За Ванката, правото и приятелството
Веселин Вучков,
Ако ме запитат: що е другарство? – ще отговоря: Ванката. Ванката Петров. Мигновено, неосъзнато, неразумно. Искрено.
Пътеките ни се пресякоха при започване на октомври 1989 година Първи курс на Юридическия факултет на Софийския университет. Несвикнал на свободна разходка, аз марширувах през Орлов мост по табиет от вчерашния войниклък (кашик!). Контрастът казарма/столица предизвикваше световъртеж, а нямах опорни точки. Някак закономерно студентската ни група обособи нежни вътрешни подгрупи – младежи от провинцията и младежи от София. Посрещнахме първия свободен студентски празник 8 декември 1989 година в НДК. Бяхме малко на брой, Ванката също бе с нас. Дребна палавщина провокира изгонването ми от квартирата на ул. „ Парчевич “ на другата утрин – зла хазяйка! Приюти ме Ники, друго име на другарството. На 14 декември 1989 година привършихме небрежно упражненията по история на българската страна и право при бъдещия професор и началник на Конституционния съд Токушев, излязохме през коневръза (отдавна залостения вход на СУ откъм бул. „ Левски “), пресякохме по пешеходната пътека и се хванахме на многолюдната жива верига, опасала Народното събрание. Долу член първи! Жельо и Кошлуков бяха там, Петър Младенов дуднеше нещо по мегафон.
След време заживях на квартира, в близост от вкъщи на Ванката в Герена. Учене, купони, копнежи, очаквания. Той живееше непретенциозно с майка си и баща си, остаряла къщичка до реката. Имаше очила с големи диоптри, само че постоянно пишеше, учеше и работеше настойчиво.
Вече 35 години съм към него, а в никакъв случай не чух този човек да се оплаква. Срещаше наслади, бореше неволи. Аз се задомих, Ванката и други състуденти пристигнаха на сватбата ми в необикновен ресторант – небрежно видоизменен някогашен музей на поукрасената партизанска акция при Жабокрек. Бойко Рашков ме назначи за следовател, първа заплата – наслада огромна! Топлеше американско лято, Стоичков и компания бележеха гол след гол на международното – полуда огромна! Милена ми роди дъщеричка. След време Ванката ме изкопира, без развода. Сега съм горделив дядо – има да ме гони!
Останахме правилни на правото. Обичахме го и го обичаме. Губехме го от време на време, да – незлобливо, безкористно. Но го търсехме и отново го намирахме. Крачехме нагоре-надолу по кариерни стълбици, с дребни рани по гърбините и ситни прашинки в душите. Ванката нееднократно ми е помагал, бранейки очакванията непохабени. Неведнъж ми е идвало да захвърля всичко – да се сбогувам със студентите и с тази святост, наречена Право. Например наскоро, когато разбрах, че човек, комуто бях дарил доверие, е прибирал пари даже и за мои изпити. Но Ванката ме е възпирал. Правото ме срещна с Ванката, другарството ни не пресъхва (и биричката помага).
Преди месец повърхностно ми загатна, че като 16-годишен бил арестуван от службите. Било шокиращо прекарване за едно неукрепнало момче, за майка му и татко му. Било в средата на осемдесетте години. Държали го в ареста на ул. „ Майор Векилски “ (затвора) цели две седмици. Пуснали го, а до ден сегашен не знае какво тъкмо се е случило с делото. Било по линия на Държавна сигурност.
Посрещнах тази вметка на Ванката с голяма изненада. Любопитството ме гъделичкаше, правеше ме разтревожен и буден. С трите му имена и ЕГН притичах към Комисията по досиетата на ул. Врабча 1 (там преди време група запалянковци възстановихме Академичния аграрни съюз благодарение на бай Тодор Кавалджиев, бай Никодим Попов, бай Милан Дренчев…). Любезни служителки ми донесоха след ден тънка зелена папчица от 42 листа, а очите ми запоглъщаха страница след страница (ф. II сл. д., а.е. 8176).
