ВЕСКА НЕНЧЕВА e родена в Карлово. Завършила е българска филология

ВЕСКА НЕНЧЕВА e родена в Карлово. Завършила е българска лингвистика и медиазнание в ПУ " Паисий Хилендарски ". Била е дълготраен учител по български език и литература в СУ " Христо Проданов " в Карлово. Член е на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса. Била е общински консултант два мандата в Карлово. Народен представител в 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. Член на комисиите по земеделието, храните и горите и по обучение и просвета.

Интервю на Юлия КУЛИНСКА

- Г-жо Ненчева, Вие сте дълготраен възпитател. С какво политиката Ви завоюва и Ви предизвика да напуснете учебното заведение?

- Да бъда преподавател е мое предопределение. Усещах това още от дребна и с това възприятие съм работила към този момент над 20 години като възпитател. Винаги обаче съм имала ясно изразена социална позиция. Членството ми в Българска социалистическа партия ми оказва помощ да осъществявам и да пазя идеите си, а и да имам опция да осъществявам концепциите си.

Професионалната ми работа и публичната ангажираност вървяха редом и сякаш напълно естествено се случиха процесите хората да ме припознаят като собствен претендент за депутат. И да ме избират със забележителен преференциален избор към този момент четири пъти. Не знам дали политиката надгражда работата ми като учител, само че тя е също толкоз виновна, както и учителската специалност.

В работата ми в учебно заведение постоянно съм се стремяла да дисциплинирам и да построявам от своите възпитаници знаещи и виновни хора. Това се пробвам да върша и в законодателната ми активност с отговорност и с ангажираност към хората.

- Липсват ли Ви контактите с учениците и по какво активността Ви като депутат се разграничава и си наподобява с преподавателската работа?

- Страшно доста ми липсват децата. Все още не мога да привикна с мисълта, че съм надалеч от тях и върша всичко допустимо да подкрепям контактите си. Случваше се елементарно, тъй като и те търсеха срещите и диалозите с мен.

Когато завършваха образованието си, децата от випуска, на който преподавах за последно през 2017 година, ме поканиха да отида на техния бал. Беше толкоз вълнуващо и прелестно... Почувствах любовта и признателността на моите пораснали възпитаници.

Мога самоуверено да кажа, без непотребна доза фукане, че сред мен и децата, на които съм била учителка, са се изграждали връзки на другарство и доверие.

Преди 4 години бях поканена от мои някогашни ученици да им бъда кума на сватбата. Това за мен беше мощно прочувствен миг и доказателство, че за тях аз в действителност съм другар и непосредствен човек. Постоянно получавам предложения за персонални празници. Вече съм и кръстница на едно бебенце на моя ученичка.

Всичките тези чувства ме карат да се усмихвам и са доказателство, че съм съумяла да предам на учениците си от моя позитивизъм и обич. Децата ми дават въздух под крилете, с цел да хвърча. И да съм уверена, че това, което върша, е в вярната посока.

Моите възпитаници, които към този момент са осъществени младежи, са моят коректив дали се оправям с задачата си в Народното събрание. Но не мислете, че получавам единствено похвали!? Те постоянно ме подлагат на критика градивно и това ми демонстрира градивно вярната тенденция на работата ми. Това ме кара да се усещам спокойна и уверена, че има кой да ме направлява дали ходя във вярната посока.

- Вие сте човек с дела. Разкажете за някои от тях.

- Идвайки в Народното събрание, имам една съществена национална, извънредно значима идея. Това е българската просветителна система да е на високо равнище и да се усъвършенства качеството й. Докато бях преподавател, си давах ясна сметка какво би трябвало да се промени в нея. Опитвам се в законодателната си работа да го реализира, стъпвайки на живия контакт с моите сътрудници и сигналите, които те дават.

Категорично имам вяра, че може с общи старания да върнем качеството на образованието у нас такова, каквото беше то преди десетилетия. За това е нужно да създадем първите стъпки, свързани с преразглеждане на образователните стратегии, с цел да дават отговор на възрастовите вазможности на децата.

Искам в стратегиите по български език, литература, музика, история и другите предмети да залегне патриотичният и патриотичен детайл. За благополучие, предложенията за промени са залегнали в съдружното съглашение за ръководството на страната и имам вяра, че ще успеем да ги осъществяваме с общи старания. Знам, че няма да е нито елементарно, нито бързо, само че съм уверена, че това ще се случи.

Каузата ми в районен мащаб е укрепването на вилата на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви, които са най-големите български донори.

