Ако това е България, отказвам да бъда българин
Веселин Желев, персонален блог
Имам възприятието, че не съм вкъщи си, че страната, в която пребивавам, не е моята. Че времето се е върнало обратно към годините, които смятах за окончателно отминали. Към злото, което имах вяра, че няма да се върне. И ето, оказа, че съм се лъгал. Те отново са тук и са същите. Въпреки 18-те ни години в НАТО и 15-те в Европейския съюз.
Днешната България, или най-малко забележителна част от нея, ми е непозната. Тя не е просто друга. Тя е враждебна. Несъвместими сме. Противна ми е. С незнанието си. С моралното си уродство. С неадекватността си. На 63 години за първи път ме е позор от страната ми. Голяма (електорално значима) част от нея оправдава експанзията. Отказва да съчувства и да помогне на нападнатите. Иска агресорът да свърши колкото може по-бързо с тях – с цел да се възцарял мирът (?!). За да се върнел газът. За да паднели цените. Искат го, без да осъзнават какъв брой са чудовищни и желанието им, и оправданията му. Искат го под портретите на Ботев и на Левски и под разветия народен трикольор. Наричат уродството си народен интерес. И отпред им е президентът. И той е водачът с най-голям рейтинг.
И няма различен подобен народ и друга такава страна в Европа. Толкова скудоумна. Толкова подла. Толкова себична. Толкова дребна – и в мисълта, и в възприятията си. Ако това е България, отхвърлям да бъда българин. Наричайте ме безродник. То звучи по-достойно.
P.S. Но знам, че има и друга България. И че тя се усеща като мене. И че тя е гневна. И че нея я е позор. Както във времената на Беров, на Виденов и на Орешарски, само че в този момент – доста повече. Защото е война, а във война личи кой какъв е в действителност. Въпросът ми към тази, моята България, е докога ще търпи тези, които от време на време се завръщат и се пробват да я откраднат? Защото, с изключение на да крадат, друго не са правили.
Имам възприятието, че не съм вкъщи си, че страната, в която пребивавам, не е моята. Че времето се е върнало обратно към годините, които смятах за окончателно отминали. Към злото, което имах вяра, че няма да се върне. И ето, оказа, че съм се лъгал. Те отново са тук и са същите. Въпреки 18-те ни години в НАТО и 15-те в Европейския съюз.
Днешната България, или най-малко забележителна част от нея, ми е непозната. Тя не е просто друга. Тя е враждебна. Несъвместими сме. Противна ми е. С незнанието си. С моралното си уродство. С неадекватността си. На 63 години за първи път ме е позор от страната ми. Голяма (електорално значима) част от нея оправдава експанзията. Отказва да съчувства и да помогне на нападнатите. Иска агресорът да свърши колкото може по-бързо с тях – с цел да се възцарял мирът (?!). За да се върнел газът. За да паднели цените. Искат го, без да осъзнават какъв брой са чудовищни и желанието им, и оправданията му. Искат го под портретите на Ботев и на Левски и под разветия народен трикольор. Наричат уродството си народен интерес. И отпред им е президентът. И той е водачът с най-голям рейтинг.
И няма различен подобен народ и друга такава страна в Европа. Толкова скудоумна. Толкова подла. Толкова себична. Толкова дребна – и в мисълта, и в възприятията си. Ако това е България, отхвърлям да бъда българин. Наричайте ме безродник. То звучи по-достойно.
P.S. Но знам, че има и друга България. И че тя се усеща като мене. И че тя е гневна. И че нея я е позор. Както във времената на Беров, на Виденов и на Орешарски, само че в този момент – доста повече. Защото е война, а във война личи кой какъв е в действителност. Въпросът ми към тази, моята България, е докога ще търпи тези, които от време на време се завръщат и се пробват да я откраднат? Защото, с изключение на да крадат, друго не са правили.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