Големият непознат
Веселина Седларска,
Този месец се навършват 200 години от рождението му. Той е в самото начало на българската лирика. Песните му се знаят от всеки българин. Той слага началото на проучването на български език в учебните заведения в Сливен и Ямбол. Но за самия него не се знае доста. Той е Добри Чинтулов. Възнаграден от хората с именуването национален преподавател и национален стихотворец.
Рождената дата на Чинтулов не се знае с акуратност – изчислена е съгласно годините му, когато постъпва в Одеската семинария. Прието е, че е роден през септември 1822 година в Сливен. Истинският му портрет не беше известен допреди единствено няколко години. Вместо него в учебниците, в изявленията, в плакатите за митинги е слаган портрет, който се оказва, че е на казанлъшкия даскал и литератор Филип Велев. Грешната фотография продължава да е в оборот на доста места и до през днешния ден. За „ Вятър ечи, балкан стене “ и до момента се спори дали е негова ария. От двайсетината му стихотворения единствено три са оповестени в „ Цариградски вестник “ на Иван Богоров през 1849 година Останалите са неподписани, непубликувани и изгорени, в това число „ Стани, стани левент балкански “ и „ Къде си, вярна ти обич национална “. Ръкописите не са непокътнати, песните са съхранявани в националната памет.
Историята с изгорените ръкописи също е ту потвърждавана, ту отхвърляна. Но в спомените на негови близки съвременници тя е разказана по този начин. В родния си град даскал Добри бил ненавиждан от гъркоманите (заради преподаването на четене и писане на български в училище) и от поддръжниците на султана (заради призоваващите към протест песни). Но и доста от елементарните хора му завиждали. Всеизвестно било, че за работата си той получавал две заплати – една от общината и една от богати сливенци от Браила, които му я давали поради това, че е избрал да учителства в Сливен измежду многото оферти, които получил. Така че, когато поп Станчо му изискал заем от 5 000 гроша, Чинтулов му ги дал. Дошло време да се върне заемът, само че свещеникът си мълчал. Чинтулов го подсетил, посочил му и бележката, подписана от самия духовник, който прочее също бил част от борческите среди. Но вместо да си получи назад парите, Чинтулов получил от поп Станчо закана, че в случай че продължава да си желае даденото назаем, попът ще извести турците какви песни написа даскалът. Ето какво си спомня, че му е споделил Чинтулов негов другар: „ Замръзнах на мястото си, като си помислих турската тюрма и следствието от моето затваряне. Върнах се аз дома душевно доста накърнен и побързах да прибера и притребя всичко, що имах в ръкописи, ще можеше да ме компрометира. Разтворих чекмеджетата на масата, разтворих сандъка си, дето лежаха свити, свързани моите исторически мемоари, стихотворения, две повести и всичко това осъдих на гибел. Занесох ръкописите при огъня, разплаках се, като че ме погребват жив и ги струпах върху пламтящите основни. …Сълзи ручаха от очите ми, аз проклинах ориста си. Когато моите възвишени идеали, моите очаквания и стремежи – самси аз горях в пламъка, произнесох думите: Проклета да е ръката ми, в случай че хвана още един път перото да пиша за тоя лицемерен плебей! “
След тази преживелица Добри Чинтулов отива за четири години основен преподавател в Ямбол. По това време се дами за Анастасия, щерка на Добри Желязков – Фабрикаджията, прочут като първия български бизнесмен. Когато става негов шурей, самият Добри Желязков към този момент е уволнен от поста си шеф на първата и основана от него текстилна фабрика, прочее също като резултат на локалната злоба. През 1871 година Чинтулов взема присъединяване в националния църковен събор в Цариград като представител на четири каази – Сливенска, Ямболска, Карнобатска и Айтоска. Негова е заслугата за установяването на огромната югоизточна епархия с център Сливен.
В персоналния си живот поетът не е благополучен. Той дочаква реализирането на огромната си фантазия – да посрещне освободителите от Русия, само че обичаната му Анастасия си отива рано от върлуващата в града тифусна зараза. Малко по-късно умира и единственият му наследник Петър, а самият Добри Чинтулов стартира прогресивно да ослепява. Слепият преподавател написа прошение: „ Ако моите двадесет и пет годишни непрекъснати писания имат какъв брой годе тежест в олтара на националното възобновление, то дръзвам да ся надявам, че Дирекцията на националното просвещение като вземе под внимание актуалното ми състояние, няма да допусне, с цел да изпитвам прискръбните му следствия във всяко отношение, само че ще постъпи както е обичайно в таквизи случаи. “ Получава месечна пенсия от 5 турски лири от сливенското окръжно ковчежничество.
Единствената му разтуха била дочаканата независимост, само че не задълго. Няколко месеца през 1878 година Чинтулов е член на краткотрайния градски съвет. Когато научава, че някой е откраднал два вагона сукно за шинели, остарелият и ослепяващ стихотворец произнася следните незабравими думи:: „ Боже, аз не съм желал такава независимост за народа си! По-добре да съм починал, та да не виждах по какъв начин скоро охолността изврати кроткия ни народ! “
На 27 март 1886 година Добри Чинтулов умира. Едва след доста години стартира да се сбъдва пророчеството му от речта, която произнася през май 1873 година по случай края на образователната година: „ Бъдещото потомство ще цени всички наши действия, всичките наши каузи, що сме направили за неговото милосърдие. Ще преминат години и времена, ще се появят посред нашия народ мъже, които ще разровят архивите, в които са описани делата на любородните деятели, ще пролеят признателни сълзи… “
Тази есен юбилеят на Чинтулов в Сливен ще бъде почетен с национална конференция и галерия. На огромния стихотворец ще бъде отдаден и празникът на Сливен Димитровден.
