Весела Ангелова нарича себе си най-общо предприемач и свързва това

Весела Ангелова назовава себе си най-общо бизнесмен и свързва това с качества, като разпоредителност, съзидателност и непрекъсната настройка за премеждие.
Има зад тила си 15 годишен опит в маркетинга и рекламата, в това време прекарва прочут интервал от време в областта на корпоративните образования, където натрупа скъп опит като водещ на семинари за екипна успеваемост. През последните пет години развива собствен бизнес план в региона на търговията с името „ Едно положително “.

Един от най-съкровените планове, който по значимост тя подрежда след основаването на фамилията си и раждането на двете си деца, започва през 2012г. Това е танцово-медитативна процедура „ Жива вълна “, която за доста малко време съумява да залее и въодушеви голям брой търсещи себе си дами в цялата страна. Този план е израз на нейната огромна пристрастеност към танца и на ползите й в региона на личностното развитиe и духовното израстване.

Поканихме госпожа Ангелова през днешния ден при нас, с цел да ни опише повече за себе си, тъкмо в навечерието на онлайн фестивала Животът след 40.

Г-жа Ангелова, Вие сте бизнесмен, бизнес дама. Кажете ни, апелирам Ви, имаме ли преимущества ние, дамите, в бизнеса, пред мощния пол и в случай че да, съгласно Вас кои са те?

Ами не зная дали имаме преимущества или не пред тях, тъй като аз не мисля, че се конкурираме по някакъв метод. Колкото се конкурираме с другите дами, толкоз може би и с мъжете. Ние си имаме свои хубави качества, мъжете – други, които ние пък не притежаваме. Така че, всеки би трябвало по този начин да познава себе си и мощните си страни и да подчертава върху тях.

Аз мисля, че същинските водачи са хора, които, без значение дали са от мъжки или женски пол, са склонни да разпознават добре личните си дефекти. Всеки човек има такива. И когато откриеш в какво не те бива, следва да се довериш на някой, който е добър в това.

Например, аз не съм изключително добра в стриктността. Това не е мощната ми страна, по този начин да се каже. Аз съм по-разпиляна, по-хаотична, по-скоро умея да виждам огромните неща и да слагам далечни цели, само че в случай че би трябвало да се вглъбя в детайлите, тогава става ужасно. /смее се/ И тъкмо по тази причина съм си намерила хора, на които да разгадавам.

С сътрудници ли предпочитате да работите или сама?

Интересен въпрос. По принцип избирам да съм обградена от хора. Не съм „ индивидуален състезател “, само че пък има моменти, в които вземам решение сама да си свърша нещата, тъй като някак си ми е мъчно да стиковам и да обясня тъкмо какво желая. Преценявам на момента.

Оставате ли с усещане, че мъжете Ви подценяват поради това, че сте жена или не?

Ами да, случвало се е. Това съм го виждала доста пъти. Но хората като цяло възприемат другите субективно. Отдават прекомерно внимание на това по какъв начин сме облечени и кой каква кола кара, аз не обичам да слугувам на тези неща. Никога не съм била последовател на това, че би трябвало да се облека „ марково “, с цел да мога да внуша някакво особено отношение. Но несъмнено се е случвало  – да. Мъжете си мислят, че дамата повече схваща от „ кипрене “ и от „ капризи “, в сравнение с от бизнес.

На какво го отдавате това? На тесногръдство на съответната човек или че обществото като цяло към момента не може да одобри, че в доста връзки дамите могат да са равни на мъжете?

Може би е някаква инерция от времената, в които дамите са си стояли най-вече у дома и са се занимавали с домакинство. Има към момента такава някаква инерция в разбирането за ролята на дамата. Но всички знаем, че в този момент може би над 50% от управителните позиции са заети от дами.

И все пак към момента битуват предубеждения. Може би защото сме инертни просто хората като цяло, по тази причина не съумяваме да се спрем, да се самонаблюдаваме. Все сме доста забързани. И по този начин сътворяваме усещания на база остарели правила. Обаче в същото време зависи от всеки един от нас да улови този миг, в който усеща, че отсрещната страна го подценява. И да приемеш това значи да продължиш по своя си път. По методът, по който можеш да се докажеш. Но не и непременно. Защото, в случай че тръгнем да се потвърждаваме непременно, че не сме такива, за каквито ни мислят, тогава малко като че ли ще загубим себе си.

Да, по този начин е. Как ще коментирате това, че в по-развитите в стопански проект страни, притежателите на бизнес не се стремят към такава показност, каквато се следи тук, при нас. Получавайки годишната си облага западният бизнесмен най-често не отива да си купи някаква супер скъпа кола, да вземем за пример, с която да се покаже, а избира да реинвестира парите или да увеличи заплатите на тези, които работят за него. Защо при нас е назад? Въпрос на нрав ли е това или на нещо друго, съгласно Вас?

Мисля, че е нрав, да. Наскоро мой другар ми описа преживелица при която, на годишна конференция на компания, занимаваща се с къмпинг съоръжение, събрала най-големите си търговци от целия свят. Разбира се, участвали и българи. Те провокирали същински възторг. Поканили ги на сцената и ги приветствали, тъй като единствени измежду останалите съумели да продадат най-скъпата спортна екипировка, от най-новата сбирка.

И ги попитали: „ Как стана по този начин? Вие в България не сте от най-добре позиционираните във финансово отношение страни? “.

Според мен отговорът е тъкмо в манталитета. Много хора, които се снабдяват с „ бързи пари, паднали им от небето “, да вземем за пример, в случай че са продали някакъв парцел или равнища, незабавно вземат решение „ да се покажат “. Такива сме си – балканци!

А за какво елементарно извоюваните пари се губят също толкоз елементарно, съгласно Вас? Винаги се случва по този начин, че който придобие бързо огромни суми ги пропилява със същата експедитивност. Защо това е норма?

