В-к ”Култура” от 97-ма: Българите имат право да връщат обратно камъните, с които ги замерят и млатят господарите им
Вестник " Култура ", бр. 3 от 17 януари 1997 година: Плачете за поругания знак на българската държавност, за изпотрошените му прозорци и за петстотинте милиона лв. породени вреди и зарари. Вайкайте се, че България била към този момент друга и че демокрацията в нея потъва. Хвърляйте тиня и храчки върху освирепялата навалица, върху лумпените, дегенератите и вандалите.
Вийте венци на героизъм и на чест върху каските на достойните мъже, които с гърдите си отстояват на напора на тълпата против гражданския мир, законността и страната.
Плачете, хулете, хвалете, та най-малко да се разбере що значи за вас цивилен мир, правда и страна.
Граждански мир – осем милиона души да кротуват и мълчат, до момента в който ги грабят и лъжат.
Законност – средство, посредством което агнето омършавява още повече, а вълкът налива двоен врат.
Държава – вътре в страната машина за държане на осемте милиона в боязън и смирение, на открито обезверено блуждаене в търсене на опекун. Обичате, зная, и думата „ цивилизован “, а изразът „ цивилизован разговор “ не слиза от устата ви.
Какво значи за вас цивилизован разговор стана ясно, до момента в който биехте студенти, пеещи и танцуващи студенти. Бихте децата ми, което съгласно скромните си сили до дъно няма да ви простя.
И когато част от тези осем милиона грабени, лъгани, унижавани дaдѐ знак за неодобрение, незабавно ги обявявате за навалица, а когато някой запрати камък към постройката на Народното събрание, незабавно го обявявате за вандалин.
А по какъв начин, апелирам, да застане пред тази постройка? Да ѝ смъкна шапка, що ли? Поругали били Народното събрание...
Българското Народно заседание до момента неведнъж е бивало поругавано – и не извън, а от вътрешната страна. За финален път от депутатите, надути и самоуверени в досегашните съвещания, жалки и разтреперани в този момент, когато едвам се измъкнаха от хорския яд, щом стартира съвещанието на същинското българско национално заседание.
Тогава защо леете сълзи? За черчеветата на Народното събрание или за духа вътре в него?
През строшените прозорци на българския парламент ясно се видя по какъв начин и защо демагогията на модерната страна употребява красивите думи конституционализъм, правда, правов ред, обществен мир и впрочем от този жанр.
Да излезеше в този момент Маркс от гроба, щеше да ги назова новия опиат на народите – средство за залъгване и притъпяване на борческия ентусиазъм на сиромасите и обезправените. И в случай че някак не се залъжат, да бъдат пребивани и избивани в името на същите тези красиви думи.
Българите имат право да връщат назад камъните, с които ги замерят и млатят господарите им.
Никола Георгиев, учител в университета
„ Свети Климент Охридски “
Вийте венци на героизъм и на чест върху каските на достойните мъже, които с гърдите си отстояват на напора на тълпата против гражданския мир, законността и страната.
Плачете, хулете, хвалете, та най-малко да се разбере що значи за вас цивилен мир, правда и страна.
Граждански мир – осем милиона души да кротуват и мълчат, до момента в който ги грабят и лъжат.
Законност – средство, посредством което агнето омършавява още повече, а вълкът налива двоен врат.
Държава – вътре в страната машина за държане на осемте милиона в боязън и смирение, на открито обезверено блуждаене в търсене на опекун. Обичате, зная, и думата „ цивилизован “, а изразът „ цивилизован разговор “ не слиза от устата ви.
Какво значи за вас цивилизован разговор стана ясно, до момента в който биехте студенти, пеещи и танцуващи студенти. Бихте децата ми, което съгласно скромните си сили до дъно няма да ви простя.
И когато част от тези осем милиона грабени, лъгани, унижавани дaдѐ знак за неодобрение, незабавно ги обявявате за навалица, а когато някой запрати камък към постройката на Народното събрание, незабавно го обявявате за вандалин.
А по какъв начин, апелирам, да застане пред тази постройка? Да ѝ смъкна шапка, що ли? Поругали били Народното събрание...
Българското Народно заседание до момента неведнъж е бивало поругавано – и не извън, а от вътрешната страна. За финален път от депутатите, надути и самоуверени в досегашните съвещания, жалки и разтреперани в този момент, когато едвам се измъкнаха от хорския яд, щом стартира съвещанието на същинското българско национално заседание.
Тогава защо леете сълзи? За черчеветата на Народното събрание или за духа вътре в него?
През строшените прозорци на българския парламент ясно се видя по какъв начин и защо демагогията на модерната страна употребява красивите думи конституционализъм, правда, правов ред, обществен мир и впрочем от този жанр.
Да излезеше в този момент Маркс от гроба, щеше да ги назова новия опиат на народите – средство за залъгване и притъпяване на борческия ентусиазъм на сиромасите и обезправените. И в случай че някак не се залъжат, да бъдат пребивани и избивани в името на същите тези красиви думи.
Българите имат право да връщат назад камъните, с които ги замерят и млатят господарите им.
Никола Георгиев, учител в университета
„ Свети Климент Охридски “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