На 29 март 1985 година с разпореждане е формирано авансово разследване против двама съучастници – Ванката Петров и Р. К. – по тази причина, че през 1982 година са основали организация, която си е сложила за цел да прави закононарушения срещу Народната република (престъпление по член 109, алинея 1 НК). Постановлението е подписано от лейт. Ангел Делчев Дончев, следовател по Държавна сигурност при Главно следствено управление (на МВР) – Министерство на вътрешните работи. Незабавно по-късно двамата съучастници са привлечени като обвинени в осъществяване на посоченото закононарушение (фигурата „ обвинен “ съществуваше по остарелия Наказателно-процесуален кодекс от 1974 година и бе заличена с новия Наказателно-процесуален кодекс от 2005 г.) и са арестувани за период от 10 дни. Ала в какво лично се състои тяхното „ незаконно провинение “?
Преди да се образува делото, са събрани „ доброволни заявки “ и „ пояснения на очевидци “, чието наличие разкрива непохватна концепция на чиновници на Държавна сигурност да очертаят незаконна верига и надали не скрит план против властта, породил се в съзнанието на 16-годишни възпитаници. От страниците на делото не мога да направя извод по какъв начин властта се е „ добрала “ до тези пообъркани „ сведения “, показващи само младежка незадълбоченост с детайли на анархистична настройка. Вероятно това е станало във връзка осъществяване на служебни отговорности на самия чиновник на Държавна сигурност и негови срещи с доверени лица; допустимо е първите „ подозрения “ да са се породили във връзка наблюдаване върху вуйчото на Ванката, за който се загатва неведнъж по-нататък. Тъй или инак – налице са собственоръчно написани сведения от ученици-връстници (повечето родени през 1968 г.), които като че ли обрисуват съществуване на дребна група с рискована настройка да събира материали за химически опити и изработка на саморъчни експлозиви. Например връстникът Ю. П. изяснява, че се е срещнал с Ванката и другия обвинен през септември 1982 година във връзка любознателността им към новите достижения на науката „ химия “ и други под. Решили да потърсят вуйчото на Иван, защото при него можели да открият повече механически материали. А в обясненията на Н. П., с който Ванката учи в едно и също учебно заведение, се загатва по какъв начин Ванката го поканил да оказва помощ на страната, като даже му сложил някакви задания: да се изследва кой живее на съответен адрес, да се потърси връзка с други Павел Бъчваров, работещ в Първа градска болница и така нататък Откриваме още две-три съвсем еднотипни сведения, показващи обаче прекомерно неразбираемата „ цел “ на „ уредниците “ и липса на ясно завършени незаконни намерения. Това обаче не е спънка пред органите на Държавна сигурност да образуват наказателно дело и да задържат под стража две малолетни момчета.
В своите пояснение „ обвиненото лице Иван Петров “ споделя обстойно и нашироко какво са „ правили “. На разпита не участва нито юрист, нито родител, нито педагог. Иван е възпитаник в учебно заведение за лица с повредено зрение (седми „ а “ клас, ЕСПУ „ Н. Островски “, 13 диоптъра), има „ работен обществен генезис “. Прави усещане, че е арестуван на 29 март 1985 година, тогава е обискиран от началника на ареста: часовник, писалка с два пълнителя, ключ, листче с телефонен номер, карта за градски превоз, училищен костюм, канадка, обувки, риза. Ала е разпитан три дни по-късно, на 1 април. Продължителността на разпита, извършен от следовател по линия на Държавна сигурност Тошко Тенев при Главно следствено ръководство, е четири часа. Какво споделя Ванката?
