Неспособността да преборим корупцията ни държи извън Шенген
Весела Чернева е основен шеф „ Програми " и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи " от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България " от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Нито една от промените в правосъдната система не докара до възприятие за правдивост у българите
Основно виновността е в това, което наричаме задкулисие
Обещанията за бъдеще време към този момент не правят работа
Трябва да има причини, очевидно и доказуемо придвижване напред от наша страна
- Госпожо Чернева, ще подкопае ли доверието на българите в Европейски Съюз, ще сътвори ли антиевропейски настройки вероятно отменяне на страната ни като член на свободната за придвижване зона?
- Възможно е. Но е доста значимо по какъв начин това се изяснява. Ако политиците изберат да трансферират отговорността за личните си провали върху Европейски Съюз, както постоянно вършат освен в България, то тогава е доста допустимо това да провокира повече евроскептицизъм.
- Какъв е рискът да останем отвън Шенген? Можем ли да разчитаме на предколедно знамение?
- Доколкото разбирам, холандската позиция е много твърда, каквато наподобява и австрийската. Възможно е да има късмет за промени най-рано през март 2023 г. Ясно е, че тук не става въпрос за техническото осъществяване на критериите, които ние сме покрили от дълго време - още през 2011 г. Става въпрос за политическите амбиции на българските ръководещи да се оправят с корупцията. Всъщност, когато тези старания не са безапелационни, няма да има качествена смяна и в позицията на тия две страни, а и на други, които сега просто не показват мнението си толкоз еднопосочно.
Можем да построим колкото си желаеме огради, да сложим колкото си желаеме компютри на границата, само че в случай че те в действителност могат да бъдат преодолени от каналджиите с някакви парични суми, това значи, че в действителност корупцията е огромният проблем.
- Т. е. отводът на Нидерландия, Австрия, Швеция да ни поддържат за участие в Шенген е състоятелен?
- Техните възражения са свързани с действието на правовата страна в България. Това са рецензиите и на огромна част от българите. Добре е, че в администрацията някои хора си правят работата, с цел да покриваме техническите критерии, но до момента в който нямаме политици, които да желаят да се оправят с корупцията трайно и тези старания да не престават, да имат ясна проследяемост обратно, ще се възмущават и задграничните ни сътрудници, както се възмущават и българските жители. Партньорите ни виждат това, което виждаме всички ние всеки ден - че няма никакви усилия да се оправят нещата на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево, в противен случай, връщат се обратно, че прокуратурата ни продължава да е безконтролна, да не можем да разчитаме на прокуратурата и съда за гонене на тези, които са отговорни за корупцията.
- Чия е виновността за това състояние?
- Основно виновността е в това, което наричаме задкулисие, в този вид ръководство на България, който оказва помощ корупцията да се разраства, който, на процедура, прави едни хора привилегировани по отношение на други. А това не е правилото в тези наши партньорски страни.
- Т. е. не можем да кажем, че ръководещите ни са отговорни за това, че не са съумели да убедят сътрудниците ни в Европейски Съюз, че сме подготвени за Шенген?
- Само с приказки не става. Още с влизането си в Европейски Съюз през 2007 година обещахме по какъв начин ще въведем господство на закона, по какъв начин ще се оправим с тоя вид проблеми. И сега, 15 години по-късно, Механизмът за съдействие и оценка не е публично отстранен, българската правосъдна система претърпя голям брой промени, само че нито една от тях не докара до възприятие за правдивост у българите. Чуждестранните вложения непрекъснато намаляваха с годините, защото чуждите вложители не се усещаха предпазени в България. Видяхме какъв брой пъти прокуратурата и съдът вземаха на прицел непозната благосъстоятелност. Тези неща се виждат, не остават скрити единствено в българската среда.
А обещанията за бъдеще време, когато не се съблюдават толкоз доста години, към този момент не правят работа.
- Имат ли учредения появилите се версии, че нидерланският премиер Марк Рюте, който е най-острият съперник на участието ни в Шенген, желал да реши с тази си позиция свои вътрешнополитически проблеми?
