Весела Димитрова: Залагам на риска, Господ обича смелите
Весела Димитрова победи в 34-то издание на анкетата на в. „ Труд ” за треньор №1 на България. Нейната работа с ансамбъла по художествена гимнастика е единствено от година, само че триумфите на девойките пристигнаха още на първата международна купа в Пезаро – злато в многобоя през април. А за край отборът приключи сезона с два медала – сребро и бронз на мондиала още веднъж в Италия. Преди да се завърне у нас Димитрова бе треньор на швейцарския народен тим. Но одобри предизвикването да работи с нашите девойки, като наследи на поста Ина Ананиева, победителка в анкетата на „ Труд ” за 2016-а. Ето какво показа Димитрова след церемонията в „ Рейнбоу плаза ”.
– Г-жо Димитрова, други треньори чакат сходна премия с години, до момента в който на вас ви се отдаде от първия сезон – изстреляхте новия ни тим непосредствено в елита на международната гимнастика. Как се случи?
– Изключително съм горда да получа тази влиятелна премия. Тя е освен моя заслуга, а на целия ми екип. Всеки един от тях има своя роля и своя принос – помощничките ми Михаела Маевска и Елица Павликенова, психологът Татяна Янчева, федерацията по художествена гимнастика. Аз обичам да работя в екип, тъй като няколко чифта очи виждат повече и по-добре от един. А и девойките са невероятни. Те са ми като дъщери, доста ги обичам.
– Колко медала спечелихте дотук?
– Деветнайсет, като от тях златните са 9.
– Едва ли всичко е вървяло по „ мед и масло ”. Кога ви е било най-трудно?
– На първата международна купа в Пезаро през април. Три от петте девойки бяха със съществени травми. И даже бях на кръстопът дали да не се отхвърлям от работата с ансамбъла. Това беше най-критичният ми миг. Елена Бинева игра с лонгета, Лаура Траатс имаше две фрактури. Но девойките желаеха повече от всичко да се показват на равнище. Превъзмогнаха и болката, и разстройването. Изиграха съчетанията си съвършено. Станахме първи в многобоя.
– Как успяхте да мотивирате девойките?
– Не мисля, че спортисти от подобен сан би трябвало да се стимулират. Те са задоволително зрели. Имат си цели, знаят какво желаят да реализират и решително вървят в тази посока. Всяка една от тях си има тресчици за дялане. Но доста упражняват. А това, което реализираха досега се дължи не толкоз на техния гений, а на многото работа.
– По какъв брой часа са в залата?
– Сутрин започваме от 8,30 часа до 13 часа, а следобяд от 14,30 до 19 часа. В сряда имаме полуден.
– Но това са 9 часа, голямо натоварване….А когато нещо не изпълнят, както би трябвало прилагате ли някакви санкции? Илиана Раева, да вземем за пример, прибягваше до писане стотици пъти на нещо, което са сбъркали.
– Не. Просто стоим в залата, до момента в който не го създадат. Те към този момент чудесно ме познават и още когато ме видят в какво въодушевление идвам въобще не си разрешават да не изпълнят нещо, както би трябвало. (Смее се).
– Колко постоянно им казвате „ отлично ”?
– Поощрявам ги, само че не постоянно. Затова пък това „ отлично ” има по-голяма тежест. А неотдавна ми подариха цветя, с цел да ги пусна 15 минути по-рано. (Пак се усмихва).
– Коя е най-голямата изненада, която са ви поднесли?
– На рождения ми ден. Надуха 200 балона. Бяха пристигнали в залата в 6 сутринта с една помпичка, с цел да се оправят с такова солидно количество балони. А едно от девойките – Теодора Александрова беше направила собственоръчно торта. Много прелестно ме изненадаха.
– С последните ви съчетания напълно оправдавате обръщението към вас „ Мадам Риск ”. А Илиана Раева даже предложи феновете с по-слаби нерви да си вземат валидол и валериан…
– Самата аз на моменти, когато ги виждам утихвам.
– При вас девойките също вземат участие във образуването на композициите. И даже самите те са предложили някои от рисковите осъществявания. Имало ли е случаи, в които детайлите са били прекомерно дръзки и не сте се съгласявали?
– Не. Аз съм отворена за всяка една дивотия. В нищо не съм ги ограничавала. В последна сметка Господ обича смелите. А пък можеш да изпуснеш уреда и от най-елементарен детайл.
– Триката ви също бяха доста впечатляващи. И неотдавна попаднаха измежду най-хубавите в света за сезона…
– Да, по този начин е. Ние си измислихме костюмите за международното. Искахме да кореспондират и със съчетанията, и със залата. Заложихме на светлосиьото, без да сме сигурни, че и домакините ще изберат този цвят. Имахме единствено догадки. Но Италия, Пезаро, какво друго с изключение на синьо? За този самоуверен ход получихме и много рецензии от почитателите, на които отговорих в обществената мрежа, че и „ Реал ” (Мадрид) облякоха розови фланелки, само че завоюваха Шампионската лига.
– Вземате ли препоръки от вашата предшественичка Ина Ананиева?