С другия арестуван били съседи и другари от детство. „ Още като бяхме на 9–10 годишна възраст, с Радослав започнахме да обсъждаме проекти за основаването на организации “. Целта била да се борят за „ премахването на някои недъзи “. До тази мисъл стигнали някъде през 1980–81 година. „ Решихме обаче, че за тази цел не ни доближава най-елементарната квалификация; взехме решение, че с цел да реализираме задачата си, би трябвало да притежаваме най-малко обикновени знания от всички области. В началото се занимавахме с учебници по физика и химия, търсехме научни извадки от списания с нови открития “. През лятото на 1982 година решили да потърсят помощ при А. Г., вуйчо на Иван. От родителите си знаел, че вуйчото бил лежал по пандизите, имал знания по химия, можел да ги научи на юмручен пердах, пукотевица с оръжие и прочие Едва намерили къщата, там бил единствено синът на вуйчото Атанас. При изпращането в казармата на Ивановия брат Атанас му споделил, че „ татко му е цар, по-точно цар Фердинанд. Не мога да кажа за какво Атанас споделяше, че татко му е цар Фердинанд, само че предполагахме, че е получил този прякор в затвора… “. На това изпращане Иван подметнал на вуйчо си: „ В България някои живеят добре, а някои – неприятно “.
Опитвал се по всякакъв начин да завоюва доверието на своя вуйчо, само че на вятъра. Породили им се даже нелепи намерения да взривят някаква кола на „ Балкантурист “, като преди този момент купят материали от лабораторни такъми („ Имаше подобен магазин на ул. „ Т. Шевченко “ №5 “). Или пък да провокират побой. И всичко това – с цел да завоюват доверието на вуйчото. Но се отказали бързо от тези неща, защото нямали практическа опция да ги извършат.
По едно време им хрумнало да основат организация „ Десни полицаи “: с цел да правят неща, които са съвсем милиционерски, само че по едно и също време с това се отхвърлят от милицията. Започнали да търсят други деца за организацията.
Няма да утежнявам търпението ти, читателю. Очевидно е, че става дума за юношески лудории и фантазьорства. Някои от привлечените знаели, че „ работят за милицията “, други – че „ работят за хайдушка организация “, мнозина даже не се познавали между тях. Дори си изработили ритуална клетва, че „ ще извършват заповедите на цар Фердинанд “. Описани са хронологично цели пет осъществени „ акции “! Ето втората: „ Изпратихме Николай до първа градска болница, с цел да откри адреса на Павел Бъчваров – професор по логика на психиката, като искахме да се срещнем с този човек, само че не на работното му място, и да проведем диалог по отношение на психостимулаторите. Николай върви до болничното заведение, само че не можа да вземе адреса “. Търсели даже оръжие, само че отново несполучливо. Дори пробвали да си създадат револвер „ Самопал “ от свита тръба, пълнена с барут от кибрит. „ По това време обаче майка ми откри този „ Самопал “, скара ми се и го изхвърли в реката “.
Задържаният даже разказва съществуването на две течения в „ организацията “ (!): ядро и външна страна. А другият арестуван „ споделя “, че Иван се оформял като водач. Накрая Ванката обобщава: „ Сега правя оценка нещата, с които съм се занимавал, отрицателно… Занимавал съм се с това, защото съм желал да се преборя с недъзи от нашето общество “.
Другите документи са маловажни.
Мнозина евентуално биха възкликнали, че става дума за безспорни нелепици. Ала те са обект на усилна работа на няколко чиновници на Държавна сигурност отпреди 40 години. Това от днешна позиция даже наподобява смешно. И най-важното: две момчета търкат арестантските килии в продължение на две седмици, а родителите им нямат новина от тях! Ванката да вземем за пример е освободен след престой от 2 дни в ареста на Второ ръководство на Министерство на вътрешните работи и 12 дни в ареста на пандиза, прибира се с тролей и рейс до дома, отваря дворната врата, починалите му през днешния ден майка и баща го поглеждат шокирани, комплицирани и радостни.