- Факт е, че в Нидерландия има огромно нарастване на бежанците от Северна Африка и Близкия изток. Факт е, че кабинетът на Рюте е под напън поради това. Но също по този начин е реалност, че единствено 5 % от тези бежанци са минали през България, защото огромна част от мигрантите минават по т.нар. Западно-балкански маршрут. Ако България имаше солидни позиции по другите въпроси, тогава тези 5 % нямаше да са проблем. Или най-малко щяха да са проблем, който може да се изясни, за който другата страна може да се убеждава за отстъпки. Не мога да си показва на какво съображение в този миг може да се промени нидерландската позиция, която е била поредна, една и съща е от 2011 година до в този момент.
- Защо е толкоз значимо да сме член на тази свободна за придвижване зона? Не единствено с цел да си спестим опашките на Кулата и Дунав мост, нали?
- Естествено, с цел да си спестим опашките по границите с Гърция и Румъния. Но участие в Шенген ще направи България място, където може да се влага по-добре, тъй като няма спънки по границите, тъй като българските артикули могат да влязат незабавно на европейския пазар, тъй като вложители от други страни могат непосредствено да влязат на европейския пазар без затруднения. Защото, в последна сметка, това е стъпка към това България да не бъде втора класа член на Европейски Съюз. Нали към това твърдим, че се стремим!
- Колко сериозен би бил ударът, в случай че в този момент останем зад борда? Само имиджови ли ще са вредите?
- Това ще е сигнал на първо място към българското общество за това, че трябва да стегне своите политици. За това, че България има още какво да прави, че би трябвало да си дадем сметка, че проблемите, които считаме за вътрешни, като тези с корупцията и върховенството на закона, са проблем на целия Съюз. И това важи освен за нас, само че и за всяка страна членка. Примерите са доста - и в Унгария, и в Полша. В самата Австрия премиерът подаде оставка поради съмнения, че не знае къде са границите сред положително и неприятно държание. Българските политици, или най-малко огромна част от тях, се държат все едно могат всякога да се преизмислят. Това явно не работи и това е най-важният урок. А другояче България постоянно може да прави нов идващ опит за участие в Шенген, в случай че обаче успее да промени базисните обстоятелства и да стане страна, вдъхваща доверие на сътрудниците си. Т.е., в случай че България има ръководство, което да дава задоволително вяра, че ще се оправи с проблемите си. В момента страната ни наподобява за доста от тях като страна, която е изгубила пътя си. Не единствено не можем да съставим постоянен кабинет, само че и смъкваме постоянен кабинет, без да имаме проект Б. Никой не може да разбере този тип саморазрушително отношение още повече когато става дума за хора, „ потвърдили “ всички подозрения, които Западът може да има към нас.
- Можем ли да бъдем отделени от Румъния, откакто до момента сме се движили в пакет към участие в Шенген?
- Може, това не е елементарно, ще би трябвало да мине през решение на Европейския парламент, след това през другите работни групи. Въпросът в Брюксел към този момент е как Румъния да не става пленник на българските проблеми. В Румъния има все пак доста старания в посока разрешаване на тези проблеми. Дори европейският основен прокурор Лаура Кьовеши е румънка, а ние едвам избрахме нашите делегирани прокурори. При съседите много политици минаха през правосъдни процеси и затвори. Не споделям, че в Румъния няма проблеми с корупцията или че върховенството на закона е безукорно. Но е реалност, че там има позитивна наклонност и това се прави оценка - желанието да се придвижиш напред. Що се отнася до третата страна членка - Хърватия, тя през последните години реализира много съществени достижения: съумя да влезе в безвизовата стратегия на Съединени американски щати, което беше резултат от огромни старания на администрацията. Хърватия съумя да се причисли към еврото - от 1 януари 2023 година там общата валута влиза в действие. И последната стъпка за привършване на интеграцията на Хърватия ще бъде присъединението й към Шенген.
- Имаме ли ние потребен ход? Можем ли да променим нещата в 12 без 5?
- Не мисля, че за тази година нещо може да се промени генерално, може би може да се опитаме да получим един от детайлите следващата година, да вземем за пример въздушните граници. Въпросът може да бъде издигнат във всеки миг, на всеки три месеца, когато има Съвет по правораздаване и вътрешен ред, само че би трябвало да има причини, очевидно и доказуемо придвижване напред от наша страна.