Благодаря на вестник ДУМА за съпричастността и даването на публичност за желанията ни. Нещата се случват постепенно, само че публичният интерес поражда публичен напън и това принуди институцията в лицето на община Карлово да се заеме с решаването на задачата. Радостното е, че към този момент има план за възстановяване и подсилване на вилата. Карловци сме безапелационни, че това архитектурно украшение би трябвало да бъде съхранено за поколенията и да бъде образец за родолюбието и дарителството на двамата братя.

Друга моя значима идея е отбрана и повдигане на високо държавно равнище на политика за българската маслодайна роза. Нашият район е Розовата котловина на България, където розоберът и розопреработването са присъщ занаят на хората, които живеят в Карлово. Стотици фамилии се препитават от брането на рози и от него зависят приходите и методът им на живот. Стимулирането, запазването и разширението на поминъка е един от методите да се задържат младежите в нашия край, тъй като и в него главен проблем е демографският срив. Защитата на българската роза е един от методите той да бъде преодолян.

Вече имаме закон за маслодайната роза, само че, за жалост, още първата година той даде доста недостатъци и недостатъци. Причината е, че тези, които го направиха, не се съобразиха с мнението на специалистите и на хората, които се занимават с този бизнес. Опитвам се да поправя стореното и да поправяме пропуските в закона. Водя диалози в комисията по земеделие и имам уверението, че в най-скоро време законът ще бъде отворен и изменен. Благодаря на сътрудниците от всички политически сили за ангажираността към този проблем.

Миналата година в качеството ми на заместник-председател на групата за другарство с Китай насочих покана към китайския дипломат да ни гостува на 28 май на Празника на розата и да усети феерията, аромата, хубостта и благосъстояние на Розовата котловина.

- Имате ли занимание? Какво обичате да вършиме най-вече в свободното си време?

- Все повече нуждая се да чета художествена литература. За страдание, все по-малко време имам за хубава книга, тъй като естеството на работата ми в този момент е обвързвано с различен тип четене - на профилирани нормативни актове. Приказният свят на художественото слово доста ми липсва, а той беше главен в работата ми като преподавател.

Преди да стана депутат, обожавах да вземам участие в художествената самоинициатива в читалището в село Климент. Контактите и общуването с хората ме зареждат и ми дават мощ и блян да се движа напред.

Читалищната активност беше голяма и доста вдъхновяваща школа за мен. Там срещаш сродни души, които милеят за българското и за отстояването, опазването и предаването на традициите на нашите деца и внуци.

- Кои са качествата, които би трябвало да има човек, с цел да стане Ваш другар?

- Обичам да поддържам връзка с хората с презумпцията, че всеки е доброжелателен към мен. Подхождам към всеки с доверие и схващане. И когато процесът е съвместен, магията на другарството се случва.

Държа на лоялността, която е доста значима в едни другарски връзки. Градивната рецензия също е доста потребна, тъй като те смъква на земята и те предизвестява да не излизаш от релсите на търпимото. За мен доброжелателните забележки са доста значими и имам вяра категорично на всеки, който ги прави. Не одобрявам измяната и се стремя да отдалеча от себе си тези, които са злоупотребили с доверието ми.

- Вие сте една от най-елегантните и усмихнати дами в Народното събрание. Как подбирате тоалетите си?

- Когато потеглих през 2017 година за новата си работа в Народното събрание, първите хора, на които се доверих за стайлинга си, бяха от карловска компания, която основава и създава облекла. Това продължава и в този момент. За мен е извънредно значимо да показвам родното, локалното, близкото като качествено и като произведение, което може да мери площад с известните марки. Стремя се да представям нашенското със самочувствие и усмивка. За мен е значимо да наподобявам добре, да се обличам делово, със жанр и грациозност, и се веселя, че хората от района ми оказват помощ това да се случи.

- Ако можете с магическа пръчка да измененията света, какво бихте създали? Казват, че не фантазиите са значими, а стремежът към тях. Вие защо мечтаете?

- Никола Вапцаров го е споделил най-точно в няколко строфи в стихотворението си " Пролет ": " Да се радват на труда си хората и да се обичат като братя ". Искрено споделям тази негова фантазия. В това яростно, с напрежение, стресово време ние, индивидите, имаме потребност тъкмо от това, за което той написа. И имам вяра, че желанието на великия стихотворец е постижимо. Ако в действителност имах вълшебна пръчица, бих направила по този начин, че да няма война, хората да се обичат, да са усмихнати, да се радват на слънцето, на хубостта на природата, а целият свят да е обхванат от добрина...