Как приключва следственото дело? На 10 април 1985 година следователят от Държавна сигурност Ангел Дончев изпраща материалите на прокурора с мнение за преустановяване, тъй като арестуваните от справедлива и субективна страна не са осъществили състава на приписваното закононарушение. А на 24 април 1985 година майор Митьо Марков – прокурор при Софийска окръжна военна прокуратура, приключва делото заради „ липса на незаконно действие “.
Не мога да не споделя с читателите това, което ми направи най-силно усещане измежду купчината документи; то провокира в последните дни у мен непрекъснат прилив на неспокойствие, а и чувство за опора в днешните комплицирани времена и в една сложна моя възраст.
Ванката, 16-годишен: „ Отначало искахме да създадем организация, в която животните да имат по-големи права. След това искахме да избягаме в някаква пустиня, където да създадем страна, която да бъде в най-чист тип, да няма недъзите на обществото, в което живеем. Най-вече не ни харесваше злоупотребата със служебното състояние, подкупите “.
Та това желаех да опиша за Ванката. Показах му текста преди да го обявявам, не възрази. Приятелството ни е тествано през годините, а Ивановите почтеност, безкористност и държавническо възприятие за правдивост ще останат непоколебими. И знай, читателю: младежките идеали се усещат уютно и в душите на петдесет и пет годишни момчета.
Ала кой е моят воин? – Иван Димитров Петров, прокурор при Софийската районна прокуратура.
(Ванка, Приятелю – в петък на биричка или узо, не забравяй!)
Честит празник, поклонници на Правото!
Веселин Вучков е професор по наказателнопроцесуално право в Нов български университет, Югозападен университет – Благоевград и Академията на Министерство на вътрешните работи. Завършил е Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “ (1994), работил е като следовател. Автор е на научни изявления и разкази, както и на сборника с биографични и пътеписни есета „ Места, събития, индивиди “, оповестен през юли 2023 година В интервала 2009–2013 година е зам.-министър на вътрешните работи, по-късно е народен представител от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота). От ноември 2014 година до март 2015 година е министър на вътрешните работи, подава оставка като министър и народен представител.
Ако ме запитат: що е другарство? – ще отговоря: Ванката. Ванката Петров. Мигновено, неосъзнато, неразумно. Искрено.
Пътеките ни се пресякоха при започване на октомври 1989 година Първи курс на Юридическия факултет на Софийския университет. Несвикнал на свободна разходка, аз марширувах през Орлов мост по табиет от вчерашния войниклък (кашик!). Контрастът казарма/столица предизвикваше световъртеж, а нямах опорни точки. Някак закономерно студентската ни група обособи нежни вътрешни подгрупи – младежи от провинцията и младежи от София. Посрещнахме първия свободен студентски празник 8 декември 1989 година в НДК. Бяхме малко на брой, Ванката също бе с нас. Дребна палавщина провокира изгонването ми от квартирата на ул. „ Парчевич “ на другата утрин – зла хазяйка! Приюти ме Ники, друго име на другарството. На 14 декември 1989 година привършихме небрежно упражненията по история на българската страна и право при бъдещия професор и началник на Конституционния съд Токушев, излязохме през коневръза (отдавна залостения вход на СУ откъм бул. „ Левски “), пресякохме по пешеходната пътека и се хванахме на многолюдната жива верига, опасала Народното събрание. Долу член първи! Жельо и Кошлуков бяха там, Петър Младенов дуднеше нещо по мегафон.
След време заживях на квартира, в близост от вкъщи на Ванката в Герена. Учене, купони, копнежи, очаквания. Той живееше непретенциозно с майка си и баща си, остаряла къщичка до реката. Имаше очила с големи диоптри, само че постоянно пишеше, учеше и работеше настойчиво.