- Могат ли да оказват помощ или по-скоро ще попречат сигналите от служебния кабинет за реваншистки дейности като наше несъгласие върху оферти на Нидерландия поради това, че ни е спънала към Шенген?
- Само българското общество ще заплати за нещо такова. Служебният кабинет и неговият патрон Румен Радев ще получат евентуално от това краткосрочна известност, но българското общество ще заплати цената. Всеки път когато една страна постанова несъгласие на европейски политики, особено когато ветото не е обвързвано с съответните политики всъщност, това води до последици. В момента има прекъсване на фондове за страни членки - по този начин цената за избрани решения заплащат съответните общества, не политиците.
- Т. е., в случай че тръгнем да „ отмъщаваме “ за неприемането ни в Шенген, може да стигнем и до обстановка с отрицателни последици за нас, в каквато сега е Унгария да вземем за пример?
- Абсолютно е допустимо. Освен това за какво в допълнение би трябвало българското държавно управление да задълбочава усещането, че сме страна вид втора употреба в Европейски Съюз? Защо желаят в допълнение да ни слагат в периферията, да ни слагат в ъгъла още един път? Не виждам какъв е ползата на 6-7 милиона българи от това.
- Кой въпреки всичко е рационалният вид в тази неприятна за нас обстановка, с цел да си оставим отворена вратата за участие в Шенген?
- Трябва с доста бързи темпове да влязат в Народното събрание всички законопроекти по правосъдната промяна, свързани с Плана за възобновяване и резистентност. В последна сметка в България би трябвало да има устойчиво реформаторско правителство, което да може още веднъж да завоюва доверието на своите сътрудници в Европейския съюз. Ако имаме национални цели, би трябвало да действаме съгласно тях. За страдание, към този момент нямаме кой знае какъв прогрес по Плана за възобновяване - към този момент трябваше да сме почнали да работим по него, а занапред желаеме още веднъж да предоговаряме нашия проект. Как можем да го предоговаряме половин година откакто е тръгнал! Това е безконтролно по отношение на българския бизнес, по отношение на обществото ни. Другите страни от дълго време са почнали да работят, към този момент харчат от тези пари.
Нито една от промените в правосъдната система не докара до възприятие за правдивост у българите
Основно виновността е в това, което наричаме задкулисие
Обещанията за бъдеще време към този момент не правят работа
Трябва да има причини, очевидно и доказуемо придвижване напред от наша страна
- Госпожо Чернева, ще подкопае ли доверието на българите в Европейски Съюз, ще сътвори ли антиевропейски настройки вероятно отменяне на страната ни като член на свободната за придвижване зона?
- Възможно е. Но е доста значимо по какъв начин това се изяснява. Ако политиците изберат да трансферират отговорността за личните си провали върху Европейски Съюз, както постоянно вършат освен в България, то тогава е доста допустимо това да провокира повече евроскептицизъм.
- Какъв е рискът да останем отвън Шенген? Можем ли да разчитаме на предколедно знамение?
- Доколкото разбирам, холандската позиция е много твърда, каквато наподобява и австрийската. Възможно е да има късмет за промени най-рано през март 2023 г. Ясно е, че тук не става въпрос за техническото осъществяване на критериите, които ние сме покрили от дълго време - още през 2011 г. Става въпрос за политическите амбиции на българските ръководещи да се оправят с корупцията. Всъщност, когато тези старания не са безапелационни, няма да има качествена смяна и в позицията на тия две страни, а и на други, които сега просто не показват мнението си толкоз еднопосочно.
Можем да построим колкото си желаеме огради, да сложим колкото си желаеме компютри на границата, само че в случай че те в действителност могат да бъдат преодолени от каналджиите с някакви парични суми, това значи, че в действителност корупцията е огромният проблем.
- Т. е. отводът на Нидерландия, Австрия, Швеция да ни поддържат за участие в Шенген е състоятелен?
