Дядо Коледа не винаги е бил Добрия старец
Веселият и великодушен Дядо Коледа, който всички познаваме, а децата обожават, не постоянно е бил толкоз добър. Особено съгласно финландския фолклор.
Образът на белобрадия дъртак е цялост от разнообразни митове и култури и доста от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете.
Американският Санта Клаус еволюира от Синтерклаас (Свети Николай), който раздава дарове на децата в Нидерландия. Той " дошъл " в Ню Йорк от холандските заселници през 17 век. С времето разнообразни общности и хора са спомогнали за оформянето на облика на модерния Дядо Коледа, добавяйки нови детайли към чара му като летящите елени и вълшебни качества да минава през комина.
Поемата от 1823г. " Беше нощта преди Коледа ", станала доста известна за времето си, за първи път разказва по какъв начин наподобява Дядо Коледа:
" Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и облеклата му бяха зацапани с пепел и сажди.
Очите му - по какъв начин блестяха!
Трапчинките му - какъв брой радостни!
Бузите му бяха като рози, носът му като череша!
Имаше необятно лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, цялостна с желе.
Беше заоблен и топчест, същински радостен остарял горски дух ".
Последното парче пъзел към външния тип на актуалния белобрад дъртак слага един художник - американецът с финландски корени Хадън Съндблом. През 1931 година той затвърждава визията на радостния американски Дядо Коледа с червени облекла и наедряло коремче в своите коледни илюстрации за рекламната акция на " Кока-Кола ".
Дядо Коледа на художника Сънблом е напълно друг от истинския финландски Дядо Коледа - Джолупуки.
Днес финландци описват на децата си за положителния дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи дарове за Коледа, и неговата грижовна и любяща брачна половинка Муори. Само че преди да стане добър, той е бил отблъскващ.
Името му Joulupukki може да се преведе като „ Юлска коза “. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от доста немски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения. Няма съответен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната доктрина допуска, че те са свързани с могъщия господ Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и покровител на хората в скандинавската митилогия.
Силен и самоуверен боец Тор препускал в небесата с каляска, теглена от двата му правилни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите стартират да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете почнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали " нуутипуки " (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, желали дарове и останки от празника на Юле.
Финландският Джолупуки е комбинация от нуутипуки и Дядо Коледа. Той бил ужасяваща фантазия, която, съгласно легендите, търси жертви и отнася някои от децата със себе си.
Подобно на Крампус, в който вярвали централноевропейските нации - полукозел-полудемон, който може да посети непослушните деца и да ги накаже. Преди Свети Николай, Крампус е бил духът на зимата и прибирал палавите деца в чували. Крампус към този момент е изваден от приказките за деца, а родителите са съветвани да не го употребяват като възпитателна мярка.
Във Финландия също са съумели да заличат злокобния прототип на Джолупуки и да го трансфорат в допустимия човечен и добър дъртак. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да желае дарове, почнал да ги раздава на децата.
За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не употребява комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки към момента будните фамилии „ Onko täällä kilttejä lapsia? “ („ Има ли добре възпитани деца тук? “). Носи червени облекла и кара шейна, теглена от северни елени (които за жалост не летят), и назовава Лапландия собствен дом.
Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща гости. А селото му е такова, каквото всяко дете постоянно си е представяло - снежна страна на чудесата.
" Юлските кози " пък към момента са срещани в скандинавските страни като знак на Коледа. Изработват ги от плява, ратан или ракита и служат за украса.
Около Коледа в градовете в Швеция и Финландия издигат огромни скулптури на кози от ракита, сходно на тази в шведския град Йевле. От първата си поява през 1966 година тя е опожарявана 38 пъти, само че все пак се появява всяка година при започване на декември.
В някои региони на Финландия злите духове нуутипуки към момента " вършат визити " в деня на Свети Кнут, който се организира на 13 януари. Той е ден за забавление и смешки и е комбинация от езическия празник и християнското Богоявление.
Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото мрачно минало се описват в скандинавските страни и до през днешния ден - най-вече към Коледа.
Източник Българска национална телевизия
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Образът на белобрадия дъртак е цялост от разнообразни митове и култури и доста от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете.
Американският Санта Клаус еволюира от Синтерклаас (Свети Николай), който раздава дарове на децата в Нидерландия. Той " дошъл " в Ню Йорк от холандските заселници през 17 век. С времето разнообразни общности и хора са спомогнали за оформянето на облика на модерния Дядо Коледа, добавяйки нови детайли към чара му като летящите елени и вълшебни качества да минава през комина.
Поемата от 1823г. " Беше нощта преди Коледа ", станала доста известна за времето си, за първи път разказва по какъв начин наподобява Дядо Коледа:
" Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и облеклата му бяха зацапани с пепел и сажди.
Очите му - по какъв начин блестяха!
Трапчинките му - какъв брой радостни!
Бузите му бяха като рози, носът му като череша!
Имаше необятно лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, цялостна с желе.
Беше заоблен и топчест, същински радостен остарял горски дух ".
Последното парче пъзел към външния тип на актуалния белобрад дъртак слага един художник - американецът с финландски корени Хадън Съндблом. През 1931 година той затвърждава визията на радостния американски Дядо Коледа с червени облекла и наедряло коремче в своите коледни илюстрации за рекламната акция на " Кока-Кола ".
Дядо Коледа на художника Сънблом е напълно друг от истинския финландски Дядо Коледа - Джолупуки.
Днес финландци описват на децата си за положителния дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи дарове за Коледа, и неговата грижовна и любяща брачна половинка Муори. Само че преди да стане добър, той е бил отблъскващ.
Името му Joulupukki може да се преведе като „ Юлска коза “. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от доста немски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения. Няма съответен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната доктрина допуска, че те са свързани с могъщия господ Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и покровител на хората в скандинавската митилогия.
Силен и самоуверен боец Тор препускал в небесата с каляска, теглена от двата му правилни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите стартират да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете почнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали " нуутипуки " (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, желали дарове и останки от празника на Юле.
Финландският Джолупуки е комбинация от нуутипуки и Дядо Коледа. Той бил ужасяваща фантазия, която, съгласно легендите, търси жертви и отнася някои от децата със себе си.
Подобно на Крампус, в който вярвали централноевропейските нации - полукозел-полудемон, който може да посети непослушните деца и да ги накаже. Преди Свети Николай, Крампус е бил духът на зимата и прибирал палавите деца в чували. Крампус към този момент е изваден от приказките за деца, а родителите са съветвани да не го употребяват като възпитателна мярка.
Във Финландия също са съумели да заличат злокобния прототип на Джолупуки и да го трансфорат в допустимия човечен и добър дъртак. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да желае дарове, почнал да ги раздава на децата.
За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не употребява комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки към момента будните фамилии „ Onko täällä kilttejä lapsia? “ („ Има ли добре възпитани деца тук? “). Носи червени облекла и кара шейна, теглена от северни елени (които за жалост не летят), и назовава Лапландия собствен дом.
Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща гости. А селото му е такова, каквото всяко дете постоянно си е представяло - снежна страна на чудесата.
" Юлските кози " пък към момента са срещани в скандинавските страни като знак на Коледа. Изработват ги от плява, ратан или ракита и служат за украса.
Около Коледа в градовете в Швеция и Финландия издигат огромни скулптури на кози от ракита, сходно на тази в шведския град Йевле. От първата си поява през 1966 година тя е опожарявана 38 пъти, само че все пак се появява всяка година при започване на декември.
В някои региони на Финландия злите духове нуутипуки към момента " вършат визити " в деня на Свети Кнут, който се организира на 13 януари. Той е ден за забавление и смешки и е комбинация от езическия празник и християнското Богоявление.
Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото мрачно минало се описват в скандинавските страни и до през днешния ден - най-вече към Коледа.
Източник Българска национална телевизия
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