Вече 35 години съм към него, а в никакъв случай не чух този човек да се оплаква. Срещаше наслади, бореше неволи. Аз се задомих, Ванката и други състуденти пристигнаха на сватбата ми в необикновен ресторант – небрежно видоизменен някогашен музей на поукрасената партизанска акция при Жабокрек. Бойко Рашков ме назначи за следовател, първа заплата – наслада огромна! Топлеше американско лято, Стоичков и компания бележеха гол след гол на международното – полуда огромна! Милена ми роди дъщеричка. След време Ванката ме изкопира, без развода. Сега съм горделив дядо – има да ме гони!
Останахме правилни на правото. Обичахме го и го обичаме. Губехме го от време на време, да – незлобливо, безкористно. Но го търсехме и отново го намирахме. Крачехме нагоре-надолу по кариерни стълбици, с дребни рани по гърбините и ситни прашинки в душите. Ванката нееднократно ми е помагал, бранейки очакванията непохабени. Неведнъж ми е идвало да захвърля всичко – да се сбогувам със студентите и с тази святост, наречена Право. Например наскоро, когато разбрах, че човек, комуто бях дарил доверие, е прибирал пари даже и за мои изпити. Но Ванката ме е възпирал. Правото ме срещна с Ванката, другарството ни не пресъхва (и биричката помага).
Преди месец повърхностно ми загатна, че като 16-годишен бил арестуван от службите. Било шокиращо прекарване за едно неукрепнало момче, за майка му и татко му. Било в средата на осемдесетте години. Държали го в ареста на ул. „ Майор Векилски “ (затвора) цели две седмици. Пуснали го, а до ден сегашен не знае какво тъкмо се е случило с делото. Било по линия на Държавна сигурност.
Посрещнах тази вметка на Ванката с голяма изненада. Любопитството ме гъделичкаше, правеше ме разтревожен и буден. С трите му имена и ЕГН притичах към Комисията по досиетата на ул. Врабча 1 (там преди време група запалянковци възстановихме Академичния аграрни съюз благодарение на бай Тодор Кавалджиев, бай Никодим Попов, бай Милан Дренчев…). Любезни служителки ми донесоха след ден тънка зелена папчица от 42 листа, а очите ми запоглъщаха страница след страница (ф. II сл. д., а.е. 8176).
На 29 март 1985 година с разпореждане е формирано авансово разследване против двама съучастници – Ванката Петров и Р. К. – по тази причина, че през 1982 година са основали организация, която си е сложила за цел да прави закононарушения срещу Народната република (престъпление по член 109, алинея 1 НК). Постановлението е подписано от лейт. Ангел Делчев Дончев, следовател по Държавна сигурност при Главно следствено управление (на МВР) – Министерство на вътрешните работи. Незабавно по-късно двамата съучастници са привлечени като обвинени в осъществяване на посоченото закононарушение (фигурата „ обвинен “ съществуваше по остарелия Наказателно-процесуален кодекс от 1974 година и бе заличена с новия Наказателно-процесуален кодекс от 2005 г.) и са арестувани за период от 10 дни. Ала в какво лично се състои тяхното „ незаконно провинение “?
Преди да се образува делото, са събрани „ доброволни заявки “ и „ пояснения на очевидци “, чието наличие разкрива непохватна концепция на чиновници на Държавна сигурност да очертаят незаконна верига и надали не скрит план против властта, породил се в съзнанието на 16-годишни възпитаници. От страниците на делото не мога да направя извод по какъв начин властта се е „ добрала “ до тези пообъркани „ сведения “, показващи само младежка незадълбоченост с детайли на анархистична настройка. Вероятно това е станало във връзка осъществяване на служебни отговорности на самия чиновник на Държавна сигурност и негови срещи с доверени лица; допустимо е първите „ подозрения “ да са се породили във връзка наблюдаване върху вуйчото на Ванката, за който се загатва неведнъж по-нататък. Тъй или инак – налице са собственоръчно написани сведения от ученици-връстници (повечето родени през 1968 г.), които като че ли обрисуват съществуване на дребна група с рискована настройка да събира материали за химически опити и изработка на саморъчни експлозиви. Например връстникът Ю. П. изяснява, че се е срещнал с Ванката и другия обвинен през септември 1982 година във връзка любознателността им към новите достижения на науката „ химия “ и други под. Решили да потърсят вуйчото на Иван, защото при него можели да открият повече механически материали. А в обясненията на Н. П., с който Ванката учи в едно и също учебно заведение, се загатва по какъв начин Ванката го поканил да оказва помощ на страната, като даже му сложил някакви задания: да се изследва кой живее на съответен адрес, да се потърси връзка с други Павел Бъчваров, работещ в Първа градска болница и така нататък Откриваме още две-три съвсем еднотипни сведения, показващи обаче прекомерно неразбираемата „ цел “ на „ уредниците “ и липса на ясно завършени незаконни намерения. Това обаче не е спънка пред органите на Държавна сигурност да образуват наказателно дело и да задържат под стража две малолетни момчета.
