Проф. Веселин Вучков: МВР е дълбоко нереформирана структура, тя дори не е аналогова – тя е преданалогова
Веселин Вучков разпределя времето си сред родното с. Стоб в Рилската котловина и гр. София. В столицата управлява департамент „ Право “ на Нов български университет, а в Благоевград чете лекции на студенти задочници в Правно-историческия факултет. Преподава и в Академията на Министерство на вътрешните работи. През тази година издаде три книги. Тези дни излезе от щемпел най-новата: „ Доказателствени средства в наказателното произвеждане “, а малко преди този момент по книжарниците се появи и сборникът с есета „ Места, събития, индивиди “. В началото на годината излезе помагалото „ Наказателен развой в схеми, таблици, избрания, литература “. Той е някогашен зам.-министър в Министерство на вътрешните работи (2009 – 2013 г.), бил е народен представител в два Народното събрание, беше и министър от м. ноември 2014 година до м. март 2015 година Тогава подаде оставка като министър и народен представител в символ на противоречие с премиера по въпросите на Министерство на вътрешните работи и кадровата политика.
- Г-н Вучков, какъв е вашият професионален коментар за измененията в Конституцията, главните от които бяха утвърдени от Венецианската комисия?
- Идеята за промени страда от един изначален недостатък: те не бяха обяснени авансово пред гражданското общество. Промените, които се осъществят сега, се възприемат от хората като някакво служебно изпитание, изпитание, наложено от някакви ръководещи, които като че ли знаят и схващат доста повече от работещите в правосъдната система и от жителите. Дори се вижда политическо и професионално надменност, подкрепяно от някои сякаш самостоятелни специалисти. А истината е, че съдии, прокурори, следователи, юристи и проверяващи служители на реда показват мощно сериозни оценки. Аз също съм измежду хората, които не намират разсъдък в лансираната проверка в българския Основен закон. Нито прокарването на китайска стена сред правосъден и прокурорски съвет, нито орязването пълномощията на основния прокурор, нито лансираната концепция в прокурорския съвет да господства политическа вместо професионална квота, нито концепцията за самостоятелна тъжба пред Конституционния съд с нещо ще трансформират професионалното всекидневие на практикуващите адвокати. Дори промените по отношение на служебното държавно управление би трябвало да се уточняват. Напълно споделям мненията на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи, че измененията не дават отговор на публичния интерес. Съюзът на юристите заслужено прикани вносителите към отдръпването им.
- На база на вашия теоретичен, преподавателски и емпиричен опит считате ли, че тези промени са най-съществените за по този начин наречената правосъдна промяна и какво биха постигнали?
- Не, не са. Някои от измененията даже ще влошат ситуацията. Ще дам три образеца. Първо, отстранява се условието единствено български жители да се избират за депутати и министри. Тази концепция изобщо не е дискутирана измежду обществото, а това е безусловно наложително! Да не забравяме, че някои страни не разрешават изобщо института на двойното поданство. Второ, отстранява се опцията основният прокурор да управлява методически активността на всички прокурори, а ще стане само административен началник на основна прокуратура. Това е недалновидно решение, тъй като унищожава единството на прокуратурата. Трето, за първи път ще споделя голямо свое терзание по отношение на измененията в статута на Инспектората към Висшия правосъден съвет. Предвижда се оттук нататък този инспекторат да ревизира „ за нарушение на закона и на съдопроизводствените правила “; освен това: „ при установени систематични или груби нарушавания на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори и следователи, прави стимулирани оферти до съответния съвет за налагане на дисциплинарни санкции “. В настоящата Конституция такова рисково пълномощие няма. А то е рисково, защото новият Инспекторат се трансформира в орган, проверяваш решения на магистрати всъщност. Предупреждавам, че това е рискова наклонност – процесуалните решения на съдии, прокурори и следователи, пък и на дознателите от Министерство на вътрешните работи, се ревизират по инстанционен ред, организиран в Наказателно-процесуален кодекс и други закони, и това базово състояние би трябвало да си остане. Непонятно е за мен по какъв начин такава концепция се е появила – да трансформираме Инспектората в някаква четвърта инстанция, която се намесва под боязън от дисциплинарни санкции във вътрешното разбиране на магистрати…
-На фона на всеобщото чувство в обществото за липса на правдивост, какво съгласно вас следва да се промени, с цел да има в действителност самостоятелна правосъдна система?
