Забрави ли България за големите си каузи? - Булевард България
Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет по външна политика и е началник на бюрото на ЕСВП в София. Сферата на експертизата й включва външната политика на Европейски Съюз, връзките със Западните Балкани и Черноморския район, трансатлантическите връзки и други Тя е някогашен представител на Министерството на външните работи на България (2010-2013 г.).
България не е дребна, само че ние, българите, като че ли сме се отказали от огромните дела.
Вместо да се стремим към повече независимост - с нововъведения, енергийна самостоятелност, сигурни граници и по-малко корупция - позволяваме дребните дела да ни заслепят, да ни създадат задоволени от себе си и пасивни към по-едрата картина.
А не забравяме огромните си цели наподобява по-важно от всеки път.
Днес Европейски Съюз е на кръстопът - за първи път от 90-те години насам на границите му има война, а вътре обществата са разграничени от партии на боязън и ненавист.
Както постоянно до момента след рецесии, Европейски Съюз ще се промени: в посока към повече защита и сигурност, ограничение на миграцията, само че и на свободата на придвижване, а евентуално и в посока към по-голяма икономическа тежест посредством ограничения за намаление на цените на силата.
В този подтекст, значимо е да се запитаме: ще се промени ли и България с него, или ще се отделим към периферията, повече фиктивен, в сравнение с действителен член на Европейски Съюз?
Да си в периферията значи, че страната ти е подвластна от решенията на други.
Сигурността в Европа не може да се подсигурява посредством неутралитет, тъй като „ неутралните “ полета бързо се запълват от нападателни сили като Русия. Примерът на Беларус демонстрира по какъв начин една страна може да загуби всичко - езика и суверенитета си - в случай че не се активизира и не успее да отбрани своите ползи.
Свободното придвижване и демократичните права не са даденост, те могат да бъдат анулирани или лимитирани.
Свидетели сме по какъв начин в 300 000 гласа могат да бъдат купени, с цел да доведат съвсем до дерайлиране на страната от европейския й път.
Гласуването е не просто право, а средство, посредством което показваме своите стремежи и потребности, и задаваме посоката на страната. Когато безмълвното болшинство не взе участие, то оставя политическият ландшафт на произвола на шумните малцинства.
В България, както и в доста други европейски страни, виждаме жителите все по-често да се концентрират върху " дребните дела " - местата за паркиране или отсечените дървета на улицата.
Те са значими, само че не трябва да забравяме, че европейският път на България не е приключен.
Свободата, която сме спечелили, би трябвало да се пази и надгражда.
Или както пее Никола Симеонов от група Coolden, " дребните думи на дребните хора / са всичко, което трансформира света ".
България не е дребна, само че ние, българите, като че ли сме се отказали от огромните дела.
Вместо да се стремим към повече независимост - с нововъведения, енергийна самостоятелност, сигурни граници и по-малко корупция - позволяваме дребните дела да ни заслепят, да ни създадат задоволени от себе си и пасивни към по-едрата картина.
А не забравяме огромните си цели наподобява по-важно от всеки път.
Днес Европейски Съюз е на кръстопът - за първи път от 90-те години насам на границите му има война, а вътре обществата са разграничени от партии на боязън и ненавист.
Както постоянно до момента след рецесии, Европейски Съюз ще се промени: в посока към повече защита и сигурност, ограничение на миграцията, само че и на свободата на придвижване, а евентуално и в посока към по-голяма икономическа тежест посредством ограничения за намаление на цените на силата.
В този подтекст, значимо е да се запитаме: ще се промени ли и България с него, или ще се отделим към периферията, повече фиктивен, в сравнение с действителен член на Европейски Съюз?
Да си в периферията значи, че страната ти е подвластна от решенията на други.
Сигурността в Европа не може да се подсигурява посредством неутралитет, тъй като „ неутралните “ полета бързо се запълват от нападателни сили като Русия. Примерът на Беларус демонстрира по какъв начин една страна може да загуби всичко - езика и суверенитета си - в случай че не се активизира и не успее да отбрани своите ползи.
Свободното придвижване и демократичните права не са даденост, те могат да бъдат анулирани или лимитирани.
Свидетели сме по какъв начин в 300 000 гласа могат да бъдат купени, с цел да доведат съвсем до дерайлиране на страната от европейския й път.
Гласуването е не просто право, а средство, посредством което показваме своите стремежи и потребности, и задаваме посоката на страната. Когато безмълвното болшинство не взе участие, то оставя политическият ландшафт на произвола на шумните малцинства.
В България, както и в доста други европейски страни, виждаме жителите все по-често да се концентрират върху " дребните дела " - местата за паркиране или отсечените дървета на улицата.
Те са значими, само че не трябва да забравяме, че европейският път на България не е приключен.
Свободата, която сме спечелили, би трябвало да се пази и надгражда.
Или както пее Никола Симеонов от група Coolden, " дребните думи на дребните хора / са всичко, което трансформира света ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