– Дори неотдавна се видяхме. Тя доста ни се радва. Гледа на композициите ни, като експерт. Има доста сериозно и тъкмо око. С нея постоянно си сверяваме часовника. Много държа на мнението й.
– Какво си пожелавате за следващата година?
– Момичетата да са здрави. А с малко шанс и късмет имам вяра, че ще реализираме още доста.
– Г-жо Димитрова, други треньори чакат сходна премия с години, до момента в който на вас ви се отдаде от първия сезон – изстреляхте новия ни тим непосредствено в елита на международната гимнастика. Как се случи?
– Изключително съм горда да получа тази влиятелна премия. Тя е освен моя заслуга, а на целия ми екип. Всеки един от тях има своя роля и своя принос – помощничките ми Михаела Маевска и Елица Павликенова, психологът Татяна Янчева, федерацията по художествена гимнастика. Аз обичам да работя в екип, тъй като няколко чифта очи виждат повече и по-добре от един. А и девойките са невероятни. Те са ми като дъщери, доста ги обичам.
– Колко медала спечелихте дотук?
– Деветнайсет, като от тях златните са 9.
– Едва ли всичко е вървяло по „ мед и масло ”. Кога ви е било най-трудно?
– На първата международна купа в Пезаро през април. Три от петте девойки бяха със съществени травми. И даже бях на кръстопът дали да не се отхвърлям от работата с ансамбъла. Това беше най-критичният ми миг. Елена Бинева игра с лонгета, Лаура Траатс имаше две фрактури. Но девойките желаеха повече от всичко да се показват на равнище. Превъзмогнаха и болката, и разстройването. Изиграха съчетанията си съвършено. Станахме първи в многобоя.
– Как успяхте да мотивирате девойките?
– Не мисля, че спортисти от подобен сан би трябвало да се стимулират. Те са задоволително зрели. Имат си цели, знаят какво желаят да реализират и решително вървят в тази посока. Всяка една от тях си има тресчици за дялане. Но доста упражняват. А това, което реализираха досега се дължи не толкоз на техния гений, а на многото работа.
– По какъв брой часа са в залата?
– Сутрин започваме от 8,30 часа до 13 часа, а следобяд от 14,30 до 19 часа. В сряда имаме полуден.
– Но това са 9 часа, голямо натоварване….А когато нещо не изпълнят, както би трябвало прилагате ли някакви санкции? Илиана Раева, да вземем за пример, прибягваше до писане стотици пъти на нещо, което са сбъркали.
– Не. Просто стоим в залата, до момента в който не го създадат. Те към този момент чудесно ме познават и още когато ме видят в какво въодушевление идвам въобще не си разрешават да не изпълнят нещо, както би трябвало. (Смее се).
– Колко постоянно им казвате „ отлично ”?
– Поощрявам ги, само че не постоянно. Затова пък това „ отлично ” има по-голяма тежест. А неотдавна ми подариха цветя, с цел да ги пусна 15 минути по-рано. (Пак се усмихва).
– Коя е най-голямата изненада, която са ви поднесли?
– На рождения ми ден. Надуха 200 балона. Бяха пристигнали в залата в 6 сутринта с една помпичка, с цел да се оправят с такова солидно количество балони. А едно от девойките – Теодора Александрова беше направила собственоръчно торта. Много прелестно ме изненадаха.
– С последните ви съчетания напълно оправдавате обръщението към вас „ Мадам Риск ”. А Илиана Раева даже предложи феновете с по-слаби нерви да си вземат валидол и валериан…
– Самата аз на моменти, когато ги виждам утихвам.
– При вас девойките също вземат участие във образуването на композициите. И даже самите те са предложили някои от рисковите осъществявания. Имало ли е случаи, в които детайлите са били прекомерно дръзки и не сте се съгласявали?
– Не. Аз съм отворена за всяка една дивотия. В нищо не съм ги ограничавала. В последна сметка Господ обича смелите. А пък можеш да изпуснеш уреда и от най-елементарен детайл.
– Триката ви също бяха доста впечатляващи. И неотдавна попаднаха измежду най-хубавите в света за сезона…
– Да, по този начин е. Ние си измислихме костюмите за международното. Искахме да кореспондират и със съчетанията, и със залата. Заложихме на светлосиьото, без да сме сигурни, че и домакините ще изберат този цвят. Имахме единствено догадки. Но Италия, Пезаро, какво друго с изключение на синьо? За този самоуверен ход получихме и много рецензии от почитателите, на които отговорих в обществената мрежа, че и „ Реал ” (Мадрид) облякоха розови фланелки, само че завоюваха Шампионската лига.
– Вземате ли препоръки от вашата предшественичка Ина Ананиева?
– Дори неотдавна се видяхме. Тя доста ни се радва. Гледа на композициите ни, като експерт. Има доста сериозно и тъкмо око. С нея постоянно си сверяваме часовника. Много държа на мнението й.
– Какво си пожелавате за следващата година?
– Момичетата да са здрави. А с малко шанс и късмет имам вяра, че ще реализираме още доста.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