-Това чувство у жителите не може да се промени с магическа пръчка. Ще би трябвало да мине дълго време, нужна е поредност, а и далновидни държавни решения. Вижте какво, прокрадва се у мен чувството, че политици и жители се раздалечават между тях, и това поражда под паника боязън у ръководещите, които пък компенсират това с непресъхващи хрумвания за нови „ закони “ и нови „ промени “. Ще кажа нещо за първи път: през последните 30 години ножицата сред заплатите в правосъдната система и в Министерство на вътрешните работи се разтвори прекалено. Това го знаят безусловно всички! А преди 30 години не беше по този начин – възнагражденията и изискванията за труд бяха релативно съпоставими. Постепенно през годините правосъдната система си извоюва привилегията за разтваряне на тази ножица, а и освен това – по всички европейски статистики в нашата татковина има най-вече съдии, прокурори и следователи на 100 000 поданици. Това, прочее, се отнася и за броя на юристите. Разликите във възнагражденията сред съдии, прокурори и следователи, от една страна, и служители на реда и пожарникари, от друга, сега е едно към три на съответни равнища. А това е въпрос на управническа политика и са нужни сложни, само че неизбежни решения. Това не може да продължава. Министерство на вътрешните работи организира следствие по Наказателно-процесуален кодекс по над 90 % от наказателните каузи, по време на това следствие проверяващите служители на реда по нищо не се разграничават от следователите, прокурорите и съдиите, даже са натоварени неведнъж повече, работят в мизерни условия и с пъти по-ниско заплащане. Ала този проблем вместо да се взема решение, от година на година се задълбочава! Или да вземем хаосът със правосъдните експертизи. Всички го виждат, а никой не го взема решение. Да вземат образец от правната помощ – единствената сполучлива правосъдна промяна през последните 20 години, която реши един величествен проблем със служебните юристи. Но не, никой министър на правораздаването не се заема с това, тъй като е непопулярно и не изисква телевизионни изявленията. Много по-лесно е да предлагаме нови закони и конституции, вместо действително да решаваме проблеми.
-Считате ли за новаторски законодателните промени за КПКОНПИ, която се възприема повече като „ бухалка “ в сравнение с като антикорупционен орган?
-В няколко изявленията насочих рецензии към тази концепция. Промените бяха обнародвани преди дни в „ Държавен вестник “, най-важната част от тях – за проверяващите инспектори – ще влезе в действие на 1 март 2024 година Защо съм несъгласен? Първо, концепцията за основаване на нови органи, които събират доказателства по Наказателно-процесуален кодекс, е неправилна. Тъй като става дума за най-важната държавна активност, когато борим престъпността. Тук е нужна дълга подготовка, постепенна практическа работа, доста познание и техническа обезпеченост. А внезапно взеха решение да има нов корпус от проверяващи инспектори към новата Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК). Ще би трябвало да привикваме и с новата абревиатура – КПК! Такива хора за пет месеца няма от кое място да ги вземат, не могат да ги обучат и не могат да се оправят с най-сложната престъпност – корупционната. Ще ги потърсят в Министерство на вътрешните работи – няма къде другаде. Това ще сътвори напрежение сред Министерство на вътрешните работи и новата КПК. Освен това: в България има 2000 дознатели в Министерство на вътрешните работи, 1700 прокурори и 500 следователи. Плюс правосъдни и прокурорски помощници. Т. е. извънредно доста проверяващи органи, а са натоварени несъразмерно. Например следователите са високо квалифицирани адвокати от окръжно равнище нагоре с високи хонорари, само че с малко работа. И за какво да „ раждаме “ нови проверяващи антикорупционни инспектори? Още нещо: закрихме профилираната прокуратура, която ръководеше следствията за корупционни закононарушения, а в този момент сътворяваме профилиран проверяващ орган по същия симптом под надзора на общата прокуратура. Нелогично. И още нещо – цялото политическо говорене се насочи към метода на избиране на тримата комисари в новата КПК. А това