Веселин Халачев: Обединени бизнес клубове помага на българския бизнес да търси пазари и иновации
Веселин Халачев е ръководител на ОБК, член на Борда на шефовете на ESBA (Еuropean Small Business Alliance). ОБК е неправителствена организация с нестопанска цел, ангажираща се със отбраната на ползите на представителите на микро, дребни и междинни предприятия, занаятчийство и самонаетите, като ги съставлява посредством дейности, избрани от европейското и българското законодателство.
ОБК е най-бързо разрастващата се организация в България, като посредством своето развито непринудено участие, сега в сдружението членуват над 1500 члена от цялата страна, опериращи в разнообразни браншове на стопанската система. Юридическото название на организацията е: “Сдружение за подкрепяне на дребния и междинен бизнес – Обединени Бизнес Клубове”.
Г-н Халачев, какви са провокациите пред родния бизнес по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз?
- Едно от главните провокации пред българския бизнес, по време на българското Европредседателство, е да направи по този начин, че Европа да го чуе и да го види. Да го забележи тъй че да припознае в него дълготраен и конкурентноспособен сътрудник. Точно с тази цел - Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес - Обединени бизнес клубове, провежда на 16 ноември в хотел „ Хилтън “ „ Национален бизнес конгрес 2017 “. Темата на форума, който към този момент дава поръчки, да се трансформира в бизнес събитието на годината, е „ Предизвикателства и благоприятни условия пред бизнеса в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз “. Искаме дребният и междинен бизнес освен да бъде видян, само че и да бъде видян и свестен от българския и от европейския политически и бизнес хайлайф. Очакваме представители на държавното управление, на Европейска комисия, на Екологичен потенциал, на дипломатическите задачи у нас, на комерсиалните камари. Интересът е голям, тъй като дребният и междинният бизнес е гръбнакът на стопанската система на страната. Надявам се, че той ще бъде самодеен по време на председателството, тъй като в този момент е времето да сложи на висок и явен глас своите проблеми, претенции и оферти.
Какво вълнува бизнеса най-вече, на какво ще акцентирате на форума?
- Ще се стремим да наблегнем на тематиките, които най-вече вълнуват бизнеса. Освен достъпа до нововъведения и до пазари, които са рецептата за бърз напредък, ще подчертаваме и върху поощряване на предприемачеството, достъпът до финанси, до квалифицираната работна ръка, до работещата администрация. Разбира се, ще приказваме и за достъпа до единния европейски пазар и до цифровия пазар. Ще разгледаме 10-те съществени правилото от законодателния акт на Европейската комисия – Small Business Act.
Как се оправя България по отношение на тези правила? - За страдание, България демонстрира слаби резултати в четири от десетте правилото, съгласно данните за 2016-а, когато бяхме очевидци на политическа неустойчивост. Тя непосредствено се отразява и на бизнеса. Показателите на България, в най-добрия случай, са към междинните стойности и то без триумфи в нито една област.
Според последните данни на Българска народна банка задграничните вложения у нас са намалели за една година с 54% (януари-август 2017 по отношение на същия интервал на предходната година). Как разчитате този знак като отражение върху стопанската система на страната? - Разчитаме го като доста неприятен знак, само че не би трябвало да се подценен и аргументите за него - политическата неустойчивост през 2016 година Тя докара до заледяване на бизнеса. Няма по какъв начин вложител да пристигна при нестабилна политическа конюнктура. Затова, ние, представителите на дребния и междинния бизнес, имаме интерес от политическа непоклатимост. Инвеститорите бягат от нашата страна и поради неналичието на задоволително квалифицирана работна ръка. Голяма част от бизнеса се оплаква, че у нас даже няма кой да работи. Пазари имат - само че няма работна ръка. Това събитие към този момент става все по- всеобщо. За доста италиански компании у нас, в това число и шивашки, да вземем за пример, това е най-сериозният им проблем. Иначе, на непознатите вложители им е добре тук- налозите са ниски, умерено е, страната и хората са хубави, само че няма кой да работи.
Какви би трябвало да са целите за 2018-а година? - Много ми се желае обаче да не забравяме, че подпомагането на дребния и междинния бизнес е една от главните политики на Европейската комисия. Повечето от европрограмите са ориентирани към него, въпреки всичко той обгръща 99.8% от стопанската система на Стария континент. Така че в тази посока има извънредно доста принадлежности за подкрепяне. Неслучайно и в европейския бюджет за 2018 година е казано, че приоритет би трябвало да бъде младежкото предприемачество, битката с младежката безработица и в частност поддръжката на предприемачеството и дребния и междинен бизнес. Такива начинания постоянно са потребни. Вижте какъв брой сполучливо проработи мярка, наложена от британците, която обаче се поддържа и от Европейска комисия – да се подкрепят младежите и хората над 55 годишна възраст да станат бизнесмени. Така те ще внасят пари в хазната, а няма да теглят от нея.
