ЧЕСТИТА КОЛЕДА!
Весела Коледа! На 25 декември, в България, а и в част от християнския свят се празнува един от най-големите църковни празници – Рождество Христово. Този свят ден в християнската вяра и просвета се свързва рождението на Божия наследник и избавител на човечеството - Исус Христос. Неговата поява е разказана в евангелията на Лука и Матей.
Те описват за родителите на Исус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, само че не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по това време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Исус. Според евангелията, на небето изникнала невероятна светлина и пред намиращите се в близост пастири се появил ангел. Той им споделил, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и по този начин те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.
Според религиозните вярвания идването на Христос на земята дава началото на една нова епоха в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца посочили и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Именно тези събития дават началото на празника, който през днешния ден назоваваме Коледа. В България той стартира още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците потеглят коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „ Бог се роди, Коледо “.
В мига на Рождеството в небето пламнала невероятна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася парченце от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата епоха.
Макар да е свързвано с християнската вяра и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от доста страни, изповядващи други религии. В тях то се е трансформирало повече като един тип всемирски празник, обвързван с раздаването на дарове. Въпреки другите им вярвания, хората на всички места по света са почнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава. Ден, който ги прави даже и малко по-добри.
Рождество Христово се чества на 6 януари от Арменската черква, а на 7 януари Коледа означават Руската православна черква, Сръбската православна черква, Йерусалимската православна черква и манастирите на Света гора честват. Тогава Рождество честват и в Украйна, Грузия, Черна гора, Северно Косово, Босна и Херцеговина.
Според Речника на българския език, формиран от ИБЕ към Българска академия на науките, „ Коледа “ произлиза от латинската дума calendae – „ първият ден от месеца “. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.
Рождество Христово поставя начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, пресмята, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го честват на този ден, като показва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) показват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.
В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. стартират да го честват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна работа на празника се датира от науката в 5 век.
През 1968 година Българската православна черква минава към Григорианския или именуван още “поправен Юлиански ” календар със особено “Послание до клира и всички рожби на Българската православна черква ”. Оттогава църковните празници се честват по новия жанр, а преносимите празници (Великден) се пресмятат съгласно Юлианския календар, т. е. по остарял жанр.
Григорианският календар се употребява в целия свят. Наречен е на папа Григорий XIII, който го вкарва през 1582 година Предшественикът му – Юлианският календар, въведен в Рим през 46 година прочие Хр и наименуван на Юлий Цезар, довежда до разлика от 10 дни по отношение на същинското астрономическо време и това постанова поправката преди епохи.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко и всички техни производни.
Те описват за родителите на Исус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, само че не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по това време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Исус. Според евангелията, на небето изникнала невероятна светлина и пред намиращите се в близост пастири се появил ангел. Той им споделил, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и по този начин те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.
Според религиозните вярвания идването на Христос на земята дава началото на една нова епоха в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца посочили и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Именно тези събития дават началото на празника, който през днешния ден назоваваме Коледа. В България той стартира още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците потеглят коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „ Бог се роди, Коледо “.
В мига на Рождеството в небето пламнала невероятна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася парченце от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата епоха.
Макар да е свързвано с християнската вяра и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от доста страни, изповядващи други религии. В тях то се е трансформирало повече като един тип всемирски празник, обвързван с раздаването на дарове. Въпреки другите им вярвания, хората на всички места по света са почнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава. Ден, който ги прави даже и малко по-добри.
Рождество Христово се чества на 6 януари от Арменската черква, а на 7 януари Коледа означават Руската православна черква, Сръбската православна черква, Йерусалимската православна черква и манастирите на Света гора честват. Тогава Рождество честват и в Украйна, Грузия, Черна гора, Северно Косово, Босна и Херцеговина.
Според Речника на българския език, формиран от ИБЕ към Българска академия на науките, „ Коледа “ произлиза от латинската дума calendae – „ първият ден от месеца “. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.
Рождество Христово поставя начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, пресмята, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го честват на този ден, като показва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) показват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.
В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. стартират да го честват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна работа на празника се датира от науката в 5 век.
През 1968 година Българската православна черква минава към Григорианския или именуван още “поправен Юлиански ” календар със особено “Послание до клира и всички рожби на Българската православна черква ”. Оттогава църковните празници се честват по новия жанр, а преносимите празници (Великден) се пресмятат съгласно Юлианския календар, т. е. по остарял жанр.
Григорианският календар се употребява в целия свят. Наречен е на папа Григорий XIII, който го вкарва през 1582 година Предшественикът му – Юлианският календар, въведен в Рим през 46 година прочие Хр и наименуван на Юлий Цезар, довежда до разлика от 10 дни по отношение на същинското астрономическо време и това постанова поправката преди епохи.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко и всички техни производни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