Този месец се навършват 200 години от рождението му. Той е в самото начало на българската лирика. Песните му се знаят от всеки българин. Той слага началото на проучването на български език в учебните заведения в Сливен и Ямбол. Но за самия него не се знае доста. Той е Добри Чинтулов. Възнаграден от хората с именуването национален преподавател и национален стихотворец.
Рождената дата на Чинтулов не се знае с акуратност – изчислена е съгласно годините му, когато постъпва в Одеската семинария. Прието е, че е роден през септември 1822 година в Сливен. Истинският му портрет не беше известен допреди единствено няколко години. Вместо него в учебниците, в изявленията, в плакатите за митинги е слаган портрет, който се оказва, че е на казанлъшкия даскал и литератор Филип Велев. Грешната фотография продължава да е в оборот на доста места и до през днешния ден. За „ Вятър ечи, балкан стене “ и до момента се спори дали е негова ария. От двайсетината му стихотворения единствено три са оповестени в „ Цариградски вестник “ на Иван Богоров през 1849 година Останалите са неподписани, непубликувани и изгорени, в това число „ Стани, стани левент балкански “ и „ Къде си, вярна ти обич национална “. Ръкописите не са непокътнати, песните са съхранявани в националната памет.
Историята с изгорените ръкописи също е ту потвърждавана, ту отхвърляна. Но в спомените на негови близки съвременници тя е разказана по този начин. В родния си град даскал Добри бил ненавиждан от гъркоманите (заради преподаването на четене и писане на български в училище) и от поддръжниците на султана (заради призоваващите към протест песни). Но и доста от елементарните хора му завиждали. Всеизвестно било, че за работата си той получавал две заплати – една от общината и една от богати сливенци от Браила, които му я давали поради това, че е избрал да учителства в Сливен измежду многото оферти, които получил. Така че, когато поп Станчо му изискал заем от 5 000 гроша, Чинтулов му ги дал. Дошло време да се върне заемът, само че свещеникът си мълчал. Чинтулов го подсетил, посочил му и бележката, подписана от самия духовник, който прочее също бил част от борческите среди. Но вместо да си получи назад парите, Чинтулов получил от поп Станчо закана, че в случай че продължава да си желае даденото назаем, попът ще извести турците какви песни написа даскалът. Ето какво си спомня, че му е споделил Чинтулов негов другар: „ Замръзнах на мястото си, като си помислих турската тюрма и следствието от моето затваряне. Върнах се аз дома душевно доста накърнен и побързах да прибера и притребя всичко, що имах в ръкописи, ще можеше да ме компрометира. Разтворих чекмеджетата на масата, разтворих сандъка си, дето лежаха свити, свързани моите исторически мемоари, стихотворения, две повести и всичко това осъдих на гибел. Занесох ръкописите при огъня, разплаках се, като че ме погребват жив и ги струпах върху пламтящите основни. …Сълзи ручаха от очите ми, аз проклинах ориста си. Когато моите възвишени идеали, моите очаквания и стремежи – самси аз горях в пламъка, произнесох думите: Проклета да е ръката ми, в случай че хвана още един път перото да пиша за тоя лицемерен плебей! “
След тази преживелица Добри Чинтулов отива за четири години основен преподавател в Ямбол. По това време се дами за Анастасия, щерка на Добри Желязков – Фабрикаджията, прочут като първия български бизнесмен. Когато става негов шурей, самият Добри Желязков към този момент е уволнен от поста си шеф на първата и основана от него текстилна фабрика, прочее също като резултат на локалната злоба. През 1871 година Чинтулов взема присъединяване в националния църковен събор в Цариград като представител на четири каази – Сливенска, Ямболска, Карнобатска и Айтоска. Негова е заслугата за установяването на огромната югоизточна епархия с център Сливен.
В персоналния си живот поетът не е благополучен. Той дочаква реализирането на огромната си фантазия – да посрещне освободителите от Русия, само че обичаната му Анастасия си отива рано от върлуващата в града тифусна зараза. Малко по-късно умира и единственият му наследник Петър, а самият Добри Чинтулов стартира прогресивно да ослепява. Слепият преподавател написа прошение: „ Ако моите двадесет и пет годишни непрекъснати писания имат какъв брой годе тежест в олтара на националното възобновление, то дръзвам да ся надявам, че Дирекцията на националното просвещение като вземе под внимание актуалното ми състояние, няма да допусне, с цел да изпитвам прискръбните му следствия във всяко отношение, само че ще постъпи както е обичайно в таквизи случаи. “ Получава месечна пенсия от 5 турски лири от сливенското окръжно ковчежничество.
Единствената му разтуха била дочаканата независимост, само че не задълго. Няколко месеца през 1878 година Чинтулов е член на краткотрайния градски съвет. Когато научава, че някой е откраднал два вагона сукно за шинели, остарелият и ослепяващ стихотворец произнася следните незабравими думи:: „ Боже, аз не съм желал такава независимост за народа си! По-добре да съм починал, та да не виждах по какъв начин скоро охолността изврати кроткия ни народ! “
На 27 март 1886 година Добри Чинтулов умира. Едва след доста години стартира да се сбъдва пророчеството му от речта, която произнася през май 1873 година по случай края на образователната година: „ Бъдещото потомство ще цени всички наши действия, всичките наши каузи, що сме направили за неговото милосърдие. Ще преминат години и времена, ще се появят посред нашия народ мъже, които ще разровят архивите, в които са описани делата на любородните деятели, ще пролеят признателни сълзи… “
Тази есен юбилеят на Чинтулов в Сливен ще бъде почетен с национална конференция и галерия. На огромния стихотворец ще бъде отдаден и празникът на Сливен Димитровден.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