Как бихте оценили капацитета на българския бизнес? Конкурентноспособен ли е на европейския?
- Потенциалът на българския бизнес е огромен. Трябва да използваме хъса и силата, които българският бизнес има, с цел да се осъществя оптимално и тъкмо в този момент идва неговото време. Не би трябвало да се тормозим, че ще останем неразбрани. Напротив, би трябвало да се заявим и да използваме интензивно упоритостите на България. Вярно, анализаторите настояват, че Европейски Съюз върви по инерция, че се следи „ остарялост “. Това обаче напълно не е по този начин при новите страни-членки каквато е България. Усеща се усъвършенствания на бизнес средата. Родният бизнес е на доста положително равнище, има и най-модерната техника, тъй като късно се възползвахме от евросредствата и сме оборудвани с най-новото. Но ни трябват пазари и с помощта на европредседателството ни ще имаме опция да излезем на открито, фирмите ни да образуват надеждни бъдещи партньорства за правене на взаимен бизнес. Подобни партньорства са късмет България да усвои в допълнение към 10 милиарда евро до 2020 година от Брюксел.
Кои са опциите за финансиране пред дребния и междинния бизнес у нас?
- По отношение усвояването на евросредства България е относително добре, когато приказваме за европейските стратегии, ръководени на национално равнище. Това са Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “, Програмата за развиване на селските региони. Но сме на последно място по повод усвояването на средства, за които се кандидатства непосредствено в Брюксел. Това са 192 стратегии. Няма да спра да моля към българския бизнес да бъде по-активен, тъй като посредством тези стратегии в страната ни до 2020 година могат да влязат спомагателни 10 милиарда евро. Необходима е малко повече осведоменост от страна на бизнеса. Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес -Обединени бизнес клубове, в което към този момент членуват над 1500 бизнесмени от цялата страна,може да им помогне с това.
Къде е българският дребен и междинен бизнес в достъпа до единния дигитален пазар?
- Най-зле сме по отношение на останалите страни в Европейски Съюз и това е голeмият абсурд, тъй като в България има извънредно положителни IT експерти, само че в онлайн търговията сме на последно място. Има доста работа в този бранш, той е проблем и на Европа – в този бранш компаниите доста бързо се изкушават да си продадат и софтуерни, и софтуерни артикули на доста ранен стадий от развиването си. Нямаме такива компании, тръгнали от гаража и стигнали до мащаба на „ Гугъл”, не можем да задържаме нещата до края. Докато сме доста небогати и ни изкушават с дребни суми, няма да можем да станем фактор.
ОБК е най-бързо разрастващата се организация в България, като посредством своето развито непринудено участие, сега в сдружението членуват над 1500 члена от цялата страна, опериращи в разнообразни браншове на стопанската система. Юридическото название на организацията е: “Сдружение за подкрепяне на дребния и междинен бизнес – Обединени Бизнес Клубове”.
Г-н Халачев, какви са провокациите пред родния бизнес по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз?
- Едно от главните провокации пред българския бизнес, по време на българското Европредседателство, е да направи по този начин, че Европа да го чуе и да го види. Да го забележи тъй че да припознае в него дълготраен и конкурентноспособен сътрудник. Точно с тази цел - Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес - Обединени бизнес клубове, провежда на 16 ноември в хотел „ Хилтън “ „ Национален бизнес конгрес 2017 “. Темата на форума, който към този момент дава поръчки, да се трансформира в бизнес събитието на годината, е „ Предизвикателства и благоприятни условия пред бизнеса в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз “. Искаме дребният и междинен бизнес освен да бъде видян, само че и да бъде видян и свестен от българския и от европейския политически и бизнес хайлайф. Очакваме представители на държавното управление, на Европейска комисия, на Екологичен потенциал, на дипломатическите задачи у нас, на комерсиалните камари. Интересът е голям, тъй като дребният и междинният бизнес е гръбнакът на стопанската система на страната. Надявам се, че той ще бъде самодеен по време на председателството, тъй като в този момент е времето да сложи на висок и явен глас своите проблеми, претенции и оферти.
Какво вълнува бизнеса най-вече, на какво ще акцентирате на форума?
- Ще се стремим да наблегнем на тематиките, които най-вече вълнуват бизнеса. Освен достъпа до нововъведения и до пазари, които са рецептата за бърз напредък, ще подчертаваме и върху поощряване на предприемачеството, достъпът до финанси, до квалифицираната работна ръка, до работещата администрация. Разбира се, ще приказваме и за достъпа до единния европейски пазар и до цифровия пазар. Ще разгледаме 10-те съществени правилото от законодателния акт на Европейската комисия – Small Business Act.
