се показваха жестове към поддръжката му, която му споделяше да вдигне глава и да остане положително надъхан, само че като цяло Джокович беше надъхан по този начин, както през цялата година.
Сезонът беше сложен за Джокович. Загуби на полуфинала на Откритото състезание на Австралия от италианеца Яник Синер, имаше безразлични съмнения на твърдите кортове, нуждаеше се от интервенция на коляното, откакто се контузи на " Ролан Гарос ", и беше изцяло надигран в единствения си край за сезона до момента на " Уимбълдън ".
Това обаче единствено ще направи тази победа още по-сладка за човек, който не демонстрира признаци на прекъсване.
Новак Джокович има може би най-впечатляващата купа в историята на тениса. Макар че няма толкоз доста трофеи като Джими Конърс или Роджър Федерер (и не е покрай големия брой трофеи, извоювани от Мартина Навратилова и Крис Евърт), неговите 24 трофеи от Големия шлем са несравними в актуалната ера, както и 40-те му трофеи от равнище " Мастърс ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