Вестта, че млада журналистка от обществената телевизия Ен Ейч Кей

Вестта, че млада журналистка от публичната телевизия Ен Ейч Кей (NHK) е умряла от безсилие въобще не учуди медийните среди в Япония, където манталитетът дилемите да бъдат изпълнени, въпреки и с цената на всичко, води до работа до лудост.

" Мислех, че най-после иска ми се случи нещо такова, защото работим като луди, като плебеи ", споделя журналистка от един от огромните национални всекидневници.

" Наистина мислех, че ще умра ", доверява тя пред Агенция Франс Прес, запазвайки анонимност, и си напомня дните, когато е трябвало да следва министър-председателя и парламентаристи в Токио. Редовно се прибирала в един сутринта, а четири часа по-късно още веднъж трябвало да е на крайник.

Журналистката, която в този момент е на към трийсет години, преди време била от тези отраслови публицисти, които всяка вечер стояли пред домовете на политиците, без значение дали има вест или не. Това е обред, наименуван " йомавари " - " цяла нощ ".

Няма значение дали вали дъжд или сняг, тя трябвало да бди с часове на открито.

" Дори с прилепнала по цялото тяло грейка ми беше студено. Не можеш да отидеш до тоалетната. Това е нездравословно за здравето ", споделя журналистката и добавя, че е била очевидец по какъв начин нейни сътрудници рухват физически и душевен.

" Кароши "

За уикенд не може и да се мисли. Един политически публицист е задължен в петък да хване влака шинкансен или самолета и да следва своя парламентарист в изборния му регион.

Бивша токийска журналистка от една телевизия приказва за манталитета " на борбения дух ", който изисква да не се отказваш, каквото и да става. Тази 32-годишна жена знае какво е да работиш 24 часа в денонощието и си напомня по какъв начин един път била доста болна, само че траяла работа. " Нямах време даже да си измеря температурата. По-късно открих, че съм била с 39 градуса ".

" Шефовете ви споделят да не мързелувате, а в никакъв случай не ви споделят, че е време да си поотпочинете, защото работите прекалено много. Така в последна сметка се превръщаш в зомби... това би трябвало да престане ", недоволства тя.

Драмата с журналистката от публичната телевизия Ен Ейч Кей Мива Садо, умряла на 31 години вследствие на ненадейно прекъсване на сърцето, откакто единствено за месец работила изключително 159 часа, беше отразена на първа страница от печата по света, само че в Япония тя надалеч не е някакъв изолиран случай.

Смъртта от трудова изтощеност - сърдечна рецесия, инсулт или самоубийство - даже си има име - " кароши ".

Публикуван предходната седмица държавен отчет регистрира 191 случая на " кароши " за една година до края на март 2017 година и акцентира, че 7,7 % от японските чиновници работят в допълнение над 20 часа седмично.

Внимателно отношение към огромните компании

Мива Садо от Ен Ейч Кей отразявала изборите за общински съвет в Токио и националните избори за Сенат. Тя била открита безжизнена в леглото си през юни 2013 година Починала три дни след сенатските избори.

Година след случилото се държавно следствие заключило, че гибелта й е обвързвана с непостижимо количество ексклузивен труд. Журналистката имала единствено два дни за отмора през месеца преди да си отиде.

Ен Ейч Кей направи този случай обществено притежание едвам неотдавна, четири години по-късно, под натиска на родителите на младата жена, които настояли да се вземат ограничения, с цел да се предотвратят други сходни нещастия - притеснителна обстановка за малкия екран, която се бори намерено против практиката с нескончаемите работни дни.

" Медиите би трябвало да са в положение да трансформират тази нормална процедура, само че те просто не го вършат ", разяснява Шигеру Вакита, почетен професор в университета Рюкоку в Киото и експерт по трудово право.

Президентът на Ен Ейч Кей Риоичи Уеда посети в дома им родителите на младата журналистка, с цел да сервира извиненията си и да им обещае смяна.

През май държавното управление огласи " черен лист " на работодателите, изобличавайки обществено над 300 компании, и се контракти с работодателите и профсъюзите за ограничение на изключителния труд до най-много 100 часа на месец, които съгласно някои отново са прекалено много.

По закон в Япония се поставят по 40 часа труд седмично, допълнени от не повече от 45 часа ексклузивен труд на месец, само че това условие въобще не се съблюдава при съществуване на вътрешнокорпоративно съглашение.

Според Вакита държавното управление не приема казуса задоволително съществено. " Те се отнасят доста деликатно с огромните компании ", отбелязва със страдание той.

По БТА