не е значимо за следствието по Наказателно-процесуален кодекс, защото комисарите нямат право да се намесват във вътрешното разбиране на проверяващите инспектори. Новите проверяващи инспектори се подчиняват процесуално единствено на наблюдаващия прокурор, по този начин както го вършат дознателите в Министерство на вътрешните работи, следователите и митническите дознатели, и това е базово състояние още от годините на Великата френска гражданска война! Административната подчиненост тук няма никакво наказателно-процесуално значение. Тази „ революционна “ концепция, която тримата правосъдни министри Йорданова, Зарков и Славов показват като огромно достижение, в действителност е най-голямата управническа неточност. Правим нови органи, подвеждаме Европа, и веем флагове! Дори за малко новата КПК да се снабди със лично звено за подслушване и физическо следене на жители, най-малко от това се отхвърлиха в последния миг. Опасявам се, че се сътвори мастодонт, който може да се изплъзне от демократична отчетност; такива имаше обратно във времето в лицето на ДАНС, профилирана прокуратура и други Напомням, че през 2013 година Министерство на вътрешните работи и ДАНС небрежно бяха преформатирани за броени дни от кабинета „ Орешарски “, в ДАНС измислиха специфична фигура, наречена парадоксално „ проверяващ сътрудник по Наказателно-процесуален кодекс “, назначиха специфична прокурорка да управлява това „ знамение “ по следствието, ДАНС стана съвършена бухалка и провокира невиждани митинги! Това знамение „ проверяващ сътрудник от ДАНС “ по този начин и не проработи, надлежно първото нещо, което сторих като министър, бе да залича това неразбирателство от законите.
-Каква е оценката ви за работата на Министерство на вътрешните работи? Там думата „ промяна “ сякаш е изпразнена от наличие и се чува главно на синдикалните митинги?
-МВР в действителност е надълбоко нереформирана конструкция. Тя даже не е аналогова – тя е преданалогова. Министерство на вътрешните работи до ден сегашен се ръководи с началнически резолюции върху хартия. Всеки ден се изсича гора от хартия поради Министерство на вътрешните работи, която се мести от едно бюро върху друго. Както е било и преди 70 години. Малко пресилвам, само че не съм надалеч от истината. Не е работа на синдикатите да правят промени, а на политическото управление. За първи път пред Вас ще споделя мое наблюдаване. През последните 7-8 години се заличи разликата сред политическо и професионално управление в Министерство на вътрешните работи. Политическото управление би трябвало да задава и организира политики! Но не в смисъл на партийна партизанщина. Това значи промени, декларирани в предизборна стратегия пред жителите, тъй като министърът е политическо лице, т. е. представител на жителите в едно силово ведомство. А професионалното управление би трябвало да ръководи полицейската и противопожарната действия. Да, хубаво е министърът да има някакви общи знания върху закони и Министерство на вътрешните работи. Но той тук не е в ролята на представител на чиновниците на Министерство на вътрешните работи, а на онази обществена действителност, отделена от страната, наричана гражданско общество. А какво се случи през последните няколко години? Висши професионални фигури от националната полиция, ГДБОП или основни секретари, стават министри. А те не са писали предизборни стратегии, не са се явявали пред жителите, не са стартирали хрумвания за ръководство и промяна в Министерство на вътрешните работи. По тази причина в обичаното ми министерство, където мина съвсем целият ми професионален път, статуквото се задълбочава, вместо да се отстрани. А първото, което следва да се направи, е освобождението от работа на пенсионерите, които работят като пожарникари и служители на реда. Не желая да ми се сърдят сегашните зам.-министри или министър, не се колебая в професионалните им качества, познавам ги и имам благосклонност. Обичам служителите на реда и пожарникарите, срещам топло отношение, обаче от тези свои заключения няма да се откажа, тъй като рецензията ми е кардинална, е не с оглед личността.
-Ще бъде ли призната България в Шенген до края на годината?