- Техните възражения са свързани с действието на правовата страна в България. Това са рецензиите и на огромна част от българите. Добре е, че в администрацията някои хора си правят работата, с цел да покриваме техническите критерии, но до момента в който нямаме политици, които да желаят да се оправят с корупцията трайно и тези старания да не престават, да имат ясна проследяемост обратно, ще се възмущават и задграничните ни сътрудници, както се възмущават и българските жители. Партньорите ни виждат това, което виждаме всички ние всеки ден - че няма никакви усилия да се оправят нещата на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево, в противен случай, връщат се обратно, че прокуратурата ни продължава да е безконтролна, да не можем да разчитаме на прокуратурата и съда за гонене на тези, които са отговорни за корупцията.
- Чия е виновността за това състояние?
- Основно виновността е в това, което наричаме задкулисие, в този вид ръководство на България, който оказва помощ корупцията да се разраства, който, на процедура, прави едни хора привилегировани по отношение на други. А това не е правилото в тези наши партньорски страни.
- Т. е. не можем да кажем, че ръководещите ни са отговорни за това, че не са съумели да убедят сътрудниците ни в Европейски Съюз, че сме подготвени за Шенген?
- Само с приказки не става. Още с влизането си в Европейски Съюз през 2007 година обещахме по какъв начин ще въведем господство на закона, по какъв начин ще се оправим с тоя вид проблеми. И сега, 15 години по-късно, Механизмът за съдействие и оценка не е публично отстранен, българската правосъдна система претърпя голям брой промени, само че нито една от тях не докара до възприятие за правдивост у българите. Чуждестранните вложения непрекъснато намаляваха с годините, защото чуждите вложители не се усещаха предпазени в България. Видяхме какъв брой пъти прокуратурата и съдът вземаха на прицел непозната благосъстоятелност. Тези неща се виждат, не остават скрити единствено в българската среда.
А обещанията за бъдеще време, когато не се съблюдават толкоз доста години, към този момент не правят работа.
- Имат ли учредения появилите се версии, че нидерланският премиер Марк Рюте, който е най-острият съперник на участието ни в Шенген, желал да реши с тази си позиция свои вътрешнополитически проблеми?
- Факт е, че в Нидерландия има огромно нарастване на бежанците от Северна Африка и Близкия изток. Факт е, че кабинетът на Рюте е под напън поради това. Но също по този начин е реалност, че единствено 5 % от тези бежанци са минали през България, защото огромна част от мигрантите минават по т.нар. Западно-балкански маршрут. Ако България имаше солидни позиции по другите въпроси, тогава тези 5 % нямаше да са проблем. Или най-малко щяха да са проблем, който може да се изясни, за който другата страна може да се убеждава за отстъпки. Не мога да си показва на какво съображение в този миг може да се промени нидерландската позиция, която е била поредна, една и съща е от 2011 година до в този момент.
- Защо е толкоз значимо да сме член на тази свободна за придвижване зона? Не единствено с цел да си спестим опашките на Кулата и Дунав мост, нали?
- Естествено, с цел да си спестим опашките по границите с Гърция и Румъния. Но участие в Шенген ще направи България място, където може да се влага по-добре, тъй като няма спънки по границите, тъй като българските артикули могат да влязат незабавно на европейския пазар, тъй като вложители от други страни могат непосредствено да влязат на европейския пазар без затруднения. Защото, в последна сметка, това е стъпка към това България да не бъде втора класа член на Европейски Съюз. Нали към това твърдим, че се стремим!
- Колко сериозен би бил ударът, в случай че в този момент останем зад борда? Само имиджови ли ще са вредите?
- Това ще е сигнал на първо място към българското общество за това, че трябва да стегне своите политици. За това, че България има още какво да прави, че би трябвало да си дадем сметка, че проблемите, които считаме за вътрешни, като тези с корупцията и върховенството на закона, са проблем на целия Съюз. И това важи освен за нас, само че и за всяка страна членка. Примерите са доста - и в Унгария, и в Полша. В самата Австрия премиерът подаде оставка поради съмнения, че не знае къде са границите сред положително и неприятно държание. Българските политици, или най-малко огромна част от тях, се държат все едно могат всякога да се преизмислят. Това явно не работи и това е най-важният урок. А другояче България постоянно може да прави нов идващ опит за участие в Шенген, в случай че обаче успее да промени базисните обстоятелства и да стане страна, вдъхваща доверие на сътрудниците си. Т.е., в случай че България има ръководство, което да дава задоволително вяра, че ще се оправи с проблемите си. В момента страната ни наподобява за доста от тях като страна, която е изгубила пътя си. Не единствено не можем да съставим постоянен кабинет, само че и смъкваме постоянен кабинет, без да имаме проект Б. Никой не може да разбере този тип саморазрушително отношение още повече когато става дума за хора, „ потвърдили “ всички подозрения, които Западът може да има към нас.
