Весталките – жените с най-много права в Римската империя
Весталки били жриците на Веста – богинята на свещеното огнище, дома, смиреността, целомъдрието, дисциплината и разсъдливостта. Нейните жрици били шест и се избирали измежду най-благородните римски фамилии в доста ранна възраст – сред 6 и 10 години. Весталките трябвало да поддържат свещения огън и да запазят девствеността си през целия интервал, в който са на работа, който нормално продължавал 30 години.
Весталките заемат особено място в историята на античен Рим. Освен грижата за свещения огън, за който се смятало, че защищава Рим, те били виновни за голям брой ритуали, до които мъжете свещеници нямали достъп. Ако някоя от весталките разреши на огъня да угасне, тя била бичувана. Ако наруши клетвата си за безбрачие, това се смятало за блудничество, защото тя била щерка на страната.
Наказанието за весталка, изгубила девствеността си, до момента в който към момента е на работа, било гибел. Въпреки това, защото било неразрешено да се пролива кръвта на весталките, както и да бъдат погребвани в Рим, жриците, направили закононарушението, се отвеждали отвън Рим в ковчег, в който били поставяни живи, дружно с малко храна и вода. Това давало на изтезанието знак на „ доброволна “ гибел.
Жените в Рим, даже тези, които се радвали на висок обществен статус и доста благосъстояние, имали малко права. Макар че Рим е дом на някои извънредно мощни и самостоятелни дами, те упражняват силата си по-скоро креативен – да вземем за пример посредством въздействие върху могъщи мъже, сдържано държание или се справяли с помощта на изключителното си духовитост, просветеност и обществени умения. Весталките обаче, правели изключение. Те имали привилегии, мощ и самостоятелност, които не се срещали при другите римлянки, а даже и измежду някои римляни. Всички тези привилегии се основавали на свещената позиция, която заемали, дадена им от страната.
Правата на весталките
Ако човек, наказан на гибел, срещнел вестала по пътя към мястото на изтезанието, тя незабавно се отменяла. Весталките имали правото да освободят плебей единствено докосвайки го. Думата на весталката не подлежала на подозрение. Нейните свидетелства при осъществено закононарушение били одобрявани без да се постанова тя да е положила клетва.
Весталките постоянно имали непокътнати почетни места по време на обществени събития като игри или представления, тъй като се изисквало тяхното свещено наличие. Те били превозени до събитията в закрити карети и били придружавани от пазачи. Римската страна им поверявала значими документи като публични контракти и завети на по-богатите и мощни жители.
Духовенството можело да има благосъстоятелност и да прави завети, само че от това можели да се възползват само весталките (сред жените). Освен това, те били единствените дами, които имали правото да гласоподават.
Весталките били предпазени непрестанно, както от пазачи, по този начин и от самия закон. Физическото пострадване на весталка се наказвало със гибел.