В своите пояснение „ обвиненото лице Иван Петров “ споделя обстойно и нашироко какво са „ правили “. На разпита не участва нито юрист, нито родител, нито педагог. Иван е възпитаник в учебно заведение за лица с повредено зрение (седми „ а “ клас, ЕСПУ „ Н. Островски “, 13 диоптъра), има „ работен обществен генезис “. Прави усещане, че е арестуван на 29 март 1985 година, тогава е обискиран от началника на ареста: часовник, писалка с два пълнителя, ключ, листче с телефонен номер, карта за градски превоз, училищен костюм, канадка, обувки, риза. Ала е разпитан три дни по-късно, на 1 април. Продължителността на разпита, извършен от следовател по линия на Държавна сигурност Тошко Тенев при Главно следствено ръководство, е четири часа. Какво споделя Ванката?
С другия арестуван били съседи и другари от детство. „ Още като бяхме на 9–10 годишна възраст, с Радослав започнахме да обсъждаме проекти за основаването на организации “. Целта била да се борят за „ премахването на някои недъзи “. До тази мисъл стигнали някъде през 1980–81 година. „ Решихме обаче, че за тази цел не ни доближава най-елементарната квалификация; взехме решение, че с цел да реализираме задачата си, би трябвало да притежаваме най-малко обикновени знания от всички области. В началото се занимавахме с учебници по физика и химия, търсехме научни извадки от списания с нови открития “. През лятото на 1982 година решили да потърсят помощ при А. Г., вуйчо на Иван. От родителите си знаел, че вуйчото бил лежал по пандизите, имал знания по химия, можел да ги научи на юмручен пердах, пукотевица с оръжие и прочие Едва намерили къщата, там бил единствено синът на вуйчото Атанас. При изпращането в казармата на Ивановия брат Атанас му споделил, че „ татко му е цар, по-точно цар Фердинанд. Не мога да кажа за какво Атанас споделяше, че татко му е цар Фердинанд, само че предполагахме, че е получил този прякор в затвора… “. На това изпращане Иван подметнал на вуйчо си: „ В България някои живеят добре, а някои – неприятно “.
Опитвал се по всякакъв начин да завоюва доверието на своя вуйчо, само че на вятъра. Породили им се даже нелепи намерения да взривят някаква кола на „ Балкантурист “, като преди този момент купят материали от лабораторни такъми („ Имаше подобен магазин на ул. „ Т. Шевченко “ №5 “). Или пък да провокират побой. И всичко това – с цел да завоюват доверието на вуйчото. Но се отказали бързо от тези неща, защото нямали практическа опция да ги извършат.
По едно време им хрумнало да основат организация „ Десни полицаи “: с цел да правят неща, които са съвсем милиционерски, само че по едно и също време с това се отхвърлят от милицията. Започнали да търсят други деца за организацията.