-По-скоро не. Това е огромна неправда към нас, българите. Защото едно от най-важните постижения на Европейски Съюз – свободно придвижване на жители и артикули, ни е лимитирано. Ние сме полуевропейци. През 2011 година постигнахме техническите критерии, след усилена работа на екипи и на министрите Петков, Миков и Цветанов, по-късно поддържаме равнище. Но ставаме жертва на неразбираемата миграционна политика на целия Европейски съюз, и на вътрешно-политически проблеми. Гледал съм го този филм, четири години отговарях за разговора с Европейски Съюз и със Съвета на Европа. В момента атмосферата е неподходяща, тъй като в Австрия и Нидерландия ще има избори, а антиимигранските партии имат най-високи рейтинги. Имам персонално мнение, че предходната есен имахме голям късмет, тъй като тогава нямаше непосредствени политически провокации пред тези две скептични страни. Пропуснахме го. Сега ще е съвсем невероятно.
Новите книги на проф. Вучков
- Г-н Вучков, какъв е вашият професионален коментар за измененията в Конституцията, главните от които бяха утвърдени от Венецианската комисия?
- Идеята за промени страда от един изначален недостатък: те не бяха обяснени авансово пред гражданското общество. Промените, които се осъществят сега, се възприемат от хората като някакво служебно изпитание, изпитание, наложено от някакви ръководещи, които като че ли знаят и схващат доста повече от работещите в правосъдната система и от жителите. Дори се вижда политическо и професионално надменност, подкрепяно от някои сякаш самостоятелни специалисти. А истината е, че съдии, прокурори, следователи, юристи и проверяващи служители на реда показват мощно сериозни оценки. Аз също съм измежду хората, които не намират разсъдък в лансираната проверка в българския Основен закон. Нито прокарването на китайска стена сред правосъден и прокурорски съвет, нито орязването пълномощията на основния прокурор, нито лансираната концепция в прокурорския съвет да господства политическа вместо професионална квота, нито концепцията за самостоятелна тъжба пред Конституционния съд с нещо ще трансформират професионалното всекидневие на практикуващите адвокати. Дори промените по отношение на служебното държавно управление би трябвало да се уточняват. Напълно споделям мненията на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи, че измененията не дават отговор на публичния интерес. Съюзът на юристите заслужено прикани вносителите към отдръпването им.
- На база на вашия теоретичен, преподавателски и емпиричен опит считате ли, че тези промени са най-съществените за по този начин наречената правосъдна промяна и какво биха постигнали?
- Не, не са. Някои от измененията даже ще влошат ситуацията. Ще дам три образеца. Първо, отстранява се условието единствено български жители да се избират за депутати и министри. Тази концепция изобщо не е дискутирана измежду обществото, а това е безусловно наложително! Да не забравяме, че някои страни не разрешават изобщо института на двойното поданство. Второ, отстранява се опцията основният прокурор да управлява методически активността на всички прокурори, а ще стане само административен началник на основна прокуратура. Това е недалновидно решение, тъй като унищожава единството на прокуратурата. Трето, за първи път ще споделя голямо свое терзание по отношение на измененията в статута на Инспектората към Висшия правосъден съвет. Предвижда се оттук нататък този инспекторат да ревизира „ за нарушение на закона и на съдопроизводствените правила “; освен това: „ при установени систематични или груби нарушавания на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори и следователи, прави стимулирани оферти до съответния съвет за налагане на дисциплинарни санкции “. В настоящата Конституция такова рисково пълномощие няма. А то е рисково, защото новият Инспекторат се трансформира в орган, проверяваш решения на магистрати всъщност. Предупреждавам, че това е рискова наклонност – процесуалните решения на съдии, прокурори и следователи, пък и на дознателите от Министерство на вътрешните работи, се ревизират по инстанционен ред, организиран в Наказателно-процесуален кодекс и други закони, и това базово състояние би трябвало да си остане. Непонятно е за мен по какъв начин такава концепция се е появила – да трансформираме Инспектората в някаква четвърта инстанция, която се намесва под боязън от дисциплинарни санкции във вътрешното разбиране на магистрати…
-На фона на всеобщото чувство в обществото за липса на правдивост, какво съгласно вас следва да се промени, с цел да има в действителност самостоятелна правосъдна система?