- Можем ли да бъдем отделени от Румъния, откакто до момента сме се движили в пакет към участие в Шенген?
- Може, това не е елементарно, ще би трябвало да мине през решение на Европейския парламент, след това през другите работни групи. Въпросът в Брюксел към този момент е как Румъния да не става пленник на българските проблеми. В Румъния има все пак доста старания в посока разрешаване на тези проблеми. Дори европейският основен прокурор Лаура Кьовеши е румънка, а ние едвам избрахме нашите делегирани прокурори. При съседите много политици минаха през правосъдни процеси и затвори. Не споделям, че в Румъния няма проблеми с корупцията или че върховенството на закона е безукорно. Но е реалност, че там има позитивна наклонност и това се прави оценка - желанието да се придвижиш напред. Що се отнася до третата страна членка - Хърватия, тя през последните години реализира много съществени достижения: съумя да влезе в безвизовата стратегия на Съединени американски щати, което беше резултат от огромни старания на администрацията. Хърватия съумя да се причисли към еврото - от 1 януари 2023 година там общата валута влиза в действие. И последната стъпка за привършване на интеграцията на Хърватия ще бъде присъединението й към Шенген.
- Имаме ли ние потребен ход? Можем ли да променим нещата в 12 без 5?
- Не мисля, че за тази година нещо може да се промени генерално, може би може да се опитаме да получим един от детайлите следващата година, да вземем за пример въздушните граници. Въпросът може да бъде издигнат във всеки миг, на всеки три месеца, когато има Съвет по правораздаване и вътрешен ред, само че би трябвало да има причини, очевидно и доказуемо придвижване напред от наша страна.
- Могат ли да оказват помощ или по-скоро ще попречат сигналите от служебния кабинет за реваншистки дейности като наше несъгласие върху оферти на Нидерландия поради това, че ни е спънала към Шенген?
- Само българското общество ще заплати за нещо такова. Служебният кабинет и неговият патрон Румен Радев ще получат евентуално от това краткосрочна известност, но българското общество ще заплати цената. Всеки път когато една страна постанова несъгласие на европейски политики, особено когато ветото не е обвързвано с съответните политики всъщност, това води до последици. В момента има прекъсване на фондове за страни членки - по този начин цената за избрани решения заплащат съответните общества, не политиците.
- Т. е., в случай че тръгнем да „ отмъщаваме “ за неприемането ни в Шенген, може да стигнем и до обстановка с отрицателни последици за нас, в каквато сега е Унгария да вземем за пример?
- Абсолютно е допустимо. Освен това за какво в допълнение би трябвало българското държавно управление да задълбочава усещането, че сме страна вид втора употреба в Европейски Съюз? Защо желаят в допълнение да ни слагат в периферията, да ни слагат в ъгъла още един път? Не виждам какъв е ползата на 6-7 милиона българи от това.
- Кой въпреки всичко е рационалният вид в тази неприятна за нас обстановка, с цел да си оставим отворена вратата за участие в Шенген?
- Трябва с доста бързи темпове да влязат в Народното събрание всички законопроекти по правосъдната промяна, свързани с Плана за възобновяване и резистентност. В последна сметка в България би трябвало да има устойчиво реформаторско правителство, което да може още веднъж да завоюва доверието на своите сътрудници в Европейския съюз. Ако имаме национални цели, би трябвало да действаме съгласно тях. За страдание, към този момент нямаме кой знае какъв прогрес по Плана за възобновяване - към този момент трябваше да сме почнали да работим по него, а занапред желаеме още веднъж да предоговаряме нашия проект. Как можем да го предоговаряме половин година откакто е тръгнал! Това е безконтролно по отношение на българския бизнес, по отношение на обществото ни. Другите страни от дълго време са почнали да работят, към този момент харчат от тези пари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