Точно по този начин е. Виждала съм го доста пъти през живота си този развой. Имаше хора, които тъкмо по този начин, както казвате, завоюваха бързо от някакви наследства и изгубиха всичко.

Просто не знаят по какъв начин да ги ръководят ли? Защото не са ги спечелили по „ натурален път “ – с труд и мисъл?

Ами да, когато прекомерно бързо „ скочиш на високо “, без да си минал стъпалата, става по този начин. Управлението на тази сила, каквато са парите, изисква своите характерни умения. И това е въпрос на финансова просвета, която, човек, по пътя на израстването си, научава.

Тоест, не можем да прескачаме стадии?

Може би е допустимо да вършим огромни крачки. Аз имам вяра в това, само че то важи единствено когато сме добре осъзнати. То е като да катериш, примерно, някаква канара. Може да направиш някой път по-голяма крачка, можеш да изкачиш по-бързо повече метри, само че би трябвало да си се хванал и стъпил устойчиво. Да скочиш – не става, рисковано е.

Кой е най-щастливият Ви, най-себедоказващият  миг във Вашата работа, който е оставил най-дълбока диря в съзнанието Ви?  

Не мога в този момент да се сетя за нещо по-специално, за някакъв миг, който да слага, по този начин да се каже, „ на фундамент “. Но съм имала доста такива моменти – щастливи, в които съм чувствала горделивост, че съм постигнала нещо, че съм преодоляла себе си. В множеството случаи тези моменти не са свързани с материални триумфи, обаче.

Това е много забавно. А с какво са свързани тогава?

С едно характерно вътрешно чувство на изкривяване или по какъв начин да го нарека – не тъкмо изкривяване, а чувство за надграждане. Осъзнаваш, че си пораснал, че си победил нещо вътре в себе си. Поставил си си цел и тя е била първоначално единствено един идеал, примерно, хрумнала ти е един ден в хола инцидентно. А след време я виждаш към този момент изцяло осъществена. Тогава, когато осъзнаеш това, чувството е в действителност ужасно.

Сега доста хора, които четат това изявление и си споделят: „ Ех, какъв брой хубаво! Да имах и аз такава храброст! “ Кой знае какъв брой такива хрумвания, хрумнали на дамите „ в хола “, са останали неосъществени. Какво бихте им споделили, по какъв начин бихте ги окуражили? Какво би трябвало да научат, какво да не помнят, с цел да не стопират да преследват и реализират фантазиите си?

Много забавен е този въпрос. Има доста качества, които са значими в това отношение, само че, мисля, че едно от най-важните е постоянството. На мен ми се е случвало, примерно, стотици хиляди пъти несъмнено едно и също – правиш нещо и то не става.

В началото, когато стартирах танцовата си процедура да вземем за пример, доста постоянно съм влизала в зали и съм си оставала в тях сама. А съм си изгубила и времето, и силата, оставила съм си и децата си вкъщи…

Изглежда като че ли съм пропиляла много неща напразно. Но не съм серпантина.

Не знам коя е тази мощ, която вътре те води. Има някаква вътрешна мотивация. Любов ли е, какво ли е…

Вероятно е точно този „ огън “, в който непрекъснато хвърляш съчки. Ние сме тези, които непрекъснато би трябвало да хвърляме съчките в огъня, с цел да се явява той наш мотор, наша движеща мощ. И да не стопираме. Защото обезкуражителните обстановки са непрекъснато на пътя ни. Те са точно там, с цел да ни стимулират. Докато вървим по пътя, не можем да го осъзнаем. Но, след това, когато се обърнеш обратно и си казваш: „ Ето тези обстановки бяха такива и добре, че добре че не се отхвърлих в този миг “. Но когато постигнеш нещо е напълно друго. Погледът ти като че ли се трансформира и става по-различен. Постоянството е извънредно значимо.

Участието в подобен един фестивал като Животът след 40 е както доста вълнуващо, по този начин и огромна отговорност. Вие персонално за какво приехте да бъдете преподавател в него?

Защото обичам провокациите и тъй като чувствам, че има какво да кажа. Много пъти съм била признателна на хора, които споделят своя опит, персоналните си истории и мисли. Понякога човек си мисли: „ Кой пък толкоз доста би се заинтересувал от моите неща? “.

Но доста от по този начин наречените „ дреболии “ биха могли да подействат вдъхновяващо за различен и да се окажат точно този решителен фактор, който да ги стимулира и да ги предизвика да не се откажат.

Аз имам вяра, че няма инцидентни неща. И това, че Кремена ми се обади и ме предложения, също не е инцидентно. Освен това, аз доста я одобрявам и й вярвам, че прави неща, които са стойностни и с огромна изгода за хората.

Да, несъмнено този фестивал е нещо доста забавно и потребно. Той ще показа един необятен взор върху света на дамите над 40 и ще научи дамите на доста нови неща. Или пък ще им напомни някои, които просто са не запомнили, а са от значително значение за тяхното развиване и благополучие. И всяка от нас ще стартира да трансформира живота си към по-добро.

Много Ви благодаря! Разговорът беше освен доста забавен, само че и потребен. Тези неща, които казахте, могат да вдъхновят мнозина. Понякога ни е нужно напълно мъничко, с цел да продължим напред и да не се откажем.

И аз доста благодаря, и за мен беше доста прелестно и ще се веселя отново да се чуем или да се забележим онлайн!

Разбира се! Това беше Весела Ангелова, особено за читателите на ХепиУомън.

С неспокойствие чакаме на следващия ден да стартира, където тя и доста други забавни дами ще бъдат гостуващи лектори. Не го пропускайте!

Билети може да закупите 

Интервю на Лора Костова