-Това чувство у жителите не може да се промени с магическа пръчка. Ще би трябвало да мине дълго време, нужна е поредност, а и далновидни държавни решения. Вижте какво, прокрадва се у мен чувството, че политици и жители се раздалечават между тях, и това поражда под паника боязън у ръководещите, които пък компенсират това с непресъхващи хрумвания за нови „ закони “ и нови „ промени “. Ще кажа нещо за първи път: през последните 30 години ножицата сред заплатите в правосъдната система и в Министерство на вътрешните работи се разтвори прекалено. Това го знаят безусловно всички! А преди 30 години не беше по този начин – възнагражденията и изискванията за труд бяха релативно съпоставими. Постепенно през годините правосъдната система си извоюва привилегията за разтваряне на тази ножица, а и освен това – по всички европейски статистики в нашата татковина има най-вече съдии, прокурори и следователи на 100 000 поданици. Това, прочее, се отнася и за броя на юристите. Разликите във възнагражденията сред съдии, прокурори и следователи, от една страна, и служители на реда и пожарникари, от друга, сега е едно към три на съответни равнища. А това е въпрос на управническа политика и са нужни сложни, само че неизбежни решения. Това не може да продължава. Министерство на вътрешните работи организира следствие по Наказателно-процесуален кодекс по над 90 % от наказателните каузи, по време на това следствие проверяващите служители на реда по нищо не се разграничават от следователите, прокурорите и съдиите, даже са натоварени неведнъж повече, работят в мизерни условия и с пъти по-ниско заплащане. Ала този проблем вместо да се взема решение, от година на година се задълбочава! Или да вземем хаосът със правосъдните експертизи. Всички го виждат, а никой не го взема решение. Да вземат образец от правната помощ – единствената сполучлива правосъдна промяна през последните 20 години, която реши един величествен проблем със служебните юристи. Но не, никой министър на правораздаването не се заема с това, тъй като е непопулярно и не изисква телевизионни изявленията. Много по-лесно е да предлагаме нови закони и конституции, вместо действително да решаваме проблеми.
-Считате ли за новаторски законодателните промени за КПКОНПИ, която се възприема повече като „ бухалка “ в сравнение с като антикорупционен орган?
-В няколко изявленията насочих рецензии към тази концепция. Промените бяха обнародвани преди дни в „ Държавен вестник “, най-важната част от тях – за проверяващите инспектори – ще влезе в действие на 1 март 2024 година Защо съм несъгласен? Първо, концепцията за основаване на нови органи, които събират доказателства по Наказателно-процесуален кодекс, е неправилна. Тъй като става дума за най-важната държавна активност, когато борим престъпността. Тук е нужна дълга подготовка, постепенна практическа работа, доста познание и техническа обезпеченост. А внезапно взеха решение да има нов корпус от проверяващи инспектори към новата Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК). Ще би трябвало да привикваме и с новата абревиатура – КПК! Такива хора за пет месеца няма от кое място да ги вземат, не могат да ги обучат и не могат да се оправят с най-сложната престъпност – корупционната. Ще ги потърсят в Министерство на вътрешните работи – няма къде другаде. Това ще сътвори напрежение сред Министерство на вътрешните работи и новата КПК. Освен това: в България има 2000 дознатели в Министерство на вътрешните работи, 1700 прокурори и 500 следователи. Плюс правосъдни и прокурорски помощници. Т. е. извънредно доста проверяващи органи, а са натоварени несъразмерно. Например следователите са високо квалифицирани адвокати от окръжно равнище нагоре с високи хонорари, само че с малко работа. И за какво да „ раждаме “ нови проверяващи антикорупционни инспектори? Още нещо: закрихме профилираната прокуратура, която ръководеше следствията за корупционни закононарушения, а в този момент сътворяваме профилиран проверяващ орган по същия симптом под надзора на общата прокуратура. Нелогично. И още нещо – цялото политическо говорене се насочи към метода на избиране на тримата комисари в новата КПК. А това не е значимо за следствието по Наказателно-процесуален кодекс, защото комисарите нямат право да се намесват във вътрешното разбиране на проверяващите инспектори. Новите проверяващи инспектори се подчиняват процесуално единствено на наблюдаващия прокурор, по този начин както го вършат дознателите в Министерство на вътрешните работи, следователите и митническите дознатели, и това е базово състояние още от годините на Великата френска гражданска война! Административната подчиненост тук няма никакво наказателно-процесуално значение. Тази „ революционна “ концепция, която тримата правосъдни министри Йорданова, Зарков и Славов показват като огромно достижение, в действителност е най-голямата управническа неточност. Правим нови органи, подвеждаме Европа, и веем флагове! Дори за малко новата КПК да се снабди със лично звено за подслушване и физическо следене на жители, най-малко от това се отхвърлиха в последния миг. Опасявам се, че се сътвори мастодонт, който може да се изплъзне от демократична отчетност; такива имаше обратно във времето в лицето на ДАНС, профилирана прокуратура и други Напомням, че през 2013 година Министерство на вътрешните работи и ДАНС небрежно бяха преформатирани за броени дни от кабинета „ Орешарски “, в ДАНС измислиха специфична фигура, наречена парадоксално „ проверяващ сътрудник по Наказателно-процесуален кодекс “, назначиха специфична прокурорка да управлява това „ знамение “ по следствието, ДАНС стана съвършена бухалка и провокира невиждани митинги! Това знамение „ проверяващ сътрудник от ДАНС “ по този начин и не проработи, надлежно първото нещо, което сторих като министър, бе да залича това неразбирателство от законите.