Няма да утежнявам търпението ти, читателю. Очевидно е, че става дума за юношески лудории и фантазьорства. Някои от привлечените знаели, че „ работят за милицията “, други – че „ работят за хайдушка организация “, мнозина даже не се познавали между тях. Дори си изработили ритуална клетва, че „ ще извършват заповедите на цар Фердинанд “. Описани са хронологично цели пет осъществени „ акции “! Ето втората: „ Изпратихме Николай до първа градска болница, с цел да откри адреса на Павел Бъчваров – професор по логика на психиката, като искахме да се срещнем с този човек, само че не на работното му място, и да проведем диалог по отношение на психостимулаторите. Николай върви до болничното заведение, само че не можа да вземе адреса “. Търсели даже оръжие, само че отново несполучливо. Дори пробвали да си създадат револвер „ Самопал “ от свита тръба, пълнена с барут от кибрит. „ По това време обаче майка ми откри този „ Самопал “, скара ми се и го изхвърли в реката “.
Задържаният даже разказва съществуването на две течения в „ организацията “ (!): ядро и външна страна. А другият арестуван „ споделя “, че Иван се оформял като водач. Накрая Ванката обобщава: „ Сега правя оценка нещата, с които съм се занимавал, отрицателно… Занимавал съм се с това, защото съм желал да се преборя с недъзи от нашето общество “.
Другите документи са маловажни.
Мнозина евентуално биха възкликнали, че става дума за безспорни нелепици. Ала те са обект на усилна работа на няколко чиновници на Държавна сигурност отпреди 40 години. Това от днешна позиция даже наподобява смешно. И най-важното: две момчета търкат арестантските килии в продължение на две седмици, а родителите им нямат новина от тях! Ванката да вземем за пример е освободен след престой от 2 дни в ареста на Второ ръководство на Министерство на вътрешните работи и 12 дни в ареста на пандиза, прибира се с тролей и рейс до дома, отваря дворната врата, починалите му през днешния ден майка и баща го поглеждат шокирани, комплицирани и радостни.
Как приключва следственото дело? На 10 април 1985 година следователят от Държавна сигурност Ангел Дончев изпраща материалите на прокурора с мнение за преустановяване, тъй като арестуваните от справедлива и субективна страна не са осъществили състава на приписваното закононарушение. А на 24 април 1985 година майор Митьо Марков – прокурор при Софийска окръжна военна прокуратура, приключва делото заради „ липса на незаконно действие “.
Не мога да не споделя с читателите това, което ми направи най-силно усещане измежду купчината документи; то провокира в последните дни у мен непрекъснат прилив на неспокойствие, а и чувство за опора в днешните комплицирани времена и в една сложна моя възраст.
Ванката, 16-годишен: „ Отначало искахме да създадем организация, в която животните да имат по-големи права. След това искахме да избягаме в някаква пустиня, където да създадем страна, която да бъде в най-чист тип, да няма недъзите на обществото, в което живеем. Най-вече не ни харесваше злоупотребата със служебното състояние, подкупите “.
Та това желаех да опиша за Ванката. Показах му текста преди да го обявявам, не възрази. Приятелството ни е тествано през годините, а Ивановите почтеност, безкористност и държавническо възприятие за правдивост ще останат непоколебими. И знай, читателю: младежките идеали се усещат уютно и в душите на петдесет и пет годишни момчета.
Ала кой е моят воин? – Иван Димитров Петров, прокурор при Софийската районна прокуратура.
(Ванка, Приятелю – в петък на биричка или узо, не забравяй!)
Честит празник, поклонници на Правото!
Веселин Вучков е професор по наказателнопроцесуално право в Нов български университет, Югозападен университет – Благоевград и Академията на Министерство на вътрешните работи. Завършил е Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “ (1994), работил е като следовател. Автор е на научни изявления и разкази, както и на сборника с биографични и пътеписни есета „ Места, събития, индивиди “, оповестен през юли 2023 година В интервала 2009–2013 година е зам.-министър на вътрешните работи, по-късно е народен представител от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота). От ноември 2014 година до март 2015 година е министър на вътрешните работи, подава оставка като министър и народен представител.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