Как се оправя България по отношение на тези правила? - За страдание, България демонстрира слаби резултати в четири от десетте правилото, съгласно данните за 2016-а, когато бяхме очевидци на политическа неустойчивост. Тя непосредствено се отразява и на бизнеса. Показателите на България, в най-добрия случай, са към междинните стойности и то без триумфи в нито една област.
Според последните данни на Българска народна банка задграничните вложения у нас са намалели за една година с 54% (януари-август 2017 по отношение на същия интервал на предходната година). Как разчитате този знак като отражение върху стопанската система на страната? - Разчитаме го като доста неприятен знак, само че не би трябвало да се подценен и аргументите за него - политическата неустойчивост през 2016 година Тя докара до заледяване на бизнеса. Няма по какъв начин вложител да пристигна при нестабилна политическа конюнктура. Затова, ние, представителите на дребния и междинния бизнес, имаме интерес от политическа непоклатимост. Инвеститорите бягат от нашата страна и поради неналичието на задоволително квалифицирана работна ръка. Голяма част от бизнеса се оплаква, че у нас даже няма кой да работи. Пазари имат - само че няма работна ръка. Това събитие към този момент става все по- всеобщо. За доста италиански компании у нас, в това число и шивашки, да вземем за пример, това е най-сериозният им проблем. Иначе, на непознатите вложители им е добре тук- налозите са ниски, умерено е, страната и хората са хубави, само че няма кой да работи.
Какви би трябвало да са целите за 2018-а година? - Много ми се желае обаче да не забравяме, че подпомагането на дребния и междинния бизнес е една от главните политики на Европейската комисия. Повечето от европрограмите са ориентирани към него, въпреки всичко той обгръща 99.8% от стопанската система на Стария континент. Така че в тази посока има извънредно доста принадлежности за подкрепяне. Неслучайно и в европейския бюджет за 2018 година е казано, че приоритет би трябвало да бъде младежкото предприемачество, битката с младежката безработица и в частност поддръжката на предприемачеството и дребния и междинен бизнес. Такива начинания постоянно са потребни. Вижте какъв брой сполучливо проработи мярка, наложена от британците, която обаче се поддържа и от Европейска комисия – да се подкрепят младежите и хората над 55 годишна възраст да станат бизнесмени. Така те ще внасят пари в хазната, а няма да теглят от нея.
Как бихте оценили капацитета на българския бизнес? Конкурентноспособен ли е на европейския?
- Потенциалът на българския бизнес е огромен. Трябва да използваме хъса и силата, които българският бизнес има, с цел да се осъществя оптимално и тъкмо в този момент идва неговото време. Не би трябвало да се тормозим, че ще останем неразбрани. Напротив, би трябвало да се заявим и да използваме интензивно упоритостите на България. Вярно, анализаторите настояват, че Европейски Съюз върви по инерция, че се следи „ остарялост “. Това обаче напълно не е по този начин при новите страни-членки каквато е България. Усеща се усъвършенствания на бизнес средата. Родният бизнес е на доста положително равнище, има и най-модерната техника, тъй като късно се възползвахме от евросредствата и сме оборудвани с най-новото. Но ни трябват пазари и с помощта на европредседателството ни ще имаме опция да излезем на открито, фирмите ни да образуват надеждни бъдещи партньорства за правене на взаимен бизнес. Подобни партньорства са късмет България да усвои в допълнение към 10 милиарда евро до 2020 година от Брюксел.
Кои са опциите за финансиране пред дребния и междинния бизнес у нас?
- По отношение усвояването на евросредства България е относително добре, когато приказваме за европейските стратегии, ръководени на национално равнище. Това са Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “, Програмата за развиване на селските региони. Но сме на последно място по повод усвояването на средства, за които се кандидатства непосредствено в Брюксел. Това са 192 стратегии. Няма да спра да моля към българския бизнес да бъде по-активен, тъй като посредством тези стратегии в страната ни до 2020 година могат да влязат спомагателни 10 милиарда евро. Необходима е малко повече осведоменост от страна на бизнеса. Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес -Обединени бизнес клубове, в което към този момент членуват над 1500 бизнесмени от цялата страна,може да им помогне с това.
Къде е българският дребен и междинен бизнес в достъпа до единния дигитален пазар?
- Най-зле сме по отношение на останалите страни в Европейски Съюз и това е голeмият абсурд, тъй като в България има извънредно положителни IT експерти, само че в онлайн търговията сме на последно място. Има доста работа в този бранш, той е проблем и на Европа – в този бранш компаниите доста бързо се изкушават да си продадат и софтуерни, и софтуерни артикули на доста ранен стадий от развиването си. Нямаме такива компании, тръгнали от гаража и стигнали до мащаба на „ Гугъл”, не можем да задържаме нещата до края. Докато сме доста небогати и ни изкушават с дребни суми, няма да можем да станем фактор.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