-Каква е оценката ви за работата на Министерство на вътрешните работи? Там думата „ промяна “ сякаш е изпразнена от наличие и се чува главно на синдикалните митинги?
-МВР в действителност е надълбоко нереформирана конструкция. Тя даже не е аналогова – тя е преданалогова. Министерство на вътрешните работи до ден сегашен се ръководи с началнически резолюции върху хартия. Всеки ден се изсича гора от хартия поради Министерство на вътрешните работи, която се мести от едно бюро върху друго. Както е било и преди 70 години. Малко пресилвам, само че не съм надалеч от истината. Не е работа на синдикатите да правят промени, а на политическото управление. За първи път пред Вас ще споделя мое наблюдаване. През последните 7-8 години се заличи разликата сред политическо и професионално управление в Министерство на вътрешните работи. Политическото управление би трябвало да задава и организира политики! Но не в смисъл на партийна партизанщина. Това значи промени, декларирани в предизборна стратегия пред жителите, тъй като министърът е политическо лице, т. е. представител на жителите в едно силово ведомство. А професионалното управление би трябвало да ръководи полицейската и противопожарната действия. Да, хубаво е министърът да има някакви общи знания върху закони и Министерство на вътрешните работи. Но той тук не е в ролята на представител на чиновниците на Министерство на вътрешните работи, а на онази обществена действителност, отделена от страната, наричана гражданско общество. А какво се случи през последните няколко години? Висши професионални фигури от националната полиция, ГДБОП или основни секретари, стават министри. А те не са писали предизборни стратегии, не са се явявали пред жителите, не са стартирали хрумвания за ръководство и промяна в Министерство на вътрешните работи. По тази причина в обичаното ми министерство, където мина съвсем целият ми професионален път, статуквото се задълбочава, вместо да се отстрани. А първото, което следва да се направи, е освобождението от работа на пенсионерите, които работят като пожарникари и служители на реда. Не желая да ми се сърдят сегашните зам.-министри или министър, не се колебая в професионалните им качества, познавам ги и имам благосклонност. Обичам служителите на реда и пожарникарите, срещам топло отношение, обаче от тези свои заключения няма да се откажа, тъй като рецензията ми е кардинална, е не с оглед личността.
-Ще бъде ли призната България в Шенген до края на годината?
-По-скоро не. Това е огромна неправда към нас, българите. Защото едно от най-важните постижения на Европейски Съюз – свободно придвижване на жители и артикули, ни е лимитирано. Ние сме полуевропейци. През 2011 година постигнахме техническите критерии, след усилена работа на екипи и на министрите Петков, Миков и Цветанов, по-късно поддържаме равнище. Но ставаме жертва на неразбираемата миграционна политика на целия Европейски съюз, и на вътрешно-политически проблеми. Гледал съм го този филм, четири години отговарях за разговора с Европейски Съюз и със Съвета на Европа. В момента атмосферата е неподходяща, тъй като в Австрия и Нидерландия ще има избори, а антиимигранските партии имат най-високи рейтинги. Имам персонално мнение, че предходната есен имахме голям късмет, тъй като тогава нямаше непосредствени политически провокации пред тези две скептични страни. Пропуснахме го. Сега ще е съвсем невероятно.
Новите книги на проф. Вучков
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